Китайската хегемония: технологичният блицкриг на Пекин – от изкуствен интелект и роботи до глобален диктат

Продължение от: Китайската хегемония: икономическият поход на Пекин към върха на света

На Четвъртия пленум (октомври 2025 г.) ККП залага на технологичното доминиране като единствен лост за нови „качествени производствени сили“. Партийното ръководство открито декларира, че е „в ход нов цикъл на научно-технологична революция“ – исторически шанс за КНР „да завземе командните висоти и да наложи своя диктат над глобалното технологично развитие“. Китайските лидери вече не крият, че водят пълномащабна технологична война с цел „абсолютно глобално превъзходство“ – превръщайки се в „мощ в производството, авиационно-космическата област, транспорта и киберпространството“. Целите са изрично „ултранационалистически и хегемонистични“, отразяващи мироглед, в който победата на КНР изисква пълното подчинение на останалия свят.

Общ преглед

Към 2026 г. Китай бележи неравномерен, но значителен технологичен напредък: заема 10-о място в Глобалния иновационен индекс (139 държави) и 3-то в Азиатско-тихоокеанския регион. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) нарастват от 32.9 млрд. щ.д. (2000) до 1.03 трлн. щ.д. (2024) – изпреварвайки САЩ (1.01 трлн. щ.д.) и достигайки 2.7% от БВП. Китай изпреварва САЩ по инфраструктура и технологии, но изостава значително по институции, върховенство на закона и рисков капитал.

Секторни успехи:
– 5G стандартизацият – Huawei е най-големият индивидуален участник в 3GPP.
– фармацевтика – Китай произвежда 30% от новите иновативни лекарства глобално.
– лидерство в електромобили, соларна енергия и роботика.

Ключови слабости:
– търговски самолети – C919 произвежда само 15 бройки (2025) срещу цел 75, почти всяка критична система е западна.
– полупроводници – напредък само в нискосегментни чипове, пълна самодостатъчност е изключително малко вероятна.
– Фондове MCF (военно-гражданско сливане) за периода 2012–2020 г. натрупват едва 108.5 млрд. щ.д. – по-малко от бюджета за НИРД на Huawei самостоятелно.

Извод: технологичният напредък на Китай е безспорен, но неравен – съпроводен от огромно прахосничество и провали, поради което икономическият растеж вероятно ще продължи да стагнира.

Китай има изпреварващо лидерство в 66 от 74 критични технологии, включително напреднала роботика, 5G/6G и батерии. Броят на секторите с монополна китайска изследователска позиция е нараснал до 41. Китайската академия на науките е водещата изследователска институция в света – на първо място в 31 технологии. Университетът „Цинхуа“ води в 5 технологии. В рамките на инициативата AI+ Пекин планира да интегрира ИИ като „мултипликатор на сила“ в реалната икономика – тежката индустрия, енергийната мрежа и инфраструктурата – за разлика от западния модел, третиращ ИИ предимно като софтуерен продукт.

Китай понася сериозни репутационни щети в няколко области. След показания пред Конгреса на САЩ (2024), че китайските власти събират генетични данни от уйгури за програма за принудително трансплантиране на органи – т. нар. „халал органи“ – предлагана на медицински туристи от Персийския залив. Свидетелствата потвърждават многогодишни сигнали от духовната група Фалун Гонг, документирани от международен доклад (2016) и трибунал (2019), че насилственото отнемане на органи в Китай продължава най-малко от 2006 г. След разкритията, американски медицински журнали оттеглят 40 научни статии в областта на трансплантацията на органи заради съмнения, че органите може да са принадлежали на екзекутирани затворници. По-голямата част от общо над 400 статии остават. Oт Китай щафетата могат да поемат мексиканските картели, които сега пласират китайския фентанил в САЩ, или партньори на Пекин в глобалната инициатива BRI. Китай е обявил, че ще поощрява международния обмен в областта на донорството на органи и трансплантацията, по време на конференция за BRI в Нанин, провинция Гуанси (2023). Там китайски представители се хвалят, че са на второ място в света и на първо в Азия по донорство на органи и трансплантация седем поредни години.

През 2018 г. Националната агенция за кибер и информационна сигурност на Чехия (NUKIB) обявява Huawei и ZTE за заплаха за националната сигурност и забранява на държавни служители да ползват продуктите на двете компании. Чешкото разузнаване (BIS) предупреждава още през 2013 г. за потенциалната връзка между продукти на Huawei и ZTE и китайския шпионаж. През 2019 и 2020 г. BIS отправя сериозно предупреждение за китайски усилия за таргетиране на секторите технологии, медии, образование, инфраструктура, здравеопазване, икономика и околна среда – с цел представяне на положителен имидж на Китай. Също, че Китай изпраща свои представители под прикритие като дипломати, журналисти и учени, да предлагат възможности за пътуване и инвестиции, създавайки чувство на задължение за китайското гостоприемство. През 2020 г. китайската държавна инвестиционна компания CITIN е уличена в планове да плаща повече за реклама в местни медии, които пишат положително за Китай. През 2020 г. въпреки китайски натиск, чешкият телеком оператор CETIN с 99.6% покритие, отхвърля китайски фирми от внедряването на 5G в своите мрежи и вместо това избира шведския Ericsson. (Elizabeth C. Economy, The World According to China (2023), p. 41)

Изкуствен интелект

Китайският план за ИИ следва тристепенна стратегия:

– до 2020 г. – сериозен напредък и глобална конкурентоспособност;
– до 2025 г. – световно лидерство и изграждане на регулаторна рамка;
– до 2030 г. – доминираща световна позиция с множество центрове за ИИ иновации и обучение.

Четирите основни принципа на тази стратегия са:

– водеща роля на технологиите за революционни пробиви;
– системно планиране чрез социалистическата система за концентрация на ресурси;
– водеща роля на пазара за ускорена комерсиализация; и
– отворен код за споделяне между индустрия, академия и военно-граждански структури.

Стратегията за отворен код включва участие в глобални проекти с цел лидерство в специфични области като обработка на китайски език и задаване на глобалните тенденции при ИИ с отворен код.

Основният стълб на китайската стратегия за ИИ е заложен в държавния План за развитие на ново поколение ИИ, приет от Държавния съвет на Китай (2017). Тази стратегия еволюира в държавната директива AI+ (2025), целяща пълна индустриална трансформация. Пекин изисква до 2027 г. внедряването на ИИ агенти в ключови сектори да достигне 70%, а до 2030 г. да надхвърли 90%.

Анализ на Световния икономически форум (WEF) потвърждава, че фокусът на Пекин е насочен към мащабното интегриране на ИИ в реалната икономика – производство, здравеопазване и автономна инфраструктура. Международното измерение на тази политика е представено официално от Министерството на външните работи на Китай под формата на „Инициатива за международно сътрудничество AI+“ (2025). Чрез нея Пекин се опитва да наложи ИИ като „глобално обществено благо“, насочено предимно към Глобалния юг, като същевременно изисква алгоритмите задължително да зачитат националния суверенитет на интернет пространството в отделните държави.

През последните години Китай все повече настига САЩ в ИИ – като размер на моделите, производителност, изследвания, цитирания и други показатели. Американските и китайските модели си разменят местата на върха в класациите за производителност многократно от 2025 г. През февруари 2025 г. DeepSeek-R1 за кратко се изравнява с водещия модел на САЩ, а към март 2026 г. най-добрият модел на Anthropic (Claude) води с преднина от едва 2.7%. САЩ все още произвеждат повече ИИ модели от най-висок клас и патенти с по-голямо влияние, докато Китай води по обем публикации, цитирания, брой патенти и инсталации на индустриални роботи. САЩ изпреварват всички по отпускани за ИИ средства: 285.9 млрд. щ.д. – 23.1 пъти по-големи от тези на следващата в класацията държава – Китай с 12.4 млрд. щ.д., като при Китай средствата са държавни. САЩ водят по предприемаческа активност с 1953 новофинансирани ИИ компании (2025), над 10 пъти повече от Китай. Въпреки това броят пристигащи в САЩ ИИ изследователи и разработчици е спаднал с 89% от 2017 г. насам, като само през последната година се наблюдава спад от 80%.

Изследователският център CSET към Джорджтаунския университет анализира 2857 известия за ИИ договори на Китайската народноосвободителна армия (КНОА) (2023-2024). Печелят ги държавните предприятия CETC, CASC и NORINCO, и университети свързани с отбранителния сектор и филиали на Китайската академия на науките. Над 70% от компаниите с два или повече ИИ договора са търговски фирми – „нетрадиционни доставчици“ като iFlyTek, PIESAT и JOUAV – което доказва масовото навлизане на гражданския ИИ сектор в армията за кибероперации и безпилотни апарати. CSET стартира Project ATLAS за наблюдение на китайските ИИ екосистеми и улавяне на академични пробиви, скрити в неструктурирани масиви от данни.

Китай е най-големият световен износител на ИИ технологии за наблюдение – износът на ИИ е с 47.4% по-голям от износа на други навлизащи технологии (2025). Си Дзинпин изрично заявява намерение за глобално налагане на китайски стандарти за ИИ. Ключов инструмент е Инициативата за глобално управление на ИИ, стартирана на Третия форум BRI (2023), позиционираща Китай като защитник на мултилатерализма и Глобалния юг. Допълнителни инициативи включват Центъра за сътрудничество в областта на ИИ между Китай и БРИКС, Форума Китай-Африка и план за изграждане на капацитет в ООН. На международни форуми като APEC Си се застъпва за „Световна организация за сътрудничество в областта на ИИ“, представяйки ИИ като „обществено благо за международната общност“ и позиционира Китай като алтернатива на САЩ в глобалното управление на технологиите.

В Китай „безопасността на ИИ“ не означава защита на потребителите, а гаранция, че ИИ служи на „основните социалистически ценности“ и политическата стабилност на режима. Тази философия е включена в цялостна концепция за национална сигурност, сливаща политически, икономически и технологични рискове в единна система. От Плана за развитие на ИИ от ново поколение (2017) насам китайската политика изисква ИИ да бъде „безопасен, надежден и контролируем“. Регламентите задължават доставчиците да спазват „основните социалистически ценности“ и забраняват съдържание, „подтикващо към подриване на държавната власт“ или „увреждащо националния имидж“. Спазването се налага чрез правителствени оценки на сигурността и задължителна регистрация на алгоритмите – система за предварително одобрение, която не позволява на политически неприемливи модели да достигнат до обществеността.

Тестове потвърждават системна цензура в китайските езикови модели. При изображения от клането на площад „Тиенанмън“ DeepSeek, Ernie, GLM и Qwen избягват ключови термини за военните репресии и демократичните аспирации, рамкирайки събитието като „необходима мярка за социална стабилност“ – за разлика от ChatGPT и Gemini, които включват тези термини. При темата за Фалун Гонг китайските модели регистрират най-ниските нива на отговор – някои изобщо не генерират такива на китайски език, а когато го правят, използват термини като „култ“ и „пропаганда“, възпроизвеждайки официалната линия на ККП. Западните модели по-често споменават преследването и проблемите с човешките права.

ККП използва ИИ за автоматизиране на цензурата, засилване на наблюдението и превантивно потушаване на инакомислието – насочено специфично срещу Фалун Гонг, уйгури и други малцинства в Китай и чужбина. Китайските големи езикови модели (LLM) цензурират политически чувствителни изображения, не само текст. ИИ е внедрен по цялата верига на наказателното правосъдие – от масово наблюдение през „смарт“ съдилища до „смарт“ затвори, с iFlyTek като основен доставчик. Китай разработва LLM на езиците на малцинствата – уйгурски, тибетски, монголски и корейски – за засилен контрол вътре и извън страната. ИИ системи сканират и изтриват забранено съдържание за секунди, минимизирайки нуждата от човешки рецензенти. Tencent, Baidu и ByteDance продават платформи за ИИ цензура на по-малки компании – създавайки пазарен стимул цензурата да става по-евтина и ефективна. ККП планира да разпространи тази технология и по протежение на BRI.

През април 2026 г. Anthropic обвини три китайски ИИ компании – DeepSeek, Moonshot и MiniMax – в неправомерно използване на Claude чрез над 16 млн. взаимодействия с близо 24 000 фалшиви профила за придобиване на възможности чрез техниката „източване“ (distillation) – обучение на по-слаб модел върху резултатите на по-мощен. DeepSeek е таргетирала reasoning способностите и създаване на цензурно-устойчиви алтернативи; Moonshot – агентно разсъждение и кодиране; MiniMax – агентно кодиране и оркестрация. Anthropic предупреди: „Прозорецът за действие е тесен, а заплахата надхвърля пределите на всяка отделна компания или регион“. При незаконно „източваните“ модели липсват предпазни мерки – ако станат с отворен код, рискът за националната сигурност се умножава. Обвинението следва меморандум на OpenAI, предупреждаващ американските законодатели, че DeepSeek системно репликира водещи западни ИИ модели. Същия ден Белият дом публикува меморандум, в който обвини Пекин, че „краде“ интелектуалния капацитет на американските модели за ИИ чрез софтуерни методи. И предупреди, че няма да позволи на Китай да спести милиарди долари чрез „копиране“ на американските инвестиции.

Роботика

Роботиката е стратегически приоритет за Китай от 2014 г., когато Си Дзинпин я извежда на върха на политическия дневен ред. Секторът е включен в MIC25 и е подкрепен от поредица документи: Петгодишен план за роботиката (2021) и План за действие „Робот+“ (2023) – повечето цели към 2025 г. са изпълнени или надхвърлени.

В началото на 2025 г. китайското правителство заделя над 20 млрд. щ.д. субсидии чрез безвъзмездни средства, заеми и данъчни облекчения. Националната комисия за развитие и реформи на (NDRC) обявява нов фонд (2025) за насочване на 137 млрд. щ.д. към стартъпи за ИИ и роботика през следващите 20 години. Пекин и Гуанджоу стартират фондове от по 1.4 млрд. щ.д. всеки, следвани от Шънджън, Шанхай и други региони. С 15-ия петгодишен план (2026) подкрепата се очаква да се разшири още повече.

Китай е най-големият пазар на индустриални роботи в света – 54% от глобалните внедрявания през 2024 г. с рекордните 295 000 инсталирани робота. За първи път местните производители продават повече роботи от чуждестранните – делът им нараства от 28% на 57%. Оперативният парк надхвърля 2 млн. робота – най-големият в света, пет пъти повече от САЩ. Пазарът достига 47 млрд. щ.д. (2024) и се очаква да расте с 23% годишно до 2028 г., с потенциал за средногодишен производствен ръст от 10%. Традиционните лидери ABB, Fanuc и KUKA са изправени пред нарастваща конкуренция от местни китайски производители, подкрепени от държавни стимули и икономии от мащаба. Китай има пет пъти повече фабрични роботи от САЩ, а 57% от тях са произведени на местно ниво. „Роботи правят роботи“, коментира основателят на ИИ стартъп Стив Хсу. Международната федерация по роботика (IFR) подчертава нарастващата пропаст в автоматизацията между Китай и останалите индустриални икономики – роботиката е стратегически стълб за намаляване на зависимостта от чуждестранни технологии и компенсиране на демографския спад.

Китай поставя хуманоидните роботи в центъра на своята национална стратегия. Иска да демонстрира компетенции и глобална конкурентоспособност в тази технологична област. Силно акцентира върху използването на хуманоиди в секторите на услугите, като обслужването на клиенти. Употребата им с цел автоматизиране на производствените линии и намаляване на зависимостта от човешки труд изглежда едва като втора стъпка. Един от ключовите елементи на китайската стратегия е изграждането на мащабируема верига за доставки на ключови компоненти. През 2026 г. Китай публикува първата си национална система от стандарти за хуманоидна роботика и въплътен ИИ (embodied AI) – разработена от над 120 институции под егидата на Министерството на индустрията и информационните технологии. Системата обхваща шест компонента: основни характеристики, „мозък“ и интелигентни изчисления, крайници, цялостни машини, приложение и безопасност/етика – с регулация на целия жизнен цикъл от данните до внедряването на моделите. А 2025 г. се счита за първата година на масово производство на хуманоидни роботи в Китай – над 140 местни производители са пуснали над 330 модела. Новата стандартизационна рамка цели да структурира тази бързо разширяваща се индустрия, определена като стратегически национален приоритет.

През последните пет години Китай е инсталирал повече индустриални роботи от всички останали страни взети заедно. Инициативата „Робот+“, пътната карта „ИИ + Производство“ и 15-ият петгодишен план целят удвояване роботите до 2030 г., подкрепени от субсидии до 30% от разходите. „Роботиката е там, където бяха електромобилите преди десетилетие – бойно поле за трилиони юани“, коментира изпълнителният директор на китайската технологична компания Unitree. Секторът все още зависи от ИИ чиповете на NVIDIA, но бързо локализира хардуерната верига. Хуманоидите страдат от недостатъчна прецизност и цената им трябва да намалее наполовина за масово внедряване. Европейските компании рискуват да повторят сценария при електромобилите.