Червените флагове: ако любовта те посинява, значи не е любов

Началото на 20-и век в България идва със заявката за равноправие между половете. Почти 100 години по-късно, въпреки правната еволюция, статистическите данни показват, че криворазбраните патриархални норми за жените като притежание продължават да имат фатални последици в страната ни.

За последната петилетка в държавата ни над 109 жени са жертви на фемицид – т.е. убити от партньор или член на семейството, защото са жени. От миналата година до настоящия момент жертвите са най-малко 22.

Само през 2024 г. на телефон 112 са подадени близо 53 000 сигнала за домашно насилие, а в половината от случаите е изпращана и спешна медицинска помощ!

Статистиката доказва, че за по-малко от век правим крачка към прогрес, а след нея лъвски скок към регрес! Страшният ръст на насилие в България показва, че имаме нужда от по-задълбочено познаване на общите черти на насилниците и техните жертви, и от по-активна гражданска инициатива в помощ и подкрепа на засегнатите страни.

Профилът на насилника: „Добро момче, винаги поздравява…“

Когато домашното насилие стане публично достояние (обикновено чрез фатален край за жената), хората започват да задават грешните въпроси: „Ами тя защо е тръгнала с него?“ , „Тя не го ли е видяла какъв е?“, „Защо не го е напуснала?“ и т.н. Има някаква странна тенденция да се иска сметка от жертвата – защо е жертва. Това измества фокуса, а насилниците са майстори на маскировката. Те имат психологически профил, който в началото създава илюзия за стабилност, а впоследствие цели тотална зависимост.

Образът на „доброто момче от квартала“ е част от фасада, зад която стои крехко его, изискващо постоянен контрол. Ранното поведение на насилника се характеризира с идеализация – жертвата е поставена на пиедестал. Тази фаза рязко преминава в обезценяване при най-малкото предизвикателство към неговата власт.

Това психологическо разцепване създава у жертвата когнитивен дисонанс – тя се опитва да „върне“ идеализирания партньор, като приема и оправдава насилието. Това е перфектната маскировка на злокачествения нарцисизъм – той външно е чаровен и коректен, но вътрешно е емоционално нестабилен и агресивен. Това поведение вкарва жертвата в цикъла на насилие, от който тя много трудно би могла да се измъкне, особено без външна намеса.

Цикълът на насилието

Според психолога Ленър Уокър насилието и тормозът винаги следват точно определен цикъл от действия.

Напрежение: натрупване на напрежение, нарастване на конфликта, проява на агресия.

Насилие: проява на физическо, психическо (най-често чрез заплахи), емоционално (насилникът кара жертвата да се чувства виновна и недоволна от себе си) и/или сексуално насилие. В много от случаите насилникът използва комбинация от изброените видове насилие, за да отслаби жертвата и да докаже доминацията си над нея.

Меден месец: този период се нарича така, защото насилникът слага маската, която е носил в началото на връзката. Следва помирение, фалшиви обещания за мир и още по-фалшиви обещания за промяна в поведението. Този период трае най-кратко, а с времето дори може да изчезне. Той е валиден до следващото натрупване на напрежение.

Как действа насилникът

Насилниците са отлични манипулатори. Техният профил често съдържа черти на злокачествен нарцисизъм и антисоциално поведение, което ги прави изключително бдителни и целенасочени в търсенето на уязвима жертва. Ако се фокусираме върху техните характеристики, има шанс те да бъдат разобличени, преди да ескалират насилието.

1) Контрол чрез изолация: един от най-ранните индикатори е стратегията на изолация, при която агресорът дискредитира социалния кръг на жертвата с цел да я остави емоционално зависима единствено от него.

2) Техниката Gaslighting (психически тормоз): ключов елемент в психологическия арсенал на добрия манипулатор – процес, при който жертвата е системно карана да се съмнява в собствената си преценка, паметта и адекватността си.

3) Методът The Link (връзката на насилието): използва се при профилиране на престъпници и оценка на риска от насилие. Една от тези връзки е индикаторът „насилие над животни“, обичайно силно пренебрегван. Често насилниците показват садистичните си наклонности чрез тормоз над беззащитни животни. В домашна среда това дори би могло да е „репетиция“ за предстоящи действия спрямо съпругата и/или децата.

4) Финансов контрол (икономическо насилие): ограничаване на жертвата от достъп до работа и пари. Жертвите на икономическа злоупотреба може да останат в насилствени отношения поради финансова зависимост.

5) Лесна и честа избухливост, дори за неща, на които повечето хора не биха обърнали внимание.

6) Предишни случаи на насилие срещу бивша жена/приятелка или други членове на семейството: 47% от извършителите на убийства и опит за убийство на жени са били осъждани поне веднъж за престъпления от общ характер.

7) Проява на насилие към по-слаби групи (деца, възрастни, животни).

8) Насилие извън дома, например срещу служители на реда.

9) Притежание и използване на оръжие.

10) Употреба на алкохол и наркотици. Употребата на някои психоактивни вещества може да доведе до депресия, параноя, психоза и агресивно поведение.

11) Заплахи. Всяка заплаха за убийство трябва да се взема сериозно. В контекста на фаталното домашно насилие заплахите за убийство представляват ясен предвестник на фемицида. Наблюденията показват, че при голям процент от случаите на убийства, извършени от интимни партньори, агресорът е демонстрирал предварително намеренията си, което подчертава ескалиращата природа на насилственото поведение.

12) Тежка ревност и чувство за собственост: в 26% от случаите на убийства и опит за убийства на жени, които са били в интимна връзка, се съобщава, че подбудите на насилника са от ревност.

Профилът на жертвата: „Идеалната мишена“

1) Доверчивост: насилниците търсят хора, които са лесни за манипулация и не поставят под въпрос техните намерения в началото на връзката. Наивността им се възприема като пропускливост на границите. Жертвата е склонна да оправдава първоначалните агресивни сигнали и да дава „втори шансове“.

2) Зависимост и търсене на одобрение: лица с ниска самооценка и повишена нужда от външно одобрение са силно привлекателни за насилника. Тази зависимост се изразява в готовност за прекомерни компромиси с цел избягване на конфликт.

3) Силна емпатия и склонност към саможертва: много жертви притежават висока емпатия и силно чувство за отговорност към партньора. Те са склонни да вярват, че могат да „спасят“ или „променят“ насилника чрез любов, грижа и търпение. За съжаление обаче тази саможертвеност е основният им капан.

4) Скромност и пасивност: лица, които избягват конфликти и са склонни към пасивност, са предпочитани. Насилникът бързо разбира, че тези жертви са по-малко склонни да повишат глас, да потърсят помощ или да се изправят срещу агресията. Тяхната скромност може да бъде изтълкувана като слабост и лесно подчинение.

5) Страх от изоставяне: жертвата вярва, че не заслужава по-добро или че не би могла да се справи сама без партньора, дори той да е насилник.

Дотук изброените качества описват идеалния избор на жертва за насилника. Въпреки това далеч не е задължително тя да ги притежава. Колкото по-умел е в манипулациите си, толкова „по-нетипична“ жертва би могъл да избере.

Жертви на насилие: как да ги разпознаем

Поведение

1) Прекъснати връзки: внезапно прекъсване на контакти с приятели, семейство и колеги. Жертвата рядко излиза сама или трябва да иска разрешение за всяко свое действие.

2) Бдителност: жертвата е постоянно нащрек, лесно се стряска, демонстрира силно притеснение при звънене на телефон и звънец, както и при всяка внезапна промяна в средата.

3) Намалена ефективност: разсеяност на работното място и в училище, чести отсъствия и пропуснати срещи, за които се дават неубедителни или променящи се обяснения.

4) Прекалено покорство: наблюдава се крайно пасивно поведение и необичайна готовност за примирение, най-вече в присъствието на партньора.

Външни белези

1) Многократни синини, порязвания и травми, които не съответстват на даденото обяснение (например: „Паднах по стълбите“) или са локализирани на прикрити места.

2) Неподходящо облекло: носене на облекло, което не отговаря на сезона (дълги ръкави, високи яки) при топло време, с цел прикриване на травми.

3) Чести оплаквания от мигрена, стомашни болки, проблеми със съня и други симптоми, които нямат ясна медицинска причина (прояви на хроничен стрес).

В емоционален план

1) Ниска самооценка: жертвата демонстрира постоянна самоунищожителна критика и чувство за вина, което е резултат от системното обезценяване и Gaslighting.

2) Апатия и депресия: загуба на интерес към живота, емоционална притъпеност и силно изразени симптоми на тревожност, които не са били налице преди връзката.

Превенция и интервенция: как да НЕ станем жертви

Бързото обвързване и прекомерното внимание в началото на връзката (Love Bombing) са червен флаг. Здравите връзки се развиват постепенно. Не позволявайте на някого да нарушава границите ви, за да ви направи емоционално зависими.

Тестване на границите: oбърнете внимание как партньорът реагира, когато му откажете нещо или когато изразите различно мнение. Здравият партньор приема отказа с уважение; насилникът ще реагира с гняв, обида или пасивно-агресивна манипулация.

Социалният кръг: aко някой иска да ви изолира от приятелите и семейството ви и непрекъснато критикува хората, които ви обичат, това е опит за контрол чрез изолация.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (Закон за защита от домашно насилие) за домашно насилие се смята: всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Ако в твоята връзка присъстват заплахи, обиди, унижения, продължително контролиране (на излизанията и контактите), принудителна изолация от семейство и приятели, забрана за работа или образование, отнемане на лични средства/контрол върху банковите сметки, проява на психическо, физическо и/или сексуално насилие, то ти си жертва и ако не искаш повече да си в тази роля, е време да потърсиш изход.

Бягство от насилника

Ако сега осъзнаваш истината, то вече си направила първата крачка. Следващата стъпка е връщане на автономията. Помни, че фазата на напускане е най-опасният период. Действай тихо, тайно и по план.

Никога не обявявай намерението си да го напуснеш. Насилникът ще ескалира контрола и агресията. Планирай напускането тайно и внимателно, постарай се да не променяш поведението си.

Обади се при първа възможност на Националната гореща линия за пострадали от насилие – 0800 11 900. Консултантите са обучени да помогнат при разработване на индивидуален план за безопасност (Safety Plan) – той включва скрити кодове, маршрути за бягство и места за временно убежище.

За да те защити законът, се нуждаеш от доказателствен материал. Започни да го събираш веднага и го съхранявай на място, до което насилникът няма достъп (например облачна услуга с двуфакторна автентификация или при доверен човек).

Съхранявай снимки на причинени щети, скрийншотове на заплашителни и/или обидни съобщения, аудио/видео записи на агресивни изблици; банкови извлечения, показващи липса на достъп или неправомерни тегления; медицинско свидетелство от съдебна медицина или болница, описващо травмите.

При физическо насилие записвай всичко – дори малките синини. Не се поддавай на увещанията да не ходиш на лекар. Медицинският документ е незаменим в съда.

В готовност за бягство

Съхранявай всички лични документи или поне техни фотокопия, на едно място, при възможност заделяй и скрий пари. Ако ти или децата ви приемате лекарства, сложи и тях на същото място. В чантата за бягство трябва да сложиш още и всички книжни (или на флашка) доказателства за физическото насилие над теб.

Скрий добре всичко, което ти е необходимо. При първа възможност грабвай чантата и бягай.

Ако имаш доверен човек, разчитай на него за убежище при бягството. Разберете се за кодова дума, с която да повика помощ, ако се налага. Ако са намесени деца, не бива да оставаш заради децата, а да си тръгнеш именно заради тях.

Помощ и подкрепа

В критичен момент знанието къде да позвъниш е най-важният ти инструмент.

Националните горещи линии са активни 24/7 и са безплатни.

• 112: Спешен телефон при непосредствена опасност или активно физическо насилие.
• 0800 11 900: Национална гореща линия за пострадали от насилие (Фондация „Анимус“). Работи 24/7, безплатно и анонимно.
• 116 111: Национална телефонна линия за деца (ДАЗД). Безплатна и анонимна, 24/7, за деца, които са свидетели или жертви на насилие.

Кризисни центрове и специализирани фондации

Тези организации предоставят сигурно убежище, психологическа подкрепа и безплатна правна помощ по дела за домашно насилие:

Национална гореща линия: 0800 1 86 76 и 02/981 76 86
Фондация „Асоциация Анимус“, София: https://animusassociation.org
Фондация „П.У.Л.С.“, Перник: гореща телефонна линия 076 60 10 10 и 076 60 33 60. https://www.pulsfoundation.org/bg
Асоциация „Деметра“, Бургас: 0800 18017. Работи по случаи на домашно насилие и сексуални посегателства. https://demetra.bg
Фондация „Будителките“: 0885 444 103. https://www.thewakeupfoundation.org
Български фонд за жените (БФЖ): 0885 444 103 и 02/426 92 02. https://bgfundforwomen.org
Можеш да потърсиш къде е най-близкият Кризисен Център чрез този сайт: https://charitybar.online/help

Когато се увериш, че си на безопасно място (ако разбира се, не си успяла да го направиш преди това), подай молба в Районния съд по настоящия ти адрес за издаване на Заповед за незабавна защита. Нямаш нужда от адвокат за първоначалната молба.

Изисквай съдът да наложи всички или част от следните мерки:

1) Извеждане на насилника от общото жилище.
2) Забрана на насилника да те доближава (и децата ти) на определено разстояние.
3) Временно определяне на местоживеенето на децата при теб.
4) Задължаване на насилника да посещава специализирана програма.
5) Най-важно е да запомниш, че НЕ СИ САМА! Просто поискай помощ.

Не искам да съм насилник

Дори никога да не си си го представял, всъщност не е невъзможно да се превърнеш в насилник. Понякога трудностите в живота ни и неспособността да се справим с тях могат да ескалират до агресивно поведение и проява на насилие. Признаването на този факт е първата и най-смела стъпка към промяна.

Насилието не започва с юмрук и заплаха, то започва с напрежение. Твоята цел е да прекъснеш цикъла, преди да достигне фазата на насилие.
Ако усетиш, че губиш контрол, че гневът ти ескалира или че искаш да наложиш волята си чрез сила или заплаха, действай незабавно.

Веднага напусни помещението и човека, към когото е насочен гневът ти. Физическото отдалечаване е най-ефективната мярка за предотвратяване на насилието. Отиди на друго място, докато се успокоиш.

Овладей дишането: използвай техниката „4-7-8“ (бавно вдишване за 4 секунди, задържане за 7 секунди, бавно издишване за 8 секунди). Това е физически начин да намалиш сърдечния си ритъм и да прекъснеш адреналиновата реакция.

Пренасочи енергията: използвай физическа активност за изпускане на парата, но далеч от партньора – интензивна разходка, рязане/цепене на дърва, бързо тичане или силно стискане на предмет, можеш да използваш и боксова круша в близкия фитнес център.

Потърси професионална помощ: да използваш услугите на психолог не е срамно, както все още вярва част от обществото ни, съвсем нормално и естествено е да се погрижим за психиката си, така, както го правим за тялото си.

Можеш да потърсиш помощ на Националната гореща линия за пострадали от насилие: 0800 1 86 76, както и от някои НПО-та, които имат силен фокус върху превенцията. Например: гореизредените, включително Фондация „ПОЗИТИВНИ УМЕНИЯ НА ЛИЧНОСТТА В СОЦИУМА“ („П.У.Л.С“) с денонощен телефон за връзка 076 60 10 10.

Най-важно е да запомниш, че да бъдеш силен не означава да контролираш или нараняваш другите. Истинската сила се крие в способността да контролираш себе си и да поемаш отговорност за своите емоции.

Ти имаш силата да прекъснеш този цикъл и да се промениш.

Как да реагираме, ако разпознаем жертва

Ако сте свидетел на активно физическо насилие или чувате викове и има непосредствена опасност за здравето или живота, вие трябва да се обадите на телефон 112. Това е с абсолютен приоритет. Всяко насилие е престъпление и изисква намеса на органите на реда. Посочете ясно адреса и естеството на заплахата. Ако не сте преки свидетели, но имате подозрения, трябва да знаете, че не е нужно да сте напълно сигурни, достатъчно е да имате съмнение. Полицията е длъжна да провери.

Никога не се опитвайте да влезете между насилника и жертвата, тъй като това може да ескалира насилието и да изложи на риск вашия живот. Опитайте да създадете външна пречка (позвънете на вратата продължително, вдигнете шум или нещо друго подходящо за ситуацията), за да прекъснете инцидента. При възможност потърсете още свидетели.

Останете на сигурно място и изчакайте пристигането на органите на реда, за да дадете показания като свидетел. Често жертвите са въвлечени в цикъла на насилието или се страхуват да кажат какво точно се е случило, затова вашите показания може да се окажат жизненоважни за задържането на насилника.

Ако забележите горепосочените „червени флагове“ у ваш близък, трябва да подходите с емпатия, но и с ясен план: говорете с жертвата насаме, когато насилникът не е наоколо. Това е от съществено значение за нейната безопасност и доверие. Избягвайте фрази като: „Защо го търпиш?“ или „Трябва да си тръгнеш!“. Използвайте Аз-съобщения, фокусирани върху нейните промени: „Забелязвам, че си по-тъжна напоследък и се тревожа за теб. Тук съм, ако искаш да говориш за каквото и да било“.

Важното тук е да покажете на жертвата, че може да ви се довери, да я предразположите към споделяне, без да показвате осъдително отношение.
Понякога не са нужни думи, можете да напишете на листче телефонния номер на националната гореща линия за пострадали от насилие – 0800 11 900. Тя работи 24/7, безплатно и анонимно.

Защо да реагираме?

Тъй като векове наред сме живели, а и все още живеем, в патриархалното семейство, където властва мъжът, народопсихологията ни е „Да не се месим в чуждите работи“, „Те са семейство, да се оправят”, „Мъжът си знае работата, щом я бие, значи е заслужила“ и т.н.

Този модел на мислене окрилява много насилници, защото те чувстват, че имат властта да правят с жените в живота си каквото поискат и че никой не би оспорил тяхната власт.

Не твърдим, че само патриархатът дава повод за фемицид, както и не отричаме ползите му, но ако са ви стреснали числата от статистиката в началото на статията, то е време да поемем малко повече гражданска отговорност.

Да започнем да разграничаваме правилата на един дом от законите на държавата. Да осъзнаем, че домашното насилие е НАСИЛИЕ, което ограничава, потъпква и не зачита човешките права, а в много от случаите – дори живота.

Въпреки името си, домашното насилие не е нещо, което засяга само хората зад затворените врати на дома им. То е проблем на всеки един от нас, тъй като ежедневно общуваме с жертви и насилници, без дори да го осъзнаваме или още по лошо – без да искаме да го осъзнаем. Понякога изглежда така, сякаш жертвата „харесва“ тази си роля и не иска да ѝ бъде помогнато, но това рядко е истина. В повечето случаи тя дава такива сигнали не защото обича да я пребиват, а защото страхът и срамът са водещи емоции в до болка обърканото ѝ манипулирано съзнание.

Защо ни засяга?

Освен от чисто човешка гледна точка и от отговорността ни като граждани, ние трябва първо да осъзнаем, че никой не е застрахован да попадне в ролята на жертва и тогава би ни се искало да сме едно по-будно общество.

Другият важен момент е, че цикълът на насилие е всъщност на няколко нива и гореспоменатият е вътрешен – засяга само насилника и жертвата. В по-глобален план обаче засегнатите са много, много повече. Като започнем от близки, роднини и приятели на двете главнодействащи лица и стигнем до деца, които са се сбили (например) в училищния двор. Защо? Защото това са видели у дома.

Деца израснали в насилие са деца с откраднато детство и потенциални бъдещи жертви на други насилници, освен ако те самите не влязат в ролята на такива.

За всички тях е трудно и почти невъзможно да се измъкнат от тази въртележка на насилието без външна намеса. Затова е важно да прекъснем цикъла и да спасим не един, а верига от засегнати животи. Пред нас винаги стои избор – да бъдем безразлични съучастници или лицето на промяната.

А ти кое избираш?