Фейсбук насилието, което роди истински чудовища

Не гледам новини. Но Фейсбук ми ги поднася чрез спонсорирани страници, които не следвам. А и когато се случи нещо такова, дори да живееш в гората, новината ще те намери.

Става дума за убийството на Георги Кузев.

Фактите

37-годишен, от Кричим. Открит на 4 август 2026 г. в безпомощно състояние на Младежкия хълм в Пловдив след сигнал на 112 от минувач. Починал в болница часове по-късно от черепно-мозъчна травма, множество счупвания и разкъсвания на бял дроб, черен дроб и бъбреци.

За извършители са задържани десетима младежи на възраст между 14 и 17 години. Побоят е продължил повече от час. Имало е и гавра – жертвата е била горена с цигари и с обръснати вежди. Обвинени са петима, определени като най-активни: три момчета и две момичета, трима от тях под 16 години, двама – над. Останалите са присъствали, като част от тях са снимали с телефоните си.

Обвинението е за умишлено убийство, извършено с особена жестокост, по хулигански и сексуални подбуди, а прокуратурата добавя и квалификацията „по особено мъчителен начин“.

Поводът: момиче от групата комуникирало с Георги Кузев чрез съобщения, представяйки се за 15-годишно; реално е на 17. Той не криел възрастта си. На приятеля на момичето и на още един участник им хрумнало да подражават на „ловците на педофили“ и вместо да сигнализират полицията, решили да уговорят среща и да се саморазправят.

Защо няма да пиша за случая

Това е толкова прясно, че ми е неудобно дори да пиша за него. Първо – съболезнования на близките. Второ – в момента се води дело, а аз не съм нито съдия, нито адвокат. Няма да навлизам в конкретиката.

Ще пиша за друго. За Фейсбук насилието. За „моралните“ насилници, които го искат и го подклаждат под прикритието на думата „справедливост“.

Двете крайности

Отварям коментарите и виждам две рязко разграничени позиции.

Едните твърдят, че убийците са спасили България от един педофил. Мили хора, мерете си думите. Всяка дума, казана на познат, може да остане нечута или забравена. Всяка дума, написана в социалните мрежи, остава там и се разпространява. Всички повтаряме „нашите деца, децата на България“, а после – „децата са отговорност на родителите си“. И двете твърдения са верни. Живейте, както ви харесва, но не се изказвайте в подкрепа на насилието и убийството там, където децата на България могат да го прочетат – и ще го прочетат.

Другите искат тийнейджърите да бъдат линчувани, искат смъртта им. Наистина ли го искате? Наистина ли искате всичко да се решава така? Ако искрено пожелавате нечия смърт, по какво се различавате от човек, способен да убие? Как се отнема живот с едно изречение?

Трети използват повода, за да се нахвърлят отново върху Ален, основател на група за ловци на педофили. На него ще се върна по-долу.

Това, което ме разтресе най-силно

Мотивът – педофилия; в конкретния случай по-точният термин е ефебофилия (от гръцки ephebos – младеж): клиничният и социологически термин за сексуално привличане на възрастни към младежи в пубертета и юношеството, обикновено във възрастовата група 15–19 години. Най-болната тема на всяка майка. И най-оправдаваният нагон сред онези, които го изпитват – а те, за съжаление, очевидно не са малко.

Тук започва страшното. Почти всеки втори коментар е в един и същ регистър: „Ку*ва на 15“. „Такива сами си го търсят, после мъжете били педофили“. „Бабите ви са раждали на по 14 години, сега изкарахте хората престъпници“

Да, много баби са раждали на 14. Техните деца са отгледали поколението, от което днес всички се оплакват. Хващате ли връзката? Раждането на 14 години тогава е било плод на икономическа необходимост и на съвсем друг обществен ред. Пренасянето на тази норма в 21-ви век не е традиция, а отказ да развиваме обществото си.

Какво казва законът

От 21 март 2026 г. възрастта за сексуално съгласие в България е 16 години – вдигната от 14 с промени в Наказателния кодекс. Всеки сексуален контакт, както и блудствените действия с лице, ненавършило 16 години, се третират като престъпление, независимо дали детето е дало „съгласие“. Съгласието на пострадалия не е елемент от състава. Законът приема, че под тази възраст лицето няма зрелостта да го дава.

Какво казва психологията

Човешкият мозък не е завършен в юношеството. Префронталният кортекс – частта, която отговаря за оценката на риска, контрола на импулсите и осъзнаването на последствията – узрява последен.

Което по законите на страната ни и по законите на самото детско развитие означава едно: „ку*вата на 15“ може да иска каквото си иска, но ти, като отговорен възрастен, си този, който трябва да се отдръпне – и от нейните хормони, и от собствения си нагон.

Децата имат право да грешат, да пробват граници и да се държат незряло. Това е самият процес на израстване. Отговорността границата да съществува е изцяло върху възрастния в стаята. Когато зрял мъж се поддаде на хормоналния бунт на едно дете, той не е жертва на „провокация“, а на собствената си липса на задръжки.

Културата на оправдаване

Под подобни новини се ражда цяла култура на оправдаване. Когато масово се пишат коментари, които защитават такова поведение и вменяват вина на подрастващите, ние изпращаме към собствените си деца едно опасно послание: „Ако някой възрастен ти посегне, вината е в теб“.

С това не просто защитаваме престъпление. Рушим и малкото останала сигурност на децата ни.

И все пак това не оправдава убийството

Нищо от казаното дотук не оправдава убийството, а още по-малко гаврата и мъченията. Това не е самозащита. Не е и граждански арест. Това е убийство, извършено по особено жесток начин.

Позоваването на дейността на Ален не прави стореното добро и не означава, че някой е „спасил света от поредния педофил“. То дава повод на неговите противници да излеят поредната порция омраза – и по този начин самите те подтикват към саморазправа.

Защо изобщо се стигна дотук

Граждански инициативи като тази на Ален съществуват по една-единствена причина: държавата години наред не преследва и не санкционира ефективно хората с подобни девиации.

Но тук е разликата, която мнозина умишлено или не отказват да видят. Методът на Ален работи в рамките на закона – чрез публичност и съдействие с институциите, без насилие и без самосъд.

Всеки престъпник – независимо дали е педофил, или малолетен и непълнолетен извършител на жестоко дело – трябва да бъде „посечен“ от цялата сила на правосъдието. Не от тълпата със сопи, а от закона.

Отговорността на думите

Накрая сме длъжни да погледнем и себе си. Всеки от нас носи лична отговорност за думите си, особено днес, в пространството на социалните мрежи. Семейството, домът и близката среда са основни за възпитанието, но в дигиталния свят всеки наш коментар оставя отпечатък върху едно още развиващо се съзнание.

Ако наистина не искаме утре отново да четем как децата на България са се превърнали в жестоки убийци, може би е крайно време ние, възрастните, да спрем да говорим и да действаме толкова крайно, толкова кърваво и толкова безапелационно към всичко, което не одобряваме.

Промяната започва от собствената ни реч.

Господи, пази децата ни. Включително и от самите нас.