Тишината, която разтърси Пекин: забравеният 25 април

За повечето хора в България 25 април е просто поредният пролетен ден. Тази дата липсва в учебниците и рядко попада в медийния поток, но тя бележи повратна точка в съвременната история. На този ден през 1999 г. се случва събитие, чието ехо отеква и днес далеч отвъд границите на Азия: над 10 000 последователи на духовната практика Фалун Гонг (известна още като Фалун Дафа) се събират мирно в Пекин. Тяхното искане е просто – правото да живеят според убежденията си без страх от държавен произвол.

Този акт на достойнство се превръща в едно от най-значимите граждански събития в най-новата история на Китай и, за съжаление, в начална точка на безпощадно преследване, което продължава и днес. Значимостта на датата е призната и на международно ниво, включително в резолюция H. Res. 605 на Камарата на представителите на САЩ, което подчертава, че това не е вътрешнокитайски епизод, а въпрос от глобално значение за свободата на съвестта.

Предисторията: Тиендзин и искрата на напрежението

Корените на мирния апел лежат в събитията от град Тиендзин по-рано същата година. Физикът Хъ Дзосю, член на Китайската академия на науките и известен критик на духовността, публикува в младежко издание статия, определяна от правозащитната организация Human Rights Watch като една от първите масирани публични атаки срещу Фалун Гонг. В текста практиката е представена като вредна за младежта.

Когато местни последователи отиват в редакцията на изданието, за да потърсят право на отговор и да изяснят фактите, вместо диалог получават полицейско насилие. Арестувани са 45 души, като има свидетелства за жестоки побои. На исканията за освобождаване властите отговарят, че въпросът не е от тяхната компетенция и трябва да бъде отнесен към Пекин. Така държавният апарат сам насочва хората към центъра на властта.

25 април 1999 г.: Тишината, която уплаши режима

И така се стига до 25 април. На тази дата последователите се събират край Централната служба за жалби в Пекин, разположена до комплекса Джунанхай, щабквартирата на правителството. Техните искания са три: освобождаване на задържаните в Тиендзин, отмяна на забраната за публикуване на литература на Фалун Гонг и право на свободно практикуване на медитативните упражнения.

Фалун Гонг е традиционна система за самоусъвършенстване, основана на моралните принципи Истина, Доброта и Търпение и пет медитативни упражнения, съдействащи за добро здраве. Философията на учението е представена в книгата „Джуан Фалун“.

Пропагандната машина и подмяната на реалността

Години наред китайската комунистическа партия (ККП) представя събитията от 25 април 1999 г. като „обсада“ на Джунанхай, внушавайки, че става дума за агресивен натиск срещу държавната власт и заплаха за сигурността. Доклад на Freedom House и правни документи обаче описват съвсем различна картина. Те показват, че апелът е бил мирен, добре организиран и изключително дисциплиниран: събралите се не са скандирали, не са носили плакати, не са проявявали насилие и не са възпрепятствали движението. По свидетелства от онзи ден, след края на апела те дори са оставили мястото чисто след себе си.

Въпреки че тогавашният премиер Джу Рундзи първоначално приема представители на групата и освобождава арестуваните, лидерът на ККП Дзян Дзъмин заема крайна позиция. Според него партията трябва да „победи“ Фалун Гонг, за да не стане „за посмешище“. Именно това разминаване между мирното протичане на събитието и последвалото му пропагандно представяне подготвя почвата за репресивния завой на режима.

Скоро след това Дзян Дзъмин създава и печално известното „Управление 6-10“ – извънправен орган, натоварен със задачата да изкорени практиката Фалун Гонг от Китай.

От апел към системни репресии

През юли 1999 г. започва масирана кампания на репресии. Последователите на Фалун Гонг и до днес са заплашвани от затвор, насилствен труд, изтезания и психологически натиск. Режимът нарича практиката „култ“, за да оправдае насилието срещу нейните привърженици.

По данни на правителството на Великобритания от ноември 2025 г. последователите са все още подложени на произволни арести, сексуално насилие и принудително третиране с медикамнети от неизвестен произход.

Транснационална репресия: преследването излиза извън Китай

Преследването на Фалун Гонг не остава затворено в границите на Китай. С годините то придобива и друго измерение като натиск върху последователи, медии, активисти и общности извън страната. Именно затова 25 април 1999 г. не е само историческа дата, свързана с вътрешната политика на китайския режим, а отправна точка към модел на репресия, който с времето се разпростира и отвъд Китай.

Доклад на Комисията на САЩ за международна религиозна свобода (USCIRF) за 2025 г. предупреждава, че Пекин прилага т. нар. „транснационална репресия“ чрез наблюдение, тормоз, заплахи и натиск срещу симпатизанти на Фалун Гонг в чужбина.

Според годишния доклад за 2025 г. на Изпълнителната комисия за Китай към Конгреса на САЩ (CECC), подобни действия представляват пряка заплаха не само за отделните жертви, но и за гражданските свободи в демократичните общества. С други думи, когато Китай упражнява натиск върху хора в чужбина заради техните убеждения, това вече не е само китайски въпрос, а проблем, който засяга свободата на словото, свободата на съвестта и сигурността в други държави.

Именно тук темата отново се връща към смисъла на 25 април. Ако през 1999 г. режимът е можел сравнително лесно да наложи собствена версия за случилото се, днес това става много по-трудно. Живеем в епоха, в която свидетелства, документи, разследвания и архиви могат да достигат до световната аудитория много по-бързо.

Документални проекти като филма „Десетилетие на смелост“ (A Decade of Courage), достъпни и в превод на български език, помагат събитията от 25 април 1999 г. да бъдат видени без цензурата и пропагандния език на режима.

Но по-голямата видимост не означава автоматично и по-голяма справедливост. Макар че днес светът знае повече за преследването на Фалун Гонг, превръщането на това знание в реални политически действия остава предизвикателство.

В САЩ през 2025 г. бяха предприети конкретни законодателни стъпки със Закона за защита на Фалун Гонг, насочен към търсене на отговорност за тежките злоупотреби срещу последователите. Но политическите пречки пред придвижването му в Сената показват колко трудно е дори за една демократична държава да превърне моралната позиция в реална политическа цена за Пекин.

Значимостта на 25 април

Тъкмо затова годишнината от 25 април 1999 г. е важна и за читателите в България. Не защото трябва да помнят още една далечна дата от китайската история, а защото тя поставя въпроси, които са универсални.

Какво се случва, когато една държава започне да се страхува от мирна духовна практика? Как една власт превръща административен спор и граждански апел в повод за мащабно преследване? И колко дълго международната общност е готова да приема, че икономическите и геополитическите съображения са по-важни от системното потъпкване на човешки права?

В този смисъл 25 април не е дата от миналото, а предупреждение в сегашно време. Тя напомня, че репресиите рядко започват с масови лагери и дълги присъди. По-често започват с клевета, административен натиск, подмяна на думите и с внушението, че едни мирни хора са заплаха само защото не се вписват в идеологическия контрол на държавата.

Именно затова мирният апел от 25 април 1999 г. заслужава да бъде помнен – не само като акт на гражданско достойнство, но и като момент, когато Китай избра не диалога, а преследването. А светът и до днес не е стигнал дотам не само да признае мащаба на това преследване, но и да потърси реална отговорност от неговите извършители.