От крехка основа до пластове на паметта: хартията разкри „Други измерения“ в Добрич

Какво се случва, когато хартията престане да бъде просто лист? Тя може да се превърне в релеф, пластика, нишка, пейзаж, отпечатък, природна материя или част от пространството. На 3 септември 2026 г. Художествената галерия в Добрич показа десетки отговори на този въпрос с изложбата „Хартията – други измерения“.

Експозицията е кулминацията на десетдневен пленер, събрал художници с различен опит и творчески почерк. Близо 40 произведения изпълват две от залите на галерията – видеоарт, колажи, рисунки, инсталации, обекти и пластики от ръчно лята хартия.

А авторите са: Галина Халачева, Галина Цветкова, Емануела Ковач, Милена Алджабари, Недко Недков, Никола Михов, Стоян Илев, Христина Гаева, Цветан Кръстев и Съсъ Пън (Сиси Пенг) от Китай.

Специален участник в пленера бе изкуствоведът Калина Петрова, която при откриването представи своя поглед към работния процес и подхода на отделните автори.

Културен феномен и творчески експеримент

„С радост откриваме тази изложба и с малко тъга приключваме пленера ‘Хартията – други измерения'“, каза при откриването Недко Недков, директорът на Художествената галерия и единият от творците.

В думите си той определи пленера едновременно като културен феномен и своеобразен експеримент. Причината е в срещата между различни автори и различни разбирания за изкуството, които след десет дни съвместна работа се събират в едно изложбено пространство.

Недков обясни, че повечето художници идват от различни градове, а много от тях дори не са се познавали преди пленера. Излизането от ателието и от обичайната изолирана среда на художника променя творческия процес. Опитите, съмненията и решенията вече не остават скрити, а се случват пред погледа на други автори и неизбежно пораждат обмен на идеи и влияние.

„Най-хубавото на пленера е именно експериментът, бързите решения и най-вече общуването между авторите – помощта, влиянието и споделянето на разбирания за хартията“, подчерта художникът.

Освен за самите автори, пленерът се е отворил и към публиката – организирани са били срещи с художниците и няколко занимания с деца.

При откриването Недков благодари на участниците за работата, споделения опит, емоциите и творческите визии. Той им връчи сертификати за участие и отправи покана към тях да представят самостоятелни изложби в залите на галерията.

Сред гостите беше и кметът на Добрич Йордан Йорданов. Той посочи, че финансовата подкрепа на общината би била безпочвена, ако не е подплатена със съдържание, и определи показаното в изложбата като „стойностно съвременно изкуство“.

Пленерът и изложбата са част от проекта „Хартията – други измерения 2026“, финансиран от Министерството на културата и реализиран с подкрепата на Община Добрич и хотел „Вила Ди Полета“. Като част от проекта предстои и издаването на двуезичен каталог.

Изложбата в Художествената галерия – Добрич ще остане отворена за посетители до края на октомври 2026 г.

Тя е шеста поред в рамките на инициативата. Миналия път „Новетика“ я отрази през 2022 г.

Необятните възможности на хартията

Темата „Хартията – други измерения“ отправя към участниците предизвикателството да потърсят възможностите на познатия материал отвъд неговото традиционно предназначение.

В речта си при откриването изкуствоведът Калина Петрова определи самото заглавие като ключ към концепцията на пленера – „стремежът да се усетят безкрайните възможности, които хартията дава на творческото въображение“.

Тук хартията вече не е просто повърхност, върху която се рисува или пише. По думите на Петрова тя „от крехка основа се превръща в градивен и пластичен материал“, който може да бъде използван по множество различни начини.

Изкуствоведът участва за първи път в пленера и именно позицията ѝ на нов човек в екипа ѝ позволява, както самата тя посочи, да наблюдава случващото се и отстрани. Особено впечатление ѝ прави атмосферата, създадена от екипа на Художествената галерия – Добрич: творческа свобода, общуване, обмен на идеи и споделяне на знания.

Според Петрова тази среда води „не само до създаването на невероятни произведения на изкуството, но формира и общност от артисти, обединени около любовта си към хартията“.

Тъкмо различният опит на десетимата участници прави резултата толкова разнообразен. Сред тях има художници, които от години, дори през целия си творчески път, използват хартията като основно изразно средство. За други пленерът е първа среща с нейния потенциал и възможност да излязат извън границите на познатите си техники.

Ето как Петрова оцени възприятията и произведенията на участниците в пленера и изложбата.

Природата, затворена в хартия

Галина Халачева вижда в темата „Други измерения“ едно от най-важните качества на хартията – способността ѝ да изведе човека към следващо измерение на съществуването.

Още в началото на пленера художничката решава да включи природата непосредствено в произведенията си. Тя създава ръчно лята хартия, в която вгражда различни растения и пигменти. Към композициите добавя свои текстове, които разширяват както образно, така и смислово пространството на творбите.

При Галина Цветкова подходът е различен. Тя изследва пластичните възможности на хартията през целия си творчески път, а образът неизменно присъства в работата ѝ. В произведенията от пленера той е само леко загатнат с тънка, игрива линия.

Но линията не остава затворена върху листа. Чрез използването на прежда тя продължава в пространството и извежда образа отвъд двуизмерността – още една буквална интерпретация на темата за „другите измерения“.

От графиката към хартиените влакна

Емануела Ковач приема неизвестното като творческо предизвикателство. Нейното вдъхновение идва от реалността и личните преживявания, но по време на пленера си поставя конкретна задача – да излезе извън рамките на познатата ѝ графика.

Резултатът е серия от пейзажи, които на пръв поглед напомнят графични отпечатъци. Всъщност образите са създадени от остатъчни хартиени влакна при процеса по отливане на хартията.

Милена Алджабари също решава сама да усложни задачата си. Живописец по призвание и участник в пленера за втори път, тя обикновено намира основното си вдъхновение в природата. Този път обаче създава произведенията си изцяло от хартия, без намесата на рисунка.

Така природата отстъпва от образа, а материалът поема водещата роля. Самата хартия започва да диктува процеса, докато характерното за Алджабари усещане за баланс се проявява в съчетаването на текстури, цветове и композиционни елементи.

Между абстрактно и реално

Недко Недков е сред доайените в България в изследването на пластичния потенциал на хартията.

В произведенията му от пленера Калина Петрова откроява две основни и в известен смисъл противоположни линии. В едната Недков развива характерната за творчеството си абстракция чрез релефни композиции от утилитарни предмети. В другата използва колажирана хартия, за да представи реални феномени.

При Никола Михов хартията среща литературата и метала. Младият автор продължава линия, която изследва още от първата си самостоятелна изложба.

Вдъхновението идва от „Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски, а задачата е думите да бъдат преобразени в пластически образ. Съчетанието на метал и хартия вече е част от творческия език на Михов, а в представените произведения взаимодействието между двата материала се оказва необходимо за завършването на идеята.

Сиси Пенг и „геоложките проби“ от паметта на Добрич

Особен поглед към темата внася чуждестранният гост на пленера Сиси Пенг от Китай. Тя е текстилец по образование, но голяма част от творчеството ѝ принадлежи към сферата на публичното изкуство. В работата ѝ присъства характерен метод – систематичното повтаряне на едни и същи действия, чрез които тя разработва културни, исторически и социални теми.

В Добрич този подход намира израз в инсталацията „Да трамбоваш града: Добрич“ – произведение за градската памет, физическия труд и колективното време.

Творбата е вдъхновена от формата на геоложките проби. Хартиена каша, пръст, растения, прежда и други материали са пресовани пласт след пласт в цилиндрични форми. Получените стълбове разкриват видими наслоявания, подобни на земните пластове – своеобразни „геоложки проби от културната памет“, извлечени не от земните недра, а от живота на града.

В основата на творбата стои и старата строителна техника hāng (夯), при която пръстта се пресова многократно на пластове, за да се премахнат кухините и да се създаде здрава основа. Пенг заменя пръстта с хартиена каша и така превръща строителния процес в своеобразен процес на архивиране.

Самата хартия носи памет. Тя е направена от страници на стари книги, вестници, рекламни брошури и други хартиени остатъци от различни времена и източници. Материалът е накъсан, смесен и многократно пресован, докато се превърне в нова „седиментна“ структура.

Първоначалното вдъхновение за идеята идва от геоложко проучване в Гуанджоу, Китай, където инженери използват цилиндрични сонди, за да извличат проби от почвата и да изследват подземните пластове.

Това поражда у художничката въпроса: ако могат да се вземат проби от земята, възможно ли е по подобен начин да бъдат взети „ядкови проби“ от паметта и културата на един град?

„Да трамбоваш града: Добрич“ предлага свой отговор. Градовете непрекъснато се променят, но миналото не изчезва. То бива покривано, раздробявано и пренареждано, превръщайки се в нови пластове време. Чрез пресоването на хартия, пръст, растения и следи от всекидневието Сиси Пенг създава материален архив – местни слоеве памет и фрагменти от времето, събрани в една нова структура.

В „чужди хартии“

За Стоян Илев пленерът е първа среща с толкова широките пластични възможности на хартията.

Той сам определя положението си като попадане в „чужди води“, или по-точно – в „чужди хартии“. Играта на думи дава заглавията и на две от произведенията му.

Вместо да се опитва да подчини непознатия материал на обичайния си художествен език, Илев тръгва в обратната посока – адаптира собствената си работа към хартията. Така достига до минималистичен подход, който се различава от характерния му ярък и мащабен стил.

Този експеримент показва и една от важните страни на пленера – материалът не е просто средство за изпълнение на предварително замислена идея. Понякога именно той променя посоката на художника.

Движение и безкрайност отвъд равнината

Христина Гаева също тръгва от действителността. Тя преобразява ситуации, на които е присъствала, в абстрактни образи и съчетава линии и петна, които едновременно се преплитат и разсейват в пространството.

Хартията като основа ѝ позволява да изгради релефна повърхност, върху която добавя пигмент. Така текстурата естествено се съчетава с нейния художествен почерк и ѝ дава възможност да представи по различен начин идеите си за движение и безкрайност.

И тук равната повърхност вече не е достатъчна – произведението търси изход отвъд двуизмерното.

Да видиш очевидното по различен начин

Цветан Кръстев, един от утвърдените концептуални артисти в България, стига до „другите измерения по свой начин“. Неговото творчество преминава отвъд границите на традиционните средства и изследва връзката между въображението и реалността. Характерно за Кръстев е желанието да провокира зрителя да погледне очевидното от напълно различен ъгъл.

Именно затова неговият подход естествено се вписва в темата на пленера – не само като демонстрация на различните начини, по които може да бъде използвана хартията, а като промяна на самото ни разбиране за нея.

В безкрайните измерения на хартията

Разходката през произведенията на десетимата автори показва колко различни отговори може да получи едно и също творческо предизвикателство.

Хартията е едновременно природна материя и човешки архив, плоска повърхност и триизмерен обект, линия и релеф, остатък и нов материал. В нея могат да бъдат вградени растения, пигменти, думи и спомени; тя може да срещне преждата и метала или да бъде раздробена и пресована отново, докато се превърне в пласт от колективната памет на един град.

За някои от художниците тя е добре познат творчески партньор, а за други – непозната територия. Но именно срещата на тези различни отношения към материала изгражда общия образ на изложбата.

В края на речта си Калина Петрова отправи към посетителите пожелание, което най-точно обобщава идеята на тазгодишния пленер: „Пожелавам ви да се изгубите в безкрайните измерения на хартията!“