Парадът по случай 80 години от ВСВ: последен за китайския лидер Си Дзинпин? (част 2 последна)

Продължение от част 1.

Смяна на Си – защо?

Чистките на Си са една от главните причини той да бъде недолюбван в Китайската народноосвободителна армия (КНОА). Затова военните не искали той да прави преглед на армията на 3 септември. Някои дори предупреждавали, че за живота му има пряка опасност на парада, когато толкова много войници се явят пред него на площад „Тиенанмън“ с оръжия в ръце.

Втора причина за желанието за смяна е твърде голямата власт на Си, заемащ трите най-важни поста в КНР: президент, генерален секретар на ККП и председател на ЦВК. Влиянието му е допълнително усилено от приближени в ключови национални комитети, правейки го най-силният китайски лидер от времето на Мао: Централния финансов комитет регулиращ финансовите пазари; Централния комитет за наука и технологии и Централния комитет за киберпространство надзираващ цифровото съдържание в Китай.

Слуховете за отстраняването тръгнаха след изявление на Политбюро на ЦК на ККП (топ управляващият държавен орган в КНР) от среща на 30 юни 2025 г. От Политбюро призовават за повишаване „координацията на политиките“ и „процеса на разглеждане“ на важни задачи; също наблягат, че специализираните органи (т.е. лоялните към Си) трябва да „избягват изземането на чужди функции и престъпването на граници“. За познавачите на китайската политика това е явна, макар и завоалирана заплаха към Си, че е концентрирал твърде много власт в ръцете си.

И третата, не по-маловажна причина за смяна на Си е икономическата криза в Китай, започнала от срива на пазара с недвижими имоти през 2021 г. Икономическият просперитет е важен елемент от легитимността на ККП. През последните години икономиката на КНР е все по-зависима от международните пазари (експортноориентирана), а вътрешното потребление не се поощрява достатъчно. В комбинация с търговската митническа война на Тръмп задачата за икономически растеж става все по-трудна и подкопава властта на Си.

Липсата му на годишната среща на БРИКС 6-7 юли 2025 г. в Рио де Жанейро допълнително усили съмненията, че Си вече не играе главна роля.

Кой ще замени Си Дзинпин?

В момента ролята на Си Дзинпин като лидер е към своя край, а генерал Дзян Юся контролира КНОА. За поста му се борят четири фракции, разкрива влогърката Лей в епизод на подкаста Lei’s Real Talk от 19 август 2025 г.

Проблемът е, че те са силно разделени и изправени пред следната дилема: ако махнат Си и започнат сериозна политическа реформа, това може да доведе до срив на режима. Но ако запазят статуквото, режимът пак може да се разпадне – под външен натиск и вътрешни проблеми. С други думи, бъдещето на Си е обвързано със съдбата на ККП. Си използвал това в своя полза, изнудвайки партийните старейшини: „Махнете ме и режимът ще се разклати. Ако ме запазите, ще имате време да направите преход“.

Ето как изглеждат четирите фракции:

1) Фракция на „червените маоисти“ или „левичарите“

Това е лагерът на Си Дзинпин. Те искат твърда линия на маоистки авторитаризъм. Това означава политика на първо място, икономика – на второ и драконовски мерки за сигурност с цел запазване на еднопартийната власт. Властта им обаче залязва със загубата на популярност на Си. Въпреки това те стоят единни, водени от чувство за самосъхранение.

Към този лагер се е присъединила и бившата фракция на Дзян Дзъмин. Това са Дзън Цинхун (Zeng Qinghong) и Джан Дъдзян (Zhang Dejiang). Двете клики са обединени от един и същи политически товар: широкомащабна корупция и правозащитни нарушения, включително преследване на групи като Фалун Гонг, уйгури, последователи на домашни християнски църкви и продемократични активисти.

Си Дзинпин и Дзън Цинхун са „принцове“, т.е. наследници на висши чиновници на ККП и се ползват с определени облаги. Те искат да няма промяна в лидера на ККП или да има лоялен наследник на поста. Техният кандидат е Дин Сюесян (Ding Xuexiang), който сега е най-младият член на Постоянния комитет на Политбюро на ККП.

2) Фракция е на реформистите

Нейни лидери са Уън Дзябао (Wen Jiabao), Ли Руйхуан (Li Ruihuan) и Уан Ян (Wang Yang). Тримата са от обикновено потекло и са направили кариера с талант и усилия. Те не са обвързани с ККП колкото другите. Искат да направят добро за страната и народа. Искат също незабавно отстраняване на Си Дзинпин. Също мащабни политически реформи за съживяване на икономиката и поправяне на международните отношения. Напоследък този лагер придоби популярност, макар все още да му липсва мнозинство. Техният кандидат за наследник на Си Дзинпин е Уан Ян.

3) Фракция за „спасяване на партията“

Неин лидер е Ху Дзинтао. Той е реформист в някои отношения, но е различен от Уън Дзябао и Уан Ян. Ху Дзинтао иска да отмени провалените политики на Си, без да променя политическата система. Също да се върне към прагматичния баланс на Дън Сяопин между икономически реформи и политически прагматизъм. Което означава повече икономическа свобода и никаква политическа реформа. Последното го сближава с „маоисткия“ лагер на Си Дзинпин – запазването властта на партията. В същото време има общо и с реформистите – поправяне грешките на Си.

Целта на Ху Дзинтао е да създаде консенсус вътре в партията, за да постигне единение. И така достойнството на партията и на Си да бъдат запазени. Кандидатът на тази клика е Ху Чунхуа (Hu Chunhua).

4) Военна фракция

Нейни лидери са генерал Джан Юся (Zhang Youxia) и Лиу Юан (Liu Yuan), син на втория президент на КНР Лиу Шяоци (Liu Shaoqi). Те нямат конкретен политически и дипломатически дневен ред. Нито предпочитан претендент. Имат една-единствена цел – Си Дзинпин да напусне изцяло без шанс да се върне във властта. Те също искат да запазят КНОА извън междуособиците на политическите фракции. И двамата са „принцове“, затова тяхната фракция може да се нарече „десен принцов лагер“.

Какво следва

Засега никоя фракция не може да се наложи. Затова е критичноважно какви коалиции могат да се формират.

Си Дзинпин вече се опитва да се съюзи с лагера на Ху Дзинтао, посветен на запазване на партията. Междувременно реформистите Уън Дзябао и Уан Ян може да се съюзят с генерал Джан Юся. Те споделят една обща цел – премахване на Си Дзинпин.

Това са двете сили борещи се помежду си. Но независимо какви сделки ще сключат, последната дума ще имат военните, защото държат оръжието.

Дали Си Дзинпин ще сдаде властта на четвъртия пленум през октомври 2025 г., ще зависи от това как ще подходи военната фракция.

Според различни източници Си нямал намерение да се предава без бой. Той издигнал предложение към конкурентите си, в което се съгласявал да се оттегли като генерален секретар на ККП и президент на КНР, но – подобно на Дън Сяопин – да остане председател на ЦВК и също поискал Джан Юся да се пенсионира. И това да станело на четвъртия пленум. Слабо вероятно е Джан Юся да се съгласи. За него това е борба на живот и смърт. Той няма да се пенсионира, докато Си не е напълно извън властта. Но предложението на Си – според запознатите с темата източници – били приемливо за някои от партийните старейшини, защото те искат плавен преход. Затова някои от тях подкрепили идеите на Си.

Наред с Джан Юся, вторият важен елемент в това уравнение е Ху Дзинтао. Ако партията иска законно, мирно предаване на властта, думата на Ху става решаваща. Ако той откаже да вземе отношение, тогава всяка промяна на властта ще изглежда като незаконен преврат. Ако обаче участва, ще бъде просто корекция от страна на бивш партиен лидер спрямо сегашния, и ще придаде легитимност на смяната.

Но ако в топ ешелона на ККП не постигнат консенсус и не бъде гарантирана сигурността на Джан Юся и военните, тогава ролята на Ху става по-малко важна. Ако нещата се обърнат срещу Джан Юся, той няма да се поколебае да изпрати войска направо Джунанхай. Предвид военните маневри на Джан Юся шансовете Си да успее да договори дори частично пенсиониране на генерала са слаби.

Кой ще спечели? Дали коалицията за запазване на партията или тази за премахване на Си – това вероятно няма да се разбере до самия четвърти пленум. Но засега знаците сочат, че това може да е последното лято на Си Дзинпин като лидер на КНР и ККП. Ако оцелее в настоящите политически борби в Бейдайхъ, догодина може да се завърне като един от партийните старейшини. Но ако се провали, краят му може да е доста рязък и може да го ескортират към изхода – не негови съюзници, а военни лоялни на Джан Юся.

Според Лей, силата е на страната на Джан Юся и реформистите, защото в политиката на ККП една истина остава неизменна – който държи оръжието, решава кой ще бъде на власт.

Последни данни

В епизод от 30 август 2025 г. Лей дава последни данни, цитирайки политическия коментатор Тан Дзъюан. Според негови два източника, близки до върхушката на ККП, Си Дзинпин вече бил лишен от власт.

Политическият вакуум щели да запълнят Ху Чунхуа (младшият Ху Дзинтао) и Уан Ян (от фракцията на реформистите). Ху щял да поеме поста генерален секретар на ККП, а Уан Ян – премиер на КНР.

Сега чакали сгоден момент да го обявят. Не било уточнено дали Си ще бъде частично пенсиониран или напълно отстранен. За момента единствено щял да играе ролята на лице и фасада на стабилност.

Изтеклата информация била комуникирана на ниво провинциални лидери. Това обяснявало ухажването на Ху Чунхуа от трима висши чиновници в провинция Дзилин.

Но истинският тест за двамата потенциални нови лидери ще е самият режим, чийто антиовешки характер е отвъд спасение, смята Лей. Дали те ще имат куража да го премахнат? Защото всеки опит за спасяването му ще е акт на саморазрушение и ще се провали – за което Си Дзинпин бил перфектният пример.

„Когато Си дойде на власт, икономиката процъфтяваше и той се радваше на широка обществена подкрепа и благоприятно международно положение. Но обсебеността му да спаси партията изличи всяко негово предимство и той стигна, тук, където е днес.“