Европа се събужда – ремиграцията започна

Когато Марко Рубио и Джей Ди Ванс призоваха от трибуната на Мюнхенската конференция по сигурността Европа да излезе от геополитическата си летаргия и да защити автентичните си ценности, реакцията на Стария континент беше предсказуема: вълна от официално възмущение. Европейските лидери побързаха да отхвърлят думите им като „популизъм“ и „изолационизъм“. Посланието обаче беше болезнено директно: време е Европа да поеме отговорност за собствената си съдба – преди демографското и културното завладяване да е станало необратимо.

Изглежда, че Европа най-накрая чу. И промяната дойде едновременно отгоре и отдолу – от парламентите, от улицата и от киното. Точно в този момент се появява Citizen Vigilante – забранен в Германия, пуснат безплатно от Илон Мъск за 240 млн. последователи в X – филм, който превръща в сюжет това, което Холивуд отказа да разкаже, и се превръща в културен гръмоотвод на едно цяло поколение европейци, уморени да чакат правосъдие, което не идва.

На 17 юни 2026 г. Европейският парламент прие с 418 гласа „за“ историческа Директива за връщане на нелегални мигранти – най-сериозната мярка от този вид в историята на ЕС. Швеция премахна постоянното пребиваване за бежанци и въведе едни от най-строгите условия за гражданство на континента. Норвегия отчете рекордно ниска обществена подкрепа за имиграция – 84% от норвежците подкрепят ремиграцията. Германия засили депортациите до Афганистан. Гърция затвори нелегални джамии. Дания обмисля забрана на ислямския призив за молитва. Гражданска инициатива Save Europe Act събра над 400 000 подписа за по-малко от месец.

Паралелно с институционалния обрат, данните за престъпността очертават картина, която официалната статистика дълго е прикривала. В Швеция 63% от осъдените за изнасилване са мигранти или деца на мигранти. Във Великобритания банди с предимно пакистански мюсюлмански членове са изнасилвали системно британски деца в продължение на десетилетия – с поне 250 000 жертви. В Северен Рейн-Вестфалия анализ на личните имена на германските граждани сред заподозрените в групови изнасилвания показа, че реалният дял на извършителите с мигрантски произход достига 77% – почти двойно повече от официалната статистика. В Париж, от 97 регистрирани изнасилвания на обществени места през 2023 г., 30 са изяснени и 36 извършители са арестувани – от тях 28, или 77%, са чужди граждани, пребиваващи незаконно в страната, според данни на Парижката префектура на полицията.

А цената се плаща и в евро. Финландски, датски и нидерландски изследвания изчисляват, че един нископроизводителен мигрант струва на приемащата държава между 700 000 и над 1 милион евро за целия си живот. Публичните финанси се свиват. Инфраструктурата се рони. Социалните системи се пукат по шевовете.

Изборът пред Европа е формулиран отдавна – но никога не е бил толкова конкретен и неотложен, колкото днес: възстановяване или упадък. Резултатите от изборите из целия континент показват ясно посоката, която гражданите избират. Дали институциите ще последват – това е въпросът, на който следващите месеци ще дадат отговор.

Предлагаме ви 12 нови развития на европейския континент в областта на миграцията.

1. Директива на ЕП за връщане (депортация)

На 17 юни 2026 г. на заседание в Страсбург, Европейският парламент прие с 418 гласа „за“, 218 „против“ и 30 „въздържали се“ историческа Директива на ЕС за връщане (депортиране) на бежанци. Това е най-сериозната мярка досега и бележи началото на промяна в парадигмата за миграцията. Създава се обща европейска система с цел опростяване, ускоряване и повишаване ефективността на депортиранията в ЕС – досега около четвърт от търсещите убежище, чиито молби са отхвърлени, не напускат ЕС.

Директивата не е част от основното законодателство в областта на убежището, известно като Пакт за миграцията (AMMR), влязъл в сила на 4 юни 2026 г., а по-скоро го допълва.

След като бъде одобрен и от Съвета на ЕС (неофициално „съвета на министрите“), новият закон ще влезе в сила на 1 юли 2027 г. и въвежда следните важни промени.

Първо, единна заповед за депортиране в целия ЕС. Ако мигрант получи заповед за напускане в една страна-членка, тя важи автоматично във всички останали. Така се слага край на практиката на местене от страна в страна и да се започва процедурата наново. Т.е. ще бъде въведена стандартизирана европейска заповед за връщане, като решенията ще се споделят в Шенгенското пространство и държавите ще изпълняват заповеди за връщане, издадени от друга държава-членка. Отначало това няма да е задължително, но впоследствие може да стане.

Второ, по-дълго задържане. При определени условия – например риск от бягство или отказ на съдействие – мигрантите могат да бъдат задържани до 24 месеца вместо досегашните 3. Изключение правят непълнолетните и хората със здравословни проблеми, които не могат да бъдат задържани – нещо, което критиците смятат за вратичка за злоупотреби.

Властите ще могат да влизат в местата на пребиваване, за да намерят мигранти, неизпълнили заповед за връщане, както и да изземват документите и телефоните им. Нещо повече – претърсванията на „други помещения“ също ще бъдат разрешени, което означава, че домовете на граждани на ЕС, заподозрени в укриване на мигранти със заповед за връщане, също могат да бъдат претърсени. Това важи и за НПО, заподозрени в укриване на мигранти. Подобни акции обаче ще изискват предварително разрешение и трябва да бъдат свързани с изпълнението на конкретни заповеди за връщане.

Трето, хъбове за връщане извън ЕС. Страните-членки ще могат да изпращат мигранти с издадени заповеди за депортиране в специални центрове в трети страни, докато приключи процедурата. Целта е да не се укриват в ЕС, докато чакат. Десните партии искат тези центрове да се използват и за новопристигащи, но Комисията отказа.

Тези хъбове могат да бъдат създавани само в държави, които спазват правата на човека и международното право. С други думи, трябва да е безопасно. Разбира се, това вероятно ще действа възпиращо за желаещите да емигрират в ЕС, ако знаят, че рискуват да бъдат депортирани в центрове извън ЕС. Гърция вече има планове хъбовете за връщане да заработят до 2027 г. Страната води преговори с няколко африкански държави, които да бъдат използвани като транзитни точки или дългосрочни съоръжения. Държавите не се уточняват.

Леви политици са силно разгневени от хъбовете, сравнявайки ги (заедно с обиските на домове) с практики „ала Тръмп“ в стил ICE, отбелязва популярният шведски блогър Петер Имануелсен. „В ЕС се случват големи промени. Това е началото на ремиграцията.“

И четвърто, забрани за влизане. Мигранти, считани за заплаха за сигурността, могат да получат дългосрочни или дори безсрочни забрани за влизане в ЕС. Десницата иска доживотна забрана след само едно незаконно влизане – по австралийския модел – но това не беше прието.

Като цяло Директивата е по-строга от досегашното законодателство, но по-мека от това, което консервативните партии и повечето страни-членки първоначално са искали.

В рядко срещано единство сред европейската десница, директивата беше приета не само от националконсервативните групи (PfE, ECR и ESN – Европа на суврененните нации), но и от ЕНП, която обичайно подкрепя левите партии, коментират от European Conservative. „Членове на ЕНП, особено германската управляваща партия ХДС, изглежда започват да се съобразяват с реалността и търсят начини да възвърнат доверието на хората, като се отместват по-надясно по въпросите на имиграцията.“

„ЕНП успя да се освободи от Стокхолмския синдром, от който страдаше, за да подкрепи исканията на патриотичните сили… Сега има консенсус за затягане на миграционната политика на Европа“, заяви Жордан Барделa, председател на групата „Патриоти за Европа“ (PfE), цитиран в същата публикация.

Гласуването на Директивата беше посрещнато с ликуване в залата, където прозвучаха енергични викове: „Изпратете ги обратно“, отразяващи радостта от прокарване на първата реална мярка за сериозно ограничаване имиграцията на европейско равнище. От другата страна евродепутати отвърнаха на тези възклицания със „Срам за вас.“

Италианският министър-председател Джорджа Мелони нарече резултата „голям успех“. Марион Марешал (ECR) обаче предупреди, че той не бива да засенчва другата, по-голяма цел: драстично намаляване на законната имиграция в размер на 62 млн. души в цяла Европа – почти колкото населението на Франция.

„В продължение на години Брюксел правеше повече за защита на незаконните мигранти от депортиране, отколкото за защита на европейците от последствията на незаконната миграция. Този текст най-накрая бележи смяна на посоката“, заяви френският евродепутат Фабрис Легери от групата „Патриоти за Европа“ (PfE) и бивш директор на агенцията за гранична охрана на ЕС Фронтекс, цитиран от European Conservative.

„Ерата на Willkommenskultur свърши“, обяви шведският евродепутат от групата на консерваторите (ECR) Чарли Ваймерс, визирайки въведената през 2015 г. от германския канцлер Ангела Меркел „култура на добре дошли“, която отвори границите за стотици хиляди бежанци и мигранти, пристигащи предимно от Сирия, Афганистан и Ирак.

Абир Ал-Сахлани, ляволиберална шведска евродепутатка от групата Renew Europe („Обнови Европа“), заяви, че никога не се е чувствала „толкова несигурна в парламента, колкото след това гласуване.“

2. Филмът Citizen Vigilante

Най-новата новата сензация в кино индустрията е игралният филм Citizen Vigilante („Гражданинът самосъдник“ или „Бдителният гражданин“, 2026), който Холивуд игнорира, а Германия забрани веднага след излизането му в САЩ на 19 юни 2026 г. И който Илон Мъск пусна безплатно за гледане в Х профила си на 25 юни 2026 г., достъпен за 48 часа за над 240 млн. последователи. И който показва нагледно последствията от масовата имиграция на стария континент – как инвазията от чужденци го унищожава и прави опасно за живеене място.

Филмът е сниман е в Хърватия с нисък бюджет, но има ясно и силно послание. Режисьорът е германецът Уве Бол, а в главната роля е големият американски актьор Арми Хамър („Социалната мрежа“, 2010) – отлъчен от Холивуд след твърдения на жени за сексуален тормоз, които артистът отрича и които никога не се материализираха в официални обвинения. Коментатори казват, че след сегашната лента Хамър ще бъде още по-низвергнат във филмовата Мека, защото Citizen Vigilante е „100% анти-имигрантски по най-добрия възможен начин“ и че разпалва интензивен дебат около имиграцията, престъпността, свободата на словото и цензурата.

Кинотворецът Уве Бол също предизвика политкоректния „либерален“ гняв, като в интервю за Telegraph от 17 юни 2026 г. заяви, че много изтъкнати личности публично поддържат добри отношения с Тръмп, а всъщност го мразят. По думите на режисьора, Доналд Тръмп остава широко нехаресван в развлекателната индустрия. Също че ръководителите на Netflix, Apple и Amazon са предимно леви по убеждения; единствено Paramount е консервативна. Според Бол първите три са толкова политически коректни, че не дават зелена светлина на нищо, което е политически критично.

Сюжетът на филма е следният: заможен американски предприемач, бивш военен и самотен вълк с имотен и строителен бизнес в Хърватия, се превръща в раздаващ правосъдие „Тъмен рицар“ (работното заглавие на филма, наистина има алюзии с Батман), преследващ насилници, изнасилвачи и корумпирани съдии. Докато кървавата му кампания набира популярност онлайн и в медиите, той се превръща едновременно в издирван престъпник и неочакван народен герой. Персонажът на име Майкъл Сандърс обикаля места с нелегални имигранти, извършили престъпления, и ги убива. По петите му е инспектор от Интерпол.

„Причината да забранят филма е, разбира се, че не искат хората да му подражават, да вземат нещата в свои ръце – което всъщност вече започваме да правим“, коментира популярен ирландски инфлуенсър в канала си COUNTY GAINS. По думите му филмът идва тъкмо навреме.

„Филмът излезе в точния момент, защото днес виждаме, че правителствата и полицията в Европа изобщо не са тук, за да ни помагат. Полицията е тук, за да вкарва местното население в затвора. Правителствата и медиите съществуват, за да затварят нас – хората, които отстояват правата си. Ако говорим в социалните мрежи, рискуваме затвор за изразяване на мнение по темата с мигрантската престъпност“.

Влогърът даде и скорошни примери: мигрантът от Судан Хади Алодид в Белфаст, опитал се да обезглави гражданина Стивън Огилви на улицата – от което жертвата ослепя с едното око и който инцидент предизвика разярени бунтове в столицата на Северна Ирландия. Също в хотел Citywest в Дъблин 26-годишен сомалиец сексуално е посегнал на 10-годишно дете.

„Всеки ден виждаме сексуални нападения и убийства във Франция, Италия, Германия. Банди за изнасилване. Европейските правителства не ги е грижа за нас. Затова филмът казва на европейците: вземете оръжия, ако сте от специалните части или армията, и защитете своя народ.” И наистина: героят няколко пъти обяснява, че въздава справедливост за другите, докато те самите започнат да го правят.

Във филма има много силни моменти, сред които се открояват два. Първият е разговорът със съдията, оправдал шестима имигранти, изнасилили групово 14-годишно момиче. Докато го вози опиянен към смъртта му, Сандерс му изнася лекция по право и морал: „Законът е, за да предпазва жертвите, не извършителите. Може би оттам си се объркал, щом започна да използваш закона, за да помагаш на хора, които нараняват другите. И не са само извършителите, има и странични щети. Например хора като теб, които оставят на свобода изнасилвачи и убийци, оправдавайки поведението им. Шест момчета изнасилват 14-годишно момиче. Видях интервюто ти пред съда. Каза, че тези момчета имали проблем с интегрирането, че не знаели как да се впишат в обществото. Но това, което не разбираш е, че обществото, в което мислиш, че не се вписват, се разпада и умира. И че ти си ракът, който го убива.“

Вторият е още по-запомнящ се и се разиграва в края на 90-минутния екшън. Сандърс нахлува в апартамента на единия изнасилвач, младия Юсеф, докато той обядва с родителите и сестра си. Насочва пистолет към тях, при което младежът обещава да се подобри в бъдеще. Проблемът е обаче, казва Сандерс, посочвайки сестрата, че вместо да покаже покаяние или съчувствие, в социалните мрежи тя е написала, че момичето си е заслужило изнасилването. Младата жена отвръща възмутено: „Те се обличат неправилно, възбуждат момчетата с мини поли, показват си краката и гърдите“. При което пистолетът се насочва към бащата: „Това ли са ценностите, на които учиш децата си?“ „Уча ги на ценностите от Корана и семейството“. „Ако това са вашите ценности – че жените в Америка и Европа заслужават да бъдат изнасилени заради начина си на обличане – защо дойдохте тук?“ „В нашата страна се водят войни, животът ни там е в опасност, затова сме тук.“ Сандърс отвръща: „Мисля, че тук са дошли лошите, а не добрите хора от вашата държава. Донесохте със себе си своите примитивни ценности и религиозна отдаденост, и ги налагате върху нашата демокрация и върховенство на закона.“ След което поръчва на Юсеф да извика всички извършители в апартамента. Следва касапница за всички присъстващи.

В надписите накрая се чете: „Този филм е посветен на хилядите жертви на сексуални нападения и убийства в Европа, предадени от нашата правна система.“

„Именно затова не искат хората да гледат филма – защото те вече са невероятно ядосани. До точка на кипене!“, обобщава ирландецът COUNTY GAINS.

Citizen Vigilante 2 се очаква да излезе през 2027 г.

3. Изобличаване на изнасилвания

Според консолидирания доклад на Евростат (който изрично изключва Швеция и Великобритания) за 2022-2023 г. класацията топ 10 по брой изнасилвания на 100 000 души население изглежда така: Франция (62.7), Финландия (42.5), Дания (39.9), Белгия (37.6), Австрия (25.5), Люксембург (22.0), Ирландия (19.3), Чехия (16.2), Германия (15.5) и Латвия (15.0). България се подрежда на 25-о място (1.1).

Безспорно най-голямата сензация в Европа през изминалата седмица предизвика докладът „Разследване бандите за изнасилвания“ от юни 2026 г. на британска гражданска инициатива начело с депутата Рупърт Лоу. Документът изобличава мащабите на т. нар. „банди за експлоатация и изнасилвания“ (grooming gangs) в Обединеното кралство, с най-малко 250 000 жертви и членове предимно пакистански мюсюлмани. Също постави на преден план сериозния дебат за ролята на исляма в този системен провал на държавата, затваряла с десетилетия очи пред тези зверства на собствените си деца, заради страх да бъде обвинена в расизъм. Документът още посочва, че изнасилванията в Обединеното кралство са се увеличили драстично между 2000 и 2025 г. – от 8593 над 70 000. Авторите обясняват, че ръстът съвпада исторически с масовата имиграция, започната от Тони Блеър през 1997 г.

Проучване на Центъра за миграционен контрол – въз основа на данни от Министерството на правосъдието показва, че мигранти (чужденци) са до 34% от осъдените за „сексуално нападение над жена“ в Англия и Уелс през 2024 г., въпреки че съставляват около 10.9% от населението. Честотата на осъдителни присъди за изнасилване е 2.3 на 100 000 население за чужденци спрямо 0.97 на 100 000 за британци. Така националните данни се разминават с процентите в доклада за изнасилванията (34% чужденци срещу до 84% от осъдените с мюсюлмански произход). Също така повечето осъдени в тези дела са британски граждани от пакистански произход – т.е. те влизат в категорията UK nationals и затова липсват като „чужденци“. И още: данни по етнос за арести, обвинения и присъди за изнасилване съществуват в различни институции, но не в един стандартизиран национален регистър – разпределени са между Home Office (МВР), Министерството на правосъдието и ONS (НСИ). Изчисляването на процент по етнос изисква свързване на данни от различни бази с различни методологии.

Одитът на баронеса Кейси (2026 г.) посочва именно този проблем – установява, че данните за етническия произход на жертвите и извършителите са „недостатъчни, за да се направят изводи на национално ниво“. Но също, че „има достатъчно присъди на групи мъже от азиатски етнически произход за по-задълбочено изследване“. За тригодишен период в района на Голям Манчестър 52% от извършителите са регистрирани като „азиатци“ (най-вече пакистанци) и 38% – като „бели“.

Именно заради факта, че британските власти не публикуват информация за етноса на извършителите, е трудно да се изгради напълно надежден анализ на ситуацията. Одитът на Кейси нарича този факт „колективния ни провал“ и препоръчва подобреното записване на етнос и националност да стане задължително.

И още: на 25 юни 2026 г. Telegraph оповести, че до 7000 затворници – убийци, изнасилвачи и сексуални престъпници – ще бъдат освободени предсрочно от септември (700 и още по толкова на всеки следващи 9 месеца) – заради липса на капацитет в затворите. За осъден на 15 години за непредумишлено убийство или изнасилване това означава излизане на свобода след 7 години и 6 месеца вместо след 10 години – при условие че поведението му е оценено като добро и не е извършвал сериозни нарушения на правилата по време на престоя в затвора.

В Швеция почти две трети (63%) от осъдените за изнасилване са мигранти или имигранти от второ поколение, разкри научено изследване на Университета в Лунд от 2025 г. Проучването е анализирало 4000 присъди за периода 2000-2024 г. и също установява, че колкото по-дълго един чужденец живее в Швеция, толкова по-малко вероятно е да извърши изнасилване. Други проучвания потвърждават, че престъпленията при имигрантите са повече, отколкото при родените шведи – въпреки че имигрантите второ поколение са групата с най-много на брой заподозрени за престъпления. За периода 2013-2018 г. 58% от обвинените за изнасилване мъже са родени извън Швеция, според обществената телевизия SVT. А според разследване на медията Expressen от 2018 г., 40 от 43 мъже обвинени в изнасилване през предходните две години са или родени извън Швеция, или имат двама родители родени извън Швеция. Нещо повече, имената на повечето издават, че са от Близкия изток.

Сред най-фрапантните случаи са този на 16-годишната Мея Оберг, изнасилена 18-годишния еритреец Язиед Мохамед, докато тя се прибира пеша след работна смяна в McDonald’s. Районният съд първоначално го оправдава поради „недостатъчно доказателства“. След обжалване Апелативният съд го осъжда на три години затвор – минимумът за изнасилване в Швеция – и го задължава да плати 240 000 шведски крони (22 000 евро) обезщетение. Съдът отказва депортация, защото престъплението не е достатъчно продължително и тежко по естество. Формулировката предизвиква световен скандал – публикация на шведска коментаторка, споделена от Илон Мъск, събира близо 10 милиона гледания. Министър-председателят Улф Кристершон обещава „най-строгото законодателство в цяла Скандинавия“.

През декември 2025 г. 38-годишният иракски гражданин Шакир Махмуд Шакир, работещ в домашни грижи в Стокхолм, е осъден на четири години затвор за изнасилване на 100-годишна жена. Жената изпитвала болки в гърдите. Вместо линейка при нея се явил Шакир. Според показанията й той ѝ казал, „че трябва да бъдете намазана“ и използвал мехлем и неизвестен предмет, за да я нападне. Старицата му викала да спре, но актът продължил около 10 минути. Въпреки че прокурорът поискал депортация, районният съд я отказва. Съдия Мохамед Али заявява, че Шакир е „установен“ в Швеция и „поддържа добри контакти с дъщеря си, която е шведска гражданка“. Съдът е намерил също, че при изнасилването няма „унизителни или деградиращи елементи“. По-рано Шакир е обвинен за изнасилване на 94-годишна жена, но е оправдан.

През 2025 г. са докладвани 10 014 изнасилвания. Общият брой на сексуалните престъпления е 27 117 – ръст от 5% спрямо 2024 г. През 2024 г. са регистрирани общо 25 296 сексуални престъпления. От тях 9633 са регистрирани изнасилвания, като 92% от жертвите са жени и момичета. Това е увеличение с 60% спрямо 2013 г. Между 2021 г. и 2023 г. се наблюдава ясен спад, но 2024 г. отново показва увеличение от 7% спрямо предходната година. Изнасилванията на деца са 43% от всички доклади, което е увеличение с 12%. Повечето жертви са момичета (89%). Броят на недекларираните сексуални престъпления остава много висок. Според проучване на Шведския съвет за превенция на престъпността BRÅ от 2024 г., само около 10% от всички сексуални престъпления се докладват. През 2024 г. 6.2% от жените (16–84 г.) са декларирали, че са жертви на сексуално престъпление. Според разследващия журналист Петер Имануелсен, 17.9% of 15-годишните момичета са жертва на сексуално престъпление.

Швеция е на „първо място“ в Европа по регистрирани случаи на 100 000 жители – дължи се на по-широка правна дефиниция и по-висока склонност за докладване. Т.е. ако жертвата е изнасилена 10 пъти, Швеция ги брои като 10 отделни престъпления. Повечето страни го броят като 1. Шведките докладват на полицията значително по-често от жените в Южна и Източна Европа, поради по-ниска стигма и по-голямо доверие в правосъдната система. Eurostat показва 64 докладвани изнасилвания на 100 000 жители в Швеция за 2016 г., в сравнение с 10 в Германия. Когато шведските данни са преизчислени по германската дефиниция, новата цифра е 15 на 100 000 – 50% повече от Германия. Това поставя Швеция в средата на европейската класация при еднакви стандарти.

Германската полицейска статистика документира значителна възходяща тенденция в регистрираните изнасилвания и тежки сексуални посегателства от средата на 2010-те години насам: средно 8000 (2000–2010 г.), 5879 (2013 г.) , 12 186 (2023 г.), 13 320 (2024 г.) и 14 454 (2025 г.). За 2024 г. отчита 6892 немски и 4437 чуждестранни заподозрени в изнасилване, сексуална принуда и тежки сексуални посегателства. Делът на чуждестранните заподозрени е 38.5%, постоянен спрямо 2023 г. В официалната полицейска криминална статистика (PKS) на Германия не се събират данни за религиозния произход или изповеданието на заподозрените лица, а само на гражданство. Германското законодателство и конституция забраняват на държавните органи (включително полицията) да регистрират гражданите или правонарушителите въз основа на техните религиозни убеждения. Все пак изследване на криминолога проф. Кристиан Пфайфер (2018 г.) показва, че в някои традиционни общества, от които произлизат голяма част от мигрантите (Близкия изток, Северна Африка, Афганистан), са силно застъпени патриархални норми и т.нар. „култура на честта“ – при млади мъже, израснали в такива структури, се наблюдава по-висока склонност към приемане на насилието като легитимно средство за доказване на мъжество или „защита на честта“. Образът на жената в тези традиционни представи понякога се разминава драстично със западните норми за равенство, което според учените създава рискови фактори за сексуално насилие.

От факта, че германската полиция регистрира заподозрените по гражданство, а не по етнически произход, следва, че лица от второ и трето поколение мигранти с германски паспорт се водят в статистиката като „германци“. За да заобиколи това ограничение, през 2024 г. партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) в Ландтага на провинция Северен Рейн-Вестфалия (NRW) поисква личните имена на германските граждани сред заподозрените в групови изнасилвания. За 2023 г. в NRW са регистрирани 219 групови изнасилвания. Установени са 300 заподозрени, от които 156 са германски граждани – т.е. 48% от заподозрените официално са чужденци. Сред чуждестранните заподозрени преобладават сирийци (11 души), афганистанци (7) и иракчани (7). Най-много случаи са регистрирани в Кьолн – 23, следван от Есен (12) и Дортмунд (11). При анализ на имената на 156-те германски граждани сред заподозрените се установява, че почти половината от тях носят имена, указващи мигрантски произход. Крайният резултат: делът на заподозрените с мигрантски произход достига около 77%. Правителството на NRW публикува за първи път списък с малките имена на германските заподозрени. Той обхваща имена от А до Я – от Ahmet до Zayd. Сред тях се срещат имена с ясно арабски, турски или източноевропейски произход. Това е прецедент, при който чрез официална парламентарна процедура е доказано по административен път, че стандартната криминална статистика – разделяща заподозрените само на „германци“ и „чужденци“ – системно подценява реалния дял на лица с мигрантски произход сред извършителите на тежки сексуални престъпления.

Във Франция за 2025 г. са регистрирани 50 400 изнасилвания и опити за изнасилване. Общият брой на сексуалните престъпления е 132 300, ръст от 8% спрямо 2024 г. и среден годишен ръст от 11% от 2016 г. насам. Френските граждани съставляват 87% от всички заподозрени лица за престъпления от сексуален, 13% са чужди граждани. Т.е. делът на чужденците съвпада с техния дял в общото население на страната. Чужденците са по-силно представени в имуществените престъпление – 36% заподозрени за обири на домове и 37% за кражби от автомобили.

Разследване на радио Europe 1 от 2024 г. обаче разкрива, че чужденци са отговорни за 77% от изяснените изнасилвания по улиците на Париж през 2023 г. От 97 регистрирани изнасилвания на обществени места в Париж 30 са изяснени, арестувани са 36 души, от тях 28 са чужди граждани (77% от заподозрените), според данни на Парижката префектура на полицията. Престъпленията са извършени предимно нощем, в туристически райони или в близост до точки за наркоразпространение. Сред извършителите на изнасилвания през 2023 г. 20 вече са били известни на полицията, като 4 – за други сексуални посегателства. Тези изнасилвания са извършени на обществени места, предимно от мъже – в по-голямата си част наркозависими, безработни и бездомни. Броят на случаите е леко по-висок в сравнение с 2022 г. (+2%) и остава почти константен от 2018 г. насам. Това е по 1 изнасилване на три дни в Парижкия регион и в обществени пространства. Уличните изнасилвания се извършват предимно в туристически зони – като „Шан дьо Марс“, където от 2022 г. насам са изяснени 4 случая. Всички идентифицирани и арестувани насилници в тези случаи са „чужди граждани, пребиваващи незаконно в страната“. Всички са изправени пред съд. Жертвите в столицата са предимно жени – в 9 от 10 случая, понякога туристки, често в нетрезво състояние. Засегнати са и жени в маргинализирано положение – в икономическа и социална нестабилност, живеещи в близост до парижките точки за наркоразпространение. По-голямата част от тези изнасилвания са придружени от физическо насилие, макар че употребата на оръжие остава рядкост. В отговор властите предприемат мерки – операцията Place nette със засилено полицейско присъствие.

Според непотвърдена информация в мрежата, радио Europe 1 и вестник Le Figaro са направили разследвания, базирани на вътрешни полицейски масиви (т. нар. система TAJ – Третиране на криминални процедури) и съдебни списъци. И са открили, че при престъпленията, извършени в публичното пространство (улични нападения, грабежи, нападения в градския транспорт), арабските, северноафриканските и субсахарските имена съставляват изключително висок процент (в големи градове като Париж и Марсилия – над 50-60% от случаите).

4. Швеция затяга гражданството

На 6 юни 2026 г. – националния ден на Швеция – влязоха в сила гласуваните на 29 април от парламента (Riksdag) по-строги изисквания за получаване на гражданство.

Считано от 6 юни, Агенцията по миграция (Migrationsverket) оценява всички молби по новите правила – включително и тези, подадени по-рано, ако все още не са приключени. Няма преходен период. Това създава проблем за близо 100 000 души кандидатствали по старите изисквания и чакащи от години. Около 30% от всички молби за гражданство са по-стари от две години. От тях 12% са отпреди 2023 г., според Миграционната агенция. Не е ясно колко хора ще имат затруднения с изпълнението на новите изисквания.

Новите правила предвиждат:

Първо, нов по-строг критерий за срок за пребиваване. Хората, желаещи да получат шведско гражданство, трябва да са живели в страната 8 години вместо досегашните 5. Освен това те трябва да са непрекъснати.

Второ, финансова самостоятелност. Хората трябва да докажат, че могат да се издържат сами. Минималният изискуем доход е 20 850 крони бруто месечно (1800 евро). Доходът трябва да е от трудова заетост или самостоятелна дейност. Кандидатът трябва също да не е получавал социална помощ за повече от шест месеца общо в рамките на последните три години Така разчитащите на социални помощи вече няма да могат да получат гражданство.

Трето, „честен и спокоен живот“. Мярката насърчава интеграцията в шведското общество. Ако кандидатите са извършвали престъпления, ще има забавяне в получаването на гражданство.

През май 2025 г. шведското правителство назначи комисия за проучване на начините за отнемане на поданство от граждани с двоен паспорт, осъдени за престъпления, представляващи сериозна заплаха за сигурността на Швеция, като шпионаж, тероризъм (включително участие в банди), саботаж, измяна или бунт. Официално предложение за такъв закон беше внесен през декември 2025 г. Предвижда се той да влезе в сила на 1 ануари 2027 г. Тъй като за приемането му се изисква промяна в Конституцията, трябват две гласувания – веднъж преди общите избори на 13 септември 2026 г. и още едно – в новосформирания парламент. Дания, Норвегия, Нидерландия, Белгия, Франция, Австрия, Германия, Финландия и Великобритания вече са отнемали гражданство по такива причини.

Четвърто, познания по шведски език и общество. Желаещите гражданство трябва да докажат достатъчни познания в тези области. Така за гражданство вече е необходим говорим шведски.
Тестовете за граждански познания се очаква да започнат от август 2026 г., докато изпитът по шведски език – четене и слушане с разбиране – влиза в сила най-рано от 1 октомври 2027 г. Допълнителни тестове за други аспекти на езиковите умения ще бъдат въведени на дата, която правителството предстои да обяви.

И пето, децата вече не се включват автоматично в заявлението за гражданство на родителя. За тях трябва да се подадат отделни заявления. Изисквания за поведение се прилагат от 15-годишна възраст, а за знания – от 16-годишна.

Говорителят по имиграция на шведските демократи (SD) Лудвиг Асплинг обвини миграционните власти, че са положили извънреден труд, за да обработят повече заявления пред 6 юни. Говорителят на Миграционната агенция Йеспер Тенгрот потвърди пред медията The Local, че служителите в звената за гражданство наистина са получили заповед да изработят 348 часа извънреден труд, включително вечери и уикенди. Но целта не била да приключат възможно най-много молби преди 6 юни, а било рутинно задължение на агенцията да обработи случаи, чакащи дълго или по които има искане за приключване.

Според проучване от юни 2026 г. на шведската обществена телевизия SVT и социологическата агенция Indikator Opinion, 48% от шведите вярват, че при смяна на правителството имиграцията ще се увеличи. Този въпрос е особено актуален, тъй като на изборите през септември се очаква лявата опозиция начело със Социалдемократите (Socialdemokraterna) с лидер бившият премиер Магдалена Андершон, да спечели изборите и да смени настоящото дясно правителство (коалицията Tidö, в която участват Умерените (Moderaterna), Християндемократите (Kristdemokraterna) и Либералите (Liberalerna). Новото правителство би могло да отвори вратата за по-либерален курс, за какъвто настояват Левицата (Vänsterpartiet), Зелените (Miljöpartiet) и Центристката партия (Centerpartiet).

5. Швеция премахва постоянното жителство за бежанци

Швеция затяга допълнително имиграционната си система, след като на 9 юни 2026 г. Риксдагът одобри  законопроект, премахващ постоянното пребиваване за бежанци и още групи имигранти. Мярката влиза в сила на 12 юли. Оттогава ще бъдат издавани само временни разрешения. Притежаващите постоянно пребиваване не са засегнати от промяната.

По-рано Шведската миграционна агенция отне постоянните разрешения за пребиваване на 11 лица с тесни връзки с организирани престъпни мрежи, живели в чужбина дълго време. Те са смятани за пребиваващи в страни като Ирак, Ливан, Турция, Обединените арабски емирства, Мароко и Испания. В резултат те загубиха достъп до шведската социална система и са ограничени при осъществяване на стопанска дейност и свободно пътуване в рамките на Шенгенското пространство.

6. Германия засилва депортациите към Афганистан

Депортациите до Афганистан се разширяват, писа изданието Bild на 21 юни 2026 г. След тайни преговори „на техническо работно ниво“ между представители на Федералното министерство на вътрешните работи и афганистанското талибанско правителство, чартърните полети до Кабул се увеличават значително. Планират се три чартърни полета на месец. Досега през 2026 г. са осъществени три полета за депортиране до Кабул.

Чрез увеличаване на честотата на полетите до почти седмично, германското МВнР се стреми да установи постоянен „въздушен транспорт за депортиране“. Това включва тежки престъпници, изнасилвачи, наркодилъри и лица, считани за заплаха за обществената безопасност, които понастоящем са лишени от свобода в Германия. Федералните провинции трябва да ги регистрират за полетите, след което поема Федералната полиция.

В тайна операция от 16 юни с полет от Лайпциг/Хале за Кабул са били депортирани 32 афганистански престъпници, осъдени за убийство, сексуално насилие над деца, изнасилване, изнудване и търговия с наркотици в големи мащаби. Най-малко още 100 осъдени престъпници чакат депортиране. Общо 200 престъпници са били депортирани от 2024 г. насам.

7. Норвегия не иска имигранти

Проучване от май 2026 г. на Норвежката дирекция за интеграция и многообразие (подчинена на Министерство на труда и социалното включване), установи, че подкрепата за повече имиграция в страната е на рекордно ниско ниво. Само 17% смятат, че Норвегия трябва да приема повече имигранти, а 49% – че страната „не бива да допуска повече имигранти.“ Според 50% от допитаните, отворените граници са се отразили негативно на норвежкия „национален характер“ и са навредили на „социалното сплотяване в норвежкото общество“. Също 48% от норвежците мислят, че интеграцията върви „зле“ в страната. И още: 49% подкрепят доброволното връщане, а 35% – принудителното. Това означава, че 84% от норвежкото население подкрепя ремиграцията.

Дясната опозиционна Партия на прогреса FrP (Fremskrittspartiet) набира все повече популярност – 33.3% спрямо 22.4% за управляващите социалдемократи Arbeiderpartiet. FrP е срещу woke идеологията, за ограничаване на имиграцията и защита на границите. Също за нулева нетна имиграция от т. нар. „високорискови страни“ – държави с ниско зачитане на норвежките ценности, висока употреба на социални помощи, високи нива на екстремизъм, т.н. Следващите избори са през 2029 г.

8. Save Europe Act

Save Europe Act (Акция Спаси Европа) е нова кампания (31 май 2026 г.) за европейска гражданска инициатива, която се стреми да събере 1 млн. подписа от граждани на ЕС от всички 27 страни-членки. Инициативата цели да постави въпроса за ремиграцията и миграционната политика пред Европейската комисия и да предизвика официален политически дебат на европейско ниво. С нейна помощ гражданите на ЕС могат да предлагат законодателство директно пред ЕК. При събрани 1 млн. валидни подписа ЕК е длъжна официално да разгледа предложението и да се срещне с инициаторите.

Над 400 000 подписа са събрани към 28 юни 2026 г., пише в Х съоснователката Ева Влардингербрук – нидерландски политически коментатор, юрист и публичен говорител, известна с позициите си по въпросите на европейската идентичност, демокрацията, националния суверенитет и миграционната политика. Другият основател е Мартин Зелнер, австрийски активист, автор и политически коментатор. Инициативата има и 9600 регистрирани активни доброволци.

Сред подкрепилите инициативата са известни личности като бившият унгарски премиер Виктор Орбан, румънският депутат Джордже Симион, испанският депутат Сантяго Абаскал, британският депутат Рупърт Лоу, американският политически активист Джак Пособиец, американският политически коментатор и инфлуенсър Бени Джонсън и много други.

9. Дания забранява азана (призив за молитва)

Датският министър на имиграцията обяви планове за забрана на ислямския призив за молитва, заявявайки, че страната е заприличала на „предградие на Исламабад“, писа Telegraph на 24 юни 2026 г.

„Призивът за молитва не бива да се чува над датските покриви“, каза Мортен Бьодсков, член на центърлявата партия на социалдемократите. „Той няма място в Дания.“

В части от страната, като Копенхаген, местните наредби вече забраняват призивът за молитва да се излъчва от високоговорители в минарета поради строги ограничения за шум. Бьодсков също заяви, че пълзящата „ислямизация“ в Дания „заема прекалено много обществено пространство“.

Азанът, или призивът за молитва, се изпълнява пет пъти на ден, за да призове мюсюлманските вярващи към джамията – традиционно чрез високоговорители в минарета. Това е трети път, в който датски министър на имиграцията се опитва да изгради правна рамка за забрана на призива за молитва, след подобни опити на социалдемократите през 2020 и 2025 г. Дания наложи едни от най-строгите миграционни правила в Европа при Мете Фредериксен – лявата министър-председателка, която започна третия си мандат в началото на месеца. Съгласно т. нар. „законодателство за гета“ датските власти имат право да принудят мигрантите да се преместят от даден квартал, ако в него има прекалено много чуждестранни жители. В някои случаи търсещите убежище са задължени да предадат бижутата и другите си ценни вещи за покриване на разходите за настаняване, а при отхвърлено заявление не получават финансова подкрепа. От около 6 млн. население близо 270 000 мюсюлмани живеят в Дания. Страната разполага и с около 100 джамии, включително Голямата джамия в Копенхаген, която не издава външен призив за молитва съгласно споразумение с местните власти.

В Германия и Великобритания съществуват строги ограничения за времето, в което джамията може да излъчва призив за молитва, както и ограничения за силата на звука, за да не се безпокоят немюсюлманските съседи.

10. Гърция затваря незаконни джамии

Гръцкият министър на имиграцията и убежището Танос Плеврис инициира през февруари 2026 г. операция за закриване на 60-80 нелицензирани джамии в Атина и района Атика, като обеща депортация на отговорните за управлението им. Към април правителството е закрило 4 такива места за богослужение.

Властите свързват инициативата с националната сигурност, позовавайки се на опасения от екстремистки идеологии. За разлика от голяма част от Европа, мюфтиите и имамите в Гърция се назначават от държавата, а финансирането от чужди правителства е забранено. Именно затова Гърция не преживява ислямски терористични атаки като голяма част от Западна Европа – въпреки наличието на над 300 джамии в района на Западна Тракия по границата с Турция и Додеканезите, където повече от 150 000 мюсюлмани живеят от времето на османското владичество.

Първата официална джамия Вотаникос отвори врати през 2020 г. – без минарета и високоговорители. С капацитет от едва 300–350 места тя очевидно не може да обслужи 200 000 до 300 000 мюсюлмани, живеещи в Атина, което обяснява защо нелегални молитвени пространства в мазета, апартаменти и складове се появиха извън всякакъв държавен контрол. Управлението на нерегистриран религиозен обект вече е наказуемо по Закон 5224/25 с лишаване от свобода от 2 до 6 месеца и значителни административни глоби, а чуждите граждани, хванати да управляват такива обекти, губят разрешенията си за пребиваване и подлежат на автоматична депортация. Тази правна рамка е част от по-широка кампания срещу незаконната имиграция от управляващата центърдясна партия „Нова демокрация“, на власт от 2019 г. – макар законът да съществува от 2014 г., посочват критици на правителството.

През 2025 г. Гърция е регистрирала 48 298 незаконни пристигания по море и суша – намаление с 21% спрямо 60 886 пристигания, отчетени през 2024 г. Гръцката полиция обаче е осъществила само 5300-6000 връщания и депортации за цялата година, което показва, че Гърция продължава да се изправя пред сериозен дисбаланс между незаконната миграция и депортациите, разкрива публикация на European Conservative.

11. „На Европа ѝ писна“

„На Европа ѝ писна“ е надсловът на коментар от 10 май 2026 г. на Вон Кордъл, основател на инвеститорската компания Ionosphere Capital. В него авторът пространно обяснява как европейските избиратели отхвърлят прогресивния дневен ред, съсипващ икономиките им, отваря границите им, унищожава енергийната им сигурност, заличава културите им и ги прави по-бедни, по-малко сигурни и управлявани от лидери, които са твърде слаби и woke, за да променят курса.

Това ясно се вижда от резултатите на изборите през последните две години, пише Кордъл. Великобритания: Reform UK печелят рекордни 650 места на местните избори. Лейбъристите са в свободно падане след по-малко от две години на власт. Франция: „Национален сбор“ зае първо място с 33% през 2024 г. Партията на Льо Пен е най-голямата във Франция. На президентския балотаж през 2022 г. тя спечели 41% срещу Макрон. Италия: „Италиански братя“ на Мелони скочи от 4% през 2018 г. до спечелване на властта през 2022 г. Германия: „Алтернатива за Германия“ (AfD) удвои резултата си до 21% през 2025 г. Втората по големина партия в страната. Доминира в Източна Германия. Австрия: „Партията на свободата“ на Кикъл спечели с 29% през 2024 г. За първи път от Втората световна война насам. Португалия: Партията Chega („Стига“) получи 60 места през 2024 г. и е ключов фактор за съставяне на правителство. Испания: Vox удвои местата си в бивши крепости на социалистите. Проучванията ѝ дават 17,6%. Заедно с Народната партия, испанската десница контролира близо 5о%. Европейски парламент 2024 г.: Консервативно-националистическият блок взе 26%. Най-голямата самостоятелна група.

И макар да е най-голямото престъпление спрямо Европа, имиграцията не е позволено да се назове като такова, казва авторът. Ето какво причинява на стария континент:

„Масовата имиграция превърна европейските градове в места, които собствените им граждани вече не разпознават. Паралелни общества оперират по свои собствени правила в едни и същи квартали. Сексуалните посегателства експлодираха в Швеция. Изследване на университета в Лунд от 2025 г. установи, че 63% от осъдените изнасилвачи са първо или второ поколение имигранти. Разследване на шведската телевизия установи, че 58% от мъжете, осъдени за изнасилване за петгодишен период, са родени в чужбина. При случаите на изнасилване от непознати този процент надхвърля 80. Повечето са от Близкия изток, Северна и Субсахарска Африка. Швеция се превърна от една от най-безопасните страни в Европа в столица на изнасилванията и насилието с огнестрелно оръжие на континента за по-малко от десетилетие. Във Великобритания банди за насилие над деца (grooming gangs) – предимно пакистански мъже мюсюлмани – системно изнасилват и трафикират хиляди британски момичета в Родъръм, Рочдейл, Телфорд, Оксфорд и други градове. Това продължава дълги години. Полицията и социалните служби са знаели. Но са игнорирали проблема. Страхували са се да не ги нарекат расисти. Властите избраха репутацията си пред безопасността на децата. Множество градове. Множество десетилетия. Твърде много жертви. Един и същ профил на извършителите всеки път. Престъпленията с ножове и бандата доминират във френските предградия (banlieues) – населени предимно с имигранти райони, където държавата е изпуснала контрола. Организирани мрежи за кражби действат в цяла Германия. Ирландия – някога една от най-хомогенните страни в Европа – видя как бързата имиграция трансформира демографията ѝ за по-малко от десетилетие. Регистрираните сексуални престъпления там сега са с 43% повече от средното ниво за ЕС. Национални идентичности, градени с векове, бяха размити в рамките на едно поколение. Политическата класа го нарича ‚многообразие‘. Гражданите, принудени да живеят с последствията, имат друга дума за това. Германия прие над 1 млн. мигранти през 2015 г. Нетната миграция във Великобритания достигна рекордни нива както при консервативните, така че и при лейбъристките правителства. Франция има цели райони, които полицията избягва. Избирателите забелязаха. Политиците се престориха, че не виждат.“

Според Кордъл, Тръмп задава правилния тон: имиграцията работи, когато новодошлите приемат езика, законите, ценностите и културата на приемащата страна. Америка и Австралия доказват това в продължение на поколения. „Милиони идваха, научаваха езика, уважаваха правилата, ставаха част от националната история. Европа избра обратното. Мултикултурализъм. Отделни общности, живеещи паралелен живот. Всички култури са еднакво съвместими със западната демокрация. Всяко искане за асимилация бива етикетирано като расистко. Резултатите бяха предвидими. Паралелни общества. Зони, забранени за външни лица – т. нар. no-go zones. Експлодираща престъпност. Насилие в името на честта. Банди за насилие над деца. Бавно разпадане на националното обединение. Всичко, за което критиците предупреждаваха, че ще се случи – а прогресистите яростно отричаха – се случи. Мултикултурализмът не е толерантност. Той е културна капитулация. Решението да спреш да искаш от новодошлите да станат част от страната, в която са избрали да се преместят. Европейците живеят с последствията всеки ден. Във всяка забранена зона. Във всеки съдебен процес срещу педофилски банди. Във всяко паралелно общество.“

Решението пред Европа е: възстановяване или упадък. Изборът на европейците показва ясно посоката. „Един по един гласоподавателите на целия континент избират лидери, които поставят нациите си на първо място. Лидери, които управляват, за да побеждават. Не просто, за да останат на власт. Старият начин – демократичен социализъм, woke прогресивизъм – умира. Избирателите го убиват пред урните. Тяхното оцеляване като култура и икономика зависи от това. Тръмп запали огъня. Европа го прихвана. Прогресивното статукво, което му се подиграваше, налагаше му санкции и наричаше MAGA заплаха за демокрацията, сега гледа как същото това движение залива континента, който те твърдяха, че ръководят. Европейските избиратели искат да направят страните си отново велики. Същият инстинкт. Същата борба. Само под различно знаме.“

12. Икономическата цена на имиграцията

Миграцията има и конкретни икономически измерения за Европа и Кордъл ги казва ясно: ръстът на БВП на Еврозоната е заседнал под 2% от над десетилетие. САЩ и Азия дръпнаха напред. Европа се пререгулира. Производителността е в застой. Младежката безработица е над 30% от години в Испания и Гърция – поколение без бъдеще и без причина да остане. Данъчната тежест върху работещите хора е най-високата в развития свят. В Белгия, Франция и Германия държавата взема повече от половината от това, което изкарва работник от средната класа. Половината. За тази цена европейците получават рушаща се инфраструктура, сриващо се здравеопазване и лекции за климатична справедливост. Държавният дълг е отвъд възможността за възстановяване: Франция 112% от БВП. Италия 137%. Гърция 162%. Великобритания над 100% и растящ при лейбъристите.

„Тези дългове не могат да бъдат платени. Те ще доведат до висока инфлация, банкрут и постоянни строги икономии. Изберете си. Социалната държава изяжда сама себе си. Обещанията са твърде големи. Данъчната база твърде малка. Раждаемостта твърде ниска. Аритметиката не се интересува от прогресивната риторика. Значителен дял от този дълг финансира имиграцията, която избирателите никога не са искали – жилища, социални помощи, здравеопазване, правна помощ и преводачески услуги за милиони, които пристигнаха без покана и без умения, от които икономиката се нуждае. Обществените услуги се сриват под тежестта. В британското здравеопазване (NHS) има 7.5 млн. души в списъците на чакащите. Френските болници затварят селски спешни отделения. Германската инфраструктура –някога най-добрата в света – се разпада. Мостове. Железници. Пътища. Училища. Всичко запада, докато правителствата изливат милиарди в климатични субсидии, мигрантски жилища и DEI програми (диверсификация, равнопоставеност и приобщаване). Парите отиват на грешните места.“

По данни на МВФ от април 2026 г.: САЩ 2.4%, Полша 3.6%, Еврозона 1.1%, Германия-0.2%.

„САЩ растат с двоен темп спрямо Еврозоната. Полша – която отхвърли отворените граници, отказа масовата имиграция и игнорира Брюксел за климатичните мандати – расте с три пъти по-бърз темп от Германия. Двете най-бързо растящи икономики в списъка са двете, които отхвърлиха прогресивния модел. Това е прекият резултат от десетилетия прогресивно управление. Наказващи данъци. Раздута социална система. Отворени граници, които претоварват всяка система. Идеологически разходи, които приоритизират моралната поза пред реалната дейност. Лидерите на Европа изградиха система, която наказва труда, възнаграждава зависимостта, внася нискоквалифицирани мигранти с милиони и пилее останалото за зелени фантазии и бюрокрация на многообразието. Сметката пристигна. Обикновените европейци я плащат. Лидерите, които написаха сметката, не я плащат.“

През 2025 г. финландският изследователски институт Suomen Perusta публикува изследване, с което изчисли дългосрочните резултати от миграцията върху държавния бюджет. Оказва се, че един сомалийски имигрант струва на финландската държава 951 000 евро за целия си живот. Един ирански мигрант: 697 000 евро. Един роден финландец допринася исто с 3400 евро годишно. Тогава за компенсиране на едно сомалийско пристигане са необходими около 280 работещи финландци. Ако сомалиецът доведе и семейство, прогнозното задължение нараства до 1.34 млн. евро.

Финландското проучване съвпада по изводи с две други изследвания в Европа, придобили международно признание – едното е проведено от Датското министерство на финансите (2023 г.), а другото – от нидерландска изследователска група, ръководена от проф. Ян ван де Бек (2023 г.).

Общото между констатациите на проучванията е: нетните фискални ефекти са положителни главно за имигранти, пристигащи от други западни страни и от извън Европа – за висококвалифицирана (т.е. високоплатена) работа. Като цяло, нископроизводителните имигранти представляват фискална тежест за данъкоплатците на приемащата страна – независимо от причината за миграцията.
Неслучайно стандартните икономически модели системно пропускат именно тези разходи. Според Oxford Review of Economic Policy (2025 г.) много изследвания за фискалното въздействие на имиграцията не улавят пълния спектър от социални придобивки и услуги, тъй като се фокусират предимно върху парични трансфери. Харвардският икономист Джордж Боряс установява (2013 г.), че от увеличението на БВП, генерирано от имиграцията, близо 98% отиват при самите имигранти под формата на заплати и придобивки. Действителната нетна облага за местното население е 0.2% от БВП – а основните печеливши сред местните не са работниците, а собствениците на капитал и бизнес.

Morgan Stanley изчислява, че през 2020 г. миграцията е добавила нетен положителен принос от 4.35 трлн. щ.д. (5.1%) към световния БВП.

Специално в Обединеното кралство, при намаляване на нетната миграция с около 50%, до 2060 г. съвкупният БВП се очаква да намалее с 11%, а БВП на глава от населението – с 2.7%.

Тогава, макар и парадоксално, е съвсем закономерно, че след Брекзит (2016 г.) имиграцията във Великобритания се увеличава. Миграцията от ЕС намалява – повече граждани на ЕС напускат Великобритания, отколкото пристигат. Но миграцията от извън ЕС се покачва рязко – между 2021 и 2024 г. пристигат 3.6 млн. души срещу само 575 000 от ЕС. Пикът е 944 000 нетна миграция за годината до март 2023 г. Основните причини – либерализирани визи за социални работници, студентски визи, хуманитарни схеми за украинци и хонконгци, и загуба на достъп до Дъблинската конвенция за нередовна миграция. Въпреки нарастващите такси и прагове на заплатите, работодателите в сектора на социалните грижи и в строителството продължават да разчитат на мигрантски труд.

Парадоксът е следният: британците масово отказват нископлатения труд в секторите на социалните грижи, почистването и строителството – не защото са мързеливи, а защото същата работа в търговията или хотелиерството се заплаща по-добре. Вместо да вдигне заплатите, държавата избира по-лесния и по-евтин за работодателите изход – вносна работна ръка. Резултатът е структурна зависимост от мигрантски труд, която след Брекзит просто смени географията: вместо от Полша и Румъния, работниците започнаха да идват от Нигерия, Индия и Пакистан.

Тенденцията се обръща за първи път след рестрикциите от 2024 г. и нетната миграция пада до 171 000 за годината до декември 2025 г. Ограниченията са преди всичко политически отговор на рекордната нетна миграция от 2023 г., която предизвиква масово обществено недоволство преди изборите. Правителството повиши заплатните прагове, закри визовия маршрут за социални работници и ограничи студентските визи – признавайки, че либерализацията след Брекзит е създала структурна зависимост от евтин мигрантски труд вместо да реши проблемите на пазара на труда.