Краят на Франкфуртската школа

Трябва да превърнем нормата в патология,
а патологията – в норма…

Херберт Маркузе (от една публична лекция)

Не бива обаче Хората преждевременно да се радват. Става въпрос за веществен, а не за идеологически край. Идеологията на франкфуртските мислители все още процъфтява и изпълва световното пространство с аромата на гибел за humani generis.

Всъщност почина на 95 години последният и най-млад представител на т. нар. „Франкфуртска школа“, Юрген Хабермас.

С това, тази неформална група от философи приключи 103-годишната си дейност, която оказа гигантско влияние върху лявата човеконенавистна постмарксистка философия (включително структурализма с всичките му течения).

Това е група философи-марксисти, действаща в системата на Университета във Франкфурт: Макс Хоркхаймер, Теодор Адорно, Херберт Маркузе, Фридрих Полок, Валтер Бенямин, Ерих Фром, Лео Льовентал и други; Юрген Хабермас спада тъм т. нар. „второ поколение“. През 20-те години на 20-и век в Института към университета на Франкфурт, те замислят и десетилетия по-късно завършват работата по Втората ревизия на Марксизма (първата е на Ленин – „Марксизма-ленинизма“) – Културния марксизъм, известна сега най-вече като Неомарксизъм.

Първото поколение са високо ерудирани марксисти от богати еврейски семейства, които освен философията имат интереси и в обширни области от познанието – социологията, музиката, масовите медии, литературата, теологията и т.н. Изключение по произход представлява единствено самият Хабермас, който произхожда от семейство на виден германски националсоциалист.

През 1923 г. Институтът е официално създаден и финансиран (по първоначална идея на марксистите Георг Лукач – беглец от СССР, и Вили Мунцерберг).

Новата идеология обаче намира почва и процъфтява далеч от Германия – в САЩ. Там деятелите от групата бягат от Хитлер и постепенно заемат ръководни позиции в хуманитарните катедри от университетите по Източното крайбрежие (включително от „Бръшляновата лига“). С годините подготвят хиляди студенти, много от които също стават преподаватели в университети и колежи. В края на 80-те години идеологията става водеща и обединителна пролевичарска теория, и постепенно се превръща в най-новата и свръхопасна тоталитарна идеология, обсебвайки първо университетите, а после институците на САЩ.

След разпада на СССР и „международното комунистическо движение“ новата идеология обединява бивши комунисти, анархисти, пацифисти и всякакви левичари под едно и също идейно знаме. Същност на новата тоталитарна идеология е старата идея на Маркс за социален инженеринг (създаване на Новия човек и Справедливо общество), но с коренно различни средства:

– революцията ще бъде „мека“ – Културна; ще е насочена откъм Надстройката, а не откъм Базата (икономиката според Маркс);
– субектът няма да бъде „работническата класа“ (която вече се била „обуржоазила“), а „клетите угнетени малцинства“ (сексуални, религиозни и т.н.).

Превърната е в революционна тоталитарна идеология от Херберт Маркузе – един от водещите франкфуртци (виж фундаменталния му труд „Репресивна торерантност“).

Понастоящем тя представлява теоретична платформа, върху която възникват и оперират различни левичарски движения:

– ЛГБТ-изъм / Джендъризъм;
– Зеленизъм;
– Затоплизъм;
– Абортизъм,
– Наркоманизъм;
– Прогресивизъм;
– Веганизъм;
– Фрийчайлдизъм;
– Мулти-култизъм;
– Ляв феминизъм;
– редица квази военни групировки (Антифа, BLM и т.н.)
– и други.

Идеологията непрекъснато се развива, има нови теоретични постижения:

– Теорията за джендъра на Джудит Бътлър (1990);
– Критичната расова теория (CRT);
– и други.

Като тоталитарна идеология, тя е много по-опасна от класическите такива: Комунизъм (ИнтернационалСоциализъм), Фашизъм, НационалСоциализъм, защото няма Център, Партия, Органи и Вожд. Тя е потайна, всепроникваща, свръхопасна и се маскира като „либерална“ (терминът е престижен). Разчита на милиони индоктринирани активисти и симпатизанти. Оперативните връзки се осъщестяват през Мрежата и Социалните медии. Мозъчните центрове на идеологията са разсъсредоточени в университетите по двете „Леви“ крайбрежия, които бълват индоктринирани младежи и деца (от училища и колежи), превръщайки голяма част от тях в активисти на неомарксистките движения.

Вече близо 40 години те овладяват институциите на държавата (включително Армията), медиите, образователната система и т.н.

Целта, съгласно неомарксистката футурология (детайлно разлаботена, за разлика от класическата марксистка) е:

– Деконструкция на „буржоазното семейство, морал и държава“ и изграждане върху руините на Прекрасния Нов свят.
– Там щели да живеят Новите хора – еднакви, безполови, лесно управляеми и с мозъци качени в Облака, където ще се контролират от ИИ.
– Те цял живот щели да се занимават само с игри, наркотици и развлечения в Добавената Реалност, а Работата ще се върши от Машините (по Херберт Маркузе);
– Новите хора ще съжителстват в Ново общество, заедно с Изкуствените хора (киборги управлявани от ИИ), с Животните и с Планетата (Реки, Планини, Океани и т.н.), всички с еднакви права…

Донякъде звучи познато, макар и страшновато, нали (поне за по-старото поколение)?

Идеологията от двайсетина години прониква вече и в България, благодарение на огромно финансиране от външни левичарски донори, чрез няколко хиляди НПО, с бюджети от стотици хиляди левчета, с които се купуват на едро съвести, медии и цели институции…

Така към България тече едно ручейче от Презрения метал, разклонение от Световната лява Река. По бреговете му се блъска живописна навалица от интелектуалци, чиновници и обикновени симплизанти. Кой с лъжица, кой с черпак, а някои с кофи…

Предлагат в замяна съвести, достойнство и чест. В резултат обаче на високото предлагане, стойността на тези стоки спада рязко, но все пак за всички ще има по някой и друг Сребърник.