Нидерландското разузнаване: Китай и Русия обединяват сили, да разрушат западния световен ред
Годишният доклад на MIVD предупреждава за безпрецедентен кибершпионаж от Пекин и подготовка на Кремъл за регионален конфликт с НАТО
Съперничещи си велики сили, борещи се за политическа, военна, икономическа и технологична мощ, поставят под натиск сигурността на Европа. Например, Китай и Русия имат големи геополитически амбиции и се противопоставят на западното влияние в света. Китайските компании подкрепят руските военни усилия в Украйна и по този начин играят значителна роля в нарастващата заплаха за Европа и НАТО.
Това се казва в увода към доклада за 2025 г. на Службата за военно разузнаване и сигурност (MIVD) на Нидерландия, публикуван на 21 април 2026 г.
Нидерландското военно разузнаване предупреждава, че възможностите на Китай за кибершпионаж са достигнали ниво, съпоставимо с това на САЩ, и са все по-силно насочени към западната отбранителна индустрия, военните технологии и критичните уязвимости. Според оценката, китайските кибероперации са високоорганизирани, усъвършенствани и трудни за цялостно откриване, което създава нарастващи рискове за сигурността на Европа и страните от НАТО.
Докладът също подчертава засилващото се стратегическо сътрудничество между Китай и Русия, описвайки го като основен мултипликатор на геополитическите заплахи и заплахите за сигурността срещу Запада. Въпреки че Русия остава най-непосредствената военна заплаха за Европа, служители на разузнаването предупреждават, че подкрепата на Пекин – включително трансфер на технологии, икономическа помощ и военно сътрудничество – помага за поддържането на по-широките амбиции на Москва.
Европейските разузнавателни агенции са все по-обезпокоени, че Китай използва кибершпионаж не само за кражба на чувствителна отбранителна информация, но и за картографиране на слабите места във военната инфраструктура и стратегическите индустрии. Анализаторите отбелязват, че много европейски правителства все още приоритизират руската заплаха и реагират по-бавно от съюзниците в Индо-Тихоокеанския регион (като Япония и Австралия) в признаването на Китай като пряко предизвикателство за сигурността.
Оценката посочва още, че Китай изучава бойния опит на Русия в Украйна, за да подобри собствените си военни способности, докато Русия се възползва от китайския износ в подкрепа на своя отбранителен сектор. Взети заедно, двете сили се разглеждат като субекти, стремящи се да отслабят западното влияние и да преформатират международния баланс на силите.
Предлагаме ви текстовете от доклада за Русия и Китай.
* * *
Руска Федерация
Руската заплаха
Русия представлява най-голямата и най-непосредствена заплаха за мира и стабилността в Европа, с което пряко застрашава интересите на нашата национална сигурност. Войната в Украйна, която междувременно навлезе в своята пета година, е част от дългосрочния руски стремеж към фундаментална промяна на европейската архитектура за сигурност и международния правов ред. Русия се стреми към многополюсен световен ред, в който тя е една от глобалните велики сили. Този контекст придава на войната в Украйна екзистенциален характер за руския режим; не става въпрос (само) за територия, а преди всичко за позицията на Русия в света и бъдещето на руската нация, култура и (присвоени) традиционни ценности. Вътрешната и външната сигурност на руската държава са неразривно свързани: либерално-демократичната ценностна система представлява заплаха за вътрешната стабилност и контрола на руското ръководство върху властта.
Военен конфликт между Русия и НАТО не е немислим, но докато Русия воюва в Украйна, конвенционална война срещу НАТО е почти изключена. Същевременно Русия вече прави конкретни подготовки за възможен конфликт с НАТО. MIVD оценява, че при най-благоприятни за тях обстоятелства, в рамките на една година след прекратяване на бойните действия в Украйна, Русия може да генерира достатъчно бойна мощ, за да инициира регионален конфликт срещу НАТО. Руската цел при такъв конфликт не е да победи НАТО военно, а чрез ограничени териториални придобивки да разедини Алианса политически – при нужда, под заплахата от използване на ядрено оръжие.
За разлика от времето на Студената война, сега до голяма степен липсват сдържащи фактори (обозрим биполярен световен ред, работеща архитектура за контрол на въоръженията, разбиране и познания за стратегическото възпиране, както и различни формални и неформални структури за консултации). Нещо повече, намираме се в навечерието на технологична революция (с изкуствен интелект, квантови изчисления и бионауки), чиито последици все още не могат да бъдат предвидени. Русия използва средства, които остават точно под прага на открит военен конфликт. Целта е да се предизвика страх и безпокойство, да се повлияе на вземането на решения в държавите и международните органи и да се създадат благоприятни за Русия условия – както за оказване на натиск, така и за иницииране на военни операции. Поради това съществува реален риск от непреднамерена и съответно трудна за контролиране ескалация. Непредвидимият курс на настоящата американска политика за сигурност може да окаже влияние върху руския анализ на съотношението разходи-ползи.
Развитие в областта на ядрените оръжия
През 2025 г. се наблюдаваха редица обезпокоителни събития в областта на ядрените оръжия. Русия, която притежава най-големия стратегически и тактически ядрен арсенал в света, тества през октомври две нови оръжейни системи: крилатата ракета с ядрен двигател „Буревестник“ и торпедото, също с ядрен двигател, „Посейдон“. В бъдеще и двете системи ще бъдат оборудвани с ядрени бойни глави. Освен това Русия прекрати временния мораториум върху разполагането на т. нар. INF оръжия (оръжия с наземно базиране с обсег между 500 и 5500 км) и вероятно е разположила балистичната ракета със среден обсег „Орешник“ в Беларус. Тези оръжия имат изключително дестабилизиращ ефект по време на кризи, отчасти поради изключително краткото време за предупреждение.
Успоредно с това, същественото разширяване на китайския стратегически ядрен арсенал има последици както за Русия, така и за САЩ. Намираме се в начален етап на нова надпревара в ядреното въоръжаване с неясен изход. Липсата на ефективна архитектура за контрол на въоръженията, възходът на Китай като потенциална трета ядрена суперсила и технологичното развитие (по-специално потенциалният ефект на изкуствения интелект и квантовите изчисления върху процесите на вземане на решения за ядрени удари) усложняват ситуацията със сигурността до такава степен, че тази надпревара ще бъде по-трудна за овладяване, отколкото по време на Студената война.
Войната в Украйна
През 2025 г. руските въоръжени сили продължиха войната в Украйна с неотслабваща сила. Русия остава в състояние да постига постепенни териториални придобивки по няколко направления. Основното руско усилие все още е насочено към завземането на Донбас, по-специално Словянск и Краматорск. От публичните изказвания, включително на президента Путин, става ясно, че руските териториални амбиции в Украйна надхвърлят Донбас и включват например превземането на град Запорожие. През пролетта беше предприета и неуспешна офанзива към Суми.
Русия и Украйна продължиха интензивните си въздушни кампании срещу критичната инфраструктура на отсрещната страна през 2025 г. Взаимните последователни и концентрирани атаки с дронове, авиация и ракети по стратегически цели все още не са довели до решителен изход, но имат сериозни нарушаващи ефекти. Продължаващите руски атаки междувременно временно или за постоянно са извадили от строя значителна част от жизненоважните възли в украинската енергийна мрежа, с тежки последици за украинското население и икономика.
От друга страна, целенасочените украински атаки срещу нефтени рафинерии, тръбопроводи и петролни танкери от т. нар. „сенчест флот“ представляват все по-голяма тежест както за вътрешното снабдяване с горива в Русия, така и за икономически важния износ на нефтохимически продукти. Приходите от нефт и газ са от решаващо значение за руския федерален бюджет, финансирането на военно-промишления комплекс (ВПК), военните усилия в Украйна и заплахата към Европа. Чрез „сенчестия флот“, състоящ се от предимно остарели танкери с некоректни (застрахователни) документи и (флагови) регистрации, Русия се опитва да заобиколи санкционната политика и контрола на Запада.
По оценки на MIVD, от началото на руската инвазия през 2022 г. Русия е претърпяла около 1.2 млн. перманентни загуби (включително над половин милион загинали) срещу около половин милион украински перманентни загуби. През 2025 г. обаче се наблюдава тревожна тенденция, при която съотношението на броя на ежедневните жертви се изравнява вследствие на нарастващия брой украински загуби. Това съотношение е неблагоприятно за Украйна, тъй като за разлика от Русия, тя трудно или почти не успява да попълва загубите си в жива сила.
Разширяване на въоръжените сили
Въпреки загубите в Украйна, Русия доказа, че и през 2025 г. е в състояние да реализира плановете си за възстановяване и разширяване на своите въоръжени сили. Усилията са насочени към набиране и обучение на персонал, производство на тежки оръжейни системи и натрупване на стратегически резерви от боеприпаси. Извършват се мащабни инвестиции в способности, които се оказват решаващи във войната в Украйна и които според руските оценки ще бъдат критични и в евентуални бъдещи конфликти – като наземната противовъздушна отбрана, далекобойните оръжия и преди всичко способностите в и срещу сектора на безпилотните системи. Все още не е ясно дали тези планове са икономически осъществими в дългосрочен план. Продължаващите високи руски материални и кадрови загуби във войната в Украйна могат да осуетят този планиран растеж. Докато украинската отбрана удържа позициите си, тя забавя изграждането на потенциална руска военна заплаха към територията на НАТО.
Нарастващата военна заплаха от Русия обаче не произтича единствено от количественото увеличение на руските въоръжени сили. Бойният опит, който руската армия трупа в Украйна от 2022 г. насам, и начинът, по който тя успява да го интегрира в собствения си тренировъчен цикъл, водят до значително качествено подобрение в нейните действия, особено в сферата на безпилотните системи.
През септември 2025 г., за първи път от началото на войната в Украйна, Русия и Беларус организираха отново редовното четиригодишно стратегическо учение в западното стратегическо направление: „ЗАПАД-2025“. Както се очакваше, в сравнение с предишни издания това учение се проведе в съкратен формат, тъй като голяма част от руския военен ресурс е обвързан с Украйна. Въпреки малкия си мащаб, наблюдаваните тренировъчни дейности са показателни за водещите направления в развитието на руските въоръжени сили на оперативно и тактическо ниво, като например подобряването на командването и управлението и интеграцията на безпилотни системи на всички нива.
Според оценката на MIVD, с това руските въоръжени сили демонстрират силна способност за адаптация. Руската армия стана не само по-голяма, но и по-ефективна в сравнение с периода преди войната в Украйна.
Руската заплаха към Европа
MIVD вече заяви през 2024 г., че през същата година Русия се е държала по-агресивно, по-дръзко и по-провокативно спрямо европейските държави в областта на шпионажа, но най-вече в областта на саботажа. Саботажните дейности, които могат да бъдат приписани на руските разузнавателни служби и служби за сигурност, достигнаха своя (временен) пик в Европа през лятото на 2024 г. След това броят на тези дейности намаля. Засега не е ясно защо руските саботажни операции в Европа бяха ограничени по това време. От лятото на 2025 г. обаче се забелязва предпазливо увеличение на дейностите, насочени към подготовка за саботаж. Това предполага, че Русия запазва възможността за ескалация и деескалация по отношение на саботажните си действия.
За извършването на тези дейности руските служби използват различен оперативен модел (modus operandi). Частично в резултат на масовото експулсиране от 2022 г. насам на руски разузнавачи, действащи под дипломатическо прикритие в голям брой европейски страни, както и поради по-строгите визови правила в Шенгенското пространство, за руските разузнавателни служби стана по-трудно да развиват дейност в Европа. За да преодолеят това, руските служби започнаха да използват нови тактики. Те се фокусираха върху използването на многослойни мрежи. Тези мрежи се състоят от координатори, посредници (facilitators) и т. нар. агенти на ниско ниво (low-level agents), които изпълняват саботажните акции (както физически, така и цифрови). Тази структура улеснява Русия в прикриването на участието си в саботажни операции.
Руската заплаха към Нидерландия
Саботажните акции все още са насочени предимно срещу организации, участващи във войната в Украйна, и по-конкретно срещу военни и логистични цели. В Нидерландия не са регистрирани физически инциденти. Въпреки това страната остава потенциална мишена за Русия, отчасти защото Нидерландия оказва значителна подкрепа на Украйна и защото представлява ключов транспортен и информационен възел в Европа.
Макар че новият оперативен модел за саботажни дейности се оказва успешен за руските служби, MIVD счита за малко вероятно нарастването на този тип акции да замени вече съществуващите методи на руските служби, които са с доказана ефективност и по-висока оперативна сигурност. Това означава, че западните разузнавателни служби и служби за сигурност трябва да обърнат сериозно внимание на саботажните действия, без да губят фокус върху другите форми на заплаха от страна на руското разузнаване.
През 2025 г. MIVD и AIVD (Общата служба за разузнаване и сигурност) са получили нарастващ брой сигнали за забелязани дронове, например в близост до обекти от жизненоважна инфраструктура, летища и военни съоръжения. При този вид сигнали установяването на предполагаемо руско участие е сложно и в повечето случаи не може да бъде потвърдено.
Шпионажът продължава да играе водеща роля за руските разузнавателни служби и служби за сигурност. Чрез човешки и технически източници руските служби се опитват да се доберат до стратегически тайни, знания и технологии, за да получат политическо или военно предимство. Руските разузнавачи използват различни прикрития, за да се сдобият с тази информация.
Разузнавателни дейности при посолства и други обекти в Нидерландия
Разследване на MIVD и AIVD разкри, че непълнолетно лице е картографирало дигиталните мрежи на посолства и други организации в Хага. Тези разузнавателни дейности са били извършени по искане на самопровъзгласила се за проруска хактивистка групировка. След официално уведомление от страна на MIVD, полицията е извършила арести. Тъй като тази акция е спряна навреме и благодарение на сътрудничеството между национални и международни партньори, са предотвратени по-тежки последици.
Освен това руските разузнавателни служби и служби за сигурност играят важна роля в придобиването на технологии и стоки с двойна употреба в чужбина за нуждите на руската отбранителна индустрия. Този метод позволява на Русия частично да заобикаля западната санкционна политика. Нидерландските компании, притежаващи познания в областта на високотехнологичните решения, също могат да попаднат в полезрението на руските служби.
Източният фланг
Руските разузнавателни служби са активни в страните по източната граница на алианса НАТО. Там те събират информация за военните способности на НАТО, чрез което могат да представляват шпионска заплаха за нидерландските военнослужещи, действащи в тези райони. Освен това руските служби са активни в Украйна, където се опитват да повлияят на конфликта в полза на Русия. Поради експулсирането на руски разузнавачи, действащи под дипломатическо прикритие, руските служби започнаха да работят повече с агенти, рекрутирани онлайн, които събират информация.
Военна техника
Въпреки санкциите и ограничения достъп до суровини, компоненти и полуфабрикати, Русия все още успява да произвежда оръжия в големи мащаби. Нещо повече, Русия е в състояние да продължи развитието на нови технологии и оръжейни системи. Мащабното използване на безпилотни летателни апарати за еднократна атака (OWA-UAV), при които простотата и изобретателността все повече вървят ръка за ръка, показват например, че Русия остава способна да поддържа адаптивна оръжейна индустрия както в количествено, така и в качествено отношение.
Чрез изследването на руските военно-технологични разработки MIVD подпомага адекватния растеж и по-нататъшното развитие на нидерландските въоръжени сили и техните съюзници, за да бъдат те по-добре подготвени в случай на възможен мащабен конфликт срещу НАТО, иницииран от Русия.
Киберпространство
Както и през предходните години, руските кибер играчи са много активни в областта на офанзивните кибероперации, насочени към Европа. Това включва както пряко свързани с руските разузнавателни служби и служби за сигурност, така и проруски активисти, които са по-отдалечени от руското правителство, но са подкрепяни от държавата. Броят на различните руски киберактори също нараства. Техните операции варират от сравнително прост „спиър фишинг“ (spearphishing) до използването на усъвършенстван зловреден софтуер за получаване на достъп до системи на правителства, компании и институции.
Русия се опитва да извършва дигитален шпионаж чрез проникване в системите на нидерландското правителство и други страни от ЕС и НАТО. Целта е да се получи информация например за подкрепата за Украйна. Освен това някои руски актьори инвестират в киберспособности, за да могат на по-късен етап да извършват киберсаботажи.
Публично приписване на атаки: LAUNDRY BEAR
През май 2025 г. MIVD и AIVD излязоха с публична информация за руския киберактор LAUNDRY BEAR. През 2024 г. службите идентифицираха този неизвестен дотогава руски киберактор. Той е извършил кибератака в Нидерландия, при която бяха откраднати служебни данни за контакт на служители на нидерландската полиция. От това разкритие насам дейностите му не са спрели. LAUNDRY BEAR извършва кибератаки срещу западни правителства, компании и други организации поне от 2024 г. Често атаките му са насочени към обекти, свързани с руските военни усилия в Украйна, като министерства на отбраната на страни от НАТО, военни подразделения и доставчици за отбраната. Нидерландската полиция изглежда е била мишена по опортюнистични причини.
MIVD отчита, че руските капацитети за извършване на кибератаки нарастват. Руските играчи могат да провеждат атаките си с висока скорост. Това се дължи отчасти на факта, че те могат частично да автоматизират нападенията си, включително чрез изкуствен интелект.
Кибердействия на бойното поле
Значителна част от руската офанзивна киберпрограма е насочена към източния фланг на Европа. Както и в предходни години, дигиталният шпионаж играе водеща роля в това. MIVD наблюдава как руската държава използва откраднатата информация по различни начини. Например, по време на войната в Украйна руската армия използва информация, получена от кибероперации (като движения на украински войски или данни за местоположението на военнослужещи), при провеждането на военни операции.
На прицел: чатове на служители в нидерландски държавни институции
През 2025 г. MIVD и AIVD установиха, че руски киберактор се е опитал да получи достъп в световен мащаб до голям брой профили в Signal и WhatsApp на високопоставени лица, военни и държавни служители. В рамките на тази кампания агентът е получил достъп и до чат акаунтите на няколко нидерландски държавни служители. Освен получаването на достъп, за агента е възможно дори да поеме контрол над тях. Така контактите на жертвата могат да останат с впечатлението, че изпращат съобщения на самата жертва, докато в действителност съобщенията попадат при нападателя.
Приоритизиране при саботажните дейности
Подобно на саботажните акции в киберпространството, Украйна остава най-висок приоритет за руските киберактори. Мишена са предимно украинският енергиен и логистичен сектор. Това приоритизиране може да се промени при край на войната. Възможно е тогава руските киберактори да насочат капацитета си по-широко към страните от НАТО и държавите членки на ЕС, включително Нидерландия.
Сътрудничество между Китай и Русия в областта на космическите технологии
Русия вече не е космическата сила, която някога беше Съветският съюз, и дори е принудена да придобива космически технологии от Китай. От 2014 г. насам Русия е обект на икономически санкции, които изключително затрудниха придобиването на високотехнологични компоненти от Запада. Освен това Русия е засегната от изтичане на мозъци – висококвалифициран технически персонал емигрира в чужбина. Последиците за руската космическа индустрия са големи и ефектите от тях се усещат от Русия всеки ден във войната с Украйна.
Поради липса на самостоятелно разработени спътници за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR), Русия не може да постигне напълно необходимото темпо на съвременното водене на война. ISR спътниците са важни и за откриване на ключови цели далеч зад фронтовата линия, като командни пунктове и логистични центрове, които впоследствие могат да бъдат поразени с оръжия с голям обсег.
За да компенсира недостига на тези ISR средства, Русия се опитва да намери креативни решения, включително използване на обществено достъпни сателитни изображения, закупуване на готови спътници и изображения от китайски компании, както и използване на алтернативни разузнавателни сензори като безпилотни летателни апарати (UAV) като средства за ISR.
Една от алтернативите е закупуването на тази спътникова технология от Китай. От една страна, китайските компании избягват публичност относно сътрудничеството си с руски космически компании, тъй като се опасяват от западни санкции. От друга страна, тези китайски компании търсят чуждестранни купувачи, включително руски, на които да продават продукти като спътници и сателитни снимки. Русия изпитва голяма нужда от тези продукти и не може да придобие подобни (качествени) изделия никъде другаде. MIVD наблюдава тревожно сътрудничество между китайски компании и руската държава в областта на космическите технологии. Очаква се това сътрудничество да се засили допълнително през следващите години.
Китай
Китай гради нов световен ред
На 3 септември 2025 г. в Пекин се проведе мащабен военен парад по случай 80-годишнината от края на Втората световна война. Парадът демонстрира един самоуверен китайски лидер, както и контурите на световния ред, който той си представя: свят, в който Китай е мощният център, към който се ориентират останалите държави. Дни преди този парад китайският лидер обяви нова глобална инициатива: Инициативата за глобално управление (Global Governance Initiative, GGI). По-рано през 2025 г. в Хонконг бе основана инициираната от Китай Международна организация за медиация (IOMed). И двете инициативи се вписват в политиката на Китай за създаване на нови международни структури, които по-добре обслужват интересите му и му позволяват да увеличи влиянието си най-вече в Глобалния юг. Световният ред, който Китай иска да установи по този начин, е насочен към намаляване на западното влияние в света – преди всичко на САЩ, но също и на Европа.
Китай и отношенията с Русия
Китай се стреми към промяна на световния ред и намира в лицето на Русия важен съюзник. И двете страни се застъпват за многополюсен свят, в който те имат по-виден глас в регионалната и световната политика, а ролята на САЩ и НАТО е ограничена.
Във войната между Русия и Украйна Китай заема позиция на псевдонеутралитет, но на практика през последната година силно интензифицира военното си сътрудничество с Русия. Опитът на руските въоръжени сили в Украйна е от голям интерес за Народноосвободителната армия на Китай (КНОА), която има малък боен опит. Това е особено важно с оглед на подготовката за евентуален бъдещ военен конфликт, в който самият Китай би могъл да бъде замесен. Този аспект на военното сътрудничество с Русия става все по-значим за Китай след началото на войната в Украйна. Същевременно китайският износ за Русия продължава да расте. Русия използва някои китайски продукти за своята военна индустрия. В замяна Русия е важен доставчик на петрол и газ за Китай, с което финансира военните си усилия. През 2025 г. няколко китайски субекта, включително две банки, бяха санкционирани от ЕС за съдействие при заобикалянето на санкциите от страна на Русия.
Чрез различните форми на подкрепа за Русия, които са от значение за руските военни усилия в Украйна, Китай оказва влияние и върху ситуацията със сигурността на европейския континент. През изминалата година медиите съобщиха, че по време на дискусия с ЕС китайският министър на външните работи е изтъкнал, че Китай не може да си позволи Русия да загуби войната срещу Украйна, тъй като тогава вниманието на Запада, и по-специално на САЩ, би се насочило в по-голяма степен към Китай. Предвид позицията на Китай спрямо Тайван и в по-широк смисъл неговите претенции в Индо-Тихоокеанския регион, според MIVD това показва, че китайското ръководство прави връзка между бойните действия в Европа и Източна Азия. Това разширява и задълбочава заплахата, произтичаща от Китай.
Напрежението в моретата около Китай расте
И през 2025 г. Китай продължи по-нататъшното разширяване и модернизиране на своите въоръжени сили. Това му позволява да оперира все по-далеч от непосредствената си периферия и укрепва позицията му на регионална велика сила с глобални амбиции. В това отношение от особено значение е развитието на китайския военноморски флот (PLAN) и бреговата охрана (CCG). Изграждането на капацитет, който те претърпяха през последните две десетилетия, им позволява все по-често да защитават китайските икономически интереси и интересите в областта на сигурността извън собствения регион. Неотдавнашното добавяне на трети свръхмодерен самолетоносач е показателно за това развитие.
Развитието към високотехнологични въоръжени сили не може да се разглежда отделно от неизменното намерение на Китай да анексира Тайван. Китай се стреми към мирно присъединяване на Тайван към КНР, но никога не е изключвал използването на военни средства за постигане на тази цел. С мащабни военни учения, като STRAIT THUNDER 2025 и JUSTICE MISSION 2025, Китай упражни военен натиск върху Тайван миналата година. Постоянното навлизане на китайските военновъздушни сили в Тайванската зона за идентификация на ПВО (ADIZ) също допринася за това. Броят на навлизанията през 2025 г. отново е по-висок от предходната година.
През 2025 г. чрез хакерски колектив стана ясно, че Русия и Китай още през 2023 г. са сключили споразумение относно въздушно-десантни операции. В това споразумение е договорено Русия да достави няколко десетки превозни средства, използвани от въздушно-десантните войски, и да осигури съответното обучение за тях.
Икономическа сигурност
Китай използва икономическата си мощ за упражняване на геополитически натиск. На наложените от САЩ търговски мита Китай отговори с тарифи върху американски продукти, а по-късно и с ограничения върху износа на редкоземни метали. С това Китай показва колко критичен е за производството на продукти, които могат да имат както гражданско, така и военно предназначение. Тази зависимост може да бъде рискова за нидерландската и европейската икономика и да застраши способността за вземане на автономни стратегически решения. Продължаващото технологично и икономическо развитие на Китай изисква много знания и провеждане на висококачествени изследвания. За тази цел Китай привлича западни изследователи и изпраща китайски студенти и изследователи на Запад, за да придобият знания, които по-късно да приложат или доразвият в Китай. По този начин Китай се сдобива с модерни и понякога силно чувствителни знания и технологии, които може да приложи в собственото си развитие и в модернизацията на въоръжените си сили.
Шпионаж
Китайските разузнавателни служби бяха активни и през 2025 г. Това включва приближаване до значими за Китай лица, изграждане и разширяване на мрежи и събиране на информация и технологии. Хората могат да съдействат за това съзнателно или несъзнателно, доброволно или под натиск. Китай работи по подхода „цялото общество“ (whole of society approach). Това означава, че всички части на обществото, както индивидуално, така и организирано, могат да бъдат използвани за разузнавателни дейности. Тъй като всички китайски граждани, компании и организации са законово задължени да съдействат, този подход има правно основание. Тази форма на разузнавателна дейност е криминализирана в Нидерландия от 2025 г. съгласно актуализирания национален закон за шпионажа.
Нарастваща китайска киберзаплаха
През 2024 г. КНОА реорганизира своите киберподразделения, обединявайки техническите си капацитети. Това позволи на китайските хакери през 2025 г. постоянно да адаптират своите инструменти и инфраструктура и да реагират гъвкаво на възможности и променящи се обстоятелства. MIVD оценява, че благодарение на това Китай може по-добре да интегрира офанзивните киберспособности с военните операции. Като цяло в момента Китай вероятно е наравно със САЩ по отношение на офанзивния киберкапацитет.
MIVD наблюдава структурен китайски кибершпионаж, насочен срещу западната отбранителна индустрия, чрез който Китай придобива представа за военните способности на противниците и допълва собствените си технологични познания.
Достъп до уязвимости
MIVD очаква през 2026 г. по-нататъшно увеличение на кампаниите, насочени към експлоатиране на уязвимости, включително в периферни устройства (edge devices) като рутери, защитни стени и VPN решения. Китайските държавни актьори имат достъп до специализирани знания за западен хардуер и софтуер благодарение на обширна екосистема от китайски компании и институции. През 2025 г. MIVD установи, че няколко звена в рамките на една и съща единица дори са се конкурирали в намирането на уязвимости в определен тип периферно устройство.
Китайските киберактори поставят пред сериозно предизвикателство нидерландската и съюзническата устойчивост чрез използването на непознати софтуерни уязвимости (zero days). Службите констатират, че детекцията и защитата често са недостатъчни срещу мащабната и професионална китайска киберзаплаха. Вероятно се открива и неутрализира само ограничена част от китайските кибероперации срещу нидерландски интереси.
През 2025 г. вниманието на китайските хакери бе насочено и към западните телекомуникационни компании. Атакуващата група SALT TYPHOON получи достъп до рутерите на по-малки нидерландски хостинг доставчици. Телекомите са приоритетни цели, тъй като оттам може да бъде извлечена ценна информация.
Военна техника и оръжейни системи
Китай продължава да разработва дизруптивни (пробивни) технологии за своята армия. Русия се опитва все повече да се присъедини към тези усилия, като двете страни си сътрудничат в определени области. Китай приоритизира развитието на „военни козове“ като квантови технологии, изкуствен интелект и биотехнологии.
Освен това Китай разработва нови материали, за да изпревари Запада. Например чрез нови материали Китай може значително да намали съпротивлението на своите подводници, правейки ги по-ефективни и по-трудни за засичане. 3D принтерите (адитивно производство) могат да печатат резервни части непосредствено зад фронтовата линия, което дава голямо логистично предимство. Китай прави значителни стъпки в производството на собствени машини, които съдържат все по-малко западни компоненти.



