Гръцки съд: 300 000 евро обезщетение за смърт след ваксинация
Знаково съдебно решение за ковид ваксините прехвърля отговорността върху държавата и проправя пътя за нови съдебни дела
В решение, което се определя като „правен крайъгълен камък“, тричленният административен първоинстанционен съд в Атина постанови на 21 април 2026 г. гръцката държава да изплати общо 300 000 евро обезщетение на семейството на жена, починала вследствие на ваксинация срещу COVID-19 с препарата на AstraZeneca.
Случаят: Здрава жена става жертва на рядко усложнение
Жертвата, описана като напълно здрава и без никакви придружаващи заболявания преди имунизацията, е развила ваксинално индуцирана имунна тромботична тромбоцитопения (VITT) – рядко, но фатално съсирване на кръвта.
С решение №11407/2025 (окончателно обявено на 21 април 2026 г.) съдът установи пряка причинно-следствена връзка между поставянето на ваксината и последвалата смърт. Магистратите се основаха на високата степен на медицинска вероятност и краткия период между инжекцията и фаталния изход, като същевременно изключиха други здравословни фактори.
Правен пробив: държавната отговорност и митът за „доброволността“
Най-значимият аспект на делото е отхвърлянето на защитната теза на държавата. Юристите на защитата пледираха, че ваксинацията е била „доброволна“ и следователно държавата не носи отговорност за индивидуални странични ефекти.
Съдът обаче постанови, че ваксинацията е била част от масова държавна кампания и политика за обществено здраве. Макар и формално доброволен, актът е бил силно промотиран чрез медиен натиск и обществени внушения. Съгласно конституционния принцип за „равенство на публичните тежести“, един гражданин не може да носи непропорционална лична жертва (смърт) в името на защитата на цялото общество, без държавата да го компенсира.
Така съдът присъди обезщетение от общо 300 000 евро за покриване на моралните щети на близките: 120 000 евро за съпруга на починалата и по 90 000 евро за всяка от двете ѝ дъщери.
Интересно е, че производителят AstraZeneca беше освободен от отговорност, тъй като съдът не откри „дефект“ в самия продукт, а по-скоро призна държавата за отговорна като организатор на кампанията.
Глобалнат вълна от съдебни искове
Решението на атинския съд се вписва в нарастваща поредица от правни прецеденти в международен мащаб, където съдебните системи започват да балансират между обществения интерес и индивидуалните права.
Експерти предупреждават, че това решение може да предизвика вълна от подобни искове в цяла Европа. Към април 2026 г. подобни казуси се разглеждат интензивно и в Италия, Германия и Обединеното кралство.
Въпреки че съдът подчертава, че това е индивидуална оценка на конкретен случай, а не признаване на общ риск при ваксините, решението създава правен щит за гражданите, претърпели сериозни вреди от държавни здравни политики.
Италия: държавата като гарант
Италия бе една от първите страни, в които административните съдилища присъдиха обезщетения на семейства, засегнати от фатални странични ефекти (основно тромбози). Италианското законодателство вече включва механизми за автоматична държавна компенсация при увреждания от задължителни или силно препоръчани ваксини, като съдилищата там често се позовават на „солидарността между индивида и държавата“.
Великобритания: колективни искове срещу AstraZeneca
Във Великобритания 2025 и 2026 г. бяха белязани от мащабни колективни искове. За разлика от Гърция, в Обединеното кралство исковете са насочени директно срещу производителя. Десетки семейства, пострадали от усложнението VITT, изискаха обезщетения, надхвърлящи стандартните правителствени плащания от 120 000 британски лири, аргументирайки се, че предоставената информация за рисковете е била непълна.
Германия: пробив в разкриването на данни
Германски съдилища (особено Висшият регионален съд в Бамберг) поставиха важни прецеденти, изискващи от производителите да разкриват пълни данни за страничните ефекти. В Германия фокусът е върху това дали ползите от ваксината са били правилно претеглени спрямо рисковете за специфични възрастови групи, което отвори вратата за хиляди индивидуални искове за обезщетения.
САЩ: Програмата CICP под прицел
В САЩ дебатът се води около Програмата за компенсация на вреди от контрамерки (CICP). Критиците и правните експерти я определят като „черна дупка“ поради ниския процент на одобрени искове. През 2025-2026 г. обаче се появиха поредица от съдебни решения, които принуждават федералните власти да преразгледат критериите за обезщетение при доказани случаи на миокардит и тромбози.
