Джей Д. Ванс при Меган Кели: Иран, новият световен ред и абсурдите на Вашингтон

Каква е политиката на САЩ спрямо Иран? Защо ядреното оръжие е най-важната тема за президента Тръмп? Как ще бъде сменен режимът в Техеран? Има ли напредък с исканията на САЩ за собственост на Гренландия? Как изглежда заформящият се нов световен ред? Как администрацията на Тръмп се справя с медийната и съдебна пристрастност, престъпността и имиграционната криза? Какви мерки взема за защита честността на изборите и подобряване на икономическата ситуация? Кое е най-абсурдното нещо във Вашингтон? И притеснява ли се от сблъсък срещу Гавин Нюсъм на президентските избори през 2028 г.?

Тези и още въпроси обсъжда вицепрезидентът на САЩ Джей Д. Ванс в „Шоуто на Меган Кели“ (The Megyn Kelly Show) на 6 февруари 2026 г.

За българския читател е важно да се отбележи, че Меган Кели е една от най-разпознаваемите консервативни журналистки в САЩ, с дългогодишна кариера в големи телевизионни мрежи, преди да създаде собствено предаване. Интервюто с вицепрезидента Джей Д. Ванс е важно, защото Кели не е просто водещ, а влиятелен коментатор. Разговорът в този формат позволява по-прям и откровен обмен на мисли в сравнение с традиционните телевизионни интервюта.

* * *

Меган Кели: Наближават междинни избори. На този етап не е ясно дали републиканците ще запазят мнозинството в Камарата на представителите. Има опасения и за Сената. Загубата му би била сериозен удар за десницата. Ако демократите поемат контрола над Камарата, какво реално ще се промени? Вероятно ще има разследвания на всеки две седмици, но и без това през първата година не видяхме значителни законодателни пробиви заради изискването за 60 гласа в Сената. Реалистично погледнато, какви биха били последствията?

Джей Д. Ванс: Критикуват администрацията за прекален фокус върху външната политика. Това не отговаря на реалността. Президентът е длъжен да води активна външна политика. Ние сме най-мощната държава в света и това носи съответни отговорности.

Президентът е изцяло съсредоточен върху това как да направи американците по-проспериращи и по-сигурни в собствената им страна. Именно затова следваме твърда имиграционна политика, въпреки критиките. Именно затова поставяме акцент върху борбата с престъпността. Дори част от външната ни политика има вътрешна цел. Когато налагаме мита и подписваме търговски споразумения, целта е връщане на индустриалното производство в САЩ и насърчаване на инвестициите в американската икономика. Затова не приемам твърдението, че администрацията е погълната от външни теми. Да, президентът се занимава активно с глобалната сцена. Но според мен той е по-фокусиран върху вътрешното възстановяване на страната от който и да било президент в съвременната ми история.

И резултатите вече са налице. Говорим за трилиони долари нови инвестиции и за реални признаци на реиндустриализация. Това не е абстрактна стратегия, а конкретна икономическа трансформация.

Меган Кели: Имате предвид обявените 18 трлн. щ.д. инвестиции?

Джей Д. Ванс: Да. Десетилетия наред американски капитал изграждаше фабрики в чужбина. Сега виждаме обратния процес. Чуждестранни средства се насочват към изграждане на производства за американските работници. Това е фундаментална промяна.

Пълният ефект няма да се усети утре. Може да отнеме години, дори десетилетие. Но това са инвестиции с дългосрочен стратегически ефект. Те променят икономическата основа на страната.

Иран, ядреното оръжие и смяна на режима

Меган Кели: Как ще коментирате политиката на САЩ спрямо Иран?

Джей Д. Ванс: Въпросът е сериозен. Решението е на президента. Както реши за операция „Среднощен чук“ (Midnight Hammer), така ще реши и следващите действия. Позицията му е последователна от години. Иран не може да притежава ядрено оръжие.

Защо това е важно за САЩ? Иран е широко определян като водещ спонсор на терористични организации. Ако подобен радикален играч и неговите мрежи получат достъп до ядрени оръжия? Това е неприемлив риск. Има и стратегически аспект. Ако Иран придобие ядрено оръжие, вероятно Саудитска Арабия ще се устреми към същото. След това и други държави в региона. Това би ускорило регионална, а впоследствие и глобална ядрена надпревара.

Една от най-сериозните заплахи за световната сигурност е разпространението на ядрените оръжия. Позицията на президента е ясна. Иран няма да има ядрено оръжие. В този контекст САЩ ще разговарят както със съюзници, така и с конкуренти, включително Китай и Русия, за ограничаване на ядрените рискове.

Остава въпросът как да бъде наложена тази червена линия. Някои твърдят, че президентът е прекалено твърд. Други настояват за незабавни военни действия. Подходът му е различен. Опциите остават отворени. Дипломацията е предпочитаният инструмент, но възможността за военни действия не може да бъде изключена, ако се прецени, че е единственият начин за предотвратяване на по-голяма заплаха.

Аз съм от поколението, белязано от войната в Ирак. След 11 септември 2001 г. се записах в морската пехота и служих в Ирак през 2005 г. Знам колко бързо Близкият изток може да се превърне в стратегическо блато. Президентът също е наясно с тези уроци. Няма желание да се повтарят грешките от миналото.

Иранските протести и смяна на режима

Меган Кели: Само до ядреното оръжие ли се свежда въпросът? В Иран виждаме също гражданско недоволство и протести по улиците. Режимът ги потуши жестоко и много хора загинаха. Трябва ли САЩ да подкрепят протестиращите с цел смяна на режима и отстранява на аятолахя Али Хаменей? Нека бъдем честни. Иранската властова структура е много сложна. Това не е Венецуела при Мадуро, където режимът е едноличен. Дори аятолахът да бъде отстранен, системата остава. Тя се поддържа от мрежа от влиятелни фигури и институции. А последното, което повечето американци искат, е САЩ да поемат отговорността да управляват Иран.

Джей Д. Ванс: Президентът е напълно наясно с всичко това. Що се отнася до протестите и смяната на режима: в един идеален свят бих ли се радвал свободолюбиви иранци да поемат управлението на страната си? Разбира се. Персийският народ е изключителен и много от тези хора проявяват невероятна смелост.

Но президентът акцентира върху ядреното оръжие. Ако погледнете изявленията му от 2015 г. насам, посланието е едно и също. Не можем да позволим на този режим да се сдобие с ядрено оръжие. След събитията от миналото лято съм напълно убеден, че дори ако Иран се устреми към ядрена програма, няма да успее да се сдобие с ядрено оръжие по време на администрацията на Тръмп.

Но въпросът не е само за следващите три години. Мислим за следващите тридесет. Най-голямата заплаха за световната сигурност е разпространението на ядрени оръжия. Бил Клинтън на практика позволи Северна Корея да се сдобие с ядрено оръжие. Това е исторически факт с дългосрочни последици. Какво ще стане, ако след 30 години всяка армия по света разполага с такова оръжие? Какво ще стане, ако в някоя държава бъде избран безотговорен лидер с достъп до ядрени бойни глави? Разпространението на ядрено оръжие е изключително опасно. Политиката „Америка на първо място“ означава да предотвратим именно този сценарий. И точно върху това е фокусът на президента.

Гренландия и националната сигурност

Меган Кели: Президентът насочва вниманието си и на север. Към Гренландия и Канада. В речта си в ООН той заяви, че САЩ трябва да притежават Гренландия, защото никой не защитава нещо, което просто наема. Накрая обаче се създаде впечатлението, че сме получили единствено разрешение да разширим военното си присъствие.

Джей Д. Ванс: Гренландия е от критично значение за националната сигурност на САЩ. Нашата система за противоракетна отбрана зависи от стратегическия контрол върху острова. Ако Русия и Китай установят контрол там, способността ни да реагираме на междуконтинентална ракетна заплаха ще бъде сериозно ограничена. Ако ракета бъде изстреляна срещу САЩ, а друга велика сила контролира ключови позиции в Гренландия, защитата ни ще е компрометирана. Русия и Китай проявяват интерес към региона.

Гренландия има около 60 000 жители. Дания е ценен съюзник в НАТО, но обективно погледнато, инвестициите в сигурността там са несравними с активността на Русия и Китай в Арктика. Президентът заяви ясно, че САЩ носят основната отговорност за гарантиране на сигурността в този район. Ако възникне заплаха, трябва да реагираме. В същото време не разполагаме със собственост и стратегически гаранции, съответстващи на тази отговорност. Затова поставихме въпроса за нови условия. Ако САЩ поемат защитата на инфраструктурата, трябва да има ясна рамка на ангажиментите и ползите.

Наскоро проведох среща в този кабинет с Марко Рубио и представители на Дания и Гренландия. Разговорът беше конструктивен. Любопитното е, че европейските партньори публично се съпротивляват, но в частни разговори проявяват прагматизъм и готовност за компромис. В крайна сметка всички разбират, че ще се стигне до решение. Убеден съм, че то ще бъде положително за Европа, но преди всичко за САЩ. Твърдението, че не сме получили никакви отстъпки, не е вярно.

Нов световен ред

Меган Кели: Намираме ли се в началото на нов световен ред, където САЩ постепенно се дистанцират от Европа и се ориентират към различна стратегическа конфигурация? Може би дори към Русия, ако отношенията бъдат възстановени? Въпросът възниква във връзка с Вашите критики към Европейския съюз, както и на изказвания на президента Тръмп. Какво се случва културно в Европа? Ограничения върху свободата на словото? Европейците изглеждат все по-малко като нас. Създава се усещане за дълбока и трайна промяна в световните съюзи.

Джей Д. Ванс: Определено вярвам, че сме в процес на оформяне на нов световен ред. Президентът активно участва в този процес. Променят се моделът на търговия, глобализацията, начинът, по който инвестираме в собствената си икономика и намаляваме зависимостта си от чуждестранни вериги на доставки. Това е структурна трансформация.

Да, президентът е готов да разклати установени съюзнически рамки. НАТО днес е по-различна в сравнение с преди десетилетие. Тогава действаше основно като щит на САЩ. Днес динамиката е различна. Президентът влияе на международната система, като поставя САЩ на първо място.

Когато се твърди, че не можем да работим с Путин заради нахлуването в Украйна, позицията на президента е ясна. Тази инвазия не биваше да се случва и трябва да бъде прекратена. Но това не означава, че не могат да съществуват ограничени области на взаимодействие. Подходът не е черно-бял. Светът не се дели на абсолютни приятели и абсолютни врагове. Със съюзници можем да сме съгласни по повечето въпроси и да спорим по други. С държави, с които имаме сериозни конфликти, могат да съществуват ограничени пресечни точки. Това е прагматичен модел на външна политика. Президентът е готов да разговаря с всеки. Това не е слабост, а сила. Когато някои твърдят, че разговорът с Ким Чен Ун му придава легитимност, президентът отговаря, че диалогът е първата стъпка. Ако дипломацията не даде резултат, опциите остават отворени. Но отказът от разговор не е стратегия.

Иран е по-сложен случай. Реалната власт там е концентрирана във върховния лидер, докато президентът има ограничени правомощия. Когато не можеш да говориш директно с човека, който взема окончателните решения, дипломацията става трудна. Президентът може да разговаря с Путин, Си и други световни лидери, дори когато имат сериозни разногласия. При Иран отсъствието на пряк канал към върховната власт усложнява процеса.

И да, тече стратегическа преориентация. Но тя не означава отдалечаване от съюзници, а по-прагматичен и условен модел на отношения, където водещ критерий е американският национален интерес.

Меган Кели: Защо допускаме около 600 000 китайски студенти в университетите си? Преди бяха 300 000. Освен това един китайски студент означава едно място по-малко за американски студент. Президентът отговори, че трябва да правим бизнес с Китай. Създава се впечатление за някаква договорка. А общественото мнение не изглежда да подкрепя подобна стъпка.

Джей Д. Ванс: Не става дума за това. Президентът не желае излишно напрежение с Китай. Да, има сериозни разногласия и области на стратегически сблъсък. Но можем да защитаваме интелектуалната си собственост и националните си интереси, без ненужно да ескалираме конфликта.

Президентът се стреми към балансирани отношения. Няма радикално увеличаване на визите за китайски граждани. Това е неточна интерпретация. Става дума за поддържане на деликатен дипломатически баланс. Във всяко решение има рискове и ползи. Задачата на президента е да балансира стратегическите интереси на САЩ.

Имиграция и депортации

Меган Кели: През тази година близо 2.2 млн. незаконни имигранти са напуснали САЩ, а 675 000 са били депортирани при администрацията Тръмп-Ванс. Така общият им брой е около 3 млн. души. В началото се очакваше броят на депортациите да бъде по-висок, но е възможно този темп да се забави. А хората искат да видят депортирани онези 20 млн. нелегални имигранти, пристигнали по време на управлението на Джо Байдън. Вашият коментар?

Джей Д. Ванс: Първо, процесът може да се ускори. Вярно е, че в началото самодепортациите бяха повече и че този пик трудно ще се повтори през идните години. Все пак има хора, които искат да напуснат доброволно, но не са успели да преминат административната процедура. Самодепортацията на над 2 млн. души е огромно бюрократично усилие. Затова очаквам процесът да продължи, дори ако темпът леко се забави.

Второ, миграционните служители все още преминават обучение. Предходната администрация практически беше занемарила контрола. Наследихме депортационен механизъм, който не работи ефективно. Изисква време да заработи отново.

Трето, има сериозни правни пречки. Съдии блокираха прекратяване на програми като Временния защитен статут за граждани (TPS) на Хаити. Според нас тази програма е разширена неправомерно. Текат обжалвания, включително във Върховния съд. Това отнема време. Въпреки това тази политика няма да бъде изоставена. Президентът ясно заяви, че прилагането на имиграционното законодателство ще продължи. Ситуацията постепенно се подобрява.

Понякога със Стивън Милър (близък сътрудник в администрацията) обсъждаме поредното съдебно решение, което забавя процеса с още три или шест месеца. В такива моменти първата ми реакция е разочарование. Но след това идва по-трезвата оценка. В крайна сметка печелим тези дела. Да, има съдии с ясно изразена идеологическа позиция, които се опитват да забавят процеса. Но те не могат да го спрат, ако администрацията остане последователна и твърда. А ние възнамеряваме да останем именно такива.

Съдебна враждебност

Меган Кели: Съдията, която блокира прекратяването на TPS, е същата, която се опита да спре забраната на Тръмп за транссексуални военнослужещи. И в двата случая се позова на „враждебност“. В първия твърдеше, че администрацията проявява враждебност към трансджендърите, а във втория към чернокожите от Хаити. Решението ѝ по първия случай беше отменено от по-горна инстанция. Вероятно и това ще бъде отменено. Но Вие сте юрист. Шокира ли Ви колко лично и пристрастно подхождат някои съдии?

Джей Д. Ванс: Да, шокира ме. Има и съдия, който заяви, че администрацията трябва да прочете Декларацията за независимост. Уверявам Ви, че президентът на САЩ познава този документ и го е чел. Съмнявам се, че предишният президент би могъл да цитира дори първите му редове.

Някои съдии са видимо зле настроени към администрацията на Тръмп. Това не е изненада. Още по време на преходния период обсъждахме, че ще има съдии с ясно изразена идеологическа позиция, които ще се опитват да налагат национални забрани. Според мен това е проблематична практика, но бяхме наясно, че ще трябва да минем през този процес. И вече имаме напредък.

По отношение на обвиненията във „враждебност“ ще кажа следното. По природа съм оптимист и вярвам, че дори сред най-яростните ни критици има хора, които действат добросъвестно. Преди няколко седмици получих мейл от бивш състудент, който ме призова да сложим край на хаоса и да намалим напрежението. Той е добър човек, макар да имаме различия. Ние също не искаме хаос. Именно затова насърчаваме сътрудничеството между местните и щатските власти, за да се прилага законът последователно и организирано.

Но главният въпрос е по-дълбок. Имаме ли право да изпълним политиката, за която американският народ ни избра? Ако една администрация допуска милиони нелегални имигранти, а съдилищата след това възпрепятстват опитите за депортация, това вече не е само имиграционен спор. Това е въпрос за демократичния суверенитет на САЩ. Суверенен ли е народът, ако една власт може да предприема радикални действия, а следващата, избрана именно, за да ги коригира, е лишена от възможността да го направи? Това е същинската дилема.

Нещо повече, никой не избра Джо Байдън с мандат да отвори границите. По време на кампанията през 2020 г. той говореше за умерен подход към имиграцията. След встъпването в длъжност политиката се промени драстично. Ако един президент може да отвори границата, но следващият няма право да я затвори, тогава въпросът вече е институционален.

Кой управлява конституционната република? Избраните представители на народа или съдебната власт, която блокира изпълнението на изборния мандат? Аз вярвам, че суверенът е народът. И именно на тази основа провеждаме своята политика.

Ситуацията в Минеаполис

Меган Кели: Случаят в Минеаполис разтревожи всички. Левицата твърди, че Службата по имиграция и митнически контрол (ICE) и администрацията на Тръмп надхвърлят своите правомощия. Отдясно пък има разочарование, защото се създава впечатление за отстъпление. Социологическите проучвания показват, че мнозинството американци искат всички нелегални имигранти да бъдат депортирани, а не само онези, които са извършили допълнителни престъпления. Специалният представител за граничните въпроси Том Хоман иска извеждането на нелегалните имигранти. Но след това обяви изтегляне на 700 служители на ICE от Минеаполис. В крайна сметка отстъпление ли е това?

Джей Д. Ванс: Хоман обяви частично изтегляне, защото местните власти започнаха да съдействат. Важно е да уточним: не изтегляме 700 служители на ICE, а само тяхното подкрепление. Мисля, че левицата и част от нашите поддръжници не разбраха напълно това. Функцията на подкрепление вече може да се поеме от местната полиция. Това беше нашата цел от самото начало. Още преди инцидентите със стрелбите настоявахме за това сътрудничество.

В Мемфис, друг голям демократски град, нещата са по-спокойни. Имиграционните служители извършват арести, процедурите текат, а при необходимост се търси съдействие от местната полиция. Там няма нужда от допълнително федерално присъствие.

Причината Минеаполис да изглежда хаотично е, че федералното правителство трябваше да компенсира липсата на местно съдействие. Наложи се да изпратим допълнителни ресурси, за да се осигури безопасност. Ако сега местните власти поемат по-голяма част от отговорността, това не е капитулация, а нормализиране на ситуацията. Администрацията не отстъпва от имиграционната си политика. Напротив. Ако щатските и местните власти започнат да вършат каквото преди отказваха, системата ще заработи както трябва.

E-Verify и работодателите

Меган Кели: Как ще контролирате работодателите да не наемат незаконни имигранти? Какво ще кажете за E-Verify? Все пак нелегалните имигранти са евтина работна ръка.

Джей Д. Ванс: Подкрепях законодателство за E-Verify, още когато бях в Сената. Включих го и в предизборната си кампания. Не съм обсъждал конкретно този въпрос с президента. Но пълното въвеждане на E-Verify изисква приемане на закони в Конгреса на САЩ. Бих искал да вярвам, че Конгресът ще подкрепи подобна мярка. Но честно казано, не знам дали в момента има достатъчно гласове за това. Ако законодателната власт реши да действа, ще приветстваме такъв инструмент. Той би засилил значително прилагането на имиграционното законодателство.

Междувременно, вече предприехме редица административни мерки, с които затрудняваме работодателите да наемат нелегални имигранти. Ограничихме достъпа до социални придобивки за лица без законно пребиваване, както и за притежатели на някои категории визи. Все действия, които изпълнителната власт може да предприеме самостоятелно. Все пак за системна и задължителна национална рамка като E-Verify е необходимо решение на Конгреса.

Избори и законът SAVE

Меган Кели: Какво се случва с изборната сигурност у нас? В момента има внесен законопроектът SAVE.

Джей Д. Ванс: Работим активно в Конгреса на САЩ. В крайна сметка става дума за самата основа на американската демокрация. Въпросът е прост: кой контролира изборите – гражданите с право на глас или слабостите в системата? Нашата позиция е ясна: суверенитетът принадлежи на избирателите. Затова Законът SAVE трябва да бъде приет.

Често се твърди, че в някои райони са гласували едва трима нелегални имигранти. Но дори това е много. Ако проблемът е наистина толкова дребен, защо не въведем задължителна проверка на самоличността? Аргументът отсреща е противоречив. От една страна казват, че това никога не се случва. От друга страна – че предотвратяването му е заплаха за демокрацията. В същото време социологическите данни показват, че много избиратели, включително демократи, подкрепят проверката на самоличността, защото искат гласовете им да бъдат защитени.

Политиците в Демократическата партия обаче не подкрепят това, защото разбират, че контролът върху изборния процес означава власт. Колкото повече влияние имаш върху правилата и преброяването на бюлетините, толкова по-голямо е политическото ти преимущество.

Меган Кели: Това ли е моментът за премахване на филибъстъра (умишлено протакане на дебата)?

Джей Д. Ванс: Надявам се. Работим в тази посока. Съществуват и междинни варианти. Например филибъстърът да бъде запазен, но сенаторите да бъдат задължени действително да говорят и защитават позицията си, вместо просто процедурно да блокират законопроекта. Ако някой иска да защитава изборното право на нелегалните имигранти, нека застане на трибуната и говори 20 или 30 часа, както направи Кори Букър, и нека обясни това на американските граждани. Поне тогава ще има реален и открит дебат.

Ценова политика

Меган Кели: Много американци продължават да усещат финансов натиск. Президентът Тръмп твърди, че има напредък, но средностатистическото домакинство не го усеща ясно. Това се отразява и в социологическите проучвания, които не са благоприятни за администрацията. Какво реално може да се промени от сега до ноември, когато предстоят междинните избори?

Джей Д. Ванс: Ситуацията с цените е вече по-добра в сравнение с отпреди четири-пет месеца. Но трябва да сме честни. В номинално изражение средното американско домакинство е загубило близо 3000 щ.д. нетен доход по време на администрацията на Байдън заради инфлацията. По време на администрацията на Тръмп домакинствата са реализирали близо 1200 щ.д. нетен ръст. Това означава, че спрямо миналата година има подобрение, но спрямо четири или пет години назад мнозина са „назад“. Имаме още работа.

Капиталът се връща в САЩ. Това означава повече работни места и по-високи заплати. Виждаме известно понижение в цените на хранителните продукти. В някои категории, като говеждото месо, работим целенасочено. Не заради изборния календар, а защото хората трябва да могат да си позволят основни продукти.

Има признаци на стабилизация в автомобилния сектор и пазара на жилища. Наемите намаляват вече няколко поредни месеца, което е съществен индикатор. Американците знаят, че са загубили покупателна способност през последните години. Те ще ни оценяват по това доколко успяваме да възстановим тази разлика. Убеден съм, че до ноември резултатите ще бъдат по-видими. Но това изисква постоянство и още работа.

Абсурдите на Вашингтон

Меган Кели: Живеете далеч от дома си. Кое е най-абсурдното нещо във Вашингтон?

Джей Д. Ванс: Най-абсурдното е, че където и да отида, съм заобиколен от кортеж от около 20, 30, 40 автомобила. Става невероятно стълпотворение от хора. Срещам туристи, например от Канзас и Охайо, които са мили и любезни. После попадам на някого наистина ядосан, леко побъркан радикал, който тича след колата и показва среден пръст. Много от живеещите във Вашингтон ми се струват странни. Това е град, в който всичко е основано на интереси, макар хората да се преструват, че не е. Това изкривява нещата.

Вашингтон е място, където почти никой от живеещите не е роден. Исторически има чернокожо население от средната класа. Тя постепенно намалява, защото със скачането на цените на имотите повечето хора продават домовете си и се изнасят в предградията. Така повечето тук не са местни. Това има психологически изкривяващ ефект. Отиваш на мач на „Нешънълс“ и всички викат за отбора, но реално не ги интересува дали ще спечели. Странно е, като място без принадлежност. Мисля, че това е най-странната част на Вашингтон.

Меган Кели: Тук има толкова много фалш. Живях тук три години и всички се вземат толкова насериозно. Това сигурно прави свързването с хората много трудно.

Джей Д. Ванс: Определено е така. Има хора с огромно его. Мой приятел, интелектуалец, веднъж ми каза следното, като обмислях да се кандидатирам: В Сената на САЩ има 100 души, които всяка сутрин се събуждат, поглеждат се в огледалото и си мислят, че са бъдещият президент на САЩ. Това е абсолютно вярно. Вашингтон е наистина място с много силно его. Хората се вземат прекалено насериозно. Никой във Вашингтон не може истински да се пошегува със себе си. Никой не може да разкаже шега за своя сметка. Просто е странно място.

Автентичността на Тръмп

Меган Кели: Това е една от причините тук да имат противоречиво отношение към Вашия шеф. Не могат да го понасят, не харесват политиката му.

Джей Д. Ванс: Да, точно така. И слава Богу. Казвам го съвсем сериозно. Вашингтон е място на фалша, а президентът е негова пълна противоположност. Президентът говори открито. Казва това, което мисли, без да се съобразява с очакванията за „правилна“ реакция. Не носи маска и не играе роля. Често го питат какъв е в личния си живот. Отговорът е прост: същият, какъвто е пред камерата. Няма разлика между публичния и личния му образ.

И мисля, че сте права: някои медии го ценят именно заради тази автентичност, други не го приемат. При повечето отношението е смесено. Възхищават му се как играе политическата игра, дори когато по партийни и идеологически причини не могат открито да признаят, че го харесват. В действителност обаче повечето го харесват.

Имаше един случай в Овалния кабинет, от който ми изпратиха видео. Става дума за разговор между президента и Кейтлан Колинс от CNN. Тя му зададе въпрос, а той ѝ отвърна: „Защо никога не се усмихваш?“

Меган Кели: Mнозина обвиниха президента в сексизъм заради този коментар. Но аз казах същото за Кейтлан Колинс още преди година в моето предаване. Тя действително никога не се усмихва. Понякога човек трябва да се усмихва. Роджър Айлс ни повтаряше, че от време на време усмивката показва на зрителите, че …

Джей Д. Ванс: … че имаш сърце и можеш да се забавляваш. Това е част от живота. Не можеш постоянно да се вземаш прекалено насериозно. Така човек стига до инфаркт.

Това е проблем на много журналисти във Вашингтон. И, разбира се, не ползват този тон, когато на власт са „другите“. Следователно има политическо пристрастие. Медиите биха се ползвали с много по-високо доверие, ако показваха по-широк спектър от емоции. В момента те са сред институциите с най-ниско обществено доверие в САЩ. Хората биха им вярвали повече, ако виждат, че зад професионалистите стоят реални човешки същества.

Това не означава, че трябва да се съгласявате с всичко, което аз или президентът Тръмп правим. Но никой не е ядосан през цялото време. Когато изглеждаш постоянно разгневен, това вече не изглежда автентично.

Най-ниска престъпност

Меган Кели: Също ако изглеждаш престорено объркан или изумен. Например по повод най-ниското ниво на престъпност от 125 години насам.

Джей Д. Ванс: По този въпрос фактите са ясни. Най-ниски нива от над 120 години и драматичен спад на убийствата. Това не са просто статистики. Това са човешки животи. Това са наши съграждани, понякога приятели и роднини. Много хора се прибират при децата и семействата си благодарение на политиките на администрацията на Тръмп в подкрепа на закона и реда. Ако тези политики не бяха приложени, тези хора можеше да не са сред нас. Когато измерваш резултатите в спасени животи, разбираш мащаба на случилото се.

И въпреки това медиите реагират със скептицизъм и престорено недоумение. В интервю на New York Times ме попитаха: понякога сте жизнерадостен, играете с децата си и изглеждате щастлив. Понякога сте раздразнен или ядосан. Кой е истинският Джей Д.? Отговорът е очевиден. Истинският човек не е едноизмерен. Кой не се ядосва, когато вижда проблеми в страната си? И същевременно кой не се радва на семейството си? Кой не изпитва гняв при абсурда в обществения живот и радост в личния? Очакването политиците да бъдат постоянно в една и съща емоционална рамка е част от проблема. Именно тази едноизмерност прави медийния разказ толкова изкуствен.

По въпроса за престъпността причините са конкретни. Дадохме по-голяма подкрепа и правомощия на местните органи на реда. Депортирахме лица с криминално минало, пребивавали незаконно в страната. Това са реални политики с реални последици.

Но вместо да обсъждат фактите, някои медии прибягват до крайна реторика. Вместо аргументи се чуват обвинения. Вместо анализ се използват етикети. Това не е сериозен обществен дебат. Истината е проста. Има американци, които са живи днес благодарение на политиките на Доналд Тръмп в областта на престъпността и имиграцията. Този факт заслужава честно обсъждане, а не истерични реакции. Когато обществото усеща липса на честност, доверието се разпада. Това е една от причините все повече хора да търсят алтернативни платформи за обмен на информация.

Меган Кели: Да. Например моят YouTube канал надминава този на CNN по месечни гледания. А това е само едно предаване.

Гавин Нюсъм през 2028 г.?

Меган Кели: Възможен ли е сблъсък между Вас и Гавин Нюсъм, губернатора на щата Калифорния, на следващите президентски избори? Списание Vogue описва Нюсъм така: „смущаващо красив, с посребрена коса, излъчващ увереност и оптимизъм, почти като Кенеди“. Очаквате ли подобен профил за себе си?

Джей Д. Ванс: Това се казва безпристрастна журналистика. По-скоро напомня на вестник „Правда“. Така биха писали за Сталин.

Относно изборите: твърде рано е за подобни прогнози. Ако вършим работата си добре, политическата картина през 2028 г. ще се подреди сама. Ако не я вършим добре, никакъв медиен имидж или маркетинг няма да ни спаси. Американците ще решат дали искат продължение на тази политика или връщане към това, което наричаме „крайно прогресивен дневен ред“. Моят фокус е върху настоящия мандат.

Честно казано, би било грешка всяка сутрин да се събуждам с мисълта как да увелича шансовете си за 2028 г. Това може да влезе в конфликт с въпроса как да постигна най-добър резултат за страната днес. Затова приоритет е настоящата ми работа.