BRICS Pay: защо се бави новата платежна система?

След налагането на санкции заради войната в Украйна, Русия е един от най-активните радетели за въвеждане на платежна система алтернативна на западните. BRICS Pay е нова инфраструктура за цифрови плащания и трансгранични финансови транзакции, разработвана в контекста на разширяващото се икономическо партньорство на деветте страни пълноправни членки на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства) и широка група BRICS+ държави.

Основната цел на инициативата е да осигури бързи, сигурни и нискотарифни плащания между участващите страни, като даде алтернатива на съществуващи западни системи като SWIFT и международните карти (Visa/Mastercard).

Идеологически BRICS Pay се описва като инфраструктура, която засилва финансовия суверенитет, подкрепя интероперативност на различни национални платежни системи и включва съвместимост с международните регулации за международни парични трансфери (AML/KYC).

Основни компоненти и функционалности

BRICS Pay e децентрализирана платежна система. Базира се на архитектура без централен контрол (Cross-border messaging system – DCMS), използваща технологии за съобщения между различни платежни мрежи и според някои описания, елементи на блокчейн, което може да увеличи сигурността и устойчивостта на системата.

Системата планира да свърже и да взаимодейства с национални платформи като Русия SPFS, Индия UPI и китайски системи, позволявайки транзакции между тях.

Една от ключовите функции е поддръжката на множество валути. Също възможността за директни плащания в национални валути на участващите държави, намалявайки нуждата от обмен през долара и евентуално ускорявайки сетълмента.

BRICS Pay е планувано да включва следните приложения за потребители и бизнес – първо, мобилно приложение/цифров портфейл: позволява на потребителите да плащат в чужбина без необходимост да откриват местни сметки или обменят пари ръчно. И второ, QR-код плащания: при покупка на потребителски стоки чуждестранни граждани ще могат да плащат чрез QR кодове, използвайки собствените си банкови карти, без валутна размяна.

Практическа реализация

Към началото на 2026 г. BRICS Pay все още се разглежда като развиваща се и частично пилотна инициатива — официални операции между BRICS държавите не са пълноценно въведени, а конкретните технически детайли и интеграция остават в процес на разработка и стандартизация.

Реализацията на BRICS Pay се забавя поради комбинация от технологични, регулаторни, политически и институционални причини. Независимо от стратегическото желание на страните от БРИКС да намалят зависимостта от традиционните западни финансови системи, изпълнението на такава инфраструктура е изключително сложно. Основните фактори, които забавят реализацията, са няколко.

Първо, техническа и инфраструктурна съвместимост. Всеки член на БРИКС развива собствена платежна инфраструктура:

• UPI в Индия;
• CIPS в Китай;
• национални системи за QR плащания в различни страни.

Свързването и хармонизирането им в една обща платформа изисква унифициране на протоколи за съобщения, стандарти за безопасност и механизми за сетълмент. Това е сложен и трудоемък процес.

Второ, интеграция на сигурността и съвместимостта. Трябва да се постигне общо ниво на киберсигурност, защита на данните, AML/KYC регулации и съвместимост с международните финансови правила. Разликите в националните регулаторни изисквания са допълнителна пречка.

Трето, национални интереси. Страни като Индия и Китай имат платформи с голяма национална значимост и влияние в чужбина. Въвеждането на обща система като BRICS Pay може да се възприеме като намаляване стратегическата автономия на тези платформи.

Четвърто, геополитически напрежения. Политическите и икономически различия между страните-членки, включително напрежението между Индия и Китай, също правят трудно постигането на консенсус по ключови технологични и управленски въпроси.

Пето, липса на обща валута. BRICS Pay не разполага с обща платежна единица. Това означава, че транзакциите трябва да се сетълват чрез механизми за обмен между различни национални валути, което добавя оперативни и пазарни рискове, особено когато валутните курсове са нестабилни.

Шесто, неунифицирани капиталови и парични политики. Различията в монетарната политика, капиталовите ограничения и регулирането на потока на капитали затрудняват създаването на общи инфраструктури за сетълмент.

Седмо, национални финансови регулатори. Всеки участник има централни банки и регулатори със собствени стандарти за безопасност и финансов надзор. Постигането на съвместима правна рамка за трансгранични плащания изисква многостранни споразумения.

И осмо, сложност на международните правила. Плащанията трябва да спазват международни правила за борба с финансовата престъпност, санкции и други стандарти, което забавя въвеждането на нови механизми.

BRICS Pay и Swift: прилики и разлики

В Swift няма понятието за валута, но екосистемата предоставя утвърден начин за работа с различни валути. Swift не прави автоматично валутно конвертиране. За това са необходими външен източник на валутни курсове и логика в софтуерният код.

BRICS Pay е междудържавна платежна инфраструктура, която се опитва да свърже различни национални валути, без да използва доминираща трета валута като USD и EUR. Проблемът тук е сетълментът, обменните курсове, регулаторният контрол и доверието между централните банки.

За сетълмент SWIFT използва кореспондентски банки и USD. За SEPA референцията е EUR, а за Visa/Mastercard – клиринг в базова валута. Докато при BRICS Pay засега няма единен клирингов актив, а се разчита на двустранни курсове и посреднически изчисления. Това е икономически, не технически проблем.

Различните валути постоянно променят курса си една спрямо друга. Нека вземем за пример момента на едно плащане – момент на иницииране на плащането е различен от момента на сетълмент и курсът може да се промени. Когато не разполагате с една обща валута, някой поема риска от загуба в разлики на курсовете и трябват механизми за хеджиране, фиксиране на курс и нетиране.

Регулации и суверенитет

Всяка BRICS държава има различен валутен режим, капиталов контрол, различни AML (Anti-Money Laundering – Борба срещу изпирането на пари) и KYC (Know Your Customer – Опознай своя клиент) правила. Обща валута е равносилно на отказ на част от суверенитета. Точно това прави темата политически чувствителна.

Важно е да се има предвид, че в публичното пространство циркулират различни твърдения и критика относно автентичността и степента на реалното внедряване на BRICS Pay — включително опасения за преувеличени маркетингови съобщения или недоказани проекти, които използват BRICS Pay името за свои цели (което се вижда в неофициални дискусии). Това подчертава необходимостта от критичен преглед на източниците и официални регулаторни потвърждения за реални решения базирани на BRICS Pay и въведени в експлоатация.

Платежните системи в Европейсия съюз

В Европейския съюз (ЕС) най-широко използваната система за ежедневни разплащания на този етап е платежната инфраструктура, основана на международни картови мрежи (като Visa и Mastercard), които доминират пазара на плащания в целия ЕС. В повечето държави-членки на ЕС за безкасови плащания чрез кредитни и дебитни карти, Visa и Mastercard съставляват над 80% от картите в обращение и тези мрежи имат огромен дял на транзакциите и използването в търговията и онлайн плащанията. Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че международните картови системи са ключов елемент от електронните плащания в еврозоната, с висок дял на трансакциите спрямо национални платежни системи.

Това означава, че когато говорим за най-популярната международна система, Visa и Mastercard са де факто стандартът за плащания с карти в ЕС за потребители и бизнеса.

Алтернативни системи и инфраструктури

Освен традиционните карти, други международни и регионални решения също набират скорост. Такива са мобилни и дигитални портфейли като Google Pay, Apple Pay и PayPal които също се използват широко в ЕС, особено за онлайн плащания (макар че подлежат на картови схеми за сетълмент). Европейски проекти като Wero (инициатива на European Payments Initiative) целят да предложат европейска алтернатива, но към 2026 г. тя е все още в процес на въвеждане в някои страни и далеч не е масово приета като Visa и Mastercard.

В по-широк финансов контекст много популярни са европейските междубанкови системи като: SEPA (Single Euro Payments Area) – за евро преводи в рамките на ЕС и TARGET2/T2 – система за сетълмент между банки. Тези инфраструктури са жизненоважни за междубанковите плащания и сетълмент, но не са видими за крайния потребител така, както системите за плащане с дебитни и кредитни карти.