Линдзи Кланси – хронология на тройно детеубийство и анатомия на либералната лудост

Петгодишната Кора, тригодишният Доусън и осеммесечният Калън никога няма да пораснат. Последното нещо, което виждат, преди да поемат мъчително последна глътка въздух, е лицето на жената, която ги е родила, докато затяга гумените ластици за фитнес около крехките им вратове.

Първо Доусън, след това Кора и Калън – по думите на собствената им майка.

Шест минути и различен ластик за всяко дете – Кора с черен, Калън със син и Доусън с жълт.

Това чудовищно тройно престъпление се случва на 24 януари 2023 г. в подземния етаж на къщата на Линдзи и Патрик Кланси в Дъксбъри, американския щат Масачузетс.

Виновна в предумишлени убийства или невинна поради невменяемост – делото срещу Линдзи Кланси се превърна в едно от най-обсъжданите в САЩ през последните няколко години. То стана предмет на ожесточени спорове, в които консервативната общност е на мнение, че няма оправдание за такова чудовищно деяние. Предимно либералната, най-вече феминистка общност обаче настоява, че Линдзи е невинна и че убиецът е психическото ѝ състояние, системата за здравеопазване и съпругът ѝ.

Хронология на тройното детеубийство

Хронологията на събитията е един от най-внимателно разглежданите аспекти на делото.

Родената през 1990 г. Линдзи Мари Кланси е лицензирана медицинска сестра акушерка, която работи в родилното отделение на болницата „Масачузетс Дженерал“. Тя сключва брак с Патрик Кланси през декември 2016 г. Двойката има три деца и живее в град Дъксбъри.

Дъщеря им Кора се ражда на 24 декември 2017 г. Преди да се върне на работа, Линдзи преживява следродилна депресия, но се възстановява чрез промени в начина на живот и терапия.

Първият син Доусън се ражда на 30 септември 2019 г. Линдзи отново развива следродилна депресия, която се повлиява благоприятно от терапия, физически упражнения, медитация и други методи за преодоляване на състоянието.

Най-малкото дете в семейството, Калън, се появява на бял свят на 26 май 2022 г. След раждането Линдзи излиза в 18-седмичен отпуск по майчинство. Патрик ползва 12-седмичен отпуск по бащинство, след което се връща на работа в технологичния сектор: работи отдалечено от подземния етаж на къщата.

Според защитата и съдебни документи, психичното здраве на майката се влошава в месеците след раждането на бебето.

През лятото същата година семейството прекарва време заедно и с роднини. Линдзи започва отново да спортува, участва в два петкилометрови маратона и изглежда щастлива и енергична. Съпругът Патрик свидетелства, че към края на септември Линдзи започва да изпитва тревожност, свързана със завръщането ѝ на работа в болницата през ноември. Заради това семейството наема бавачка на име Илейн Роси. Тя работи три дни в седмицата от 8:30 до 13:30 ч. между септември и началото на декември 2022 г. Задължението ѝ е предимно грижата за бебето Калън, но също помага с готвенето, прането и друга лека домакинска работа.

Линдзи посещава двама различни психиатри и по данни на медиите са ѝ поставени диагнози „общо тревожно разстройство“ и „хронично разстройство на адаптацията с депресивно настроение“.

През следващите няколко месеца са ѝ предписани 13 различни психиатрични медикамента за лечение на тревожност, депресия и безсъние, включително клоназепам (Klonopin), диазепам (Valium), флуоксетин (Prozac), сертралин (Zoloft) и лоразепам (Ativan). Адвокатът ѝ определя този процес като подход на „проба-грешка“, влошил състоянието ѝ.

През ноември 2022 г. Линдзи отива в спешно отделение с оплакване, че се страхува, че може да се случи нещо ужасно, и описва усещане за изтръпване и паник атаки. В началото на декември 2022 г. за първи път съобщава за мисли за самоубийство. На 5 декември 2022 г. се свързва с гореща линия за кризисна помощ поради натрапчиви мисли. На 9 декември съпругът ѝ Патрик се обажда спешно на лекуващите я специалисти, за да съобщи за паниката и мислите за самоубийство на съпругата си. Според наличната информация двойката получава съвет жената да продължи приема на предписаните медикаменти. На 20 декември Линдзи преминава през оценка в Центъра за поведенческо здраве на жените към болницата „Жени и деца“ в Провидънс, където заключават, че няма симптоми на следродилна депресия. На 1 януари 2023 г. Линдзи е приета за стационарно лечение във водещата психиатрична болница „Маклийн“, откъдето е изписана след около пет дни. Според прокурорите, служителите на болницата не са посочили, че тя представлява опасност за себе си към момента на изписването. Седмици след излизането ѝ от болница, Патрик пита съпругата си дали все още има мисли за самоубийство, а Линдзи отговаря отрицателно. Според защитата, седмица преди тройното убийство Патрик лекуващия лекар да помогне с регулирането на лекарствените дози.

Денят на престъплението

Сутринта на 24 януари 2023 г. Линдзи води дъщеря си Кора на педиатър заради стомашно неразположение. В 8:17 ч. Патрик Кланси изпраща на Линдзи снимка на сина им Доусън. Тя отговаря, като изпраща на съпруга си снимка на дъщеря им Кора, докато е при доктора. Според описанието на прокурорите, Линдзи имала спокоен вид и се държала нормално по време на прегледа. След това тя се прибира у дома.

Патрик работи от офиса, а Линдзи прекарва следобеда вкъщи с децата. Тя слага Калън да спи и излиза с Кора и Доусън да правят снежен човек. Двамата с Патрик си разменят текстови съобщения и снимки през деня. В 16:02 ч. Линдзи търси в интернет на мобилния си телефон лекарството „детски Miralax“ (разхлабително). В 16:13 ч. тя използва Apple Maps, за да определи времето за пътуване с кола от Дъксбъри до ресторант ThreeV в Плимут.

Това мобилно интернет търсене е от ключово значение за съдебния процес. Според прокуратурата, то е дало възможност на Линдзи да прецени колко време Патрик по-късно ще отсъства от къщи, и свидетелства за планиране и предумишленост. В 16:47 ч. жената посещава уебсайта на CVS – най-голямата фармацевтична верига в САЩ. Обажда се в магазин на CVS в Кингстън, за да пита дали имат медикамента. Управителят на магазина я информира, че нямат, но имат други детски лекарства с подобно действие. Той свидетелства, че говорът ѝ звучал нормално. В 16:53 ч. Линдзи изпраща съобщение на Патрик с въпрос дали иска да купи храна за вкъщи от ресторант ThreeV. Пише: „Не съм готвила нищо, денят беше дълъг“. Първоначално Патрик предлага да поръчат храна от по-близък ресторант, но по данни на разследването Линдзи искала поръчката да е от ThreeV. Патрик се съгласява и тя му казва да разгледа менюто. В 17:06 ч. Патрик изпраща съобщение с въпрос какво иска тя и Линдзи отговаря, че иска „средиземноморска купа“ (Mediterranean Power Bowl). Патрик отвръща, че иска ризото с миди „Сен Жак“ и бекон. В 17:10 ч. Линдзи се обажда в ресторант ThreeV и прави поръчка за храна за вкъщи. Според сервитьорката, в разговора нямало нищо необичайно и тя разбирала Линдзи без затруднения. В 17:15 ч. Линдзи изпраща текстово съобщение „Pedialax течен омекотител за изпражнения“ на съпруга си. Патрик излиза, за да вземе лекарството и поръчаната храна.

Линдзи остава у дома с Кора, Доусън и Калън. Впоследствие са взети данни от мобилния телефон на Патрик и записите от транзакциите на кредитните карти, за да се възстановят движенията му в периода, през който Линдзи е била сама с децата. Прокурорите твърдят, че Линдзи е отвела децата в подземния етаж и ги е удушила с гумени въжета за фитнес. Според обвинението първо са били убити Кора и Доусън, а след това и Калън. След това Линдзи срязала китките и шията си, качила се в спалнята на втория етаж и скочила от прозореца. Падането причинило тежки увреждания на гръбначния стълб, довели в крайна сметка до парализа от кръста надолу.

Защитата не оспорва факта, че Линдзи е причинила смъртта на децата. Тя твърди, че жената е страдала от следродилна психоза и не носи наказателна отговорност за действията си.

В 17:32:32 ч. Патрик пристига в CVS в Кингстън и се насочва към щанд 20, където се намират лекарствата за деца. Видеозаписът показва, че там той прекарва няколко минути. Докато върви към касите изглежда използва мобилния си телефон. В 17:33 ч. Патрик се обажда на Линдзи. Тя не отговоря. В 17:34 ч. звъни отново. Линдзи връща обаждането на Патрик. Разговорът продължава около 14 секунди. Тя му казва кое лекарство иска. Първоначално Патрик описва разговора като „напълно нормален“, въпреки че по-късно свидетелства, че Линдзи звучала така, сякаш е заета с нещо. В 17:36:12 ч. Патрик стига до касата в CVS. В 17:37:08 ч. Патрик излиза от CVS и завива надясно. Управителят на CVS казва на разследващите, че външните камери не обхващат тази страна на сградата. Патрик казва на полицията, че е купил разхлабителното за Кора.

В 17:54:14 ч. видеозаписът от охранителната камера на ресторант ThreeV показва как Патрик влиза в ресторанта в Плимут. Нарежда се на опашка зад двама души и използва телефона си, докато чака. В 17:55:01 ч. Патрик плаща за поръчката с карта American Express. Разследващите са потвърдили, че датата и часът на системата за видеонаблюдение в ресторанта са точни.

В 18:00 ч. Патрик се прибра у дома и според свидетелскте му показания забелязва, че къщата е необичайно тиха. След като не вижда Линдзи или децата, той звъни на мобилния ѝ телефон, но няма отговор. Отива в спалнята им на втория етаж и намира вратата заключена. В крайна сметка влиза в спалнята и вижда кръв на пода и отворен прозорец. После вижда жена да лежи ранена на земята.

Пита я: „Какво направи?“ Тя отвръща, че опитала да се самоубие. Патрик звънни телефон 911 – спешна помощ, за да съобщи за опита за самоубийство на Линдзи. По време на разговора се чува: „Опитах да се самоубия и скочих през прозореца“. В 18:09 ч. по време на разговора с 911 Патрик пита къде са децата и Линдзи отговаря: „На подземния етаж“. Докато говори по телефона с диспечера, Патрик слиза на подземния етаж и вика децата. Според обвинение, „крещял в агония“.

Кора и Калън са намерени на пода в хола. Доусън е намерен на пода в домашния офис на Патрик. Всяко дете има ластично въже около врата. Патрик сваля ластиците и се опитва да ги съживи. След като полицаите идват, Патрик извиква: „Тя уби децата“. Линдзи е транспортирана до болница South Shore в Уеймът, където я лекуват за счупени кости на гърба и гръдния кош. Травмите я оставят парализирана от кръста надолу, според нейния адвокат. Децата са отнесени в болница Beth Israel Deaconness в Плимут.

В 19:28 ч. Кора и Доусън са обявени за мъртви. Калън има едва забележими признаци на живот и е транспортиран с медицински полет до детската болница в Бостън. Там е поставен на командно дишане.

На 25 януари 2023 г. за Линдзи е издадена заповед за арест по две обвинения в убийство, три обвинения в удушаване и три обвинения в нападение и телесна повреда със смъртоносно оръжие. На 27 януари осеммесечният Калън е обявен за мъртъв. Впоследствие става известно, че медицинският персонал е успял да възстанови сърдечната дейност сърцето на детето, но мозъчната му дейност така и не се възобновява. Той умира от травмите от удушаването.

По-късно същия ден Линдзи се събужда пише върху бяла дъска, докато е интубирана: „Имам ли нужда от адвокат?“

На 28 януари Патрик пише в създадения GoFundMe профил за набиране дарения за медицинските разходи, погребалните услуги и правната помощ: „Простете на Линдзи“.

Според адвоката на Линдзи, всички разходи по нейната защита са поети от родителите ѝ.

Делото „Линдзи Кланси“

Три и половина години по-късно, през юли 2026 г. Линдзи бе въведена на инвалидна количка пред съда, за да отговаря за убийство от първа степен по три обвинения – по един за всяко от децата ѝ – три случая на умишлено задушаване (чрез притискане на шията или дихателните пътища), нападение и нанасяне на телесна повреда с опасно оръжие.

Според обвинението, доказателствата сочат към наличие на умисъл, планиране и съзнателно действие. Защитата настоява, че жената е страдала от тежко психично заболяване – включително следродилна психоза и недиагностицирано биполярно разстройство – и че психичното ѝ състояние е от ключово значение за разбиране на случилото се.

Обвинението се позовава на телефонни записи, история на мобилно телефонно търсене, хронология на събитията, наблюдения на свидетели и поведение и експертни заключения. Защитата – на психиатрични експертизи, данни за прием на медикаменти, документация за проведено лечение и експертни становища, според които ключова роля е изиграло тежко психично заболяване.

Линдзи Кланси пледира невинна по всички обвинения. Нейният адвокат Кевин Редингтън не оспорва, че Линдзи е извършила престъпленията. Той обаче твърди, че тя не носи наказателна отговорност за действията си, защото е страдала от следродилна психоза, нарушила психическото ѝ равновесие и подтикнала да убие децата си.

Делото започна с избор на съдебни заседатели на 20 юли 2026 г. Самият процес продължи близо шест седмици и включваше показания на над 80 свидетели и 300 доказателства. Съдебните заседатели бяха поканени да посетят и дома, където са били извършени убийствата.

Един от свидетелите в полза на обвинението е д-р Аврам Мак, който даде показания на 21 август за часовете, довели до убийствата на трите деца. Д-р Мак е психиатър, нает от прокурорите да оцени състоянието на Линдзи Кланси. Той свидетелства как тя му казала, че чула мъжки глас следобеда в деня на трагедията, който ѝ казал: „Това е последният ти шанс. Трябва да убиеш децата, за да можеш да се самоубиеш“.

Убийствата започнали, когато Линдзи завела Доусън в подземния етаж и го удушила с ластика за фитнес. „Иди при Бог“, повтаряла тя многократно, докато го душала, според показанията на Мак. Психиатърът твърди, че след това майката удушила Кора и Калън. После се качила в спалнята. Взела лекарство и си срязала китките и врата. След това прорязала мрежата на прозореца и се хвърлила от прозореца в явен опит за самоубийство. Лекарят заяви пред съда, че обвиняемата може да бъде съдена за убийствата, защото е убила децата „методично“.

Съдебният психолог д-р Кърк Хейлбрън, също направил оценка на Линдзи Кланси, заяви пред съда на 24 август как подсъдимата съобщила, че чула мъжки глас за първи и единствен път през приблизително 18-те минути, в които се случили убийствата.

Психиатърът д-р Грегъри Саатхоф, свидетелства в полза на обвинението как Линдзи му описала как свалила всяко дете в подземния етаж и го удушила.

По време на процеса Патрик описа съпругата си (вече бивша), като отдадена майка.

Заключителните пледоарии бяха изслушани на 27 август. Същия ден 12-те съдебни заседатели – 9 жени и 3 мъже – започнаха обсъждането с цел достигане до единодушно решение. На шестия ден от разискванията – 3 септември – председателят на журито изпрати бележка до съдията, че един от заседателите поддържа различно мнение и възпрепятства постигането на единодушна присъда; и не спазва указанията относно „разумно съмнение“ за виновност.

Според защитата, останалите 11 съдебни заседатели имали намерение да оправдаят Линдзи. Някои от тях дори дошли в съда облечени в розово, за да заявят публично своята позиция. Съдията Съливан говорил поотделно с всеки от тях и им напомнил, че доказването „извън всякакво разумно съмнение“ не означава доказване „извън всякакво възможно съмнение“. След като съдебните заседатели напуснали залата, адвокатът Редингтън заявил, че иска отстраняване на заседателя, несъгласен с останалите, тъй като отказвал да спазва закона. Съдията Съливан отказал да отстрани заседателя, като се позовал на желанието да запази неутралитет. В разгорещен спор със Съливан на 4 септември Редингтън отново настоял за отстраняването на заседателя, което Съливан отново отказал.

След 38 часа обсъждания съдия Съливан първоначално обяви, че процесът не може да приключи с решение, но след това даде едночасова отсрочка, за да може Редингтън да поиска спешно разглеждане на въпроса от Върховния съд на Масачузетс.

Редингтън поискал въпросният заседател или да бъде разпитан, или напълно отстранен. В искането си той твърди, че заседателят проявява предубеденост по отношение на психичното заболяване на Кланси, което би било основание за отстраняване. След като Върховният съд на Масачузетс отхвърли искането на защитата, Съливан официално обяви, че процесът не може да приключи с решение (mistrial).

Страните насрочиха изслушване за преглед състоянието на делото на 29 септември 2026 г., което се проведе във Висшия съд на Плимут. По време на изслушването беше установено, че прокурорите не са уточнили дали ще съдят Линдзи Кланси отново и ако да, по какви обвинения. Но стана ясно, че са обсъдили определянето на дата за повторно разглеждане на делото със съдия Уилям Съливан.

И още: адвокатът Кевин Редингтън заявил пред съдията, че „няма доказателства“ клиентката му да е признала, че е удушила децата си. Това е промяна от предишното му неотричане, че Линдзи Кланси е убила децата си. Сега Редингтън се опита да докаже, че клиентката му е страдала от следродилна психоза и не трябва да бъде призната за наказателно отговорна.

Следващо изслушване е насрочено за 2 ноември с искане за разследване на въздържалия се съдебен заседател, искане на защитата за прекратяване на делото и искане на Прокуратурата за забрана достъпа до информация (gag order).

Кланси пледира невинна за убийствата на 5-годишната Кора, 3-годишния Доусън и 8-месечния Калън в дома им в Дъксбъри през януари 2023 г.

В интервю с Good Morning America на АВС на 8 септември, адвокатът Редингтън отправи молба към президента Доналд Тръмп да помилва неговия клиент с думите: „Господин президент, надявам се, че ще обмислите помилване на тази млада дама и човек, предвид през какво е преминала“.

Тръмп отвърна на молбата в интервю с WBZ-TV на 13 септември. Той нарече ситуацията „много тъжна“ и „щатски случай“, т.е. не е федерален, в какъвто президентът има правото да разреши помилване. „Няма победител. Няма победа, каквото и да направиш. Три деца са мъртви“, добави Тръмп.

Либералната лудост Me too Lindsey

Още от първия ден на делото и до неговото приключване стотици феминистки, облечени в розово се тълпяха пред съдебната зала в подкрепа на Линдзи. Много от тях носеха значки с надпис „Мир за Линдзи“ и „Справедливост за Линдзи“. Имаше и възгласи „Редингтън се бори за правата на жените“. Някои бяха дошли дори с децата си.

Съдебният процес привлече всенародно внимание, вследствие на което се появи цяла армия от лоялни поддръжници, за които Линдзи Кланси е герой, мъченица, жертва, малтретирана съпруга – всичко друго, но не и убиец, въпреки че тя многократно описва по време на психиатричните прегледи как точно е убила децата си. Те отвориха портфейлите си и заляха с щедри дарения за фонда GoFundme на родителите на Линдзи, който вече надмина 1 млн. щ. д., като целта е да достигне 3 млн. щ. д.

Либералните поддръжници на Линдзи Кланси тотално игнорират факта, че единствените и невъзвратими жертви в тази трагедия са невръстните Кора, Доусън и Калън.

Розовите фланелки и армията от тиктокъри не само, че не изразиха капка съчувствие към Патрик Кланси, който явно е правил всичко възможно да бъде любящ и грижовен съпруг и баща, но дори имаха дързостта да го нарочат за убиец, който натопил Линдзи за престъпленията.

Между тях е и актрисата Лиса Рина, която подкрепи в социалните мрежи конспирацията, че убиецът е съпругът.

Онези, които не обявиха Патрик за убиец, го обвиниха, че бил егоист, който не обръщал достатъчно внимание на жена сина, не ѝ е осигурил всичко, от което имала нужда, не бил до нея, не ѝ оказал достатъчно помощ и подкрепа. Всичко това при положение, че Патрик взема 12 седмици отпуск по бащинство, за да гледа Калън, след което започва да работи отдалечено от вкъщи, за да може да бъде до Линдзи. Това му позволява да се качва горе, за да е с Линдзи и бебето в обедната почивка и по всяко друго време. Той наема гледачка три пъти в седмицата по половин ден, да помага с Калън и домашната работа. Патрик се редува с Линдзи в отвеждането и вземането на Кора и Доусън от детска градина, водил децата на училищни дейности и спортове, на рождени дни и детски партита, ходил с Линдзи на прегледи, лично се обаждал на бърза помощ, на властите и на нейните лекари.

Фанатизираните феминистки, предимно бели, няма как да съчувстват на мъж, защото според тях той по подразбиране вече е виновен, просто защото се е родил такъв. Те нямат грам жалост към баща, загубил три невръстни деца по ужасяващ начин, и към съпруг, предаден по най-жесток начин от своята съпруга.

Според феминистките другият виновник за престъплението на Линдзи е майчинската функция на жената. Във всички социални платформи се появиха видеа на майки, за които очевидно майчинството е най-ужасното нещо, което се е случило в живота им. Някои се снимаха с телефоните си как крещят в продължение на минута. Други се снимаха истерично, ридаещи пред очите на своите малчугани. Трети пък снимаха своите плачещи бебета и с надпис Me too Lindsay („Аз също Линдзи“), визирайки, че те са в същата ситуация като Линдзи, макар, разбира се, да не са.

Възмущение в платформата X предизвикаха кадри от социалните мрежи на майки, които плискат вода върху лицата на малки деца, които първо са стъписани, а после започват да плачат, докато майките се хилят неудържимо.

Свидетели сме, че за радикалната левица човешкият живот няма значение, освен ако в някои случаи е различен от белия и служи само и единствено за набиране на електорат. Либералната левица нехае за живота още от неговия зародиш, наричайки го „купчина клетки“, които могат да бъдат изстъргани от утробата, изсмукани с вакуум, пронизани с електрически ток, разчленени, умъртвени с инжекция и други подобни методи по всяко време на бременността, включително до деня на раждането. Според същата обаче, кокошите яйца са съвсем друго нещо, защото в тях има зародиш, който не е „купчина клетки“ и яденето на яйца е убийство.

Масачузетс е десетият щат, който позволи през август 2026 г. аборти до момента на раждане. Съгласно Закона за достъпа на пациентите до здравни грижи, медицинските специалисти ще разполагат с по-голяма свобода на преценка при вземането на решение за извършване на аборт в по-късен етап от бременността, без да бъдат изложени на риск от правни санкции въз основа на предишните ограничения в щата.

Само допреди 20 юли 2026 г. радикалната левица не можеше да даде отговор на въпроса „Какво е жена?“. Тя яростно защитаваше тезата, че няма разлика между мъже и жени, и че мъжете могат да бъдат жени по желание. Прогресивните либерали заклеймиха думата „майка“ като сексистка, дискриминираща, трансфобска дума и „език на омразата“, и я замениха с политически коректните „родител едно“, „отделящ мляко човек“, „раждащ човек“. Същата замени понятието жена с „менструиращ човек“, „тяло с вагина“ и други извращения.

Но след започването на процеса срещу Линдзи Кланси, в който три малки деца бяха хладнокръвно убити от собствената им майка, въпросната либерална общност изведнъж се сети какво е жена и се разтревожи много за правата и психическото здраве на майките.

Всичките тези облечени в розово, крещящи Me Too Lindsey, предимно бели либерални жени, заляха социалните мрежи с оплаквания за каторгата на майчинството, в което собствените им деца са най-голямото наказание – врагът, който ги лишава от сън, развлечения, нормален живот, който изисква постоянни грижи 24 часа в денонощието и им причинява нервни и психически разстройства.

Тиктокърката Сабрина Мари нарече своето новородено „паразит“, заяви че майчинството ѝ е причинило гняв и депресия, и призова жените да нямат деца, защото не идват с „бележка за връщане“.

Никой не е казал, че майчинството е лесно. То е дар Божи и най-голямата отговорност на тази земя, която идва с много предизвикателства, но и с несравнимо щастие.

Линдзи никога не е диагностицирана със следродилна психоза, която е аргументът тя да пледира невинна.

Психическите заболявания се използват от либерални съдии, за да пускат на свобода престъпници. Като садистичният рецидивист и убиец на Ирина Заруцка.

Не са ли повечето серийни убийци хора с психически разстройства? Означава ли това, че Тед Бънди и Джефри Дамър трябваше да бъдат оставени на свобода?

Линдзи Кланси е имала помощ, каквато нямат 95% от американските майки – финансови възможности, съпруг на 24-часово разположение, гледачка, по-големите Кора и Доусън са ходели на детска градина, родителите на Линдзи и Патрик също са помагали. Линдзи е имала достъп до лекари и лечебни заведения. Тя самата е образован медицински специалист, чиято професия е да помага животът да оцелее и да се роди на бял свят.

Възможно е Линдзи да е имала психическо заболяване, което не е било диагностицирано. Възможно е комбинацията от изписаните лекарства да е била противопоказна за нея. Възможно е да има елемент на лекарска грешка и некомпетентност. Америка има огромен проблем с лекарствата по рецепта, поради лесния достъп до тях, стимулиран от лекари и фармацевтични компании.

Наистина е жалко, че животът на млада, красива жена с прекрасно семейство е провален по такъв трагичен начин. Жалко е, че каквото ѝ да е нейното бъдеще, тя ще бъде прикована на инвалидна количка и не съществува лекарство на света, което може да излекува вината ѝ.

Но колкото и да ѝ съчувстваме, това не отменя факта, че тя е убиец, който методично е отнел живота на трите си деца – едно по едно – като предварително подсигурява, че съпругът ѝ няма да е вкъщи. Оневиняването на майка-убийца заради медицинска диагноза създава опасен прецедент, в който няма да има наказателни последствия за всяка друга жена, която реши да се отърве от децата си, като отнеме живота им.

Ефектът „Линдзи Кланси“

Ефектът „Линдзи Кланси“ е вече налице.

38-годишната майка Кори Уолш от щата Илинойс е обвинена в убийство първа степен, след като двегодишният ѝ син Барет бил намерен обесен в мазето на 1 септември.

Според съдебните документи, съседът намерил детето „да виси в мазето“ и е установено, че е „починало от удушаване“. По-късно Кор казала на разследващите, че го е убила, защото вярвала, че детето е „дяволът“ и „антихристът“. Самата тя опитала да се самоубие, но няма опасност за живота ѝ. Другите ѝ три деца са невредими.

Прокурорите твърдят, че Уолш била обсебена от процеса срещу Линдзи Кланси и само три часа преди Барет да бъде открит мъртъв, тя изпращала групови съобщения на приятели във връзка с делото на Кланси. Пледира невинна, а адвокатът ѝ заявява, че жената по време на смъртта на малкото дете е преживяла психотичен епизод.

Въздържалият се съдебен заседател

След като съдията обяви съдебния процес за невалиден, се оказа, че най-големият злодей в случая не е Линдзи Кланси, а единственият съдебен заседател, отказал да се съгласи, че подсъдимата е невинна.

След като адвокатът Редингтън не успя да убеди съдията да го отстрани от делото, този заседател, за който се разбра, че е бил мъж (разбира се), беше подложен на вълна от ненавист и обиди от възмутената либерална общност – заради това, че съвестно се опитал да приложи правото си на глас в името на справедливостта. Той е единственият от тримата мъже и девет жени, който не е бил съгласен, че Линдзи няма вина за стореното.

Три от съдебните заседатели – председателят Рони Карлсън и членовете Кели Фарина и Пола Девлин – дадоха интервю пред бостънската NBC10 на 8 септември. Те обвиниха прокурорите, че нямали достатъчно съчувствие към любящата майка. Жените също признаха, че делото не било за това дали Линдзи е убила децата си (защото „тя го е направила и си е признала“), но дали в този момент е можела да различи правилното от грешното. Тримата също изразиха неудовлетвореност от въздържалия се техен колега, когото Девлин нарече „много арогантен“ и го обвини, че не искал да слуша никого. Фарина уточни, че на опърничавия съдебен заседател му било „най-трудно да преживее факта, че Линдзи по жесток начин убила децата си“ – сякаш това е нещо, което може да бъде просто пренебрегнато и оправдано.

Разочарованието нарасна още повече, когато Девлин разкри на 11 септември пред CBS mornings, че той е чернокож, и то единственият чернокож заседател в панела наред с 11 бели заседатели. Водещата Гейл Кинг беше толкова шокирана, че помоли в ефир да спрат за момент, за да асимилира чутото. Либералната агитка на Линдзи сега трябваше да преглътне обидата, че мъжът, когото нарече с толкова много хейтърски имена, не е бял (какво разочарование!), както спекулираше мнозинството.

На 21 септември Редингтън призова съдия Съливан да разследва въздържалия се съдебен заседател, твърдейки, че може да е попълнил неправилно формулярите за съдебни заседатели, да е отговорил неточно на въпроси в процеса на подбор, или че е използвал мобилния си телефон по време на обсъжданията, което е забранено. Адвокатът на Кланси също поиска съдията да разгледа досието на въпросния съдебен заседател. Редингтън поиска още съдията да разпореди мобилният оператор да предоставя подробни записи на разговори и текстови съобщения за всеки ден от обсъжданията на заседателите и да изиска предоставяне телефона му на „неутрален експерт“ за преглед на данните.

Името на въздържалия се съдебен заседател разкри неговият адвокат Едуард Палцик. Въпросният мъж е 48-годишният Майкъл Десронвил. Палцик нарече клиента си „американски герой“ и изрази недоволство от искането за разследването му: „Отвратителното искане на Кевин Редингтън за разследване на Майкъл заслужава само всеобщо осъждане“.

Десронвил направи чрез говорител кратко изявление по NewsNation на 17 септември. Тов бе първият му опит да се защити срещу твърденията на другите съдебни заседатели, които нарече „неверни“. Съобщението му гласеше: „Нямах никакви съмнения. Докато по време на обсъжданията се опитвах да разгледам различни възможни хипотези, непрекъснато ме прекъсваха с внушения, че се съмнявам в предоставените доказателства. Въз основа на всички доказателства, ключови свидетели и представени от Прокуратурата улики прецених, че тя [Кланси] е знаела точно какво прави и го е планирала“.

Омразен език и онлайн атаки доведоха до разкриване на домашния адрес, обиди и заплахи към Десронвил и семейството му. Според адвоката Пелцик, бившият съдебен заседател в момента се намира на безопасно, тайно място в Северен Ню Инглънд. Десронвил произлиза от хаитянско имигрантско семейство и е набожен християнин. Палцик написа в Х: „Този американски герой и защитник на справедливостта обича САЩ, най-великата страна в света; цени нашата свещена Конституция като връх на човешката свобода; и подкрепя нашия чудесен лидер, президента Доналд Джей Тръмп, защитник на здравия разум, свободата и рационалността“.

Палцик беше адвокат на Тръмп във федерално дело от 2024 г. срещу CBS заради редактирането на интервю на „60 минути“ с Камала Харис, което по-късно беше уредено за 16 млн. щ.д.

Единственият глас на разум в панела от 12 заседатели е баща, християнин, с консервативни възгледи, подкрепящ настоящия президент – най-неприятната изненада за недолюбващите го феминистки и либерални поддръжници на Линдзи Кланси.

Още съдебни дела

Наред с наказателното дело срещу Лидзи Кланси, през януари 2026 г. във Върховния съд на Норфолк бяха заведени две допълнителни граждански дела.

Първото е заведено от Патрик Кланси срещу психиатър, медицинска сестра и медицински специалисти, за смърт вследствие на неправомерни действия. В иска Патрик твърди, че небрежното и зле координирано лечение, както и прекомерното предписване на медикаменти, са довели до срив в психичното здраве на съпругата му, и че при адекватни грижи децата вероятно са щели да бъдат живи. Търси се обезщетение в размер на над 1 млн. щ.д.

Второто дело е с ищец Линдзи Кланси. Тя съди сходна група ответници за лекарска небрежност. Твърди, че обгрижващите я медицински лица не са диагностицирали биполярното ѝ разстройство и са я подложили на хаотична „полифармация“ (едновременна употреба на множество лекарства), провокирала психотичен епизод. В съдебните документи се описва как в нощта на убийствата Линдзи чула повелителен, повтарящ се глас. И че действията ѝ били продиктувани от тази халюцинация, а не от съзнателен избор.

Животът на децата има значение

В наши дни човешките ценности са деградирали до такава степен, че може би либералното общество щеше да се възмущава и да иска възмездие, ако Линдзи беше удушила три кутрета вместо три невръстни дечица. Удушаването е най-личното от всички престъпления, при което убиецът гледа отблизо очите на жертвата, докато тя се гърчи в агония от липсата на въздух. Линдзи вероятно е гледала вторачените в нея, невярващи очи на своите издъхващи деца, затягайки ластиците все по-силно и по-силно.

Три пъти!

Не е спряла след първото, не е спряла и след второто.

Патрик Кланси подава документи за развод през февруари 2024 и се премества в Ню Йорк, където през април 2026 г. се жени за втори път и очаква дете. Той се появи през септември в предаването „60 мнути“ по CBS заедно със съпругата си Рейчъл Данис, гинеколог. Двамата се запознават в клуб по маратон в Ню Йорк през януари 2024 г. В интервюто Патрик посочи, че все още не смята бившата си съпруга за „чудовище“, и макар никога да не поискала прошка за стореното, той ѝ простил.

Той също сподели, че се е надявал Калън да оцелее. „Мислех си: спаси поне едното. Дай ми поне едното дете: ще го отгледам по най-добрия начин и ще му осигуря най-добрия живот. Ще му разкажа за брат му и сестра му“.

Сърцето на Калън бие четири дена. „Благодарен съм за тези четири дена с него“, споделя сърцераздирателно бащата. И разказва как през тези дни седял и писал посвещение на всяко от трите си деца. Докато пишел с едната ръка, с другата държал ръчичката на бебето. Страхувал се, че ако не напише за тях, те ще бъдат забравени.

Само и единствено Линдзи Кланси знае защо подтикът да удуши собствените си деца е бил по-силен от майчиния инстинкт да брани живота им със своя собствен.

Животът на децата има огромно значение и той трябва да бъде защитен на всяка цена.

Присъдата няма да върне Кора, Доусън и Калън, но те имат посмъртното право на справедливост, която да отговаря на престъплението.