Развързване на Гордиевия възел

Новината обиколи света:

Армията на САЩ нанесе мощен удар с високотехнологични оръжия по ядрените съоръжения на Иран за обогатяване на уран. С хирургична точност гигантски бронебойни бомби, хвърлени от стратосферата, се нанизаха една след друга в шахти достигаща до сърцето на укрепените бункери. Експлозии и земетръси унищожиха стотиците уникални и чуствителни газови центрофуги, струващи десетки милиарди долари. Системи, градени за много години, изчезнаха за секунда.

Това е събитие, което е в състояние да промени съществуващия баланс на силите, и ако Иран бъде изваден от голямата геостратегическа игра, това може да има непредвидими последици за мира и войната.

Клевети и хули

Големите про-левичарски медии в Америка веднага и задружно взеха да охулват президента Тръмп (което не са преставали да правят от 9 години). Не останаха назад и родните медии, телевизии и радиа, повечето под левичарско влияние и/или управление. Тутакси взеха да канят проруски „анализатори“ (включително бивши министри и бивши агенти на ДС), които на воля развиваха антиамерикански тези. Повечето с пяна на уста хулеха Америка и Тръмп, описваха фантастични сценарии за нападение на Иран над американските бази и плашеха с намеса на Русия и Китай. Един виден интелектуалец, който неотдавна, при левичарските протести в София публично приканваше да се чупят стъклата на банките, и този път остана верен на себе си – с невероятна злоба обясняваше, че Тръмп е не само фашист, но и глупак, идиот и некадърник.

Изобщо големите (про-леви) медии в България се превърнаха в рупор на антиамериканизма (не само на антитръмпизма). На моменти се води дори и истинска антизападна пропаганда. На мнозина от журналистите и „интелектуалците“, свързани генерично с предишната управляваща класа на АБпФК, сега им се удава на воля да излеят чуствата си към Америка.

В повечето случаи тези български медии копират мненията на левите и левичарски медии в САЩ, които са около 90% от медийното пространство. Там, както подобава на едни промарксистки издания, се ругае всекидневно Врага. В случая това е десният Доналд Тръмп. Преди три-четири десетилетия това беше десният Роналд Рейгън. За тези, които помнят антирейгънизма, между него и антитръмпизма разлика в злобата почти няма. Същите обвинения, същите фантастични измислици, същите кампании, както при познатия на някои комунизъм. По онова време неомарксизмът още не беше овладял институциите и медиите в Америка, а вирееше предимно в университетите от „Бръшляновата лига“. Затова войната срещу Рейгън, „рейгъномиката“ и „рейгънизма“, се водеше предимно от интелектуалците с леви, просъветски и комунистически убеждения. След като не можаха да се справят с Рейгън, левичарите му отмъстиха, като пренаписаха историята и го изтриха от нея (буквално).

Кампанията срещу Рейгън като две капки вода прилича на тази срещу Тръмп, защото се води от същите позиции и със същите средства.

Нарушено ли е международното право

Главната теза на русофили, ислямофили и антиамериканци е, че ударът бил нарушение на международното право. Разбира се, повечето от тези хора не нарекоха така, с нищо непредизвиканото разбойническо нападение на Русия над Украйна. А сега, когато е обуздан един престъпен теократичен режим, който открито и нагло, пред целия свят, обявява, че целта му е да унищожи друга държава, също член на ООН, и години наред неприкрито работи за създаване на ядрено оръжие и неговите носители, това било нарушение на международното право.

Ако обаче Иран удари Израел с ядрено оръжие, това нарушение ли ще бъде на международното право? Ако пък затова започне Трета световна война, която може да прерасне в ядрена, тогава какво правим, ако изобщо може нещо да се направи? Ще има ли нарушение на международното право и кой ще констатира това?

Ще се намесят ли Русия и Китай

Друга опорка на русофилите и антиамериканците е, че ще последва намеса на Русия и Китай във войната, след което щяло да стане страшно.

Разбира се, по всичко личи, че нищо особено няма да се случи.

Русия е толкова затънала в Украйна, че никаква съществена помощ на своя съюзник няма да може да окаже, дори и военна.

Китай също не иска и няма да може да се намеси ефективно. Той не е готов за конфронтация със САЩ (китайците смятат, че това ще бъде възможно едва към средата на века – в края на „Стогодишния маратон“, когато Китай ще разчита повече на вътрешното потребление и ще бъде по-малко зависим от износа). По-важното е, че Китай е в особена позиция – за него голяма война, дори и да не бъде замесен пряко, е крайно опасна, дори гибелна, защото може да прекъсне основните линии за доставки и за износа, които са необходими като въздуха за Световната фабрика. Твърди се, че ако световните търговски връзки се прекъснат, Китай ще издържи не повече от шест месеца. След това ще започне срив на икономиката и ще последват гладни бунтове. Справка – Ковид кризата, която намали наполовина растежа на китайския БВП: нещо, от което икономиката никога няма да се възстанови.

Затова Китай най-вероятно ще предприеме миротоворческа линия, защото ще е един от най-потърпевшите от тази война. Да не забравяме, че Иран е най-важният разпределителен пункт на южния клон по китайския „път на коприната“, откъдето се разклоняват направленията по море и сухопътната връзка към Африка и Европа. От друга страна Китай е най-големият купувач на ирански петрол (изкупува го на дъмпингови цени, поради ембаргото). Броени дни преди американския удар беше завършен стратегическият железен път, дублиращ „пътя на коприната“ по суша от Китай до Иран. Единственият интерес на Китай в момента е това ж.п. трасе да работи с пълен капацитет.

Във връзка с това е логично да се смята, че ударът на Тръмп срещу Иран същевременно се явява и предупреждение към съюзниците му Китай и Русия, чрез демонстрация на изключителна военна мощ. Един страничен ефект може да бъде и разхлабването на връзката Китай-Русия, за което Тръмп се бори от началото на мандата си.

Има ли опасност от радиоактивно заразяване

Това е друго плашило, използвано за всяване на паника сред населението. Уран 235 всъщност представлява „обогатеният уран“ с висока концентрация и подходящ за ядрени бомби (с чистота над 90%). Този изотоп на урана притежава сравнително ниска радиоактивност, която при определени условия може да проникне през дрехите и кожата (излъчва алфа-частици). Няма общо с високата радиокативност, която се създава вследствие верижната реакция в ядрения реактор (управляема) и в ядрената бомба (спонтанна). А пък естественият уран (съдържа Уран 238 и Уран 235) е навсякъде около нас и създава характерен радиоактивен фон, който например в България е доста висок.

От друга страна, изходният материал за обогатяване на естествен уран е урановият хексафлуорид UF6, съединение слабо радиоактивно, което под 60⁰ С представлява прахообразно вещество, а над тази температура – газ. Газът е тежък и трудно може да се издигне на повърхността при бомбардиране на газовите центрофуги. Дори и да излезе навън, той ще се охлади при температури под 60⁰ С, ще се превърне в прах и вятърът ще го разнесе и разтвори в атмосферата.

С други думи, при въпросните бомбардировки трудно ще се регистрира радиокативност от UF6, докато при изотопа Уран 235, това е по-вероятно, но също е трудно, понеже, както се отбеляза, той също е слабо радиоактивен. В случая, който разглеждаме, вероятността от радиоактивно заразяване, да не говорим за далечно пренасяне, е пренебрежимо малка. Все пак пренасяне на голяма маса обогатен Уран 235 е трудно да се маскира. Слабата радиоактивност е по-висока от околния радиоактивен фон и е ясна следа за свръхпрецизните сензори на наблюдаващите спътници, особено при натоварване и разтоварване – дори и най-малките частици от Уран 235 могат да бъдат регистрирани.

Гордиевият възел

Десетилетия наред в Средния Изток (да не забравяме, че за Запада Близкият Изток сме ние) все повече се заплиташе възел от непреодолими противоречия. В последните две десетилетия Иран е главният им причинител. Той създаде мрежа от проксита в Средния изток, които нагло и безцеремонно заплашват морските пътища около района – Червено море и Ормузкия проток, които осигуряват близо 40% от целия световен търговски обмен.

Историята ни показва, че такива заплетени възли от противоречия се разплитат само по два начина:

– Когато не са съвсем заплетени и са разрешими с преговори – чрез дипломация.
– Когато обаче не могат да се разрешат чрез дипломацията, остава само един начин.

Това е решението на Александър, известно от близо 2500 години – при невъзможност да се развърже, възелът се разсича.

Точно, както постъпва Александър, когато неуспешно се опитал да развърже заплетентия възел от ремъци, с който била привързана колесницата на цар Гордий. Тогава целият му авторитет бил поставен на изпитание.

Такова решение означава само едно – война!

Тук нежните души на миротворците ще възнегодуват, но това е жестоката, неподправена истина:

– докато съществува човешкият род, ще съществуват и непреодолимите противоречия, ще има и войни.

Това е неотменима черта на човешкия характер, независимо дали ни харесва или не. Опитите на марксистите (а понастоящем и на неомарксистите) да създадат Новия (миролюбив и управляем) човек по свой образ и подобие, се провалиха и ще се провалят. Откакто хората бяха изгонени от Рая, войните и болестите станаха обикновени събития за поколенията humani generis.

Така че Раят, независимо как го наричат (при марксистите-ленинци „Комунистически строй“, а при нeомарксистите „Прекрасен Нов свят“) е цел-химера. Нещо по-лошо – пътят към него е настлан с „най-добри намерения“, но историята ни учи, че този път винаги води към Ада.

Затова и демонстрацията на сила от страна на САЩ беше единствено възможен изход в случая. Няма друго решение!

А относно „миротворците“ (немалка част от тях – фалшиви) може да се каже, че на съвестта им през вековете тежат немалко разпалени (индиректно) войни. Спомнете си Мюнхен 1938!

С последните събития геополитическата мъгла се вдигна и ситуацията се изясни:

След Роналд Рейгън (Освободителят на поробена съветска Европа), Америка отново има силен Лидер!

Гордиевият възел беше разсечен с един удар.

Америка все още е Хегемонът.

Американската мощ

А светът беше започнал да забравя това в последните 10-15 години. Отвсякъде бяха започнали да изпълзяват разни вредители – марксисти, комунисти, неомарксисти, ислямисти. Навсякъде започнаха да припламват пожари. Овладяната от неомарксистите Америка изпадна в летаргия. Сирия, Иран, Червено море, Афганистан, Тайван, накрая Украйна – противоречията се заплитаха все повече и повече.

Световният жандарм се ограничаваше със словесни заклинания и вяли реакции. Десетилетия наред Америка се деиндустриализираше все повече и повече, дори във военната област и в други стратегически направления (информационни системи, фармация и т.н.).

Накрая светът заподозря, че Хегемонът е болен и не може да се справя с вредителите. Въпрос на време беше да започне и бягство от долара като световна резервна валута, опора на американската мощ.

Въпреки всичко обаче, и досега могъществото на САЩ е несъпоставимо с нищо друго след падането на Римската империя. Преди два века и половина 13-те съединени държави в Америка с население 4 млн. души обявяват своята независимост от британската корона. Оттогава досега САЩ се превърнаха в най-могъщата държава на света. От времената на Римската империя светът не е виждал такава мощ: военоморско могъщество, стратегическо географско положение, финансова мощ и научно-техническо превъзходство са главните причини САЩ да са глобална сила и световен лидер.

Те са най-могъщата военна машина в света, с военен бюджет, колкото е общият военен бюджет на следващите 11 страни (от Китай до Италия). Заедно с главните си съюзници (от НАТО и Япония, Канада, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) за 2022 г. имат общо военен бюджет 63% от световния. Съответно КНР и РФ имат общо 17% от световния военен бюджет.

Флотът на САЩ, в еквивалентно отношение, е близо два пъти по-мощен от всички останали световни военоморски сили, взети заедно, и владее океаните. Смята се например, че един разрушител от клас „Ърли Бърк“, въоръжен с противоракетната система Aegis, има мощ почти колкото целия Черноморски флот на РФ, а по отношение на атомните самолетоносачи съоръжени с катапулти, положението просто е несравнимо (понастоящем 10 броя, а в останалия свят – само 1 френски с два пъти по-малка мощ). В американския флот има 85 ядрено задвижвани кораби, съответно в РФ и Китай – общо 28. Залпът от американските ядрени подводници е от 430 балистични ядрени ракети, от РФ и Китай – общо около 150.

Аналогично е положението и с американските ВВС – над 10 000 самолети и хеликоптери, а в РФ и Китай – общо 4000.

Светът обаче позабрави за американската сила. След Роналд Рейгън, осигурил 20 години военна мощ и икономически растеж на САЩ, се изредиха и редица президенти-демократи, при които партията беше овладяна от неомарксистите. Започна упадък на моралната сила на американската армия, който достигна дъното при Обама и Байдън:

Въведе се обучение за „разнообразие“, което да накара войниците да се чувстват „включени“, както и да използват „полови местоимения“.

Военната академия „Уест Пойнт“ промени „Декларацията за мисията“, премахвайки ценностите „дълг, чест, родина“.

Официални трансджендър сватби се организират повсеместно в „Уест Пойнт“!

Армията популяризира транс офицери по случай „Месеца на гордостта“.

Академията на военновъздушните сили причинява срив на военните ценности, вследствие манията за „разнообразие“.

ФБР официално разпореди да се приеме акронима LGBTQIA+, който означава Lesbian, Gay, Bisexual, Transgender, Queer / Questioning, Intersex, Asexual/Aromantic, plus, като „+“ представлява друг пол, сексуална и романтична идентичност, която не е покрита от буквите на акронима. Повече от 30 федерални агенции, включително Министерството на правосъдието, се налага да използват формата на разширения акроним. Разпореждането влезе в сила незабавно и новият акроним ще се използва „за всички вътрешни събития, празници и комуникации“.

Президентът Тръмп с един замах разкъса този позорен Гордиев възел в Армията. DEI комитетите и политическите офицери бяха уволнени. Трансофицерите, също – не е възможно човек, който не знае мъж ли е или жена, да служи в армията.

Възстанови се честта на американската армия.

Като че ли съдбата изпрати Доналд Тръмп в решаващия момент на историята. Тогава, когато САЩ, Световният Хегемон и Жандарм, а същевременно Лидер и пазител на Великата европейска (и глобална) цивилизация беше на кръстопът.

Дали ще върви към упадък (деиндустриализация, неомарксизъм и дегенерация) или ще тръгне към обновление, реиндустриализация и възстановяване на общочовешките (и християнски) ценности – основата на нашата цивилизация. Бъдещето ще покаже. Но това, така или иначе, ще бъде изключително трудна задача, своего рода Херкулесов подвиг.

Да се надяваме, че Президентът ще успее. Дори на тези години той изглежда непоклатим, като Железен човек. Не се огъна изобщо, след като му беше обявена война по всички азимути, с всички възможни средства, най-вече подлостта и лъжата. Той извърши истинска революция в Америка. След него страната няма вече да е същата. Такива лидери се раждат рядко и съдбата ги дарява със специални качества, които никъде не могат да се научат. Доналд Тръмп притежава инстинкт подобен на този при хищниците – точно и безпогрешно взема важните съдбоносни решения.

Какво ще ни донесе войната

Както вече научихме, Иран се осмели да атакува две американски военни бази, макар и неуспешно. Оттук нататък всичко зависи от реакцията на САЩ, както и дали Иран ще се опита за блокира Ормузкия проток. Това едва ли е възможно да стане ефективно, при наличието на двете ударни авионосни групи на САЩ в близост и при пълното въздушно превъзходство на израелската наземна авиация. Възможно е иранците да се опитат да минират протока.

Така или иначе, позицията на аятоласите е нещо като „цугцванга“ в шахмата – всеки ход води до един или друг неуспех. Искрените преговори за прекратяване на ядрената програма за тях могат да бъдат смъртоносни, защото биха били декларация за поражение: нещо, което фанатизираните шиитски маси ще приемат за предателство. От друга страна, продължаване и дори активизиране на военната конфронтация със САЩ и Израел може да се окаже чисто самоубийство.

В последния момент научихме поразителната новина, че с посредничеството на САЩ е сключено примирие между Израел и Иран. Примирието едва ли ще бъде устойчиво, предвид, че и двете страни го нарушиха веднага и че недоверието между тях е голямо. Оттук нататък всичко е в ръцете на Иран. Дали смята да води сериозни преговори, или само да спечели време? Скоро ще се изясни дали иранците са успели да укрият стоте килограма обогатен Уран 235, или това е само блъф? Оттук до голяма степен ще се определи искреността на аятоласите по отношение на преговорите. Близкото бъдеще ще покаже.

От друга страна това е пореден успех за президент Тръмп, който триумфира, този път като миротворец. Току-виж му дали Нобелова за мир. Така или иначе този успех предизвика буйна ярост сред ислямистите в Средния изток и левичарите в Америка, като винаги в единен строй.

Ползи и рискове за политиката на Тръмп

Предприетият ход беше, според нас, единствено възможният в светлината на упадъка на американския авторитет като световен Хегемон. Затова демонстрацията на сила ще възстанови в голяма степен този авторитет сред световната общност, ще респектира вредителите на световния ред и ще спомогне усилията на президента, чрез митата, да установи благоприятен търговски баланс за Америка, във връзка с главната му цел – реиндустриализацията на страната. Друг ефект при благоприятно развитие би било силно намаляване влиянието на неомарксизма и неговите деривати: джендъризма, ЛГБТ-изма, мулти-култизма, затоплизма, зеленизма, веганизма, наркоманизма, абортизма, фрийчалд-изма и т.н. левичарски движения.

Разбира се, съответно рисковете са много и различни, както във военната, така и в икономическата и политическата област, но пък друго решение на този заплетен геополитически, идеологически и морален възел просто няма.

Последствията за Европа

Америка е твърде възможно да даде пример на нерешителните европейци, как се действа в екстремни ситуации и какво значи истинското лидерство. Европа вероятно ще се увери за сетен път, че равноправното сътрудничество със САЩ преминава през по-голямо участие в общите военни разходи на НАТО, увеличаване на военното производство и изграждане на големи по численост въоръжени сили, както показаха поуките от войната в Украйна.

Време е европейците да поемат в ръцете си собствената си съдба. 80-годишният американски военен чадър вече се затваря. Идва краят на безметежната „социална държава“, която раждаше хедонисти, сибарити и всякакви дегенерати-левичари. Идва и краят на разрушителната Зелена политика. Наближава часът на истината.

В момента пристигна обаче и добра новина – европейските страни от НАТО са взели решение да вдигнат военните си разходи до 5% от БВП. Появи се обаче и озадачаващата информация, че Испания е успяла да си издейства от Генералния секретар изключение от общото решение и за нея ще важи прагът 2% (военният ѝ бюджет в момента е под тази стойност). Възниква логичният въпрос: Испания не се ли самоизключва по този начин от общността на НАТО, както и защо ръководството прави този евентуален предизборен подарък на социалиста Санчес (възможни са извънредни избори в Испания)?

В тази връзка в мрежата се появи отвратително предложение: понеже испанците много си искали комунизма, от който ги отърва преди 90 години ген. Франко, предложението е комунизмът да им се даде, да ги изключат от НАТО, властта да бъде предадена на Испанската комунистическа партия, страната да се огради с бодлива тел и никой да не се допуска да излиза, въпреки писъците до небесата. Това за срок три години, които щели да бъдат достатъчни.

Ние, които живяхме при комунизма, смятаме, че това е нечовешка и убийствена идея за изнежените испанци, свикнали на благата от „социалната държава“. Смятаме, че за испанския народ ще е достатъчно и изключване от НАТО… може и временно.

Последствията за България

При благоприятен ход на събитията около войната, в нашата страна може да се очаква свиване позициите на русофили / антиамериканци сред обществото и консолидация на автентичните патриотични сили. Паралелно и неминуемо ще отслабнат позициите на левичарски групировки и НПО, не на последно място поради рязко намаляване на финансирането, във връзка с евентуален упадък на неомарксизма в Америка, както и заради провал на Зелените политики. Възможно е и благоприятно развитие в системата на отбраната, поради ограничаване възможностите на проруските сили в МО да саботират превъоръжаването и модернизацията на армията.