Китайският ИИ в действие: Фалун Гонг сред най-цензурираните теми

Информацията за медитативната група Фалун Гонг е сред най-цензурираните теми в Китай, разкрива доклад на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI) от 1 декември 2025 г. Цензурата се налага посредством изкуствен интелект (ИИ) и прокарва наративите на китайската комунистическа партия (ККП), която преследва духовното движение от 1999 г. насам.

При тестове с политически чувствителни теми Фалун Гонг е сред най-силно потисканите теми, посочва проучването „Партийният изкуствен интелект: как новите китайски системи на ИИ променят човешките права“ (The Party’s AI: How China’s New AI Systems Are Reshaping Human Rights). Някои модели изобщо отказват да дават отговори, особено когато запитванията са на китайски език.

Документът също предупреждава, че китайските ИИ технологии могат да се превърнат в инструмент за изнасяне на цензура и политическо влияние извън границите на страната. С разпространението на тези модели чрез облачни услуги и потребителски приложения съществува риск контролът върху информацията, характерен за китайската вътрешна информационна среда, да бъде пренесен и в глобалната дигитална екосистема.

Какво е Фалун Гонг

Фалун Гонг (Фалун Дафа) е духовна практика, представена в Китай в началото на 90-те години на 20-и век. Тя съчетава медитативни упражнения и морални принципи, основани на ценностите Истинност, Доброта и Търпение. До края на десетилетието придобива широка популярност сред китайското население: 70-100 млн. души, според официални оценки.

През 1999 г. китайската комунистическа партия (ККП) обявява движението за незаконно и започва национална кампания за неговото потискане. Оттогава международни правозащитни организации многократно съобщават за арести, задържания и други нарушения на човешките права срещу практикуващи.

Докладът на ASPI разглежда как този политически контекст се отразява на начина, по който китайските системи за ИИ обработват информацията за Фалун Гонг.

Тестове с шест водещи ИИ-модели

Изследователите анализират шест водещи системи с ИИ, които могат да обработват текст и изображения. Сред тях са четири модела, разработени в Китай: DeepSeek VL2, Ernie 4.5VL на Baidu, Qwen3 VL на Alibaba и GLM 4.5V на Zhipu AI. За сравнение са включени и два западни модела като GPT-5 на OpenAI и Gemini 2.5 Pro на Google.

Авторите създават набор от 160 изображения, обхващащи 12 политически чувствителни теми като преследването Фалун Гонг, убийствата на студенти на площад „Тиенанмън“, независимостта на Тибет и геноцидът на уйгурите. Основен критерий е колко често даден модел изобщо отговаря на запитванията. Именно тук се наблюдава най-явната цензура.

Фалун Гонг сред най-потисканите теми

Според доклада Фалун Гонг предизвиква най-ниските нива на отговор сред всички тествани теми. Някои китайски модели изобщо не генерират отговори, когато запитванията са на опростен или традиционен китайски език. Дори когато се дават отговори, те често съдържат език, който е силно политически рамкиран. Китайските модели и особено тези на Alibaba и Baidu значително по-често използват термини като „култ“ и „пропаганда“, което според изследователите показва възпроизвеждане на официалната линия на ККП.

За разлика от тях западните модели на ИИ по-често споменават преследването на последователите на Фалун Гонг и проблемите с човешките права в Китай.

Различни отговори според езика

Докладът установява разлики в отговорите в зависимост от езика на запитването. В пример с модела Ernie на Baidu, когато запитването е на английски, системата описва Фалун Гонг като духовна практика и споменава преследването ѝ от китайските власти. При същия въпрос на китайски обаче моделът повтаря официалната позиция на ККП, че движението представлява заплаха за обществената безопасност и призовава потребителите „да се противопоставят на проникването на култове“.

Според авторите това показва целенасочено вграждане на политически наративи в самите системи на ИИ.

Риск за западния интернет

ASPI предупреждава, че с глобалното разпространение на китайските технологии за ИИ съществува риск тези механизми за информационен контрол да бъдат пренесени и в демократичните общества.

Модели на ИИ, интегрирани в облачни платформи, мобилни приложения и дигитални услуги, могат да разпространяват цензура, дезинформация и политически внушения отвъд границите Китай.

Докладът призовава правителства, медии, граждански организации и технологични компании да въведат по-строги механизми за прозрачност и отчетност при използването на ИИ. Без подобни гаранции ИИ може да се превърне в нов глобален инструмент за информационен контрол и репресия. А това е риск, който вече ясно се вижда в начина, по който китайските системи за ИИ третират темата за Фалун Гонг.