Зукърбърг свидетелства в знаково дело срещу социалните медии

Изпълнителният директор на Meta, Марк Зукърбърг, даде показания на 18 февруари 2026 г. в историческо дело, обвиняващо компаниите за социални мрежи в насърчаване на зависимост сред младите потребители. Това е първа поява на Зукърбърг като ключов свидетел в гражданско дело за вредите от социалните медии.

Ищцата е 20-годишна жена на име Кейли Глен-Милс. Тя твърди, че е започнала да използва социални мрежи под 10-годишна възраст и обвинява Meta (Instagram) и Alphabet (YouTube) в „пристрастяващ дизайн“ на приложенията под формата уведомления и препоръки, които според нея са допринесли за влошаване на психичното ѝ здраве.

Meta и Alphabet се позовават частично на параграф 230 от федералния Закон за телекомуникациите от 1996 г., който защитава платформите от отговорност за съдържание, публикувано от техни потребители.

Седмица по-рано, на 12 февруари, показания по делото даде директорът на Instagram, Адам Мосери. Той изказа несъгласие с твърдението, че хората могат да развият клинична зависимост от социалните медийни платформи.

В заседанието на 18 февруари се очакваше да свидетелства и изпълнителният директор на YouTube Нийл Моън, но в крайна сметка това не се случи. Ден по-рано адвокатът на ищцата е обявил, че ще призове друг служител на компанията.

Компаниите Bytedance (собственик на TikTok) и Snap (собственик на Snapchat) първоначално са част от иска, но са се споразумели извънсъдебно.

Резултатът от това дело може да повлияе изхода на над 1000 подобни съдебни иска. Някои наблюдатели правят сравнение със съдебните дела срещу тютюневите компании през 90-те години на 20-и век, когато съдът признава продуктите им за вредни, присъжда милиарди долари компенсации за лечение на болести причинени от тютюнопушенето и налага ограничения за реклама.

Какво каза Зукърбърг в съда

Главният изпълнителен директор на Meta, Марк Зукърбърг, свидетелства на делото във Върховния съд на Калифорния, район Лос Анджелис. Облечен в тъмен костюм и сива вратовръзка, Зукърбърг е „с присъщите си леко разрошени кестеняви къдрици и хвърля периодично нервни погледи към съдебните заседатели и 20-годишната ищца седяща в залата“, гласи репортаж на Los Angeles Times.

Ищцата, Кейли Глен-Милс от Чико, Калифорния, се явява в съдебната зала за първи път от началото на процеса, 9 февруари 2026 г. Съдия Каролин Б. Кул отправя остро предупреждение към всички в залата да не носят очилата за изкуствен интелект на Meta. „Ако вашите очила записват, трябва да ги свалите“, казва съдията, цитирана в същия репортаж. „Това е заповед — не се позволява разпознаване на съдебните заседатели. Ако сте направили запис, трябва да го изтриете. Това е много сериозно.“ Предупреждението е посрещнато с мълчание.

Зукърбърг заявява, че деца под 13 години никога не са допускани в Instagram. Калей твърди в иска си, че е започнала да използва приложението на 9-годишна възраст.

„Има хора, вероятно значителен брой, които лъжат за възрастта си, за да използват услугите ни“, възразява директорът на Meta. „Прилагането на правилата е отделен въпрос, и е много трудно.“

В отговор адвокатът на ищцата Марк Лание показва вътрешен документ на Instagram от 2018 г., според който около 4 млн. потребители са под 13 години — близо 30% от всички 10- до 12-годишни в САЩ по онова време.

„Има разлика между това дали някой има право да прави нещо и дали сме го хванали да нарушава правилата“, отвръща Зукърбърг на многократни въпроси по темата. „Не виждам защо това е толкова сложно. Политиката ни е ясна — лица под 13 години не се допускат“.

И добавя, че ограничението на възрастта би било много по-лесно приложимо, ако производители на електронни устройства като Apple и Google се съгласят да споделят със социалните мрежи родителските настройки, когато устройствата се опитват да изтеглят приложения.

„Ако искаме да спечелим тийнейджърите, трябва да ги привлечем още преди тийнейджърска възраст (деца между 9 и 12 години)“, продължава да чете адв. Лание вътрешната презентация на Instagram. „И въпреки това казвате, че никога не сте правили това?“, пита той.

Зукърбърг отговаря, че адв. Лание „преиначава“ казаното от него. По думите му Meta е „обсъждала услуги, които децата могат да използват безопасно“. Например създаването на версия на Instagram за лица под 13 години, но в крайна сметка такава никога не била пусната.

В репортаж на изданието Business Standard се цитира мейл от Ник Клег, бивш вицепрезидент по глобалните въпроси на Meta. Клег пише до Зукърбърг и други висши ръководители: „Имаме възрастови ограничения, които не се прилагат (не могат да бъдат приложени?)“; също посочва, че политиките на Instagram и Facebook са такива, че „трудно можем да твърдим, че правим всичко възможно“.

При показването на този мейл в съда, Зукърбърг повтаря, че за разработчиците на приложения е трудно да проверяват възрастта на потребителите и че отговорността трябва да бъде на производителите на мобилни устройства. Според показанията му тийнейджърите в Instagram носят по-малко от 1% от приходите на приложението.

Зукърбърг също свидетелства, че Meta не поставя пред екипите си цели за времето, прекарано от потребителите в Instagram. Но вътрешни документи, представени пред съда същия ден, изглежда противоречат на това. Те описват усилия да се таргетират тийнейджъри, включително с цел увеличаване на времето, прекарано в приложението от деца под 13 години.

Вътрешен обмен на съобщения между служители на Instagram от 2017 г. разкрива как те се оплакват от натиска на Зукърбърг да „атакува под-13-годишните“. „Да, беше отвратително последния път, когато го спомена“, жалва се служител.

Документ от 2022 г. показва, че през 2023 г. целта на Instagram е 40 минути дневно прекарано време в приложението на потребител. За 2026 г. това време нараства до 46 минути на ден.

„Това не са цели, които задаваме на екипите“, защитава се Зукърбърг. „А начини да измерваме дали това, което създаваме, е на прав път.“

В края на показанията адв. Лание разпъва шест-метров винилов плакат със снимки, които Кейли е публикувала в Instagram от 9-годишна досега. И пита свидетеля дали е анализирал как продуктът му вреди на младите хора. Зукърбърг потвърждава, че неговият екип и експерти са провели такова изследване.

Адвокатите на Meta се опитват да дискредитират идеята за зависимост от социалните мрежи, като същевременно поставят под съмнение дали Кейли действително страда от такава, пише Los Angeles Times.

„Съдебните заседатели в Лос Анджелис трябва да преценят дали Instagram е причинил психическите трудности на ищцата“, казва говорителката на Meta Стефани Отуей. „Доказателствата ще покажат, че ги е имала още преди да използва социални мрежи“.

Адвокатът на Meta заявява пред съдебните заседатели, че според медицинския картон на ищцата, проблемите ѝ произтичат от трудно детство и че социалните медии са били отдушник за творческите ѝ пориви.

Отрицателният ефект от ползването на социални мрежи е широко обсъждан, макар и не окончателно признат. Британско проучване от 2022 г. установява, че интензивната употреба на социални медии при младежи води до по-ниска удовлетвореност от живота година по-късно. Американската асоциация по психология цитира Ана Макейб, според която младежи ползващи социалните мрежи страдат често от комплекси за външния вид, хранителни разстройства и депресия. Друго изследване посочва, че ученици, които виждат в социалните медии свои връстници да консумират алкохол, са по-склонни да започнат да пият и злоупотребяват една година по-късно. А през 2025 г. списание Time публикува историята на момиче, направило два опита за самоубийство след активно излагане на информация за самонараняване в Instagram — платформа, която сега съди заедно с още 1800 души.

Австралия забрани достъпа до социални медийни платформи за потребители под 16 години. Други страни – като Великобритания, Испания, Норвегия, Дания, Словения, Франция, Италия, Германия и Малайзия – обмислят подобни ограничения. В САЩ щатът Флорида забрани на компаниите да допускат потребители под 14 години в платформите.

Какво гласи искът

Искът на Кейли Глен-Милс е заведен на 25 юли 2023 г. във Върховния съд на щата Калифорния, централния район на окръг Лос Анджелис, под регистрационен номер 22STCV21355. Ответниците на иска са корпорациите Meta (Facebook, Instagram), Bytedance (TikTok), Alhabet (YouTube) и Snap (Snapchat).

През ноември 2025 г. върховният съдия Каролин Б. Кул издаде ключово решение, с което позволи исковете на ищците Мур, K.G.M. (Кейли Глен-Милс) and R.K.C. да продължат към съдебен процес. Съдия Кул определи, че самите характеристики на платформите — а не само съдържанието на трети страни — може да са отговорни за заявените от ищците вреди, и че съдебните заседатели трябва да решат дали тези характеристики са причинили вредите.

Делата с исковете на R.K.C и Мур са насрочени съответно за 13 април 2026 г. и 8 юни 2026 г.

Искът на Кейли Глен-Милс започва така: „Ищцата е претърпяла лични увреждания и емоционален стрес като директен и непосредствен резултат от използването на дефектните продукти на социалните медии и извършените от тях действия“.

В документа се посочват конкретните увреждания: зависимост, компулсивно използване, депресия, тревожност, самонараняване – желание за самоубийство и умишлено причиняване на порезни рани по тялото; също емоционални и психологически увреждания, и дисморфия на тялото – психично състояние, при което човек е обсебен от въображаеми или преувеличени дефекти във външния си вид.

Искът обвинява ответниците в небрежност – защото не са предупредили за вредите от ползването на социалните платформи, което е тяхно „общо задължение“ към всички ищци по делото. Това задължение е „въз основа на знанието, че малолетни използват техните платформи, на активното насочване на тяхното поведение, и също на маркетинг и реклама насочени към малолетни“.

Според документа, ответниците са имали „специални отношения“ с малолетните ищци в това дело, включително настоящата ищца, защото „специално са таргетирали малолетни като основен пазар, проектирали са функции на платформите, които привличат малолетни, и са ги насърчавали да използват приложенията на ответниците“.

И още: „Ответниците са приканвали малолетни да използват платформите им, за да печелят приходи от реклама, и са проектирали платформите си така, че да увеличат ангажираността на малолетните, като по този начин са формирали специални отношения с ищците, при които е трябвало не само да ги защитят от известни рискове, но и да упражняват разумна грижа за откриване и предупреждение за неизвестни за ползвателите опасности“.

Ответниците са нарушили своето задължение към ищцата, като не са я предупредили и не са инструктирали разумно нея и нейните родители относно рисковете, свързани с използването на техните платформи:

a. не са предупредили ищцата и нейните родители за физическите и психическите рискове от платформите на всеки етап от взаимодействието на ищцата с приложенията – от създаването на профил до настоящето;

б. не са предупредили ищцата за проявята на проблемни признаци на зависимост и компулсивно използване на платформите, като например продължително време на екрана или честата/навикова употреба;

в. не са предупредили, че данните на ищцата се проследяват, използват за създаване на уникален алгоритмичен профил и се продават на рекламни клиенти на ответниците, които ги използват за таргетиране и профилиране;

г. не са предупредили за модифицирани изображения и за психическите рискове, свързани със силно обработени изображения;

д. не са предупредили, че възрастни използват платформите за сексуална експлоатация, изнудване и CSAM (Child Sexual Abuse Material, материали за сексуално насилие над деца);

е. не са предоставили разумни инструкции за безопасна употреба на продукта от младежи на всеки етап от използването на приложенията.

Искът по-натам обяснява, че ако ищцата е получила подходящи и адекватни предупреждения и инструкции относно рисковете от използването на приложенията на ответниците, тя е щяла да ги спазва, и това е щяло ефективно да намали, смекчи и премахне рисковете.

„Липсата на адекватно предупреждение и инструкции от страна на ответниците е непосредствена причина и значим фактор, довел до значителни вреди върху психическото и физическото здраве на ищцата и всички ищци по това дело, освен другите наранявания и вреди, претендирани от ищцата.“

„Ищцата е била увредена от употребата на приложенията на ответниците, без да има вина за това“, гласи искът. „Това прави ответниците солидарно отговорни за уврежданията, причинени от всяко едно от приложенията и действията им, като тежестта се прехвърля на ответниците, да посочат алтернативи и да разпределят отговорността“.

Искът изрично посочва, че действията на ответниците са „умишлени, измамни, преднамерени, безразсъдни, злонамерени, екстремни и възмутителни“, както и че издават „пълна липса на грижа и съзнателно и развратно безразличие към последствията, включително към здравето, безопасността и благосъстоянието на техните клиенти“, затова „оправдават присъждането на наказателни обезщетения в размер, достатъчен да накаже всеки ответник и да възпре други от подобно поведение“.

Ищцата иска съдебно решение срещу всеки ответник и наказателно компенсаторно обезщетение тройно по размер на нанесените щети, заедно с лихви, съдебни разходи, адвокатски хонорари и всякаква друга помощ, която съдът сметне за правилна.