NIANDRAZ с първи албум „Сумрак“: меланхолична електроника в светлосянката между черното и бялото (фотогалерия и видео)

Младата изпълнителка е една от трите най-добри музикални находки за 2022-а година в конкурса Music Elevator

Когато се запознах с младата и изключително талантлива NIANDRAZ на Radar фестивала във Варна през лятото на 2021 г., не предполагах, че само след година отново ще се срещна с нейното творчество: този път по повод първия ѝ албум „Сумрак“, който излиза официално днес, 19 август 2022 г. в 20:45 часа и ще бъде стриймван на живо в Youtube.

„Меланхолична електроника“ – както самата NIANDRAZ определя стила на албума – представя осем композиции в типичното за изпълнителката метално-минорно настроение, богато и умело разгърнато в красиви многогласия и напеви, нейна запазена марка.

Приликите с досегашната ѝ музика обаче спират дотук. За онези, които са я слушали преди, „Сумрак“ може би ще е приятна изненада – както беше за мен. Характерните за нея експериментални звуци сега са отстъпили място на хармонични и балансирани мелодии, силни и оригинални вокални изпълнения и проникновени текстове, дело на самата изпълнителка. От албума лъха зрялост, духовно израстване и развитие на личността и твореца. Думите ѝ също свидетелстват за това.

„Преди доста бързах да пускам музиката, да я ‘махна’ от себе си, а сега се опитах да задържа и да направя всичко, както трябва… Има спонтанност, но тя е усвоена и изнесена сякаш приемливо.“

И наистина. Една след друга, песните в албума – като се започне от едноименната „Сумрак“ и се продължи с „Chronical (Piano)“, „Моят мрак“, та чак до много силната „Matches“ („Кибрит“ – англ.) – предлагат на търсещия интелигентна и професионално изпипана музика, максимална наслада. Живот на звуците вдъхва Иван Шопов (Etheraudio Studio), който прави миксирането и мастерирането на албума. Приятното звучене и завършеността на композициите ги прави достъпни за широки кръгове публика.

Защо „Сумрак“?

И все пак, защо „Сумрак“? Той е символ на вечната промяна и на убеждението, че „никога няма позиция, в която да заседнеш за постоянно“, казва NIANDRAZ.

„Знаем, че днес слънцето ще залезе, ще настъпи нощта. Утре пак… Искаш или не, всичко е една константна промяна…“

Именно благодарение на сумрака, можем да оценим светлината, философски отбелязва младата авторка, чиято втора страст е фотографията.

„Когато снимам, винаги се дивя на светлината и си повтарям, че тя е ‘всичко’. Но светлината е нищо без мрака. Те вървят ръка за ръка. Трябва ни мрак, за да разберем какво е светлина, и изобщо да ѝ обърнем внимание. Мракът и светлината са раздалечени едни от други – едното присъства, когато другото отсъства. Всички хора сме в едно константно лъкатушене в тази светлосянка, между черното и бялото.“

Така в песента „Сумрак“ се противопоставят ангелът и демонът; в „Chronical (Piano)“ – небето и Богът, в „Моят мрак“ – срамът и лъчът. Но иззад отчаянието винаги се прокрадва надеждата и желанието за живот. Това NIANDRAZ споделя и от своя личен опит.

„Понякога е трудно, но винаги трябва да избираме живота… Винаги съм искала да движа напред, да се развивам. Знам какво искам да правя и какво искам да бъда. Затова в моментите, в които си завлечен надолу – знаеш, че не можеш да останеш там. Трябва да изтърпиш всичко, да потънеш до дъното и после да се изтласкаш от него. Не можеш да останеш там, защото знаеш, че искаш да си другаде. Дори и да не знаеш къде другаде, знаеш, че не искаш там. Търпиш и чакаш бурята да мине. На дъното музиката винаги е била до мен, може би заради това и песните звучат толкова минорно.“

 

Текстовете – по подобен начин са нейният начин да изрази неща, които иначе няма как да каже – освен чрез музиката.

„Някои песни са като мой вътрешен монолог, други адресират едно пространство, изпълнено с тишина, където няма въздух. Там не можеш да говориш, а искаш. В един момент виждаш врата, която води до друго пространство и то е музиката – там можеш да дишаш, да говориш, да крещиш. Много песни са ‘всичко, което не казах’ и всичко, което ми тежи.“

Спонтанност и свобода

За разлика от други музиканти, чиито изпълнения си приличат, при NIANDRAZ всяка нова песен има различно звучене; усеща се съвсем друга, свежа, нечувана досега идея. Понякога напомня фолклор, друг път църковно пеене или пък ню уейв, хип-хоп и дори ритми от далечна Япония. Откъде черпи вдъхновение и как постига това многобразие?

„Вдъхновението? Нямам представа. Собственият ми живот и мислите за смъртта? Много драматично ли звучи?… Слушам много разнообразна музика – доста различна от тази, която самата аз правя.“

Що се отнася до творческия процес, NIANDRAZ признава, че никога не се опитва да дава посока на музиката. Вместо това си дава пълна свобода на създаване, експериментира постоянно, насърчава другите да правят същото и се радва, че песните са „слушаеми“.

„В процеса на композиране не мисля толкова много, даже никак… Понякога се случва толкова бързо, че е като сън, който бегло помниш. Някак си се озоваваш пред готово демо на песен.“

Именно така на бял свят се появява петата поред композиция „Сам сама“ – за 8 часа са готови нейният инструментал, текст, всичко… Много песни от албума са издадени нередактирани, казва авторката.

Такъв е случаят и със заглавната „Сумрак“, където за пръв път чуваме и пиано; по-късно то прозвучава в „Chronical (Piano)“ и „Времение“.

„Пианото е електронно, записано през миди контролер – то е буквално запис на импровизация и след като го записах, не го пипнах: дори вокалите останаха демо вокалите, защото бяха запазили ‘емоционалния интензитет’… при опит за презапис нещо се губеше и в крайна сметка реших да рискувам и да оставя първите записани. А текста написах на прибиране към вкъщи с градския транспорт. По-рано през деня бях направила инструментала, а песента записах в малките часове след полунощ, тогава трябваше да го ‘излея’ и да я имам. А то, виж, накрая това се оказаха и финалните ѝ вокали.“

В крайна сметка албумът „Сумрак“ напомня на NIANDRAZ, че тя никога няма да спре да прави музика: след всяка следваща песен, която тя смята за последна, идва нова и нова…

Затова скоро изпълнителката планира да издаде втори албум със заглавие „Blue Everyday“, както и втори албум от инструменталния си проект „Blessed By Saturn“.

Признание

Усилията и талантът неминуемо се възнаграждават и признават. Неслучайно NIANDRAZ е наградена като една от трите най-добри музикални находки за 2022-а година в конкурса Music Elevator. А дигиталното издаване на „Сумрак“ ще бъде реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Тримата финалисти в конкурса – Лютеница / LTNC, NIANDRAZ и Rønja / Вероника Табакова, както и двамата подгласници на четвърто и пето място – НОРМАЛНО / NORMALNO и Lazy Dinamics – ще дефилират на концерт на 19 ноември 2022 г. в Sofia Live Club.

Там NIANDRAZ ще се представи в колаборация с визуалния артист Матьо Дервенков, с когото миналата година заплениха Radar фестивала в морската столица.

Ако желаете да получавате информация за всички концерти на NIANDRAZ – тайни и публични – може да се запишете тук.

Албума „Сумрак“ слушайте след 21:00 часа на 19 август 2022 г. на следните платформи:

Spotify: https://open.spotify.com/artist/3pXf9V5XOuFBIgAiBVkgBZ
YouTube: https://www.youtube.com/c/NIANDRAZ/
Bandcamp: https://niandraz.bandcamp.com/
SoundCloud: https://soundcloud.com/niandraz/
Instagram: https://instagram.com/niandraz/
Facebook: https://facebook.com/niandraz.music/

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Прочети още
Close
Back to top button