Манян Нг: Протестът на 25 април, диктатура или демокрация е добре за Китай, и ще нападне ли Пекин Тайван?

С какво датата 25 април е паметна за Китай и света? Ще падне ли китайската комунистическа партия (ККП)? Подходяща ли е демокрацията за китайците? Коя е най-голямата грешка на Запада в подхода му към Китай? Как Китай помага на Русия във войната срещу Украйна? И кога Китай ще нападне Тайван?

По тези горещи теми разговаряхме с Манян Нг, член на борда на директорите на базираното в Германия Международно общество за човешки права (ISHR) и автор на YouTube канала „Г-н У в Европа“. Роден в Хонконг, Манян Нг от близо 50 години живее в Германия, като инженерното си образование е получил в Кралския технически университет в Стокхолм, Швеция. Работил е като мениджър продажби и вицепрезидент на международна енергийна компания. Следи отблизо световната политика и в частност политическите и обществени процеси в Китай и Европа.

Новетика: Какво се случи на 25 април 1999 г.?

Манян Нг: За да разберем какво се случи на 25 април 1999 г., е необходимо да узнаем какво стана малко преди това. Водещият младежки вестник China Youth Daily публикува статия, в която злепостави популярното духовно движение Фалун Гонг с лъжи, че последователите му разпространяват „фалшива наука“ и „суеверия“, и че са прикрити и странни. Когато човек чете статията, остава с впечатлението, че Фалун Гонг е нещо странно и лошо. Когато местните последователи на Фалун Гонг прочитат публикацията, решават, че ситуацията трябва да се поправи. Отиват в редакцията на вестника в пристанищния град Тиендзин, който се намира на около 150 км южно от Пекин. Там молят за разговор, за да разяснят какво всъщност представлява Фалун Гонг, но не ги приемат. Вместо това викат полиция. Тъй като се държат напълно учтиво, последователите силно се учудват от присъствието на полицията. Без да кажат и дума, полицаите започват да ги арестуват и дори бият.

Това е доста сериозен инцидент. За последователите на Фалун Гонг това е първият път, когато органите на реда изполват сила срещу тях. Те намират това за нередно. Затова следващия ден отиват да говорят с кмета на града. От кметството също не ги приемат, а им казват: ако искате да говорите с някого, идете в Пекин и говорете с централното правителство. Така последователите разбират, че заповедта идва от Пекин.

И така, те отиват в столицата. Започват да се уговарят по телефона, един по един, и скоро няколко хиляди се събират пред сградата на Службата по жалби. Искат да се оплачат на правителството, че полицията се е отнесла грубо с тях. Според различни източници са били около 10 000 души. Държат се изключително културно и мирно. Стоят на улицата, после медитират на тревата в очакване на отговор от правителството. Пазят тишина: никой не скандира, чакат търпеливо в продължение на часове. Накрая, за тяхна изненада, от сградата излиза държавен чиновник и обявява, че ще приемат до петима представители. Вътре ги посреща самият министър-председател Джу Рундзи и ги уверява: не се тревожете, правителството е изцяло положително настроено към цигун практиките като Фалун Гонг; правителството нито е срещу медитативните практики, нито ги поощрява, но дава свобода на всеки да ги практикува. Последователите са доволни да чуят това. Те напускат Службата за жалби, съобщават посланието на своите съмишленици отвън и протестът се разпуска.

Мои приятели от Пекин, които не практикуват Фалун Гонг, но са станали свидетели на събитието, ми казаха, че след него мястото блеснало от чистота. Защото преди да си тръгнат, последователите на Фалун Гонг се уверили, че не са оставили хартийка или друг отпадък по земята, и също почистили отпадъци, останали от други хора.

Новетика: Значи инцидентът има щастлив край?

Манян Нг: За съжаление, обещанието на премиера Джу Рундзи не трае дълго. Около 3 месеца по-късно китайското правителство обяви в медиите, че „организацията Фалун Гонг е незаконна“, тъй като „смущава обществения ред“. Това беше единствената официално изтъкната причина, обявена на 20 юли 1999 г. И така правителството заяви, че оттам насетне е забранено четенето и притежанието на книгите на Фалун Гонг, слушането музиката за медитативните упражнения на практиката и събирането в парка за групова медитация.

По това време вече практикувах Фалун Гонг и живеех в Германия. Всъщност, открих Фалун Гонг в Германия. Още в края на 70-те години на миналия век със съпругата ми се интересувахме от цигун, от смисъла на живота. Отидохме в Китай през 1979 г., няколко години след края на Културната революция, за да потърсим духовна мъдрост. Посетихме будистки и даоистки храмове, разговаряхме с цигун учители. За близо 20 години бяхме обиколили цял Китай, но не открихме нищо. Най-накрая, през 1995 г. в Германия се натъкнахме на изключително мощната медитативна практика Фалун Дафа (Фалун Гонг).

Имам много приятели в Китай, които не практикуват Фалун Гонг. Повечето са предприемачи, инженери и държавни служители. Реакциите им на забраната на Фалун Гонг бяха различни, но едно ги обединяваше: никой не разбираше защо правителството реагира толкова крайно. Защото всички знаеха, че от 1992 г. насам във всички паркове на Китай десетки хиляди хора практикуваха Фалун Гонг всеки ден. Те виждаха, че последователите са дружелюбни и нормални хора. Мъж и жена, наши семейни приятели, и двамата държавни чиновници – от една страна смятаха, че партията е прекалила, но от друга – се страхуваха. Когато дойдоха на гости в Европа, ми казаха: недей да бориш камък с яйце. Фалун Гонг е яйцето, а ККП – камъкът. Това беше приятелско предупреждение от чувство на грижа, и значеше: бъди внимателен. Защото партията може да е много жестока. Казаха ми, недей да се издаваш, че практикуваш Фалун Гонг.

Друг интересен случай имах в службата. По професия съм инженер и също заемах поста вицепрезидент на международна компания. Така много от приятелите ми са и мои клиенти. В голяма енергийна корпорация, отговаряща за електроснабдяването на няколко китайски провинции, всички знаеха, че практикувам Фалун Гонг. Въпреки забраната продължиха да правят бизнес с мен, дори повече отпреди. Служители на тази фирма дойдоха на командировка в Германия и ми разказаха как преди да тръгнат, зам.-изпълнителният директор им обяснил, че политиката на китайското правителство спрямо Фалун Гонг важи само в Китай, не в Европа. Т.е. наредил им да не споменават Фалун Гонг, за да не се почувствам неудобно. Очевидно той не беше голям поклонник на партията, но не можеше да го каже направо.

Така беше до 2001 г., когато ККП изфабрикува т.нар. „инцидент със самозапалването“ на площад Тиенанмън. Наеха няколко души, да се представят за последователи на Фалун Гонг и уж да се самозапалят. По време на това злощастно представление момиче на 12 години и майка ѝ бяха обгорени до смърт. Целта на ККП беше да измами целия китайски народ. И успя в голяма степен. Защото преди този инцидент масовото мнение беше, че партията реагира твърде остро спрямо Фалун Гонг, но след него хората се промениха.

Спомням си, по това време бях в Китай по бизнес. Хората казваха: „О, Фалун Гонг отидоха твърде далеч. Не може да правят такива неща… не може да принуждават младо момиче да се самозапали…“. Което, разбира се, не беше вярно. Последователите на Фалун Гонг не искат да отнемат ничий живот, включително собствения. Този принцип е ясно обяснен в основната книга „Джуан Фалун“. Там пише, че животът трябва да бъде уважаван, че да убиеш себе си е престъпление, както и да убиеш когото и да било. А да убиеш човешко същество е огромно престъпление. Но партията мами хората. Ако китайските комунисти са добри в нещо, то е измамата.

Новетика: Защо ККП преследва Фалун Гонг?

Манян Нг: През 1992 г. Фалун Гонг беше представен пред китайската общественост и бързо стана популярен. Докъм 1997 г. се практикуваше свободно, но тогава забелязах промяна. По това време мои приятели, държавни служители, ми казаха, че партийният лидер Дзян Дзъмин тайно е поръчал на полицията и тайните служби да разследват Фалун Гонг. Дзян чул, че практиката станала много известна и искал да научи повече за нея. През 1998 г. получил пълния доклад. Който го шокирал, тъй като оценявал броя последователи на 70 милиона души. Сред тях имало хора с всякакъв социален статус: от ученици и земеделци до високопоставени чиновници и едри предприемачи. Дзян си помислил: те имат 70 милиона души, а моята ККП – само 65 милиона! Представете си, ако тези 70 милиона души тръгнат срещу мен. Още по-зле се почувствал, когато от доклада научил, че всички тези 70 милиона души следвали Фалун Гонг доброволно. А той знаел много добре, че не всички 65 мииона партийни членове го следват доброволно – много от тях били принудени, други искали да бъдат партийни членове заради кариера. Така Дзян се уплашил силно: те са 70 милиона, повече от нас, а са и лоялни!

Тогава Дзян издал заповед, че забранява на партийните членове да практикуват Фалун Гонг. И тогава получил още един шок: най-малко половината не се подчинили, а продължили да практикуват. Някои били високо в партийните ешелони: включително министри и техните семейства. Това силно уплашило Дзян и той започнал да се подготвя за големия удар.

Една година по-късно, през 1999 г., Дзян се възползва от мирния протест на 25 април и започва да твърди, че последователите са „обсадили“ сградата на правителството и се готвели за „нападение“. Това са лъжи, но той ги използва като оправдание, за да забрани Фалун Гонг. Последователите на Фалун Гонг са едни от най-мирните и спазващи закона хора в Китай, тъй като следват принципите истинност, доброта, търпение. Всеки управник по света би мечтал за такива поданици.

Не бива да забравяме, че Китай е диктатура, и то крайна. Там не просто има само една партия, но и само един глас. Имат 3000 вестника, 300 телевизии, но един глас. Може да си мислите, че в ерата на интернет има свобода. Но не, китайският интернет е изцяло филтриран. Те имат най-усъвършенстваната в света защитна стена (firewall) за информационна цензура. Всяка нежелана информация е блокирана. Всички сайтове за Фалун Гонг, Тибет, уйгурите, демократическото движение и в защита на човешките права, са блокирани. „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Азия“ и други международни медии също са блокирани. ККП решава какво да знаят и не, и какво да мислят и какво не, китайците. Това е Китай.

Новетика: Само големият брой последователи ли е причината?

Манян Нг: Има още една причина, за която хората не говорят, а именно: принципите на Фалун Гонг. Партийният лидер не е доволен толкова много хора да следват истинност, доброта, търпение. Защо? Трябва да помислим за политическия аспект. Крайната цел на ККП е да превземе света, да стане световен хегемон. Партията харчи огромни ресурси, за да превърне всички китайски граждани в борци. Това изключва възможността да си истинен и състрадателен. Трябва единствено да си хитър до степен на коварство и лукавство. Вместо доброта трябва да имаш силен боен дух.

След 70 години управление на ККП, какво означава да си добър човек в Китай? Това е човек с много власт и пари. Но последователите на Фалун Гонг не разсъждават така. Те смятат, че най-важното е да си добър човек в смисъл да си истинен, състрадателен и търпелив. Това не работи за Дзян, защото ако всички са такива, мечтата му Китай да стане свръхсила никога няма да се сбъдне. Това е по-дълбоката причина за забраната на Фалун Гонг.

Новетика: Все пак в Китай има много други цигун методи?

Манян Нг: Повечето поставят ударение върху физическите упражнения и не говорят за смисъла и мъдростта на живота. Не обясняват защо е важно да си добър човек, нито какво е да си добър човек. Докато във Фалун Гонг този въпрос е подробно изложен. Именно затова го практикуват толкова много хора, включително извън Китай. В Тайван са половин милион, в Европа и САЩ – десетки хиляди. Във Фалун Гонг човек научава, че най-висшата цел на човешкото същество е да се асимилира със същността на вселената и космоса, да е в пълна хармония с тях. За да стигне дотам, трябва да е истинен, състрадателен и търпелив във всички ситуации. Акцентира се върху истинското психическо и духовно подобрение на човек. Именно в това се крие огромната разлика с други цигун методи.

Преди да науча Фалун Гонг, практикувах други видове цигун, включително тайчи; дори преподавах. Затова мога да ги сравня. В тайчи днес се учат само физическите движения. От това партията не се страхува. Но ако проучите първоначалната философия на тайчи, създадена преди 400 години от Джан Санфън, ще видите, че той също преподава какво е да си добър човек. Това е важна част от тайчи. Ако днес в Китай се преподаваше оригиналното тайчи, съм сигурен, че и то щеше да бъде преследвано.

Новетика: Защо датата 25 април е важна за хората по света?

Манян Нг: Преди 25 април, ККП започва тайно да налага натиск върху Фалун Гонг. Полицаи ходят по парковете, снимат медитиращите и бият онези, които се опитват да говорят с медиите. Така ККП използва срещу Фалун Гонг не само пропаганда, но и сила. Но последователите остават мирни. Въпреки че приятелите им са бити от полицията, на 25 април протестиращите са мирни. Това е важно, защото в китайската история – когато са потискани от управниците – хората вдигат бунтове с насилие и кръвопролития. Забележителното при Фалун Гонг е, че макар да са тормозени, те остават мирни. Затова протестът на 25 април е чудесен пример и доказателство за мирния им характер.

Днес има над 5000 документирани смъртни случая на последователи в резултат на изтезания. Има и значим, макар и неизвестен, брой последователи, станали жертва на убийства за органи. Стотици хиляди са изгубили свои близки и въпреки това никой не може да цитира и един случай, в който последователи на Фалун Гонг са проявили агресия и насилие. Протестът на 25 април показва как с мирни средства може да се демонстрира духовна сила. А духовната сила е по-мощна от ядрено оръжие.

Новетика: Ще падне ли ККП от власт?

Манян Нг: Съветският съюз се разпадна за една нощ, но някои мислят, че това няма да се случи с Китай. Каква е основната разлика между китайския и съветския комунизъм? Мнозина хора на Запад не виждат отвъд повърхността на Китай и това е нормално.

Запознах се с полска депутатка, заклета антикомунистка. Но след като посети Китай преди около 15 години, ми каза: „Уау! Значи е възможно да успееш със социализъм!“. Защо си промени мисленето? Защото гледаше само повърхността; защото беше видяла само Пекин, Шанхай, с нови мерцедеси стрелкащи се по новите магистрали. Не я виня.

Също е вярно, че китайската икономика се разрасна. От 1980 г. до 2012 г., за малко над 30 години, китайската икономика порасна около 10 пъти. Затова хората си мислят: ККП никога няма да падне. Защото е силна. В известен смисъл те са прави. Съветският съюз падна именно защото не успя да се развие икономически. В СССР бяха добри в изграждането на ядрени оръжия и ракети. Но откъде да дойдат парите за това? Трябва да дойдат от силна икономика. Защо Америка е най-голямата световна сила и най-богатата страна в света? Не е само, защото имат силни оръжия, а защото икономиката им е стабилна. Съветският съюз можеше да убие всеки, но икономиката им беше ужасно слаба. Така те се провалиха срещу Америка в борбата за въоръжаване.

Китайците се поучиха от този опит. Всъщност, тайната на грандиозния успех на китайската икономика е следната. Не е трудолюбивостта на китайски народ – макар това също да е фактор. Не е и промяна в политиката. Истинската причина е промяна в тактиката. През 80-те години на 20-и век лидер на партията е Дън Сяопин. Той каза на хората си: другари, не бива да правим като Съветския съюз, вижте им икономиката. За да бъдем суперсила, ни трябва силна икономика, не силна отбрана. Затова трябва да станем икономика номер едно в света. Питат го, как? Той им отвръща: за да изградим силна икономика, на първо място ни трябва капитал. На второ – технология, на трето – високообразовани кадри. Къде е капиталът? В Америка. Къде е най-добрата технология? Пак в Америка. Къде може да получиш най-доброто образование? Отново в Америка. Затова ако продължаваме да викаме ‘Долу Америка’ и ‘Империалисти’, мислите ли, че можем да получим капитал от нюйоркската фондова борса? Ще получим ли технологии от Силициевата долина? Мислите ли, че ще можем да изпратим студентите си МТИ, Станфорд и Харвард? Забравете! Именно това се случи с руснаците. Затова спираме да критикуваме Америка и започваме да им се усмихваме.

Дън също разработва стратегиите на „крий силните си страни“ и „печели време“. Т.е. Китай спира да рекламира превъзходството на комунизма. Вместо това посланието към света става: „О, ние сме бедна, развиваща се държава. Обичаме Америка с нейната демокрация и свобода. Имаме нужда да си набавим насъщния, и ако вие помогнете на Китай да стане богата страна, за да не страда народът ни от глад, може да се включим в разговор за демокрация и човешки права.“

Президентът Джими Картър е силно впечатлен. Затова той и всички следващи американски президенти отварят вратата на китайски компании да се впишат на американския фондов пазар, да достъпят американските технологии, и китайски студенти – да учат в американски университети.

Същото прави Западна Европа, следвайки примера на САЩ. Така благодарение на Америка и отчасти Западна Европа, китайската икономика нараства 10 пъти за 30 години.

Една от причините за това е наивността на някои американци и западноевропейци: те вярват, че като помогнат на бедните държави да забогатеят, там ще се формира средна класа, тя ще поиска повече демокрация и свобода, и нещата ще се подобрят. Както става в Индия. Но те подценяват комунистическото зло. Китайските комунисти са много добри в измамата и успешно ги надхитрят. Наивността, че Пекин иска да стане „като тях“, е най-голямата грешка на Запада в подхода му към Китай.

Втората причина е алчността за печалба. Някои американци и западноевропейци си казват: китайците са 1.3 милиарда и работят здраво. Затова инвестират в Китай и реализират огромни печалби. И не само това: много капиталисти на Запад харесват факта, че в Китай няма демокрация и свобода, защото така няма стачки, а това прави бизнеса още по-сигурен. Освен това могат да плащат много по-малко на работниците. И още: откриват, че ако се сприятелят с местните управници и им плащат комисионна, примерно 10%, бизнесът върви толкова гладко! Точно така е. Защото при диктатурата следваш не закона и правилата, а властта. Воденето на бизнес при такива условия е взаимно изгодно и за западните капиталисти, и за партията.

Неотдавна бившият директор на НАТО, Андерс Фог Расмусен, посети Тайван и изнесе реч, в която призна, че Европа е допуснала огромна грешка спрямо Китай. Защото от 30 години насам стратегията на Европа е била: що се отнася до националната сигурност, Европа се обединява с Америка, а що се отнася до пари и печалба – с Китай. Но икономиката и националната сигурност не могат да бъдат отделени. Защо? Защото заради водената политика Европа сега е силно зависима от Китай в икономически аспект. А китайското правителство не е нормално, а е диктатура и тирания. И ККП използва тази зависимост като оръжие срещу Европа. Расмусен дори посъветва Тайван да не прави същата грешка. Мисля, че думите му са добро предупреждение към всички европейски държави.

Китай от много години се опитва да привлече Европа на своя страна, и заедно да се борят срещу САЩ. Но това няма да стане. Ако погледнете европейските правителства и народи, ще видите, че мнението им за Китай се е влошило драстично през последните пет години: в Германия скептицизмът към Китай е нараснал от 55% на 71%, в Швеция – от 60% на 85%. Швеция също е спряла да приема студенти от Китай, изпратени с държавни стипендии – 70% от всички китайски студенти са финансирани от ККП, и всички те подписват договор, че ще шпионират за партията.

Да се върнем на Вашия въпрос за падането на ККП: да, китайската икономика беше в разцвет от 2000 г. докъм 2015 г. и впечатли мнозина. И да, Америка и Западна Европа помогнаха това да се случи. Но Америка по време на Доналд Тръмп реши постепенно да спре тази помощ. Още през 2017 г. Тръмп се обърна към всички големи американски компании: започнете да мислите как да изтеглите веригите си за доставки от Китай и да ги преместите в други държави.

Днес много американски компании вече са напуснали Китай и продължават да напускат. Китайската икономика не е толкова независима от света, колкото ККП твърди, затова очаквам да тръгне надолу. И когато това се случи, китайците ще се разгневят. Защото знаем, че хората вдигат революция само когато са бедни. В Китай казваме, че гладът е най-опасният тигър. И точно това е напът да се случи. От началото на 2023 г. поръчките на стоки от Европа към Китай са спаднали с 50% в сравнение със същия период на миналата година. А миналата година те вече бяха по-малко отпреди, заради Ковид пандемията.

И какво се получава? Поръчките от Европа – с 50% по-малко, поръчките от САЩ и Канада – с 40% по-малко. Какво да очакваме? Ако идете сега в Китай, пак ще видите мерцедеси да се стрелкат по магистралите. Няма как да очаквате, че всичко ще се промени незабавно. Но парите в джоба на китаеца намаляват драстично. Китай има 100 милиона приходящи работници и днес поне половината са безработни, защото вече никой не строи. Те дойдоха от бедните провинциални райони, в големите градове като Шанхай и работеха в строителството. Половината вече се връщат обратно по селата, защото работа в града няма. И тази тенденция ще се засилва. Именно тези 100 милиона работници могат да станат източник на бунт. Ситуацията в Китай не е розова.

Новетика: Демокрацията неподходяща ли е за Китай?

Манян Нг: Това е мит. Всички демокрации в света днес преди са били монархии, с изключение на САЩ. Някой може да каже: за европейците е лесно да приемат промяна от монархия към демокрация, но не и за китайците. Това е невярно твърдение.

Най-лесният начин да се разбие този мит е като се погледне Тайван. Там живеят 23 милиона души, все китайци. И се управляват чрез демокрация от много десетилетия. Освен това демокрацията в Тайван работи много по-добре отколкото в коя да е друга азиатска държава, дори Япония. Това е така, въпреки че японците и също корейците са много близки до китайците по манталитет, заради влияние от Конфуций. В Корея и Япония имат демокрации от края на Втората световна война.

Новетика: Ще подкрепи ли Китай открито Русия във войната с Украйна?

Манян Нг: Партньорството между Китай и Русия не е истинско, а е изцяло основано на интереси. Китай се нуждае от много петрол и газ, а Русия – от много оръжия и пари. Преди войната, Китай имаше топли приятелски отношения с Украйна. Украйна продаваше много неща на Китай. Китайските комунисти бяха много благодарни на Украйна, защото тя им продаде първия им самолетоносач, произведен от СССР. Украйна също помогна на Китай да построят първия си реактивен изтребител. Украйна притежава добре разработен военно-промишлен комплекс още от времето на Съветския съюз. След 1989 г. Украйна повече не се нуждаеше от цялото това оръжие и продаде много от него на Китай, с което му помогна да модернизира своя военен арсенал.

Защо казвам тези неща? Защото – както е типично за комунистите – само когато имат интерес и полза от теб, те твърдят, че са твои най-добри приятели и предлагат „безгранично сътрудничество“. Затова ако за Китай е изгодно да доставя оръжия на Русия, ще го направи. Но ако знае, че ако го направи, Америка ще му наложи строги санкции, тогава ще си помисли. Доколкото на мен ми е известно, Китай вече помага на Русия, но не изпраща оръжията директно чрез влакове през Сибир, а командирова експерти в Русия, които помагат за изграждане на огромна фабрика за безпилотни самолети. Официално тази фабрика е за гражданска авиотехника, но тя може да се превърне във военна за броени минути. Във войната с Украйна, Русия изпитва огромна нужда от дронове, които да носят малки ракети. А китайците са добри в това.

Тази война е доста сложна. Разбира се, има го елементът на конфликт между двете основни системи – комунизмът и свободният свят. Но Русия не е 100% комунистическа държава, както е Китай. По мое мнение, Путин не е комунист. Той просто иска да има велика руска империя. Иска да бъде новият ѝ цар. Затова неговата заплаха не е глобална.

Все пак тук има потенциален конфликт между свободния свят и комунизма – предвождан от Китай. Затова стратегията на Тръмп беше да привлече Русия към Запада, и заедно да изолират Китай. Защото той и още политици видяха, че Китай е истинската заплаха – не Русия.

Китай иска Русия да воюва, защото иска да окупира Тайван. А Китай има малката възможност да окупира Тайван само ако и в Европа се води война. Идеята е да има два фронта – това е стар трик. Затова Китай не иска Русия да спира войната в Украйна – защото тя ще заеме голяма част от западните ресурси и ще отвърже ръцете на Китай. Но мисля, че Китай подценява Америка. Да не говорим, че ако Тръмп беше президент, нещата щяха да изглеждат различно.

Новетика: Ще нападне ли Китай Тайван?

Манян Нг: Обикновено това се случва заради вътрешно-политически фактори. Си Дзинпин иска да е първенец и лидер на свръхсила, но за жалост не е толкова успешен. Политиката му за нулев Ковид беше катастрофална, проектът „Един пояс, един път“ губи много пари… Много негови проекти са неуспешни.

Освен това има доста вътрешни проблеми: опонентите му го мразят и му оказват натиск. Като част от антикорупционната си кампания, Си вкара много от опонентите си в затвора. Но не всички. Тези, които са все още на свобода и заемат високи постове, кроят планове да му напакостят. Така че ако Си иска да остане завинаги на поста президент, един начин да го направи е, като започне война. Защото по време на война не сменяш лидера. Това е първият сценарий, който може да възбуди нахлуване в Тайван.

Другият е – Си Дзинпин мрази Доналд Тръмп. Той силно се страхува, че през 2024 г. Тръмп може да се върне в Белия дом и тогава за Си ще е твърде късно да започне война срещу Тайван. Си вярва, че докато Байдън е на власт, все още има шанс – той бърза, защото до потенциалното завръщане на Тръмп остава около година и половина.