Галена Славова: Си Дзинпин няма да оцелее до следващия партиен конгрес

Ще сменят ли Си Дзинпин като лидер на Китай на спешно свикания Пети пленум на китайската комунистическа партия (ККП)? Усеща ли се икономическа криза в Китай? Работят ли митата на Тръмп? Готви ли Китай се за война? Какви са амбициите му? Защо модернизира армията си? Ще превземе ли Тайван с военна сила? Има ли изгледи за падане на ККП от власт? И при какви условия това може да се случи?

По тези и още горещи въпроси разговаряхме с Галена Славова, изследовател-икономист, която живее в КНР от 2014 г.

Първоначално заминава за Китай като бизнес консултат и работи в международни предприятия в Дзянсу, една от най-развитите икономически провинции на Китай. Това дава на Славова безценен опит с поглед „отвътре“ на китайското икономическо чудо, като е била част от екипите, произвеждащи оборудване за руската газопреносна мрежа зад полярния кръг (проект „Ямал“ на остров Сахалин), както и за оборудване на ракетата Falcon 9 в SpaceX на Илон Мъск. В същото време Славова изследва проблема за цикличността на китайската икономика и факторите, които я предизвикват. В процеса на чисто икономическите си търсения Славова разширява наблюденията си и върху социалните, политически и дори исторически явления, малко познати за българската публика и академична общност, но важни за оценката на ситуацията в тази част на света. След стагнацията, настъпила с разразяване на ковид епидемията в Китай, Славова се заема изцяло с академична дейност, като става част от изследователския икономически екип на Университета за мехатроника и информационни технологии в Дзянсу. Продължава и сътрудничеството си със СУ „Св. Климент Охридски“, който е неин алма-матер. Понастоящем има много публикации на български и английски език в различни издания, интервюта и участия в текущи академични международни проекти.

* * *

Новетика: Колко вероятно е президентът Си Дзинпин да бъде сменен на преждевременно свикания Пети пленум на ЦК на ККП през януари 2026 г.? Такива очаквания имаше за Четвъртия пленум през октомври 2025 г., но не се случи. Как се обяснява свикването на Петия пленум толкова скоро след Четвъртия?

Галена Славова: На 26 декември 2025 г. имаше заседание на поредна комисия на ККП, която уж трябваше да се произнесе за антикорупционните мерки. Преди това среща на Политбюро имаше и на 8 декември. Тези ускорени и учестени срещи са демонстрация на борбата за власт между различните партийни фракции и отслабването на властта на Си Дзинпин. Тази борба започна преди повече от година – през юли месец 2024 г. – когато поради здравословен проблем на Си Дзинпин (уж умело прикрит от екипа му и китайските медии) генерал Джан Юся се възползва от ситуацията и в опит да запази живота си (наистина ставаше въпрос за физическото му оцеляване след смело изказано становище пред Си, че Китайската народноосвободителна армия не е в състояние да нападне Тайван) взе инициативата в армията и предизвика пропукване в монолитната еднолична власт на председателя Си.

И оттогава до ден-днешен тече един тих преврат в Китай, при който към сегашния момент може да говорим за очертани четири фракции в управлението на Китай, които в по-явна или не толкова явна форма се борят за властта в страната. Това са фракцията от хората около Си, фракцията на „комсомолците“ около бившия ръководител Ху Дзинтао (където е „малкият Ху“ – Ху Чунхуа), фракцията на реформаторите (където е Уан Ян например) и фракцията на военните начело с Джан Юся. Последната фракция е желана за съюзник от всички останали, без тази на Си Дзинпин, защото военните са тези, които канализираха и активираха отслабването властта на сегашния лидер. Проблемът обаче е, че освен фракцията на военните, всички останали – „комсомолци“ и „реформатори“ – са доста инертни и неспособни да поемат инициатива, а по-скоро се оставят „на течението“. Дали заради липса на достатъчно подготвени кадри или от страх пред тежката икономическа ситуация, която нямат решение как да подобрят без реформи – нито една от споменатите две фракции не се реши на Четвъртия пленум да инициира отнемане от Си Дзинпин на някои от правомощията му. Разбира се, през предходните месеци светът се беше вторачил в Китай, защото се знаеше за разклащането на властта, но смяната не стана тогава.

Но Четвъртия пленум през октомври 2025 г. не остана без последствия – след него стана ясно, че последователите на Дзян Дзъмин вече не представляват отделна фракция – след присъдата на техния „престолонаследник“ Бо Силай и уклоните да държат власт в тайните служби на Си (т.е. да се асоциират с него във властта) вече не са фактор. Другото, което стана ясно е, че независимо, че не бяха отнети официални титли от Си Дзинпин, наблюдаваме ускорено отнемане на реалната власт от него. Чистката в армията засяга само назначени от него кадри и той не може да се противопостави с нищо срещу това. Но „изтъняване“ на властовите му лостове се вижда и в други икономически сектори. Промяна на партийния наратив с премахване на фрази от трудовете на Си, съкръщаване на телевизионното му време (до 12 секунди е в момента) и други „знаци“ показват това. В същото време в страната има масово недоволство от политиката на Си, постоянни протести и онлайн комуникации, които се насочват в повечето случаи и срещу партията.

Затова явно се появи идеята Петият пленум за партийната дисциплина да се проведе безпрецедентно рано – още през януари 2026 г. Отначало беше определена датата 26 януари, после го „преместиха“ за периода от 12 до 14 януари. Явно са се разбързали с нещо. Но „реформаторите“ и „комсомолците“ ще направят всичко възможно да „отложат“ номинирането си за преходни ръководители на държавата и икономиката до следващия партиен конгрес, който е през 2027 г. Лично аз смятам, че Си не може да оцелее до следващия конгрес – и властово, и здравословно той има проблеми. Но с инертността на другите две фракции, които са неспособни да поемат управлението на икономиката и държавата, проблемът остава открит. Освен ако от военната фракция не ги „натиснат“ за тази промяна.

Новетика: Усеща ли се в Китай икономическа депресия (както твърдят някои експерти)? Световната банка предвижда 4.4% ръст на БВП през 2026 г. Усеща ли се сред населението, че Пекин жертва вътрешното потребление в името на технологичния напредък – на който Китай разчита за своето световно лидерство? Как ще коментирате изказването на китайския бизнесмен Ху Лижън, че „2026-а няма да е край на рецесията, а началото на втората фаза на системния колапс на китаската икономика“?

Галена Славова: Въпросът е чудесно зададен. Да, рецесията в Китай е видима във всяко отношение – повишаването на безработицата, затварянето на предприятия, породено от оттегляне на чуждестранни инвеститори или оттегляне на клиенти, е масово явление. Неслучайно фракциите, за които споменах в предишния въпрос – „комсомолците“ на Ху Дзинтао и „реформаторите“ – се дърпат от явно влизане във властта, защото всеки момент икономиката може да изживее колапс и вината да падне върху тях. Къде по-удобно е да се обвини Си Дзипин за един или друг икономически проблем, и партията така да „остане чиста“ и да поведе следващия „нов курс“.

Относно предвижданията на Световна банка за растежа на китайската икономика трябва да имаме много резерви – банката е известна с доброто си сътрудничество през годините с екипа на Си Дзипин, като приема на доверие всякакви манипулирани или прогнозирани данни предоставени и от китайска страна. Но и Световната банка, и МВФ отправят призив Китай да повиши вътрешното потребление, за да забави кризата.

От 1949 г. насам Китай никога не е залагал на стимулиране потреблението на населението. Дори вълненията на площад „Тиенанмън“ отпреди 36 години са частично в резултат от рестриктивната политика на партията да не позволява засилено потребление на населението. Страхувам се, че сегашното ръководство на Китай не може да разбере какво го призовават международните организации и си кара по старому. Преди седмица излязоха вътрешните данни за икономическото състояние на Китай – дълготрайните материални активи буквално се топят с обезпокояваща скорост, което показва стагнация и недоверие в обществото към инвестиции. Или подготовка за криза.

Постоянно се говори за корупция и се разкриват големи схеми за източване на държавни средства, но това няма положителен ефект за икономиката. Строят се все още и разни фантасмагорични техно паркове, в които се наливат пари за инфраструктура, а в същото време остават проблемите с ограничения интернет, неадекватните митнически тарифи, ограниченията за бизнеса на чуждестранни инвеститори и неадекватното законодателство.

Бих допълнила думите на Ху Лижън, че 2026-а ще е началото на втората фаза от системния колапс, който ще продължи поне още две години след това.

Новетика: Успешна ли е войната на Тръмп с митата спрямо Китай?

Галена Славова: Наложените от САЩ мита усложниха и без това сложната ситуация на китайското производство. От друга страна, страничен ефект от тези мита е увеличаването на износа, което веднага бе отчетено като показател за растеж на икономиката – заради прекарването на китайски стоки през трети страни с цел заобиколяне на митата. Но Тръмп нареди да се следят вносните стоки по въглеродни емисии, което в крайна сметка показва страната-производител и пак се стига до налагане на санкции. Така че в дългосрочен план тези мита и санкции са пагубни за китайската икономика.

Но не се знае още колко ще ги има тези мита, защото бяха атакувани в Конгреса на САЩ като незаконни. Също напоследък САЩ започнаха да „забравят“ да налагат мита на Китай: миналата седмица вдигнаха забраната за износ на H200, един от напредналите модели чипове за изкуствен интелект на Nvidia. Което показва, че под повърхността на стратегическото противопоставяне между САЩ и Китай текат и други тенденции.

Новетика: Как китайците коментират видео с разобличител, който разкри по-рано този месец престъпни групи действащи в Камбоджа и Мианмар в сътрудничество с китайски болници и центрове, където жени са забременявани насилствено и биологичен материал е изземан от новородени с цел оздравителни терапии за китайския елит?

Галена Славова: Новините, които идват за конфликта между Камбоджа и Тайланд, се приемат с голям ентусиазъм от китайското общество. Десетки хиляди роднини на безследно изчезнали хора се надяват да открият живи своите близки в тези центрове и техно паркове. Защото става дума за масово отвличане и трафикиране на хора в тази система. Може да се каже, че с разкритията на мащаба на тези центрове виждаме втория етап на насилието, на което преди бяха подложени последователите на Фалун Гонг – сега вече търговията с органи се е преместила от тях към невинните новородени за органи бебета в тези центрове. Разбира се, темата е голяма сред обикновените хора, дори се призовават в знак на благодарност да посещават по-често Тайланд, защото те били свършили много полезна работа.

Новетика: За какво всъщност се готви Китай? Строи флот и армия, за да стане глобална суперсила, наследник на САЩ? Или за да бъде самодостатъчна източноазиатска цивилизация, която ще присъедини Тайван, но няма да се меси в световните дела?

Галена Славова: Китай не се готви за война, поне в следващите пет години. Активното строителство на кораби и превъоръжаване е, за да се поднови оборудването на армията, което е морално и технологично остаряло. А и САЩ разрешиха отново вноса на висок клас чипове – защо Китай да не се възползва от това сега? Но амбиции за доминираща военна сила засега Китай може да има само в региона – независимо, че притежава чуждестранна база. За глобално военно доминиране му е още рано.

Новетика: Ще нападне ли Китай Тайван с военна сила? Или ще го подрива/купува отвътре? Как според Вас ще реагират САЩ? Си Дзинпин е обявил, че смята да разреши въпроса с Тайван в рамките на своя живот. Също че Тайван трябва да се върне към КНР до 2049 г., докогато се очаква да се осъществи „възраждането на китайската нация“.

Галена Славова: Завладяването на Тайван е идея фикс на Си Дзинпин, но по военен път това няма как да стане. В момента около 70% от ръководния офицерски състав са арестувани, разпитвани или изчезнали. Армията е напълно неспособна за каквото и да е. А относно подривните дейности за „завземане отвътре“ на Тайван, трябва да се има предвид, че Си все още има влияние в службите и всичко това си остава негова фикс идея. Особено чрез прокарване на подривни политики дори в парламента на Тайван – от Гуоминдан (KMT) мнозинството. Но всичко е до време – при едно евентуално падане на ККП от власт и тези неща ще се променят.

Новетика: Има ли изгледи за падане на ККП от власт? При какви условия това може да се случи? И как би изглеждало подобно „падане“? Доколко икономическата криза/недоволството на китайците може да го предизвика? И защо за нас като българи е важно да знаем за това?

Галена Славова: Да, определено тежкото състояние на икономиката и липсата на реформи ще доведат до колапс на режима в Пекин. Моят съвет е: „Следете икономическата ситуация в Китай и така ще разберете кога е краят на червения режим“. Защото партията е паразитираща на върха на хранителната верига на китайската икономика. И ако храната намалее, паразитът ще умре гладен.

А да се знае какво става в Китай е жизнено необходимо – Китай е една от съвременните глобални сили и ще остане такава и в следващите десетилетия. България, като член на друга една глобална сила – Европейския съюз – ще засилва обмена на хора, стоки и технологии с Китай. И ако сега има временна стагнация в тези отношения, тепърва те ще се активизират, и ние трябва да сме готови за това.