Любов и море

Корабът напуска пристанището плавно.
Лоцманът го направлява бавно.
Капитанът и целият му екипаж
потеглят към далечния мираж.

Стои на пристана девойка,
вперила взор във вълната.
Сълзи мокрят ѝ лицето
и възбудено тупти сърцето.

Любов и мъка изпълват битието.
Любимият потегли с кораба в морето.
Отлетяха приказните дни и нощи,
нежни ласки и любовни мигове горещи.

Корабът отплува в морето,
а над него блести синевата на небето.
Морето погълна любовта и мечтата,
остави дълга и дълбока следа.

Любовта се разпиля в простора небесен.
Остана само монотонната морска песен.
Розовите мечтания се разпръснаха
и следите в безкрая прекъснаха.