Кондолиза Райс: Иран е във война със САЩ от десетилетия

В интервю за Fox News от 5 март 2026 г. бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс защити твърдата линия спрямо Иран и заяви, че настоящата конфронтация между Вашингтон и Техеран не е нов конфликт, а реакция на десетилетия враждебност от страна на иранския режим. Според нея, основната цел на американската стратегия трябва да е лишаване на Иран от способността да използва военна сила и да дестабилизира Близкия изток чрез прокси-организации

Райс очерта историческата рамка на конфликта, ролята на Иран в регионалните войни, рисковете от военна ескалация и възможните стратегически последици от отслабването на иранския режим. Тя също постави въпроса дали настоящият момент представлява рядка геополитическа възможност за ограничаване на иранската военна мощ, и дали подобно развитие в дългосрочен план може да донесе промяна в самия Иран.

Още в началото на разговора политикът отхвърли тезата, че настоящото напрежение е внезапна ескалация. „Най-важното е да се признае, че Иран е във война с нас поне от 47 години — още от 1979 г.“.

Непосредствена заплаха

Според Райс политическият дебат във Вашингтон често игнорира този исторически контекст. Това ясно се вижда от коментарите на критиците на Тръмп от Демократическата партия. Например, сенатор Ричард Блументал, демократ от щат Кънектикът, поставя под съмнение основния аргумент на администрацията за атаката. Според него няма доказателства за непосредствена заплаха, която да оправдае военни действия.

Но Райс е категорична, че кризата със заложниците в американското посолство в Техеран през 1979 г., при която дипломати са държани в плен 444 дни, атентатът срещу американските морски пехотинци в Бейрут през 1983 г., както и ролята на Иран във войната в Ирак са само част от поредицата конфликти, които показват последователната стратегия на Техеран.

Бившият държавен секретар подчертa и ролята на Иран във въоръжаването на групировки в региона като „Хизбула“ и „Хамас“. Тя категорично отхвърли твърденията, че иранският режим не носи опасност. „Да се казва, че този режим не е заплаха, не отговаря на историческите факти“.

Според нея настоящите военни действия трябва да се разглеждат през призмата на конкретна стратегическа цел. „Ако целта на администрацията е да направи Иран неспособен да използва военна сила извън границите си, за да заплашва съседите си, съюзниците ни и нашите бази, то това това е една достойна цел“.

Подобна стратегия би ограничила и способността на режима да използва конвенционалната си военна мощ като защитен „чадър“ за ядрените си амбиции, смята Райс. Този аргумент обаче неизбежно се сблъсква с опасенията на американската общественост.

Обществена подкрепа

Социологически проучвания издават значителна доза скептицизъм към дългосрочните последици от подобна конфронтация и слаба обществена подкрепа за войната с Иран. Изследване на университета Кинипиак показва, че 53% от американските избиратели се противопоставят на военните действия на САЩ срещу Иран, докато около 40% ги подкрепят. Същото проучване показва още по-силно несъгласие с евентуално изпращане на сухопътни войски: 74% от анкетираните са против, а едва около 20% биха подкрепили подобен сценарий. Освен това 55% от американците смятат, че Иран не представлява непосредствена военна заплаха, която да оправдае началото на операцията.

Подобна картина показват и други изследвания. Анкета на Reuters/Ipsos, проведена непосредствено след първите удари, установява, че само около 27% от американците одобряват военните действия срещу Иран, докато 43% ги осъждат, а близо 30% не са несигурни.

„При всяка военна операция има несигурност какво ще се случи после“, отбелязва по въпрос Райс. Но това не променя стратегическата логика: ако Иран бъде лишен от способността да използва военната си сила срещу САЩ и техните съюзници, това само по себе си би било значително постижение.

Разширяване на мисията

Друг важен въпрос е рискът от т. нар. „разширяване на мисията“, т.е. постепенна ескалация на военната операция отвъд първоначалните ѝ цели. Райс, която е била в центъра на американската външна политика по време на войните в Афганистан и Ирак, признава, че подобна опасност винаги съществува. Иран не е хомогенна и единна политическа система, а общество с различни етнически общности и вътрешни напрежения, което допълнително усложнява динамиката на конфликта. Политикът припомни, че страната има население от над 90 млн. души, включващо големи етнически групи като кюрдите, подложени на репресии от режима. Тази вътрешна демографска и политическа сложност може да се превърне в решаващ фактор за бъдещето на страната.

В крайна сметка Райс разгледа настоящата ситуация като част от по-широка поредица от стратегически събития, започнали след атаката на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Това нападение е показало, че иранското влияние върху регионалните прокси-структури остава дълбоко и опасно. И подчерта, че сегашният момент може да бъде възприет във Вашингтон като възможност за ограничаване на иранската военна мощ, докато режимът е в по-уязвима позиция.

Въпреки това Райс изказва предпазливост по отношение бъдещето на самия Иран. Дори ако военният натиск отслаби силите за сигурност на режима, политическата трансформация на страната е далечна перспектива. „Може би това ще отвори възможности за иранския народ сам да определи своето бъдеще. Но още сме далеч от този момент“.

Така посланието на Райс е едновременно стратегическо и предупреждаващо. За нея въпросът вече не е дали Иран представлява заплаха, а дали САЩ са готови да се справят с тази реалност, след десетилетия на колебания и частични решения.

Коя е Кондолиза Райс

Кондолиза Райс е една от най-влиятелните фигури в американската външна политика в началото на 21-и век. Тя е съветник по националната сигурност на президента Джордж У. Буш (2001–2005), а след това и държавен секретар на САЩ (2005-2009). Райс е първата афроамериканка, заемала този пост. Преди това е професор по политически науки и специалист по международни отношения в Станфордския университет, където по-късно става и ректор. По време на работата си в администрацията на Буш тя играе ключова роля във формулирането на американската политика след атаките от 11 септември 2001 г. и в стратегиите на Вашингтон в Близкия изток.