Си Дзинпин реформира НОАК: въведение

Китайският лидер Си Дзинпин провежда военни реформи, безпрецедентни по амбиция, мащаб и обхват. Всяка част от Народоосвободителната армия на Китай (НОАК) вече се отчита пред други ръководители, има променени мисия и отговорности, загубила е или е придобила подчинени звена, или е претърпяла сериозна вътрешна реорганизация.

Предмет именно на тези реформи е книгата „Председателят Си реформира НОАК“ (2019), издадена от Националния университет за отбрана на САЩ под редакцията на Джоел Вутноу и Филип К. Сондърс. В поредица от статии ви представяме избрани части от нея.

Изданието е подготвено въз основа на доклади, представени на две конференции, съорганизирани от Националния университет за отбрана на САЩ, RAND Corporation и Тайванския съвет за напреднали политически изследвания. Сборникът обединява някои от най-добрите световни експерти по китайската армия, които анализират подробно различните измерения на реформите и оценяват техните последици за способността на НОАК да провежда съвместни операции, за контрола на Китайската комунистическа партия (ККП) над армията и за гражданско-военната интеграция.

Авторите разглеждат движещите сили и стратегическия контекст, на които се основава реформаторското усилие, изследват различните измерения на стремежа на НОАК да изгради сили, способни да провеждат съвместни операции, обсъждат последиците за видовете въоръжени сили на НОАК и анализират ролята на Си Дзинпин за прокарването на реформите и за използването им с цел укрепване на контрола над армията. Главите проследяват успехите и неразрешените проблеми, както и преценяват какъв ще бъде общият ефект, докато НОАК се стреми да се превърне в армия от световна класа до средата на века, ако не и много по-рано.

Въведение

Неразделна част от визията на Си Дзинпин за възвръщане на величието на Китай – което той определя като „великото възраждане на китайската нация“ [zhonghua minzu weida fuxing, 中华民族伟大复兴] – е изграждането на по-модерна, способна и дисциплинирана армия. Икономическото развитие на Китай, териториалната му цялост и дори оцеляването на самата Китайска комунистическа партия (ККП) не могат да бъдат гарантирани без армия, която е в състояние да се бие и да побеждава в съвременна война.

Аргументирайки необходимостта от по-силни въоръжени сили, Си и неговите съратници се връщат към периоди на китайска слабост, като епохата на имперския упадък в края на XIX век и японската окупация през 30-те и 40-те години на XX век. По думите на Си „изоставането на една нация във военната сфера оказва дълбоко влияние върху нейната сигурност. Често препрочитам аналите на новата китайска история и ми се къса сърцето от трагичните сцени как сме били бити заради собствената си неспособност.“

Подобни унижения, според него, не бива никога да се повтарят. Амбицията на Си да преобразува и модернизира Народоосвободителната армия (НОАК) е очевидна още от първите му дни като генерален секретар на ККП и председател на Централната военна комисия (ЦВК). На Третия пленум на 18-ия конгрес на партията, проведен през октомври 2013 г., Си и други членове на партийния елит обявяват своето намерение да преустроят командната структура на армията, да обновят системите ѝ за обучение и логистика, да коригират числеността и състава на видовете въоръжени сили, да обнародват нови правила и разпоредби относно военния персонал и да засилят гражданско-военното сътрудничество в областта на технологичното развитие и в други сфери.

В началото на 2014 г. Си поема ръководството на ръководна група по военната реформа, което символизира централната му роля в процеса. На първото заседание на групата Си заявява, че „националната отбрана и военната реформа са важна част и важен символ на цялостната реформа в Китай“, като отбелязва, че основната цел е да се изгради армия, която е в състояние да „води и печели битки“.

След период на проучване и оценка Си обявява поредица от мащабни организационни промени в края на 2015 г. и началото на 2016 г. Част от основните реформи включват реорганизация на бюрократичната структура към ЦВК, създаване на система от пет обединени театрални командвания (ТК) и учредяване на две нови квазивидове войски, които ще подпомагат съвместните операции: Силите за стратегическа поддръжка (ССП) и Силите за съвместно логистично осигуряване (СЛО). След този първоначален пакет от реформи следват редица допълнителни промени, като съкращаване на личния състав с 300 000 души, ликвидиране на редица групови армии и преобразуване на армейски (и някои авиационни) дивизии в бригади, както и цялостна промяна на системата за професионално военно образование на НОАК (повече подробности за реформите са представени по-нататък). Тези промени подпомагат дългосрочната визия за военна трансформация, формулирана от Си на 19-ия конгрес на партията през октомври 2017 г.:

– до 2020 г. НОАК следва да постигне механизация и направи крачки в прилагането на информационните технологии и в развитието на стратегически способности;
– до 2035 г. модернизацията на националната отбрана по същество да бъде завършена;
– до средата на века въоръжените сили на народа (включително НОАК, Народната въоръжена полиция и милицията) следва да се превърнат в „първокласни сили“ [shijie yiliu jun, 世界–流军].

Реформите от ерата на Си представляват последният етап от продължил десетилетия процес на организационно преустройство и модернизация. Според китайски източници, между 1949 и 2013 г. НОАК е претърпяла 10 големи реорганизации, повечето от които целят съкращаване на числеността, професионализиране на офицерския и сержантския състав и приспособяване на структурата на силите към новите оперативни предизвикателства.

Много от приоритетите на текущия (11-и) кръг реформи, като укрепване на способността на НОАК да провежда съвместни операции и пренасочване на баланса в състава на армията от сухопътните войски към военноморските, военновъздушните и ракетните сили, са замислени още през 80-те и 90-те години на XX век. Тази програма следва промените във военната стратегия на Китай, която се фокусира по-малко върху подготовката за обща война със Съветския съюз или САЩ (оформяла отбранителното планиране на страната по време на Студената война) и повече върху конфликт в по-малък мащаб по границите на Китай.

Ключови събития, които сигнализират за необходимостта от реформа, са войната в Персийския залив през 1990–1991 г., показала предимствата на американската армия в доктрината и технологиите, и кризата в Тайванския проток през 1995–1996 г., разкрила неспособността на НОАК да възпре силите, стоящи зад тайванската независимост, или да противодейства на американската намеса в защита на Тайпе.

Въпреки това на двамата предшественици на Си – Дзян Цзъмин и Ху Дзинтао – основните реформи се изплъзват. Съставът на видовете войски на НОАК например остава силно изкривен в полза на сухопътните войски, а остарялата командна структура не е пригодена за бърз отговор при кризи или за съвместни операции. Проблемът вероятно е резултат от съчетание от слабото политическо влияние на Дзян и Ху над армията, бюрократичната инертност и съпротивата на корумпирани висши офицери, които печелят – в буквалния смисъл – от запазването на статуквото.

Уникалното в реформите на Си не е самата програма, а способността му да преодолее бюрократичната съпротива. Той постига това както чрез личния си авторитет, така и чрез умели политически похвати, като използването на антикорупционни разследвания срещу опонентите и подбирането лично на лоялни кадри за ключови постове. Резултатът е по-мащабна организационна трансформация от тази, която Дзян и Ху успяват да постигнат, и може би най-важният пакет реформи в 90-годишната история на НОАК.

Последиците от реформите от ерата на Си за съседите на Китай и потенциалните му противници са значителни. По-добре обучена, организирана и екипирана НОАК ще бъде в по-силна позиция да изпълнява трите си основни функции: да печели съвременни войни, особено онова, което Министерството на отбраната на САЩ определя като краткотрайни регионални конфликти с висока интензивност; да възпира както по-големи, така и по-малки конкуренти; и да защитава китайските интереси в Азия и извън нея.

Съперничещите си претенденти за територии, като Виетнам, Филипините, Япония и Индия, ще се изправят пред по-уверен и способен противник в Южнокитайско и Източнокитайско море и по протежение на китайско-индийската граница. Тайван ще трябва да се съобразява с НОАК, която може по-достоверно да планира и провежда съвместни операции, като амфибийни десанти, блокади и съвместни огневи удари. Силите на САЩ, действащи в Индо-Тихоокеанския регион, ще трябва да отчитат НОАК, която може да реагира по-бързо на регионални кризи и да провежда по-ефективно операции за противодействие на външна намеса. Чуждестранните анализатори едва сега започват да изследват съдържанието, движещите сили и възможните последици от кампанията на Си за преустройство на НОАК. Много въпроси остават обвити в неяснота и заслужават по-нататъшно проучване. Те включват:

– какво въздействие оказват реформите върху операциите, обучението и логистиката на НОАК;
– перспективите пред сухопътните войски като номинално най-големия губещ от реформите, както и пред останалите видове войски;
– предизвикателствата, пред които е изправена НОАК при подготовката на оперативни командири;
– структурата, ролите и задачите на ССП и СЛО;
– как се осъществява съкращаването на личния състав и какво влияние може да окаже то върху социалната стабилност;
– последиците от реформите за партийния контрол над НОАК и за влиянието на Си в нея;
– дали и как реформите ще подобрят координацията между НОАК и гражданския научно-технологичен сектор;
– какви могат да бъдат последиците за процеса на отбранителни доставки.

Основни елементи

На 1 януари 2016 г. ЦВК публикува план за реформа, който обяснява как до 2020 г. НОАК ще се превърне в „модерна армия с китайски характеристики, способна да печели войни в информационната епоха“.

Първата фаза на реформите включва промени „над шията“ [bozi yishang, 脖子以上] в трите основни организационни стълба на НОАК – видовете въоръжени сили, ЦВК и театрите – и е представена от Си в поредица от обявления през зимата на 2015–2016 г. Новата структура на НОАК е показана на фигура 1.

Първо, на 31 декември 2015 г. Си обявява три промени, свързани с видовете въоръжени сили:

– Втората артилерийска сила, отговорна за сухопътните ядрени и конвенционални ракети на страната, е преименувана на Ракетни сили и повишена до пълноправен вид въоръжени сили [junzhong, 军种], равностоен на сухопътните войски, военноморските и военновъздушните сили. Това е главно символична промяна, макар някои да очакват, че тя може да означава повече ресурси и разширени мисии за Ракетните сили.

– Създадени са Силите за стратегическа поддръжка (ССП) със статут на самостоятелен род войски [budui, 部队], но с бюрократичен ранг, равностоен на вид въоръжени сили. Тази нова организация обединява различни функции, свързани с информационната сфера, включително космически и киберопераци, електронна война и дори някои способности за психологическа война.

Друга нова сила – Силите за съвместно логистично осигуряване (СЛО) – е учредена през септември 2016 г., за да осигурява стратегическа и оперативна логистична подкрепа на новите обединени театрални командвания.

– Създадени са щабове на сухопътните войски на национално и театрално равнище, които преди това са били командвани и администрирани от главните управления. Това намалява значението на сухопътните войски, като ги поставя на същото бюрократично равнище като военноморските (ВМС), военновъздушните (ВВС) и Ракетните сили (РС).

Фигура 1 Нова структура на НОАК

Второ, на 11 януари 2016 г. Си обявява, че четирите главни управления – Генералният щаб (ГЩ), Главното политическо управление (ГПУ), Главното управление за логистика (ГУЛ) и Главното управление за въоръжение (ГУВ) – са разформировани. Изградени по съветски модел, тези управления са се превърнали в разрасли се, полусамостоятелни владения с ограничен външен надзор. Тази самостоятелност е позволила на корупцията да пусне корени по времето на Дзян и Ху, особено в области като системите за повишения и логистиката. Главните управления са заменени от 15 по-малки функционални управления, комисии и служби към ЦВК, които се отчитат пряко пред ЦВК (чрез Общата служба на ЦВК, която е на първо място по ранг сред тях). Те са показани на фигура 2.

Фигура 2 Нова структура на ЦВК

Реорганизацията на ЦВК засяга бившите главни управления по различен начин. Най-силно засегнат е ГЩ, чието разнообразно портфолио е разпределено между нови и съществуващи организации. Основните оперативни функции и функциите по разузнавателен анализ са прехвърлени към по-малкото Управление на Съвместния щаб (УСЩ) към ЦВК, докато радиоелектронното разузнаване и електронната война преминават към ССП, а армейската авиация е предадена на новия щаб на сухопътните войски. Управленията на ГЩ за обучение, стратегическо планиране и мобилизация са изведени от състава на наследилото го УСЩ и поставени под пряк контрол на ЦВК, което показва както значимостта им, така и необходимостта от по-силен надзор на най-високо равнище над тези функции. Останалите главни управления са засегнати по-малко, макар че, както се обсъжда по-нататък, в бившето ГПУ са направени няколко промени, които да насърчат по-силен партиен контрол и дисциплина в НОАК. Освен това Комисията за наука и технологии към ГУВ е поставена под пряк надзор на ЦВК, което сигнализира намерението на Си да подобри управлението на военните иновации.

Трето, предишната система от седем военни района е заменена от пет обединени театрални командвания. Военните райони са били предимно административни конструкции, които в мирно време не са имали оперативен контрол над въздушните, морските и ракетните сили. За разлика от тях командирите на театри ще могат да се опират на конвенционалните сили в съответните си зони на отговорност, за да планират и провеждат операции (ядрените сили, базирани в театрите, остават под строгия контрол на ЦВК). Всеки от театрите има определен набор от мисии, за които отговаря основно: Източният театър отговаря за Тайван и Източнокитайско море, Южният театър се занимава с Южнокитайско море и сухопътните граници с държавите от Югоизточна Азия, Западният театър покрива сухопътните граници с Индия и държавите от Централна Азия (както и размирните региони Синдзян и Тибет), Северният театър ще се занимава с евентуален корейски сценарий, а Централният театър се фокусира върху защитата на Пекин и при нужда може да оказва подкрепа на другите театри. Карта на новите граници на театрите е показана на фигура 3.

Фигура 3 Граници на театралните командвания на НОАК

При планирането и осъществяването на тези мащабни организационни промени НОАК очевидно черпи вдъхновение от американската армия. Възлагането на функцията по изграждане на силите на началниците на видовете въоръжени сили и предоставянето на оперативна власт на обединените театрални командвания е успоредно на подобни промени в американската система след Втората световна война, затвърдени с Акта „Голдуотър–Никълс“ от 1986 г. Приликите обаче не бива да се преувеличават. Например новата регионална командна структура на НОАК е географски ограничена до Китай и непосредствената му околност, за разлика от обхващащата цялото земно кълбо система от бойни командвания на САЩ. НОАК запазва и редица ленинистки черти, които нямат паралел в армията на САЩ или в армиите на други демократични страни, като политическите комисари и партийните комитети. Всъщност реформите, както се обсъжда по-долу, засилват тези черти по важен начин.

След работна конференция на ЦВК по военната реформа през декември 2016 г. KНОА предприема втора фаза от реформите. През 2017 и 2018 г. са осъществени няколко забележителни промени, засягащи числеността, състава и личния състав на KНОА.

Първо, съкращаване на НОАК с 300 000 души – цел, която Си е обявил на военен парад през септември 2015 г. Акцентът е върху съкращаването на сухопътните войски, които в навечерието на реформата са съставлявали близо 70% от личния състав на НОАК. След съкращението китайски източници твърдят, че делът на сухопътните войски е спаднал под 50%. Ако това е вярно, това би представлявало голяма крачка към дългогодишната цел за пренасочване на баланса в полза на останалите видове въоръжени сили. Съкращението е насочено и към небойния персонал, като щабните служители, което позволява повече ресурси да бъдат отделени за бойните части и техника, които ще дадат на НОАК „по-силна бойна способност“. Общо според съобщенията повече от 30% от офицерите са съкратени. Част от персонала преминава на работа в местни органи на властта, държавни предприятия или частния сектор, а други стават цивилни служители на НОАК. Съкращението е обявено за „по същество завършено“ през март 2018 г. (макар че интервюирани лица посочват, че намаляването може да не приключи напълно до 2020 г.).

Второ, редица промени в структурата на силите „под шията“ [bozi yixia, 脖子以下]. През април 2017 г. Си обявява, че са създадени или адаптирани 84 „звена на корпусно равнище“, които оформят това, което той нарича „непобедима бойна сила“. Предоставени са малко подробности, но съобщението сигнализира, че реформите започват да се занимават с организационни проблеми на по-ниските равнища на НОАК. Някои от промените включват:

– Сухопътните войски продължават преобразуването си от структура групова армия–дивизия–полк към стандартизирана структура групова армия–бригада–батальон, започнало в началото на 2000-те години. Броят на груповите армии е намален от 18 на 13; 15 бивши армейски дивизии са преобразувани в по 2 бригади всяка; а бойните бригади са превърнати в общовойскови бригади. Направени са промени и на равнище общовойскови батальони, които сухопътните войски по-рано обявяват за „основно бойно звено“ [jiben zuozhan danwei, 基本作战单位], способно на самостоятелно маневриране. Увеличен е и броят на по-бързо разгръщаемите армейски части, като армейската авиация и силите за специални операции.

– Военноморските сили (ВМС) разширяват морската си пехота, която преди реформите наброява около 12 000 души. С преобразуването на една армейска моторизирана пехотна бригада и до три звена за брегова отбрана в бригади на морската пехота числеността ѝ може да е утроена до приблизително 36 000 души, разпределени между Северния, Източния и Южния флот.

– Военновъздушните сили (ВВС) продължават опитите си да преминат от структура дивизия–полк към структура база–бригада за изтребителните и щурмовите авиационни части към ВВС на театралните командвания. (Бомбардировачите, както и транспортните и специализираните самолети остават организирани в дивизии.)

– През декември 2017 г. Народната въоръжена полиция (НВП), която преди това е била под двойно командване на Държавния съвет и ЦВК, е поставена изцяло под ръководството на ЦВК. Вътрешната ѝ организация също е съществено преработена; промените включват загуба на отговорностите ѝ за охраната на златните, горските и водноенергийните ресурси на Китай и поемане на надзора над бреговата охрана, която преди това се е отчитала пред Държавната океанска администрация.

Трето, промени, целящи подобряване на компетентността и качеството на персонала на НОАК. Приети са бонуси и други стимули, за да се увеличи делът на висшистите сред офицерите на активна служба, а програмата за резервни офицери е променена така, че да приема само висшисти. За да задържи квалифицирани офицери, НОАК според съобщенията предлага скромно увеличение на заплащането, финансирано от отбранителни бюджети, които продължават да растат с над 8% годишно. Системата за професионално военно образование е преструктурирана, като 77 института са сведени до 43 (много от тях са слети с Националния университет за отбрана (НУО) и Националния университет за отбранителни технологии). Приети са промени в учебните програми, за да се наблегне на практически умения в области като компютърни науки, информационни технологии и аерокосмически изследвания. НУО създава нов курс по съвместни операции за офицери от средно ниво и открива специализирана насока по съвместни операции в курса за висши командири. Започнати са и реформи в системата на степените и званията, макар че резултатите от тези усилия не са били обявени към средата на 2018 г.

Поредна стъпка в реформите идва на 19-ия конгрес на партията, когато Си обявява преустройство на състава на ЦВК. Конгресът дава на Си възможност лично да подбере лидери, на които може да се довери за прилагането на остатъка от програмата му, и да отстрани онези, които са твърде възрастни, ненадеждни или корумпирани, за да служат, като всички те са избрани от предшествениците му. (Двама бивши членове на ЦВК, Фан Фънхуей и Джан Ян, са обект на антикорупционни разследвания; Джан по-късно се самоубива.) Новата ЦВК е намалена по размер от 11 на 7 членове, като сред тях забележително не са включени началниците на видовете въоръжени сили, нито ръководителите на организациите-наследници на ГУЛ или ГУВ. Това подсказва желанието на Си да ограничи тези организации. Добавен е секретарят на Комисията за инспектиране на дисциплината, която отговаря за антикорупционните разследвания в НОАК. Таблицата по-долу изброява старите и новите членове на ЦВК.

Таблица. Стар и нов състав на ЦВК

Какво са се стремели да постигнат реформите

Реформаторите преследват три конкретни цели, макар основната да е изграждането на армия, която по думите на Си може да „води и печели битки“. Първата е засилване на способността на НОАК да планира и провежда съвместни операции. Това не е нова цел: още в края на 90-те години китайските военни стратези разбират, че успехът на съвременното бойно поле изисква НОАК да интегрира по-добре действията и способностите на частите от различните видове въоръжени сили. Това трябва да става с подкрепата на усъвършенствани системи за командване, управление, комуникации, компютри, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка, както и на системи за логистика. Тази оценка отчасти е резултат от наблюдения на променящия се характер на войната, особено от поуките от американските операции във Войната в Персийския залив и на Балканите. Отчасти тя произтича от специфичните изисквания при подготовката за конфликт с Тайван, включително лишаването на американските сили от възможността да се намесят в полза на Тайпе, както са го направили по време на кризата през 1995–1996 г. През 90-те и 2000-те години доктрината и учебните упражнения на НОАК все по-често са насочени към съвместните операции.

Предишните реформи не успяват да отстранят няколко трайни слабости. Най-голямото предизвикателство е организационната култура, която поставя интересите на сухопътните войски пред тези на другите видове въоръжени сили. Както вече беше отбелязано, сухопътните войски съставляват голямото мнозинство от личния състав на НОАК, а офицерите от тях заемат повечето ключови командни и щабни длъжности. Това не съответства на нарастващото значение на развитието на способности и експертиза в морската, въздушната и космическата сфера. Свързан проблем е липсата на обединена командна структура. В мирно време въздушните и морските сили са под оперативния контрол на щабовете на съответните видове въоръжени сили, а военните райони отговарят за армейските части. Провеждането на съвместна кампания би изисквало създаването на временни „военни зони“ [战区]. Този процес, макар и полезен за сигнализиране на стратегическо намерение и за ескалация без прякото използване на сила, би забавил способността на НОАК да реагира на назряваща криза и би я лишил от елемента на изненада при кампания срещу Тайван. Друг недостатък е неспособността на системите за обучение и образование във въоръжените сили да подготвят квалифицирани командири на съвместни операции.

Подтикът за нови реформи е резултат не само от тези ограничения, но и от промените в средата на сигурност на Китай. Китайските оценки за сигурността стават все по-мрачни при Си. Особен акцент е поставен върху предизвикателствата от САЩ (най-вече стратегическия завой на администрацията на Барак Обама към Азия, който мнозина в Китай тълкуват като стратегическо обкръжаване), от Япония и другите регионални териториални съперници, както и от сепаратистките сили на Тайван. Си и неговите съратници следят отблизо и световната революция във военното дело, в която други големи сили постигат напредък в новите технологии. Всичко това означава, че НОАК трябва да бъде подготвена да печели онова, което китайската военна стратегия нарича информатизирани локални войни [xinxihua jubu zhanzheng, 信息化局部战争], чийто крайъгълен камък е способността за провеждане на съвместни операции.

Реформите, предприети между 2015 и 2018 г., придвижват тази програма по няколко начина. Накратко, те включват:

– пренасочване на баланса в състава на видовете въоръжени сили, така че по-голяма тежест да получат военноморските (ВМС), военновъздушните (ВВС) и ракетните сили;
– създаване на ССП и СЛО, които осигуряват съществена оперативна подкрепа на командирите на съвместни операции;
– отстраняване на началниците на видовете въоръжени сили от оперативната командна верига, като командирите на театри получават оперативен контрол над всички конвенционални сили в съответните си региони;
– учредяване на самостоятелно управление за обучение към ЦВК, което да разработва и налага стандарти за съвместна подготовка;
– преработване на учебните програми за професионално военно образование, така че да наблягат повече на съвместните операции;
– увеличаване на специализираните сили, като амфибийните и вертолетните части, които са от съществено значение за съвместната кампания.

Тези корекции съвпадат с кадрови промени, които поставят повече офицери от ВМС и ВВС на ключови постове, включително като командири на два от петте театъра (вицеадмирал Юан Юбай на Южния театър и генерал И Сяогуан на Централния театър).

Втората цел е желанието да се съживи партийният контрол и дисциплина в НОАК. НОАК винаги е била „партийна армия“, която трябва да следва указанията на ККП и да защитава интересите ѝ. Въпреки това Си и неговите съратници се тревожат, че партийният контрол може да е отслабнал до опасни равнища. Един от проблемите е възможността някои военни да поставят интересите на народа и на нацията като цяло над тези на партията. Такъв е случаят по време на потушаването на протестите на площад „Тиенанмън“ през 1989 г., когато някои местни части на НОАК отказват да изпълнят заповедите на партията да използват сила срещу протестиращите студенти. В същия дух Си подновява опасенията, че някои офицери, обикновено неназовани, лобират за преобразуване на НОАК от въоръжено крило на ККП в „национална армия“ [jundui guojiahua, 军队国家化]. Ако това е вярно, то може да представлява сериозна заплаха за оцеляването на партията. Освен това примерът с военния преврат в Съветския съюз през 1991 г. (който според китайски анализи отчасти е резултат от отслабването на хватката на Комунистическата партия на Съветския съюз над армията) остава постоянно в съзнанието им.

Друг проблем е, че офицерите от НОАК поставят личните си интереси пред тези на партията. Си осъзнава, че корупцията в офицерския корпус, която се разраства в голям мащаб от 80-те години насам, може да накърни имиджа на партията сред обществото, да затрудни бойната готовност и морала и да ограничи готовността на висшите офицери да приемат мащабни реформи. Борбата с това предизвикателство е основна тема на неговото ръководство. В реч през 2014 г. в Гутян, мястото на Партийния конгрес от 1929 г., утвърдил принципа на партийния контрол над НОАК, Си коментира проблеми в „идеологията, политиката и стила на работа“ на кадрите. Той осъжда „небрежния“ надзор над личния състав на НОАК и посочва като предупредителни примери Го Босюн и Сюй Цайхоу, заместник-председатели на ЦВК при Ху Дзинтао, които са мишена на антикорупционните кампании на Си. Вместо това призовава НОАК да изгражда офицери, едновременно лоялни към партията и способни да „водят войниците да се бият и да печелят битки“.

Основно за възстановяването на партийния контрол е повишаването на собствения статут и авторитет на Си в НОАК. Това е от решаващо значение за спиране на тенденцията прекалено много власт да се делегира на корумпирани военни елити и помага да се гарантира, че неговата визия за военна трансформация се осъществява. (Това е и част от по-широкото консолидиране на властта от Си в партийно-държавната система като цяло.) Затова Си набляга на описаната в Конституцията на КНР от 1982 г. „система на отговорност на председателя на ЦВК“ [zhongyang junwei zerenzhi, 中央军委责任制]. Според тази система върховната власт над военните въпроси принадлежи на този човек (който обикновено е едновременно и генерален секретар на партията). Други стъпки, предприети от него за налагане на контрол над НОАК, включват присъствие на военни събития по-често от Ху Дзинтао, лично ръководене на реформаторските усилия, намеса в повишенията на висши офицери и публикуване на военни трудове, които стават „задължително четиво“ за войниците.

Си ръководи и поредица от структурни и кадрови промени, целящи борба с корупцията и гарантиране на политическа ортодоксалност сред офицерския корпус. Една част от тях е коригирането на надзорните механизми на НОАК. Преди реформите надзорът е съсредоточен в главните управления, които, както беше отбелязано, са прословуто корумпирани. Си променя това положение, като разформирова главните управления, повишава Комисията за инспектиране на дисциплината до самостоятелен статут и включва секретаря ѝ в ЦВК, а също така поставя одитното бюро и системата на военните съдилища под пряк надзор на ЦВК. Управлението за политическа работа продължава да отговаря за кадровите досиета, политическата идеологическа подготовка и системите на политическите комисари и партийните комитети. Това означава, че НОАК вече разполага с няколко независими, но взаимно подсилващи се канала за наблюдение и борба с идеологическата отпуснатост и корупцията. Тази промяна е допълнена от продължаващи антикорупционни разследвания и от ротация на висши офицери, целяща отчасти разбиването на мрежите на покровителство.

Третата цел е необходимостта от подобрения в областта на „гражданско-военната интеграция“ (ГВИ) (още известна още като военно-гражданско сливане (MCF) [junmin ronghe, 军民融合]. Терминът се отнася основно до процеса, при който армията може да се възползва от пробивите в гражданския научно-технологичен сектор, макар че обхваща и други видове сътрудничество между военната и гражданската сфера. Примери са нарасналото разчитане на граждански изпълнители във военната верига на доставки, което е по-евтино и по-ефективно от разчитането на традиционни доставчици, както и включването на военни спецификации в проектирането на граждански транспортни кораби, които могат да бъдат реквизирани по време на война (особено при амфибийно нахлуване в Тайван). Укрепването на ГВИ е част от реформаторската програма на НОАК от 90-те години насам, но прилагането ѝ е възпрепятствано от неефективно управление на най-високо равнище, бюрократична разпокъсаност и други пречки.

Си се опитва да постигне напредък в областта на ГВИ чрез различни промени. Едната е повишаването на Комисията за наука и технологии към НОАК, която преди това е била към ГУВ, до пряк надзор от ЦВК. Тази комисия отговаря за координацията на армията с външни граждански експерти в ключови технологични области. Другата са реформите в системата за военни изследвания. Например няколко технически института са слети с Академията за военни науки на НОАК, което помага за по-тясното интегриране на техническия напредък с иновациите във военната доктрина на Китай. За да се подобрят управлението и надзорът над процеса, правителството създава през януари 2017 г. нова Централна комисия за интегрирано гражданско-военно развитие, със Си като председател. Накратко, тези подбуди – оперативни, политически и технологични – не са нови, но взети заедно, оформят програма, по която Си и съратниците му реформатори действат, за да създадат армия от световна класа до средата на века.