Тръмп загуби Конгреса: краят на MAGA или началото на нова битка за Америка?

Междинните избори в САЩ донесоха тежко поражение за Републиканската партия. Демократите спечелиха контрола и над двете камари на Конгреса, а Доналд Тръмп е изправен пред две години на политическа конфронтация. Но означава ли това край на програмата „Да направим Америка отново велика“ (MAGA)?

Демократите спечелиха Конгреса – какво се случи на 3 ноември?

Доналд Тръмп претърпя тежко политическо поражение на междинните избори в САЩ, проведени на 3 ноември 2026 г. Само две години след завръщането му в Белия дом американските избиратели отнеха на Републиканската партия контрола над Конгреса. Демократите спечелиха мнозинство както в Камарата на представителите, така и в Сената – двете институции, които заедно формират американската законодателна власт.

Поражението е особено болезнено за републиканците, защото демократите постигнаха победи не само в традиционно оспорвани райони, но и в щати, смятани от десетилетия за сигурни републикански крепости. Сред най-неочакваните резултати са тези в Тексас, Канзас и Южна Каролина. В Тексас например демократът Джеймс Таларико победи републиканеца Кен Пакстън в надпреварата за американския Сенат. Това е първата победа на демократ за сенаторско място от щата от повече от три десетилетия.

Резултатите в началото на деня на 4 ноември показват, че демократите са отнели поне седем сенаторски места, които досега са били контролирани от републиканците. Според текущото преброяване демократическият блок, включително двамата независими сенатори, които гласуват с него, вече разполага с 54 места в 100-членния Сенат. В Камарата на представителите демократите също преминаха необходимия праг от 218 места, гарантиращ им мнозинство. Окончателните резултати в някои избирателни райони все още се уточняват.

За да разберем защо това е толкова важно, трябва да направим разграничение между политическите системи на България и САЩ. България е парламентарна република, в която правителството зависи от подкрепата на Народното събрание, докато САЩ са президентска република, в която президентът и Конгресът имат отделни мандати.

В България парламентарните избори определят състава на Народното събрание, а правителството се формира въз основа на парламентарно мнозинство. Ако изгуби подкрепата на парламента, то може да бъде свалено с вот на недоверие.

В САЩ президентът се избира отделно от Конгреса и не зависи от неговото доверие, за да остане на поста си. Затова Доналд Тръмп няма да напусне Белия дом след изборно поражение на партията си на междинните избори. Той остава президент до януари 2029 г. Въпреки това загубата на мнозинството в една или двете камари на Конгреса би ограничила възможностите му да прокарва законодателната си програма и би засилила позициите на политическите му противници.

Американският Конгрес се състои от две камари. Камарата на представителите има 435 членове, които се избират на всеки две години. Сенатът има 100 членове — по двама от всеки щат. Сенаторите имат шестгодишен мандат, като на всеки две години се избира приблизително една трета от състава на Сената.

Именно затова изборите от 3 ноември се наричат „междинни“. Те се провеждат по средата на четиригодишния президентски мандат и дават възможност на американците да променят политическия баланс във Вашингтон, без да избират нов президент.

Новият състав на Конгреса трябва да започне работа на 3 януари 2027 г., освен ако не бъде определена друга дата. От този момент демократите ще получат контрол върху законодателната програма, парламентарните комисии и редица ключови процедури.

Това означава, че през оставащите две години от управлението си Тръмп ще трябва да работи с Конгрес, в който мнозинството е решено да оспорва важни части от неговата политика.

Но как се стигна до това поражение?

Високите цени, войната в Иран и недоволството на избирателите

За да разберем резултатите от изборите, трябва да се върнем към обещанията, с които Тръмп спечели президентския вот през 2024 г.

Тогава той се върна на власт с амбициозна програма, обединена под добре познатия лозунг „Да направим Америка отново велика“, или накратко MAGA. Тя включваше ограничаване на незаконната имиграция, намаляване на федералната бюрокрация, възстановяване на американското производство, по-строга търговска политика спрямо Китай и други държави, и поставяне на американските национални интереси на първо място. Особено важни бяха обещанията за по-ниски потребителски цени, евтина енергия и прекратяване на продължителните американски военни ангажименти в чужбина.

Две години по-късно обаче икономическата картина се оказа значително по-сложна.

Войната срещу Иран, започнала на 28 февруари 2026 г. от САЩ и Израел, предизвика сериозни сътресения на световните енергийни пазари. Ограниченията върху корабоплаването през Ормузкия проток — един от най-важните маршрути за транспортиране на петрол — доведоха до рязко покачване на цените на суровия петрол и горивата.

Това неизбежно се отрази и върху живота на обикновените американци. За разлика от повечето европейски държави, в много части на САЩ автомобилът е практически необходимост. Милиони американци изминават десетки километри всеки ден до работното място, училището на децата и супермаркета. Особено в провинциалните райони големите пикапи и джипове са не само средство за транспорт, но и част от ежедневието.

Ако човек шофира голям американски пикап, който изразходва средно около 16 литра бензин на 100 километра, и изминава приблизително 2400 километра месечно, това означава, че ще му бъдат необходими близо 380 литра гориво. При поскъпване на бензина с около 26 американски цента на литър допълнителният разход ще бъде приблизително 100 долара месечно, или 1200 долара годишно. И това е само за гориво, без да се отчита поскъпването на храните, електроенергията и останалите стоки и услуги. Именно тези разходи оказват най-пряко влияние върху отношението на избирателите към управляващите.

Към тях трябва да се прибави и митническата политика на Тръмп, която има за цел да ограничи зависимостта на САЩ от чуждестранното производство и да насърчи връщането на индустрията в страната. Тази стратегия обаче има и своята цена. През последните десетилетия американските потребители свикнаха с евтини вносни стоки, особено от Китай. По-високите мита увеличават разходите на вносителите, а част от тях се прехвърлят върху крайните потребители. Възстановяването на местното производство може да носи дългосрочни икономически и стратегически ползи, но те не настъпват незабавно, докато по-високите цени често се усещат веднага.

Проучване на Associated Press (AP) от 1 октомври 2026 г. показа, че 65% от американците отдават високите разходи за живот повече на политиките на Тръмп, отколкото на независещи от него обстоятелства. Одобрението за действията му по отношение на разходите за живот е едва 17%.

Анкета на AP след междинните избори потвърждава значителното недоволство от високите цени, икономическата политика и войната в Иран. Около седем от десет гласували смятат, че Конгресът не упражнява достатъчно контрол върху президента.

Този резултат обаче не бива да се тълкува като безусловна подкрепа за всички политики на демократите. Според същото изследване значителна част от американските избиратели продължават да гледат критично и на двете големи партии.

Така икономическото недоволство, военният конфликт и традиционната склонност на избирателите да наказват управляващата партия се съчетаха в неблагоприятен за републиканците момент.

Но загубата на изборите не означава непременно край на политическата програма на президента. Именно върху този въпрос се съсредоточава известният американски историк и анализатор Виктор Дейвис Хансън.

Поражението е тежко, но президентството на Тръмп продължава

В интервю за подкаста Tony Kinnett Cast в изборната нощ Хансън разглежда какво би означавала загубата на Конгреса за Тръмп. На 4 ноември историкът публикува и статия в The Free Press, озаглавена „Пет урока от разгрома на Тръмп на междинните избори“. Двата анализа поставят въпроса: колко власт действително губи американският президент, когато политическите му противници поемат контрола над Конгреса?

Хансън започва с припомнянето на една важна историческа закономерност. От 1900 г. насам партията на действащия президент губи места в Камарата на представителите в близо 90% от междинните избори. При Сената подобна загуба се наблюдава в около 75–80% от случаите. Следователно поражението на републиканците през 2026 г., макар и мащабно, не е събитие без исторически прецедент.

Ученият припомня изборите през 1994 г., когато демократите на Бил Клинтън губят контрола над двете камари на Конгреса. Републиканците тогава постигат внушителна победа, но Клинтън не само остава президент, а две години по-късно печели и втори мандат.

Подобна ситуация се развива и при Барак Обама. През 2010 г. демократите губят мнозинството в Камарата на представителите, а през 2014 г. – и в Сената. Въпреки това Обама продължава да управлява до края на втория си президентски мандат през януари 2017 г.

Сравнението е важно, защото показва, че американската политическа система позволява на президента да продължи да упражнява изпълнителната власт дори когато опозицията контролира законодателната.

Хансън отива и по-далеч. Според него през последните десетилетия президентската институция е придобила толкова значителни правомощия, че загубата на Конгреса не винаги води до съществено ограничаване на политическите инициативи на Белия дом.

„Имперско президентство“: Тръмп все пак разполага със значителна власт

Хансън въвежда термина „имперско президентство“, описващ тенденцията американските президенти постепенно да разширяват практическото влияние на изпълнителната власт, особено във външната политика, националната сигурност и управлението на федералната администрация.

Историкът припомня военната кампания на Бил Клинтън срещу Югославия през 1999 г., която се провежда без декларация за война от Конгреса. Посочва и решенията на Барак Обама за възстановяване на дипломатическите отношения с Куба, участието в Парижкото споразумение за климата и ядреното споразумение с Иран.

Общото между тези примери според Хансън е, че президентите използват наличните си правомощия, за да осъществяват значими политически инициативи, без непременно да разполагат с подкрепата на опозиционно контролиран Конгрес. Затова очаква Тръмп да постъпи по подобен начин.

Изпълнителни заповеди

Тук трябва да обясним и ролята на президентските изпълнителни заповеди (executive orders). Това са официални разпореждания на президента към органите на изпълнителната власт. Чрез тях той може да определя начина, по който федералните ведомства прилагат вече съществуващи закони, променят административни приоритети и организират дейността на правителството, например в областта на имиграционното законодателство.

Но тези заповеди имат ограничения. Те не могат да отменят действащ закон или да дават на президента нови правомощия, невключени в Конституцията. Освен това могат да бъдат оспорени и блокирани от федералните съдилища.

Най-голямата загуба за Тръмп: федерални съдии и Върховният съд

Според Хансън един от най-сериозните проблеми за Тръмп през следващите две години ще бъде затрудненото назначаване на нови федерални съдии. В САЩ те се номинират от президента, но кандидатурите им трябва да бъдат одобрени от Сената. Съдиите във Върховния съд и повечето други федерални съдии заемат постовете си без фиксиран мандат и могат да останат на тях десетилетия след края на президентското управление, при което са назначени.

Това превръща съдебните назначения в един от най-дългосрочните политически инструменти на американския президент. Върховният съд например решава конституционни спорове с последици за правото на аборт, имиграционната политика, правомощията на федералните институции, изборното законодателство и свободата на словото.

Ако демократите поемат контрола над Сената, те ще могат да затрудняват или блокират одобряването на номинираните от Тръмп кандидати, включително консервативни юристи. Подобни препятствия могат да възникнат и при назначаването на министри и други висши държавни служители, чиито кандидатури подлежат на сенатско потвърждение.

Хансън прогнозира, че демократите ще използват това правомощие, за да блокират значителна част от бъдещите съдебни назначения на президента. Доколко ще успеят, зависи от конкретните кандидатури и политическите решения на новото мнозинство.

Разследвания, съдебни спорове и трети импийчмънт

Друго сериозно предупреждение на Хансън е свързано с Камарата на представителите. Ако демократите поемат контрола над нея, те ще могат да ръководят парламентарните комисии, които упражняват надзор върху федералното правителство. Те имат правомощия да изискват документи, призовават свидетели и провеждат публични изслушвания – инструменти, които републиканското мнозинство използваше през предходните две години.

Хансън очаква демократите да започнат поредица от разследвания срещу администрацията на Тръмп и допуска възможността за трети опит за импийчмънт срещу президента. Тази процедура обаче не води автоматично до отстраняване от длъжност.

Тя преминава през два етапа. Първо, Камарата на представителите гласува повдигането на обвинения срещу президента. При пълен състав от 435 членове за това обикновено са необходими 218 гласа. След това Сенатът разглежда обвиненията в процедура, наподобяваща съдебен процес. За осъждане и отстраняване на президента е необходимо мнозинство от две трети от присъстващите сенатори. Ако присъстват всичките 100 сенатори, това означава най-малко 67 гласа.

Така дори демократите да разполагат с достатъчно подкрепа, за да задействат процедурата в Камарата на представителите, отстраняването на Тръмп би изисквало и подкрепата на значителен брой републикански сенатори. Президентът вече премина през две процедури по импийчмънт по време на първия си мандат, но и в двата случая Сенатът го оправда.

Според Хансън обаче подобна конфронтация може да се окаже политически рискована за самите демократи. Той предупреждава, че ако новото мнозинство съсредоточи усилията си върху разследвания и опити за импийчмънт, вместо върху проблеми като високите цени и разходите за живот, това може да отблъсне част от избирателите, които са го подкрепили.

Президентските избори през 2028 г.

Макар анализът му да е посветен на междинните избори, Хансън вижда по-сериозното дългосрочно предизвикателство в президентската надпревара през 2028 г. Според него нарастващото влияние на прогресивното и демократично-социалистическото крило на Демократическата партия може да промени както нейната идеологическа посока, така и характера на политическата конкуренция в САЩ.

За да разберем опасенията му, е необходимо да разграничим няколко понятия. В американската политика „либерален“ обикновено обозначава позиции, подкрепящи по-активна държавна роля в икономиката и социалната политика. „Прогресивен“ често се използва за по-лявото крило на Демократическата партия, а демократичните социалисти настояват за още по-значително участие на държавата в области като здравеопазване, жилищна политика и образование, както и за по-голямо преразпределение на доходите. Не всички демократи обаче споделят социалистически възгледи.

Хансън обръща специално внимание на политическия възход на Зохран Мамдани, Абдул Ел-Сайед и Джеймс Таларико, в чиито успехи вижда признак за засилващото се влияние на левите и социалистическите идеи.

Зохран Мамдани, избран за кмет на Ню Йорк през 2025 г., открито се определя като демократичен социалист. Програмата му включва държавно субсидирани услуги, общински хранителни магазини и замразяване на наемите за определени жилища.

Абдул Ел-Сайед, спечелил сенаторските избори в Мичиган, принадлежи към прогресивното крило на демократите. Той подкрепя универсално здравеопазване, по-високи данъци за милиардери и ограничаване влиянието на големите корпорации, но отхвърля определянето си като „социалист“.

Джеймс Таларико, победил републиканците в Тексас, е известен с прогресивните си позиции по въпросите на религията, абортите и социалното неравенство.

Въпреки различията помежду им Хансън вижда в тези политически фигури обща тенденция – засилване на подкрепата за по-активна държавна намеса в икономиката и преразпределение на богатството. Според него същественият въпрос е дали подобни възгледи постепенно ще се превърнат в определяща идеологическа посока за цялата Демократическа партия и ще повлияят върху президентската надпревара през 2028 г.

Експертът предупреждава, че победа на демократите може да отвори пътя към промени в основни институционални механизми, които от десетилетия определят политическия баланс в САЩ. Сред тях е системата на Избирателната колегия, чрез която американците избират президента непряко – посредством представители на отделните щати. Хансън се опасява, че демократите могат да подкрепят инициативи, които на практика биха увеличили значението на общия брой гласове в национален мащаб. Например Националният междудържавен договор за народния вот, който предвижда участващите щати да предоставят своите гласове в Избирателната колегия на кандидата, спечелил националния вот, след като договорът влезе в сила при необходимия брой щати.

Друга възможна промяна е премахването на правилото за филибъстър в Сената. То позволява на сенаторско малцинство да забавя или блокира законодателни инициативи, тъй като за прекратяване на дебатите обикновено са необходими 60 от общо 100 гласа. Премахването му би улеснило управляващото мнозинство да приема законодателство без подкрепата на част от опозицията.

Хансън предупреждава и за възможно разширяване на Върховния съд, който понастоящем има девет съдии. Увеличаването на броя им би позволило на действащия президент да номинира допълнителни кандидати, което потенциално би променило идеологическия баланс в най-висшата съдебна инстанция.

Към тези опасения историкът добавя и възможността за връщане към по-либерална имиграционна политика и възстановяване или разширяване на програмите DEI – политики за многообразие, равнопоставеност и приобщаване в образованието, държавната администрация и бизнеса. Докато поддръжниците им ги разглеждат като средство за насърчаване на равните възможности и представителството, критиците предупреждават, че могат да поставят груповите характеристики пред индивидуалните качества и заслуги.

Това са само политически анализи на Хансън. Истинският тест според него ще бъде през 2028 г., когато американците ще избират не само следващия президент, но и посоката на развитие на страната след края на втория мандат на Тръмп. Затова основният въпрос вече не е само дали движението MAGA ще запази влиянието си през следващите две години, а дали ще успее да съхрани обществената си подкрепа и след края на президентството на своя основател.

Разделение в консервативния лагер

Докато Хансън разглежда изборните резултати през призмата на историята и конституционната система, други консервативни анализатори спорят за причините за поражението на републиканците и отговорността на Доналд Тръмп. Някои защитават президента и смятат загубата за преодолимо препятствие. Други обвиняват администрацията му, че се е отклонила от първоначалните обещания на движението MAGA, особено по отношение на войната в Иран и икономическата политика. Разногласията показват, че американското консервативно движение не е единно в оценката си за втория мандат на Тръмп.

Една от най-острите реакции дойде от Мат Уолш от медията Daily Wire. В публикация в X той разкритикува Тръмп за решението му да започне войната срещу Иран. Според него войната е едно от най-големите политически грешки през последните две десетилетия и непростимо предателство“ към принципа „Америка на първо място“ – основополагаща идея на MAGA, според която интересите и сигурността на американските граждани трябва да имат предимство пред скъпоструващите военни ангажименти в чужбина.

Радиоводещият Бък Секстън също отправи критики към Републиканската партия. Той написа в Х, че понякога една партия получава заслужен политически шамар — и според него точно това се е случило с партията на Тръмп. Като причини за провала на междинните избори Секстън вижда неубедителните послания към избирателите, слабите кандидати, високите потребителски цени и войната в Иран, която според него не се е развила според обещанията на администрацията.

Сходна позиция изрази Шон Дейвис, съосновател на консервативното издание Federalist. Той направи паралел с изборите през 2006 г., когато републиканците претърпяха тежки загуби при президента Джордж У. Буш на фона на нарастващото недоволство от войната в Ирак. Дейвис призова Републиканската партия да не пренебрегва посланието на избирателите и да преосмисли политическите си грешки.

Консервативният коментатор Ерик Ериксън предлага по-широко обяснение за изборното поражение. Според него причините не се ограничават до войната в Иран и поскъпването на горивата. Проблемни са също митническата политика, действията на имиграционните служби, обвиненията в корупция и отношението към Русия. Всички тези действия са създали впечатление за прекомерна самоувереност и липса на политическа умереност от страна на Тръмп.

На противоположната позиция е телевизионната водеща Лора Ингреъм от Fox News. Tя оспорва твърденията, че изборното поражение бележи края на тръмпизма. Ингреъм припомня, че политическите противници на Тръмп многократно са обявявали края на кариерата му — след президентските избори през 2020 г., двата импийчмънта, събитията от 6 януари 2021 г. и съдебните дела срещу него. Въпреки това той успя да се върне в Белия дом през 2025 г. Тя смята, че наследството на MAGA не бива да се оценява единствено през призмата на един изборен резултат. А трябва да се оценят положителните ефекти от данъчните облекчения, дерегулацията, намаляването на федералната бюрокрация и други инициативи на администрацията. Основният ѝ аргумент е, че Тръмп е променил трайно Републиканската партия и американския политически дебат.

Финансовият и политически коментатор Лиз Пийк признава тежестта на поражението и отговорността на Тръмп за него, но обръща внимание и на вътрешните противоречия в Демократическата партия. След изборната победа демократите ще трябва да преодолеят различията между умереното крило на партията и прогресивните политици по въпроси като имиграцията, здравеопазването, данъците, енергетиката и федералните разходи. Преди изборите тези групи са били обединени от общата цел да победят републиканците. Сега обаче ще трябва да докажат, че могат да постигат съгласие и да управляват законодателната власт. Експертката предупреждава, че ако новото мнозинство се съсредоточи върху разследвания срещу Тръмп, вместо да предложи решения на икономическите проблеми, общественото недоволство може да се обърне срещу самите тях.

Какво ще правят демократите с новата власт?

След анализите на консервативните коментатори остава да видим какви конкретни действия подготвят самите демократи. Според изявленията на партийното ръководство новото мнозинство има два основни приоритета: законодателни инициативи, насочени към разходите за живот, и засилен парламентарен контрол върху администрацията на Тръмп.

Хаким Джефрис, конгресмен от щата Ню Йорк и лидер на демократите в Камарата на представителите, е заявил намерението си да работи за възстановяване на субсидиите за здравно осигуряване по Закона за достъпни здравни грижи, известен като „Обама Кеър“ (Obamacare), за отмяна на съкращенията във федералната програма Medicaid и за ограничаване на митническата политика на администрацията. Medicaid подпомага здравното осигуряване на американци с ниски доходи. Субсидиите по Obamacare пък намаляват разходите за здравни застраховки.

Наред със законодателните инициативи те планират разследвания на администрацията. Сред посочените теми са финансовите интереси на президентското семейство, конфликти на интереси, решенията за президентски помилвания, дейността на имиграционните служби, управлението на Пентагона и американското участие във войната с Иран.

Въпросът за евентуален нов импийчмънт срещу Тръмп остава открит. Джефрис засега не е обявил решение за започване на подобна процедура, но и не е изключил тази възможност.

Могат ли демократите да прокарат своята програма?

Мнозинството в Конгреса не означава, че демократите могат едностранно да превърнат предложенията си в закони.

Първо, за значителна част от законодателството в Сената е необходимо мнозинство от 60 гласа, за да се прекрати продължителният дебат и да се премине към гласуване. Това се дължи на гореспоменатата процедура „филибъстър“, която позволява на сенаторите от малцинството да забавят или блокират определени законопроекти. При обичайните правила прекратяването на дебата изисква три пети от сенаторите (60 гласа). Изключения има при бюджетни процедури.

Второ, дори законопроектът да мине през двете камари, президентът може да наложи вето, т.е. Тръмп може да откаже да подпише закон, който противоречи на политиката му. Конгресът може да преодолее ветото с две трети от гласовете и в двете камари. Затова демократите ще трябва да търсят подкрепата на значителен брой републиканци, ако искат да прокарат законодателство въпреки съпротивата на Белия дом.

Резултатът може да са продължителни институционални конфликти, в които нито една от страните няма достатъчно власт, за да осъществи безпрепятствено цялата си програма.

Какво предстои за Тръмп, MAGA и Америка?

Междинните избори на 3 ноември очертават нов етап в американската политика, чиито последици ще надхвърлят оставащите две години от президентския мандат на Тръмп. Те поставят под въпрос не само способността на републиканците да задържат подкрепата на избирателите, но и бъдещата посока на движението MAGA.

За Републиканската партия основното предизвикателство ще бъде да извлече поуки от поражението, без да изгуби коалицията, която върна Тръмп в Белия дом. За демократите изпитанието е различно: да превърнат изборния успех в убедителна политическа алтернатива, която да запази подкрепата си и след първоначалната мобилизация срещу президента.

Така резултатите от 2026 г. се превръщат и в предвестник на борбата за политическото наследство на Тръмп. Дали MAGA ще остане водещата сила в Републиканската партия и след неговото оттегляне, или ще се стигне до преосмисляне на посланията и лидерството ѝ, ще зависи от развитието през следващите две години.

Окончателната оценка за значението на тези избори ще дойде през 2028 г. Тогава американците ще решат не само кой ще заеме президентския пост, но и дали политическите промени от 2026 г. са поставили началото на трайна преориентация, или са поредното колебание в един дълбоко поляризиран политически цикъл.