Китайска ракета DF-15A в Йемен – саудитска следа?

Отломки от китайска балистична ракета DF-15A са открити в района Рагуан в йеменската провинция Мариб, съобщи South China Morning Post на 15 септември 2026 г. Видеозаписи, разпространени в социалните мрежи, показват част от ракетния ускорител, върху който се вижда обозначението на модела.

Според медията това е първият известен случай, при който DF-15A и ракета от серията Dongfeng е открита в оперативна среда в Близкия изток. Няма потвърдени данни DF-15A да е била изнасяна за държава от региона, което поражда предположения за възможна тайна доставка. DF-15A е усъвършенстван вариант на китайската DF-15 – балистична ракета с малък обсег до около 900 км. Намерените останки изглежда са от големия твърдогоривен ракетен двигател, използван в началната фаза на полета.

Китай е единственият потвърден оператор на семейството DF-15, макар че през годините има съобщения за възможното му прехвърляне към държави като Египет, Пакистан и Сирия. Няма обаче потвърдени данни за износ на DF-15A към държава от Близкия изток.

Не е ясно как отломките са се озовали в района. Откриването на ускорителния етап може да означава, че той се е отделил след началната фаза на полета, но е възможно ракетата да се е разпаднала по време на полета вследствие на вътрешна повреда или външно въздействие.

Находката е направена на фона на засилени бойни действия между подкрепяните от Саудитска Арабия йеменски правителствени сили и хутите. Хутите са свързвани с използването на ирански ракетни технологии, докато Саудитска Арабия има дългогодишни отношения с Китай в областта на балистичните ракети.

Нито Саудитска Арабия, нито хутите са потвърдили, че разполагат с DF-15A. Според SCMP анализът на отломките допуска възможността ракетата да е свързана със саудитските въоръжени сили, като медията се позовава на предишното придобиване от Рияд на китайски балистични ракети.

Хутите не са известни с наличието на оръжие, способно да прехване подобна ракета. Междувременно в района са регистрирани саудитски въздушни удари. На 11 септември медии, свързани с хутите, съобщават за 32 саудитски въздушни удара в районите Мариб, Ал-Джауф, Таиз и Ходейда. Това обаче не доказва, че именно Саудитска Арабия е изстреляла откритата ракета.

Междувременно Китай вече е въвлечен и по дипломатически път в опитите за ограничаване на конфликта. На 17 септември Reuters съобщи, че Саудитска Арабия се е обърнала към Пекин за помощ след настъплението на хутите по крайбрежието на Червено море и около Баб ел-Мандеб. В отговор Китай е поискал от Иран да използва влиянието си върху хутите, за да ограничи действията им и да предотврати разширяването на конфликта към ключовите морски и енергийни маршрути.

На 24 септември Франция обяви, че ще изпрати военен персонал, радари и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана в Саудитска Арабия, за да защити петролното пристанище Янбу на Червено море. Решението беше обявено след нови атаки на хутите срещу саудитски цели, включително петролни обекти. Така ескалацията около Йемен вече води не само до дипломатическа намеса на Китай, но и до допълнително военно ангажиране на европейска държава в защитата на Саудитска Арабия.

Тайна ракетна сделка сближава Пекин и Рияд

Според експерта по китайската политика в Близкия изток Джонатан Фултън именно балистичните ракети поставят основите на отношенията между Китай и Саудитска Арабия.

Днес Китай и Саудитска Арабия поддържат тесни икономически, дипломатически и отбранителни отношения. През 80-те години обаче двете държави практически нямат дипломатически отношения, а по време на Студената война взаимното недоверие е значително. Ситуацията се променя на фона на войната между Иран и Ирак и нарастващите опасения на Саудитска Арабия от Иран.

През 80-те години Саудитска Арабия първоначално се обръща към САЩ с желание да придобие мобилни балистични ракети Pershing със среден обсег. Целта на Рияд е да получи способност за възпиране на Иран. Американската администрация обаче блокира искането. Саудитците впоследствие разглеждат възможността да закупят изтребители F-15E и ракети с малък обсег, но и тези планове срещат съпротива в Конгреса.

Тогава Рияд се обръща към Китай. Фултън разказва, че през 1985 г. саудитският посланик във Вашингтон принц Бандар бин Султан неофициално уведомява китайския посланик Хан Сю, че Саудитска Арабия има интерес към китайски ракети. Тъй като между двете страни все още няма официални дипломатически отношения, преговорите са проведени тайно. Първоначално те започват в Пакистан под прикритието на разговори за развитие на нефтохимическата промишленост. Следват три тайни посещения на Бандар в Китай, а по-късно принц Халед бин Султан – негов полубрат и командващ саудитските сили за противовъздушна отбрана – прави четири неофициални пътувания до страната. В крайна сметка сделката е сключена през 1986 г. Саудитска Арабия придобива от Китай 50 балистични ракети DF-3/CSS-2. Според Atlantic Council стойността на сделката е 3.5 млрд. щ.д.

Още по-важен за Пекин е дипломатическият резултат. Китай и Саудитска Арабия установяват официални дипломатически отношения през юли 1990 г. Преди това Рияд прекратява официалното признаване на Тайван и понижава статута на дипломатическото си представителство в Тайпе. Според анализа на Atlantic Council ракетната сделка е част от процеса, довел до установяването на дипломатически отношения между двете държави.

Така появата на предполагаемата DF-15A в Йемен поставя въпроса дали китайско-саудитското ракетно сътрудничество отново има военно измерение на бойното поле. Засега обаче няма доказателства, които да установяват кой е притежавал ракетата, кой я е изстрелял или при какви обстоятелства тя се е озовала в Мариб.