Три теми, които Тръмп трябва да повдигне пред Си в Пекин

Във връзка с предстоящата среща на върха в Пекин между американския президент Доналд Тръмп и домакина Си Дзинпин, ви предлагаме анализ на Сара Кук, старши анализатор за Китай в правозащитната организация Freedom House, автор на публикации в издания като Diplomat, Wall Street Journal, CNN, Hudson Institute и на доклади пред Комисията за Китай в Конгреса на САЩ.

Анализът е публикуван на 12 май 2026 г. в профила на Сара Кук Underreported China в платформата Substack.

* * *

Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отправя към Пекин тази седмица за първото си държавно посещение в Китай от 2017 г. насам и за първата си лична среща с китайския върховен лидер Си Дзинпин след срещата им през октомври 2025 г. в Южна Корея. Очакванията са скромни: възможно удължаване на търговското примирие, искания Китай да окаже натиск върху Иран да отвори Ормузкия проток и обичайните възможности за официални снимки.

Но дори на фона на по-големите икономически и геополитически приоритети има поне три теми, които американската страна трябва да постави на масата: човешките права, политическата свобода и националната сигурност.

Транснационалната репресия — и личната роля на Си в нея

Преди срещата в Пусан през октомври написах защо Тръмп трябва да повдигне темата за транснационалната репресия пред Си, още повече, че Си е лично свързан със съдебни дела срещу агенти на КНР в САЩ. Повдигането на темата за транснационалната репресия не е само въпрос на принцип — за по-добра защита на американците от дългата ръка на Пекин; то е и стратегически въпрос. Както написах миналата година: „Когато китайските служби за сигурност грубо погазват правата на американски граждани, бежанци и националната сигурност на САЩ на собствена територия, това изпраща сигнал към Си, че САЩ не могат да се защитят. Това отслабва възпирането по цял набор от други въпроси, включително способността на САЩ да защитават азиатски съюзници като Япония, Филипините и Тайван от китайска военна агресия.

От октомври насам аргументите за повдигане на темата за усилията на китайските военни и вътрешни служби за сигурност за намеса в американската политика и правата на американците само се засилват. Министерството на правосъдието продължи да завежда дела, демонстриращи обхвата на Пекин: мрежи за контрабанда на графични процесори (GPU), вербувани от китайското разузнаване военнослужещи и още действия на китайски агенти на американска територия.

Повдигането на темата за транснационалната репресия на среща със Си е особено уместно, защото личната връзка на китайския лидер с конкретни инциденти е видима в документите на Министерството на правосъдието: Джон Чън, осъден през ноември 2024 г. като агент на КНР, е описан в съдебните документи като човек, срещал се лично със Си поне три пъти – в обвинителните документи има снимка как двамата се ръкостискат. Двама мъже, обвинени през май 2025 г. в сплашване на китайски художник, са действали отчасти, защото той е планирал протест по време на посещението на Си в Сан Франциско за срещата на АПЕК през 2023 г. Този случай също илюстрира припокриването между транснационалната репресия и националната сигурност: същите са обвинени и в опит да придобият и изнесат чувствителни американски военни технологии за Китай.

Процесът срещу Лу Дзянуан, започнал на 6 май 2026 г. в Бруклин, е най-новата илюстрация за мащаба на дейностите на КНР с връзка към Си. Лу е обвинен в управление на незаконен задграничен китайски полицейски участък в Ню Йорк. Предполагаемите му дейности отиват още по-далеч: съобщава се, че е опитал да атакува продемократичен дисидент, кандидатиращ се за обществена длъжност, а през 2015 г., по време на посещението на Си в САЩ, е организирал контрапротести срещу последователи на Фалун Гонг, събрали се да апелират към Си. Лу е получил похвала от китайското Министерство на обществената сигурност за усилията си.

Политически затворници свързани със САЩ

Тръмп публично заяви, че ще повдигне случая на Джими Лай – хонконгския продемократичен издател, осъден на 20 години затвор през февруари. Над 100 американски законодатели призоваха Тръмп да настоява за освобождаването на Лай, а дъщеря му присъства на речта за състоянието на Съюза. Повдигането на неговия случай би помогнало лично на Лай, който е в лошо здравословно състояние. То също би изпратило сигнал, че американското правителство не е забравило репресиите в Хонконг.

Пастор Езра Дзин Минжъ е друг високопоставен затворник, който заслужава да бъде споменат по име. Водещият пастор на църквата „Сион“ в Пекин беше задържан през октомври 2025 г. заедно с още 28 пастори и сътрудници – акция, описвана като най-голямата репресия срещу нерегистрирана църква от повече от 40 години. Дзин страда от сериозни здравословни проблеми, включително диабет, а му е отказан достъп до предписаните лекарства. Цялото му семейство, включително трите му деца – американски граждани – живее в САЩ.

Дзин не е единственият китайски затворник на съвестта с преки семейни връзки със САЩ. Живеещата в САЩ уйгурска активистка Рушан Абас има множество роднини, задържани в Китай, което се счита за отмъщение за нейния активизъм. Най-потърпевша е сестра ѝ, д-р Гулшан Абас, и би било добре Тръмп да спомене и нея по име. Но по време на визитата трябва да бъде изготвен и предаден на китайските власти пълен списък с нейни роднини и с роднините на други уйгурски американци, хвърлени в затвора в Китай.

Всъщност, списъкът трябва да включва всички затворници на съвестта в Китай с роднински връзки със САЩ – независимо дали са уйгури, християни, тибетци, политически дисиденти или последователи на Фалун Гонг. През 2024 г. писах за Айхуа Лю — последователка на Фалун Гонг, осъдена в Хунан на четири години затвор, чиято дъщеря, син и внуци са американски граждани. Нейният случай е един от многото документирани в свидетелски показания пред Изпълнителната комисия за Китай в Конгреса на САЩ, които описват как роднини на американски граждани са хвърляни в затвора в Китай заради практикуването на Фалун Гонг, като задържането им служи като косвен натиск върху диаспорните общности в САЩ.

Оливия Енос от института „Хъдсън“ (Hudson Institute) обяснява защо поставянето на въпроса за т. нар. „затворници на съвестта“ трябва да бъде приоритет в тези разговори. Акцентът върху тези със семейни връзки в САЩ прави искането по-конкретно и по-трудно за пренебрегване, дори ако те са малка част от политическите и религиозните затворници в Китай. Тръмп трябва да пристигне в Пекин с пълен списък на затворници с роднини в САЩ. От личния ми опит в интервюта с бивши китайски затворници и техните адвокати през последните две десетилетия, мога да кажа, че дори да не доведе до незабавното им освобождаване, подобно международно внимание би ги защитило от най-тежките злоупотреби в суровата система на китайските центрове за задържане.

„Изсмукване“ на изкуствен интелект

На 23 април 2026 г. Службата за научна и технологична политика към Белия дом публикува меморандум, обвиняващ „чуждестранни субекти, основно базирани в Китай“, че провеждат „умишлени кампании в индустриален мащаб“ за „изсмукване“ на американски авангардни модели на изкуствен интелект (ИИ), използвайки десетки хиляди прокси профили и методи за пробив (jailbreaking) за системно извличане на способности от американски модели, разработени от Anthropic, OpenAI и Google. На следващия ден Държавният департамент изпрати глобална дипломатическа телеграма, предупреждаваща американските съюзници за тези рискове, като изрично посочи DeepSeek. Anthropic вече беше обвинила DeepSeek, Moonshot AI и MiniMax, че са претоварили модела Claude с 16 млн. взаимодействия от приблизително 24 000 измамни акаунта. OpenAI заяви пред Специалната комисия за Китай в Камарата на представителите, че има доказателства за „продължаващи опити на DeepSeek да ‘изсмуква’ авангардни ИИ модели“.

Много анализатори очакват темата за ИИ да бъде обсъдена в Пекин. Ако това се случи, американската страна трябва директно да повдигне проблемния характер на мащабните кампании за „изсмукване“ и да бъде предпазлива при евентуално съгласие за сътрудничество в сферата на ИИ, освен ако Си и други представители не се съгласят да се справят с този проблем сред китайските компании.

Последиците от това китайски модели да „изсмукват“ американските и след това да ги конкурират глобално, надхвърлят интелектуалната собственост. DeepSeek и китайските ИИ модели не просто манипулират информацията, а възпроизвеждат американските на по-ниска цена. Те премахват протоколите за безопасност и вграждат контрол върху съдържанието, съобразен с линията на ККП, включително по теми, далеч надхвърлящи обичайно считаните за чувствителни за Пекин. Тези механизми за контрол след това се пренасят в многобройните приложения по света, изградени върху тях. Всяка рамка за сътрудничество в областта на ИИ, която не отчита тази реалност, би стъпвала върху нестабилна основа.

САЩ има лостове за натиск

Преди срещата на върха много американци може би предполагат, че САЩ влизат в тези разговори от по-слаба позиция. Но лостове за влияние има, включително в областта на човешките права и суверенитета, а логистиката около това посещение го показва съвсем конкретно.

Фактът, че държавният секретар Марко Рубио ще се присъедини към делегацията, илюстрира тази динамика. Пекин наложи санкции на Рубио през 2020 г., когато той беше сенатор, защото беше един от най-последователните и ефективни критици на политиката и репресиите на ККП в Конгреса на САЩ. Той беше и съпредседател на Изпълнителната комисия за Китай, членуваше в Комисията по разузнаване на Сената и в продължение на години внасяше законопроекти за човешките права, върховенството на закона и устойчивостта на САЩ срещу шпионажа и влиянието на ККП. В продължение на години той беше точно от типа американски служител, когото Пекин най-много искаше да изолира. Сега обаче китайските власти трябваше да отменят собствените си санкции, за да му позволят да седне в залата на срещата.

Този пример показва, че САЩ разполагат с повече влияние, отколкото често се приема. И САЩ трябва да използват всички лостове, за да повдигне въпросите за транснационалната репресия, политическите затворници, суверенитета и целия спектър теми, които ККП предпочита да държи извън дневния ред.