Междинните избори в САЩ: залогът за Тръмп, Америка и света

На 3 ноември 2026 г. в САЩ се провеждат т. нар. междинни избори – гласуване по средата на четиригодишния президентски мандат. Американците няма да избират държавен глава, а ще определят състава на Конгреса – законодателната власт на страната, както и губернаторите на редица щати и други местни управници.

Макар Доналд Тръмп да остава в Белия дом независимо от резултата, вотът може да реши дали той ще успее да осъществи програмата си през оставащите две години от мандата.

За българския читател вотът може да изглежда като вътрешен спор отвъд океана. Залогът обаче надхвърля борбата за контрол над Конгреса: резултатите ще повлияят на американската политика към войните в Близкия изток и Украйна, отношенията с Русия, международните енергийни пазари и трансатлантическите връзки. По-дълбокият въпрос е в каква посока ще се развиват САЩ и доколко Тръмп ще осъществи промените, заради които се завърна на власт през 2025 г.

Вотът е сблъсък между две представи за икономиката, обществените ценности и мястото на САЩ в света, според Виктор Дейвис Хансън, американски историк, писател и консервативен коментатор.

Единият полюс, според Хансън, е стремежът към ограничаване на държавната намеса, към свободния пазар, националния суверенитет и възстановяването на традиционните институции. Другият е разширяването на федералната власт, прогресивните социални политики и нарастващото влияние на идеологически движения, които се отдалечават от историческите принципи на републиката.

Тази консервативна интерпретация не обяснява всички мотиви на избирателите, но показва колко дълбоко е разделението. За да преценим какви могат да бъдат последиците от вота, трябва да разберем как е устроена американската система и защо един президент може да спечели избори, а две години по-късно да е сериозно ограничен в способността си да изпълнява програмата си.

Защо междинни избори?

За разлика от България, където правителството произлиза от парламентарното мнозинство и пада, ако загуби доверието му, в САЩ президентът и Конгресът получават мандатите си поотделно и независимо един от друг. Президентът се избира за четири години, а членовете на Камарата на представителите – за две. Затова на всеки две години американците обновяват изцяло едната от двете камари на Конгреса.

Конгресът е федералният законодателен орган и се състои от Камара на представителите и Сенат. Камарата има 435 места, които се разпределят между щатите според населението им: колкото по-многолюден е един щат, толкова повече представители изпраща във Вашингтон. Сенатът работи по друг принцип – всеки от 50-те щата има точно двама сенатори, независимо от размера си. Така Калифорния, с близо 40 милиона жители, има същия брой сенатори като Уайоминг, където живеят под 600 000 души.

Мандатите също са различни. Всички членове на Камарата се избират наведнъж на всеки две години. Сенаторите имат шестгодишен мандат и са разделени на три групи, затова приблизително една трета от Сената се обновява на всеки две години. През ноември 2026 г. американците ще изберат изцяло новата Камара на представителите, а в Сената ще бъдат избрани 33 места по редовния цикъл, както и две места на извънредни избори, чиито мандати трябва да бъдат довършени (в Охайо и Флорида).

Тази уредба има ясна цел. Основателите на държавата са искали Камарата да отразява по-бързо промените в обществените настроения, а Сенатът да осигурява стабилност и приемственост. Законите се приемат от двете камари заедно, а президентът може да ги подпише или да ги върне с вето. Конгресът може да преодолее вето, но за това е нужно квалифицирано мнозинство.

Оттук идва ситуация, непривична за Европа. Един президент може да бъде избран с обещание за сериозни промени, партията му да държи Конгреса през първите две години, а след междинните избори опонентите му да вземат мнозинството в едната или и в двете камари. Президентът остава на поста си, но трябва да се съобразява с новото разпределение на силите в законодателната власт.

Ако републиканците загубят Камарата, на администрацията на Тръмп ще бъде много по-трудно да прокарва закони, бюджетни решения и промени, за които е нужно одобрението на Конгреса. Ако мнозинството се промени и в Сената, допълнителни пречки могат да възникнат пред президентските назначения и пред цялата законодателна програма.

Наказателен вот срещу управляващите?

Историята показва защо междинните избори се смятат за изпитание за всяка администрация. Обикновено партията, която държи Белия дом, губи Камарата две години след президентския вот. Победата създава високи очаквания, но междувременно се появяват икономически проблеми, международни кризи и вътрешни конфликти, а недоволните избиратели използват първата възможност да изразят несъгласие.

През 1994 г., две години след избирането на Бил Клинтън, демократите претърпяват тежка загуба и републиканците поемат контрола над Конгреса. През 2010 г. Барак Обама преживява подобен обрат след приемането на спорни реформи, включително в здравното осигуряване. През 2018 г., през първия мандат на Тръмп, демократите си връщат Камарата.

Тази закономерност не означава, че резултатът през 2026 г. е предрешен. Той зависи от конкретните кандидати, проблемите във всеки щат, избирателната активност и оценката за действията на президента. Все пак тя обяснява защо републиканците са изправени пред сериозно предизвикателство именно сега, когато високите цени на горивата и войната с Иран вече се отразяват на американските семейства.

Тръмп се върна в Белия дом през януари 2025 г. с обещания за съществени промени във федералната администрация, имиграцията, енергетиката, данъците и отношенията със съюзниците на САЩ. Част от тях могат да се изпълнят с правомощията на изпълнителната власт, но други изискват закони, бюджетни средства и съгласието на Конгреса. Загубата на републиканското мнозинство би засегнала именно тези възможности.

Нов опит за импийчмънт?

Един от най-острите въпроси около вота засяга не толкова законодателството, колкото намеренията на демократите да използват контролните правомощия на Конгреса срещу администрацията.

Още преди изборите представители на Демократическата партия започнаха да обсъждат възможни разследвания на президента, министрите му, решенията му и бизнес интересите на семейството му. Някои демократически конгресмени открито повдигат възможността за нова процедура по импийчмънт на Тръмп.

Импийчмънтът е конституционна процедура за търсене на отговорност от президента и други висши федерални служители. Камарата може да повдигне обвинения с обикновено мнозинство, след което Сенатът провежда процес. За осъждане и отстраняване на президента е нужна подкрепата на две трети от присъстващите сенатори.

Значението на подобна процедура не се изчерпва с евентуалното отстраняване. Парламентарните разследвания могат да продължат месеци, да изискват документи, да призовават свидетели и да принуждават администрацията постоянно да защитава действията си, което отклонява внимание и ресурси от управленската програма. Затова Хансън предупреждава за опасността от т.нар. lawfare – законова война, т.е. използване на правни и институционални процедури като средство за политическа борба.

Въпросът има история. По време на първия мандат на Тръмп демократите в Камарата два пъти гласуваха импийчмънт срещу него – през 2019 и 2021 г. И в двата случая Сенатът не събра нужното мнозинство за осъждане, но процедурите повлияха значително на атмосферата във Вашингтон и задълбочиха противопоставянето между партиите.

В навечерието на вота в Демократическата партия липсва консенсус, че новият импийчмънт е първи приоритет. Някои предпочитат разследвания на конкретни нарушения вместо процедура с ограничени шансове за успех.

Последствия за Иран

Докато във Вашингтон броят колко места ще спечелят или загубят, в Техеран следят съотношението на силите в американския Конгрес. Иран е във военен конфликт със САЩ и Израел от февруари 2026 г.

Президентът има значителни правомощия във външната политика и над въоръжените сили, но Конгресът отпуска бюджетните средства и има законодателни правомощия във връзка с употребата на военна сила. Затова съставът му може да повлияе както на възможностите за продължаване на военни операции, така и на вътрешния натиск за прекратяването им.

Според Хансън, Техеран има основания да се надява, че успех на демократите ще ограничи свободата на действие на Тръмп. Иранското ръководство може да използва протакането на конфликта и икономическите му последствия, за да засили вътрешния натиск върху американската администрация.

На 14 октомври Reuters съобщи, позовавайки се на двама високопоставени ирански представители, че Техеран променя тактиката си срещу търговското корабоплаване в района на Ормузкия проток, за да поддържа високите цени на петрола и да влияе върху обстановката преди американския вот.

Допреди войната, през тесния морски проход между Иран и Арабския полуостров, минаваше около една пета от световните доставки на петрол и значителна част от търговията с втечнен природен газ. Нарушаването на корабоплаването през тази стратегическа точка се отрази на целия свят. Танкерите бяха принудени да сменят маршрутите си, застрахователите повишиха цената на покритието срещу военни рискове, а търговците завишиха цените на суровините. Част от разходите се прехвърлиха върху транспорта, индустрията и потребителите. Така конфликтът в Близкия изток се превърна в проблем за американския президент.

На 20 октомври Reuters публикува разследване, позоваващо се на високопоставени ирански представители, че Техеран нарочно бави преговорите със САЩ, за да не даде на Тръмп възможност да обяви дипломатически успех броени дни преди изборите.

Така се оказва, че макар противниците на САЩ да не гласуват, те все пак оказват влияние върху избора на американците. Поддържането на несигурност, икономически натиск и продължителен конфликт е именно такава стратегия.

В анализа си Хансън споменава за възможността „октомврийска изненада“. В американската традиция така се нарича неочаквано събитие малко преди ноемврийския вот, което може съществено да промени обществените нагласи. Според иторика, не е изключено изненада може да дойде от вътрешните противници на иранския режим. След протестите и тежките репресии през януари 2026 г. различни опозиционни движения може да виждат в сегашния момент шанс за промяна. Това поставя американските избори в още по-необичайна светлина: докато властта в Техеран може да се надява, че промяната в Конгреса ще отслаби натиска върху нея, противниците ѝ може да очакват обратното – че американската политика ще остане достатъчно твърда, за да продължи отслабването на режима.

Хутите срещу Саудитска Арабия: нов конфликт?

Към тази сложна картина се добавиха и нападенията на хутите срещу Саудитска Арабия. Хутите са йеменско военно и политическо движение, което контролира значителни територии в страната и получава подкрепа от Иран. Конфликтът им със Саудитска Арабия има дълга история, свързана с гражданската война в Йемен и регионалното съперничество между Рияд и Техеран.

На 10 октомври международното летище в Рияд беше поразено при нападение, за което хутите поеха отговорност. По последни данни загиналите са 13, а летището преустанови дейност. Атаката беше последвана от нови заплахи, които усложниха усилията за възстановяване на въздушния транспорт.

Възниква въпросът дали ескалацията е част от по-широк натиск върху САЩ и съюзниците им. Подкрепата на Техеран за хутите е известен фактор, но това не доказва, че всяка тяхна операция е наредена от иранското ръководство. Още по-малко може да се заключи, че ударът срещу Рияд е организиран с пряката цел да промени изхода на американския вот.

Възможността все пак заслужава внимание, защото ескалацията в региона може да постави Вашингтон пред решения за военна намеса непосредствено преди гласуването. Тръмп вече се опитва да ограничи риска от разрастване на конфликта, а нова американска операция би повишила икономическата и политическата цена на войната.

Русия, Украйна и необичайната сделка за дизела

Друг пример за връзката между американската вътрешна политика и международните конфликти е решението на Тръмп да допусне нови доставки на руски дизел. На 9 октомври 2026 г. президентът на САЩ обяви договореност с Владимир Путин, според която Русия ще достави над 300 000 метрични тона дизелово гориво за американския и световния пазар. Финансовото министерство на САЩ временно разреши доставките, което предизвика критики заради наложените по-рано санкции срещу Москва заради войната в Украйна.

За мнозина това е трудно обяснимо противоречие. От една страна, Вашингтон подкрепя Украйна и участва в санкционния натиск; от друга, президентът допуска търговия с руски петролен продукт, която може да донесе приходи на руската икономика.

Дизелът обаче не е просто гориво. Той е необходим за товарния транспорт, земеделската техника, част от промишлеността и отоплението. Когато цената му расте, превозвачите плащат повече за превоза на стоки, фермерите увеличават разходите си, а поскъпването може да стигне до хранителните продукти и други потребителски стоки. Тръмп се опитва да смекчи именно този натиск в момент, когато американските домакинства вече усещат високите цени на енергията. Но решението има и външнополитическа цена. Критиците му предупреждават, че руските доставки отслабват натиска върху Москва и осигуряват допълнителен финансов ресурс за продължаване на войната срещу Украйна.

Така възниква сложен избор между конкуриращи се цели: по-ниски енергийни разходи за американската икономика, запазване на натиска върху Русия и подкрепа за Украйна. Никоя от тях не може да се разглежда изолирано. Дори икономически оправдана мярка може да има нежелани международни последствия, а принципно последователната санкционна политика може да доведе до по-високи сметки за потребителите.

Не бива да се преувеличава и ефектът от конкретната договореност. Обявените количества са сравнително малки спрямо мащабите на световния пазар, затова мярката ще окаже краткосрочно влияние върху цените и очакванията, без непременно да реши трайно проблема с доставките. Но това е пример как предизборният натиск може да постави администрацията пред решения, които икономиката и геополитиката оценяват по различен начин.

Републиканци срещу демократи: повече от борба за власт

Международните конфликти заемат важно място в кампанията, но дълбокото разделение в американското общество не започва с войната в Иран или с поскъпването на горивата. То идва от десетилетни спорове за ролята на държавата, икономическата свобода, имиграцията, ценностите и националната идентичност.

Според Хансън вотът противопоставя два подхода. Единият поставя в центъра свободния пазар, личната отговорност, ограничената държавна намеса и запазването на традиционните институции. Другият дава по-голяма тежест на държавните програми, преразпределението на доходите, социалното равенство и промените в обществените отношения.

Подобно разграничение е характерно за консервативната мисъл, а действителните позиции на партиите са по-разнообразни. Сред републиканците има разлики между привържениците на свободната търговия и подкрепящите протекционизма и по-активната индустриална политика. Сред демократите има както умерени, ориентирани към пазарната икономика, така и прогресивни движения, които искат значително разширяване на държавните програми. Различията по основните въпроси обаче са реални и могат да доведат до много различни управленски решения.

Първият от тях е имиграцията. Тръмп и съюзниците му поставят в центъра контрола над границите, прилагането на имиграционните закони и ограничаването на незаконното пребиваване. Демократите по-често настояват за повече имиграция, защита на определени категории мигранти и ограничения върху депортиране. Спорът се усложнява от нуждите на американските работодатели, хуманитарните съображения и изискването законите да се прилагат еднакво към всички.

Вторият е енергийната политика. Републиканците изтъкват значението на вътрешния добив на петрол и природен газ, развитието на инфраструктурата и намаляването на регулациите, които според тях оскъпяват производството. Демократите по-често подкрепят ограничаването на въглеродните емисии, възобновяемите източници и технологичния преход. Въпросът не е само екологичен: цената на тока и горивата влияе пряко върху конкурентоспособността на индустрията и върху бюджетите на домакинствата.

Особено чувствителен е спорът за политиките за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI). Поддръжниците им ги смятат за начин да се преодолеят трайни обществени неравенства. Консервативните критици възразяват, че някои практики създават нови форми на неравно третиране, когато при наемане на работа или прием в учебно заведение груповата принадлежност тежи повече от личните качества. Така спорът за равните възможности се превръща в спор за това какво означава равенство пред закона.

Колко струва държавата?

Една от темите, по които Хансън критикува остро федералното управление, е разходването на публични средства и слабият контрол върху държавните програми.

През април 2024 г. американската Сметна палата (GAO) публикува доклад, според който федералното правителство може да е изгубило 233-521 млрд. щ.д. годишно от измами. Оценката се основава на данни за 2018–2022 г. и обхваща различни федерални програми и дейности.

Изводът е сериозен. Когато държавата харчи големи суми чрез сложни програми, слабият контрол увеличава риска парите да не стигнат до хората и дейностите, за които са предназначени.

От консервативна гледна точка възниква въпросът дали непрекъснатото разширяване на държавните програми е устойчиво без по-добри механизми за контрол и отчетност. Защитниците на по-активната държава възразяват, че злоупотребите не отменят нуждата от обществени услуги, а изискват по-добро управление. Голяма част от американския дебат се води именно между тези две разбирания.

Калифорния – промяна в политическия модел?

Едно от местата, където противопоставянето между моделите на управление се проявява особено ясно, е Калифорния. За голяма част от света щатът е символ на икономически успех, технологични иновации и огромно богатство. Там са Силициевата долина, Холивуд, големи пристанища и едни от най-продуктивните земеделски райони в страната.

Зад тази мощ обаче стоят сериозни проблеми. Калифорния е сред най-скъпите места за живеене в САЩ: жилищата са недостъпни за голяма част от хората, енергията има също висока цена. Щатската администрация отдавна е критикувана за сложните регулации, високи инфраструктурни разходи и бездомните.

Властта в Калифорния отдавна е в ръцете на Демократическата партия. Затова кандидатурата на републиканеца Стив Хилтън за губернатор е интересна. Хилтън, бивш съветник на британския премиер Дейвид Камерън и телевизионен коментатор, изгражда кампанията си върху идеята за по-ниски данъци и разходи за енергия, облекчаване на регулациите върху жилищното строителство и промени в начина, по който институциите предоставят услуги. Това е ясен контраст с подхода на демократите, които залагат повече на обществените програми, социалната защита и регулирането на икономиката.

Хилтън излиза срещу демократа Хавиер Бесера, който има дългогодишен опит във федералното и щатското управление. Социологическите данни показват значителна преднина за Бесера. Според проучване на Emerson College той получава 60% подкрепа срещу 33% за Хилтън.

Настоящият губернатор Гавин Нюсъм, също демократ, не може да се кандидатира за трети мандат заради ограничението на мандатите, затова постът се освобождава и Бесера се бори да го наследи.

Избирателните списъци

Доверието в изборната система е още един проблем в Калифорния. На 15 октомври 2026 г. Министерството на правосъдието на САЩ заведе дело срещу златния щат. Федерални органи съобщиха, че са открили над 20 000 регистрирани избиратели, неамерикански граждани. Щатските власти са отказали да ги премахнат от списъците.

В САЩ изборите се организират от самите щати, а правилата за регистрация, гласуване по пощата и проверка на избирателите се различават. В Калифорния всеки регистриран избирател получава бюлетина по пощата и може да я използва по установените процедури. За участие във федерални избори е задължително американско гражданство. Дори чужденец с разрешение за постоянно пребиваване (притежател на зелена карта) няма право да гласува за президент и Конгрес.

На 19 октомври Министерството на правосъдието съобщи за повдигнати федерални обвинения срещу 28 чужденци за незаконно гласуване. Част от обвиняемите са арестувани.

Значение на междинните избори за Европа и България

Отговорът започва с мястото на САЩ в международната система. Страната е водещ военен и икономически фактор в НАТО, има значително влияние върху финансовите пазари и участва в решенията за множество конфликти. Европейската сигурност е особено тясно свързана с американската политика след руското нахлуване в Украйна. Военната помощ, санкциите, дипломатическите инициативи и отношенията между Вашингтон и Москва имат непосредствено значение за държавите от източния фланг на НАТО, сред които е България.

Ако след вота Конгресът започне да блокира определени решения на Тръмп, ще бъде по-трудно да се приемат нови мерки, да се финансират международни програми и да се постигат договорености между изпълнителната и законодателната власт. Президентът обаче запазва значителни правомощия във външната политика, затова промяната в мнозинството не означава непременно промяна в дипломацията и военната стратегия.

За Европа значение имат и американските решения в енергетиката. Цените на петрола и газа се определят на международните пазари, а военните действия в Близкия изток влияят на цената на суровините, застраховките, превозите и производствените разходи. Така конфликт, който се развива далеч от България, може да се отрази на цените на горивата и на редица стоки в Европа.

Не по-малко важни са отношенията между Вашингтон и Брюксел по търговията, отбранителните разходи и индустриалната политика. Американските решения за митата, санкциите и енергийното производство могат да променят условията, в които работят европейските предприятия, и да създадат както възможности, така и трудности за европейската икономика.

Затова междинните избори са част от по-широка динамика: решенията на избирателите в отделни щати могат да повлияят на законодателните възможности на Вашингтон, а оттам и на отношенията му с партньорите.