Дъщеря на убит от Народната власт: Комунизмът ни причини смърт, загуба и липса на учение! (фотогалерия)

Разказ от първо лице за ужаса и погубения живот на българско семейство, след като комунистите превземат властта през 1944 г. и избиват цвета на нацията

По повод 1 февруари, Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, ви представяме историята на 82-годишната Мариана Арнаудова от София.

Мариана е една от хилядите българи, чиито семейства и съдби са разбити от комунистите, завзели властта през 1944 г. и избили интелигенцията и предприемачите на нацията.

Разказ от първо лице за загубата, смъртта и прошката.

Новетика: Какво се случи с баща Ви?

Мариана Арнаудова: Втората световна война е в разгара си и ние отиваме в село Новоселци, защото трябва да се евакуираме, в София бомбите падат една след друга. Наемаме една селска стая и живеем там. В селото се евакуират още наши близки. Аз съм петгодишна.

В началото на октомври 1944 г. отиваме на гости, на рожден ден. Баща ми потегля сам с автомобила ни. А ние с майка ми и сестра ми тръгваме по-късно. По едно време, вече на празненството, майка ми пита: „А къде е Владо, той не дойде ли преди нас?“ „Ами дойдоха от кметството и го извикаха“, казват домакините.

Прибрахме се вкъщи, преспахме. На другия ден мама отива в кметството, да пита защо са задържали баща ми. Отговарят ѝ да не се безпокои, извикали го да свидетелства за някакъв човек и после ще го пуснат.

Няма такова нещо обаче. Не го пускат.

Казват ѝ, „може да му донесете храна, дрехи“. Това той пише и в бележки до майка ми. И мама започва да носи в кошница риза, дреха, чорапи, гащи… Това какво значи? Значи, че е бит! Даже ѝ беше писал, да дойде доктор, защото хернията му протекла. Защо ще тече хернията? Със сигурност са го били.

Мама продължава да го търси и пита отново къде е. Този път ѝ отговарят „нема го в списъцЕте“ на задържаните (виж фотогалерия).

Е как го няма? За какво са го задържали? За това, че е търговец?

Адвокатът на баща ми, Нисим Меворах (баща на поета Валери Петров), казва на майка ми, „прибирайте се у дома… щом го няма в списъците, значи не е в Новоселци“. Казали му, че изпратили баща ми в София.

И тогава адвокатът съветва майка ми, да подаде молба, за да се установи вдовица ли е и да знае какво да каже на децата си. Мама завежда дела, за да се докаже какво се е случило с баща ми.

В резултат на водените от майка ми дела, на 13 декември 1945 г., съдът определи баща ми Владимир Петров Арнаудов, за „безследно изчезнал, в неизвестност от началото на октомври 1944 г. без да има някакви известия за него и смъртта му“. (виж фотогалерия)

Много хора по-късно говореха, че знаят къде е гробът в Новоселци, където е хвърлен баща ми и много други… някъде покрай реката. Имаше една група „Истината“, които търсеха такива безследно изчезнали и те ми дадоха тази информация.

Новетика: Какво направихте след изчезването на баща Ви?

Мариана Арнаудова: Върнахме се в София и се настанихме в къща на баща ми, близо до сегашния Малък градски театър зад канала. Много беше тежко, нямахме никакви пари…

На майка ми не ѝ даваха работа. Където и да иска да започне, не може. Нищо не ѝ казват като причина. И тя се принуждава да отиде в Инфекциозната болница, където се заразява на 50 години с дифтерит. И тогава вече съвсем не може да работи. По това време министър-председател е Вълко Червенков. Тя се обръща към него с писмо, с красивия си почерк, с молба да бъде пенсионирана по болест. Той нарежда проверка и тя получава писмо от Министерски съвет, че пенсията ѝ идва.

 

По-късно разбрахме, че Държавна сигурност (ДС) се е опитала да вербува майка ни като агент. (виж фотогалерия) Пуснахме молба в Комисията по досиетата и научихме, че майка ни има досие. Четох го. Две години я мъчат да каже нещо, и накрая се отказват. Заключението е, че „този сътрудник не върши работа“. В своите доклади майка ми е писала само, че много се обичат със съседите.

ДС е вербувала именно близки на убити. Това не е случайно.

Новетика: Как попаднахте в католическото училище?

Мариана Арнаудова: Когато мама разбира, че не може да ни гледа сама, започва да готви в дом на италианец, понеже знаеше италиански език. Този италианец е част от съюзническите войски. Мама готви в дома му и там спи.

В София по това време има и италиански пансион. И тя ни дава там. Аз бях в първи клас. После ни питат, искате ли да станете католици? Ние приехме и получихме първо причастие. Царица Йоанна, съпругата на Цар Борис III, също помагаше на пансиона с храна, тъй като и тя беше католичка. По-късно правителството изгони монахините. И така мама ни прибра обратно.

Аз съм силно вярваща в Бог. Но когато бяхме ученици, комунистите ни забраняваха да ходим на църква. Не можеха да разрушат църквите, както правеха в Съветския съюз, затова не ни позволяваха да ходим там.

По-късно, в службата, носех на врата медалион с кръстче, и ме гълчаха: „Какъв е този кръст? Я да го махнеш!“

Новетика: Защо не успяхте да постъпите в университет?

Мариана Арнаудова: Тъкмо завършвах гимназия и исках да продължа да следвам. Обичам много географията и медицината.

Класната идва при мен и пита: „твоят баща от какво е починал?“. Аз казвам: „от катастрофа с кола“, тъй като имахме автомобил. И тя отвръща: „ще трябва да идеш в райсъвета, там събират децата“.

Отивам там и един служител ми казва: „ти не можеш да учиш повече“. Питам защо. „ами защото баща ти беше фашист и ние го убихме“, отвръща. А аз казвам: „не е така, дайте ми документ, че сте го направили… баща ми е безследно изчезнал“. А той казва: „иди си гледай работата и питай майка си“.

Какъв фашист е баща ми? Какво е фашизъм? Фашисти тогава бяха италианците… Забраниха ми да уча… Казаха ми: „Благодари се, че си завършила гимназия!“ Така решиха!

И така ме задължиха да работя в завода „Климент Ворошилов“, който произвеждаше телефонните апарати с шайбите.

Отивам там, да работя в метало-пресов цех. Един ден идва началникът на цеха, и пита: „тук ли трябва да работи това момиче?“ Бях си ударила пръста и от него шурти кръв. В цеха, постлан с дървени трупчета, работеха само жени. А мъжете са майсторите и те командват.

След време работа на пресите, където много хора си отрязаха пръстите, ми казаха: „Я иди да учиш полувисше, за среден техник“. Така излизах един час по-рано от работа и отивах в техникума „Атанас Романов“. Там ни преподаваха политикономия и математика, а след това практикувах в ковачница. Така след две години обучение, в завода ме повишиха до технолог по метала и се качих на горните етажи при конструкторите.

Новетика: Станахте ли член на БКП?

Мариана Арнаудова: Никога!

Когато работех в завода, майсторите трябваше да бъдат членове на партията. Директорът също.

Един ден мой колега ми довери: „Мариана, днес влязох в партията и черпя!“ Леле, Боже, щях да умра! По-късно отидох в стаята му, и му казах възмутена: „Може ли да се черпи за това?!“ А той отвърна: „Шшт! Да мълчиш! Че иначе няма да стана по-висок ранг!“ И така стана шеф на целия отдел. После го повишиха още.

Новетика: Защо все още има българи, които милеят по комунизма?

Мариана Арнаудова: Защото тогава хлябът беше 6 стотинки. Милеят за комунизма, защото тогава беше евтино.

Но как ще издигнеш икономиката в такава държава? Как ще накараш хората да работят в такава държава? Това не е възможно при комунизма, защото комунистите ти налагат какво да правиш.

Например по едно време исках да напусна завода и да ида на друго място. Не, не може. Партията се разпорежда с живота ти.

Бих казала на тези хора, че трябва да съжаляват за това си мислене. Те не знаят или са забравили как се живееше тогава.

Най-страшното при комунизма е, че хората му се доверяваха: че ще бъде по-добре, че ще има равенство, няма такова нещо. Комунизмът подлъгва и мами хората.

Както майка ми се смееше, комунизмът е „кому да, кому не“.

Новетика: Какво причини комунизмът на Вас и Вашето семейство?

Мариана Арнаудова: Загуба, смърт и липса на учение! Причини ни това, че мама я вербуват, за да доказва неща, които не може да докаже, и да вкарва хората в беда…

И до ден-днешен, като си спомня за баща ми, се питам: какво ви е направил? Какво искате от него? Нито е членувал в партия, нито е издавал хора. Той просто пътуваше в чужбина и развиваше търговия. Винаги носеше бомбе и караше кола. Ходеше на остров Тасос и търгуваше с маслини през фирмата „Храноизнос“, те превозваха маслините с гемии и ги изнасяха в чужбина.

Също пътуваше в Европа и търгуваше с дрехи. Носеше ни често нови дрешки… разказваха ми как не съм искала да нося старите рокли на сестра ми… не помня много… останах на 5 години без баща, сестра ми беше на 7…

Как може да оставиш една жена вдовица с две деца?! Тя беше просто домакиня.

Освен баща ми, още колко хора бяха убити по същия начин?! Колко още семейства бяха разбити!

Новетика: Простихте ли за убийството на баща си?

Мариана Арнаудова: През 1992 г. заедно със сестра ми писахме едно изложение, в което призовахме за разкриване убийците на баща ни. В документа пише:

„В името на неговата памет обвиняваме тези, които погубиха живота на баща ни и съсипаха нашия. Обвиняваме и искаме да знаем кои, защо и къде са го убили.“ (виж фотогалерия)

Как да простя?! Като се обърна и погледна портрета на татко (виж фотогалерия) и като си спомня какво е преживяла майка ми, и ние със сестра ми, как да простя?! Болката остава в сърцето. Говоренето за комунистическото минало боли и затова малцина говорят за него.

Но аз преживях това, което ми се случи и си казах, че ще вървя напред! Няма да се жалвам, че не съм завършила висше образование! Искам да съм здрава, искам и моите близки да са добре.

Комунизмът не ме смачка! Комунистите се опитаха – чрез баща ми и мъката на майка ми – да ме погазят и смачкат, но не успяха! Ще оцелеем!

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com.

3 коментара

  1. Жалко за трагефията на това семейство. Нашето е с подобна. Комунягите са най-големите изверги, гадове, гюбрета….. Дано Господ ги накаже. Трагично е, че има хора, които още ги поддържат – учудващо?????

  2. Тази жена не е сломена от нещастието и усилията на мракобесния болшевизма! Такива хора трябва да говорят по медиите, такива животи трябва да има разказани в съвременната литература!

  3. Това е само едно семейство и няколко съдби! А такива е имало хиляди, избити за нищо! Само защото са били образовани, интелигентни, мислещи състоятелни! Избити, за да бъдат ограбени ! Да им се вземат фабриките, нивите, къщите , вещите, та и жените!Извратено по коменистически, но това е болшивишкият морал За него плащаме и до момента! Крадяли били! Не, взиват си! На тях, всичко се полага!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button