Зад фасадата в Пекин: Истинската (и тайна) цел на срещата Тръмп – Си

Каква е истинската цел на посещението на Тръмп в Пекин? Какво иска да постигне Си Дзинпин? Кои са Трите Б-та и трите Т-та? Защо тази среща на върха е необичайна? Как възприемат китайците жеста на Си да заведе Тръмп в Храма на Небето? В каква тайна среща ще участват двамата лидери? И какъв исторически съвет да даде Тръмп на Си?

На тези и още въпроси отговаря базираната в САЩ влогърка Лей, в епизод от подкаста Lei’s Real Talk от 13 май 2026 г.

* * *

Най-голямата геополитическа история за тази седмица е посещението на президента Тръмп в Пекин. Всеки по-значим анализатор, списващ информационни бюлетини, или геополитически експерт, говори за това. Поддръжниците на Тръмп имат своя собствена интерпретация. Неговите критици имат своята. Хората, които подкрепят Пекин, наблюдават внимателно, както и тези, които се противопоставят на ККП (Китайската комунистическа партия). Някои твърдят, че Тръмп изобщо не бива да посещава най-големия стратегически съперник и противник на Америка. Други са разочаровани от това, че Тръмп продължава да описва Си Дзинпин като свой приятел и уважаван лидер. В същото време много анализатори вярват, че двете страни все пак биха могли да постигнат известно ниво на съгласие по ключови въпроси като търговията, Иран, Тайван, технологиите и веригите за доставки. В момента медийните дискусии са залети от спекулации за това какво искат двете страни от тази среща на върха.

Едно популярно обобщение, което циркулира наоколо, ми се стори интересно. Нарича се „Трите Б-та и трите Т-та“ (three B’s and three T’s). Според тази интерпретация Пекин предлага да купи три неща с „Б“: самолети Боинг (Boeings), соя (beans) и говеждо месо (beef). В замяна Китай иска отстъпки по три неща с „Т“: мита (tariffs), технологии (technology) и Тайван (Taiwan).

Но напоследък започна да се появява и друга гледна точка. Хората смятат, че фокусът се е изместил към кризата в Иран, енергийната сигурност и Ормузкия пролив. Лично аз не очаквам сериозни пробиви от тази среща на върха по нито един от тези въпроси. Все повече подозирам, че истинската цел на това пътуване може да е нещо съвсем различно. Има една китайска поговорка: „Хората отвън гледат драмата, хората отвътре разбират скритата игра“. Започвам да вярвам, че Тръмп може би пътува за Пекин с една много конкретна стратегическа цел – да оцени реалното политическо положение на Си Дзинпин в самата партия. Днес всъщност разполагаме с вътрешна информация, която може да помогне за потвърждаването на моето подозрение. Но преди да стигнем дотам, нека първо разгледаме странните геополитически аномалии около дългоочакваното посещение на Тръмп в Пекин и какво могат да разкрият те за реалната ситуация в отношенията между САЩ и Китай.

Аномалии

Първата аномалия е необичайно закъснялото обявяване на срещата. Обикновено посещения като това се планират до най-малкия детайл далеч по-рано. В случая всичко остана неясно почти до самото пристигане на Тръмп в Пекин. Китайската страна не обяви официално посещението на Тръмп до понеделник. А Тръмп пристига в Пекин в сряда. Това са едва два дни преди пристигането. За сравнение, по време на първото посещение на Тръмп в Китай през 2017 г., Пекин обяви графика около седмица по-рано. Този път много подробности са останали нерешени до последния момент, а това само по себе си вече подсказва, че тази среща на върха може да е много по-чувствителна и сложна, отколкото се представя публично.

Вторият странен сигнал са подготовките в последната минута. Това е нещо, което смятам за много необичаен знак. Вицепремиерът на Китай, отговарящ за икономиката, внезапно замина за Южна Корея, за да се срещне със своя колега – министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт, само ден преди Тръмп да се срещне със Си Дзинпин в Пекин. Бесънт напусна Пекин по-рано, като посети Япония и Южна Корея, преди да продължи към Китай като част от делегацията на Тръмп.

Но това, което е особено интересно, е графикът от китайска страна. Почти веднага след като Пекин официално обяви посещението на Тръмп, най-високопоставеният икономически служител на Китай напусна Пекин на 12 май, за да се срещне с американския си колега на 13 май, и после да се втурне обратно в Пекин за срещата на върха? Моята интерпретация е проста. Дневният ред на срещата на върха може да се е променил в последния момент. Може би е имало сериозни разногласия, които не са били разрешени, и в Пекин може да са бързали да намалят търканията, преди Си Дзинпин лично да се срещне с Тръмп.

Според вътрешен източник в Пекин, срещата на върха първоначално е била за търговски преговори. Но преди около 10 дни Вашингтон съобщи, че е изпратил дипломатическо съобщение до Пекин с искане за дискусии относно иранската криза и отварянето и стабилизирането на Ормузкия пролив. Според източника, това е била точно темата, която Пекин се надява да избегне. Ситуацията ескалира, след като Иран отхвърли предложението на САЩ миналия уикенд. Според тези доклади Вашингтон също така подозира, че Китай може да използва железопътни системи и руски маршрути, за да предоставя на Иран стоки с двойна употреба – гражданска и военна. В същото време източници, близки до системата на външните работи на Китай, подсказват, че Пекин разбира, че иранският въпрос сега започва да преформатира по-широките отношения между САЩ и Китай. Така че Пекин може да се опита да използва кризата, за да потърси по-категорични американски уверения или отстъпки по отношение на Тайван. Вътрешен човек в Китай обобщи тази среща на върха по следния начин: „Едната страна говори за Ормузкия пролив. Другата страна говори за Тайванския пролив. С други думи – два пролива, две точки на натиск, две геополитически разменни монети“.

Трета аномалия е засилването на сигурността. Самият мащаб на американските сили за сигурност влязоха в Китай преди срещата на върха. През последните дни видеоклипове, циркулиращи в китайските социални медии, показаха масивни транспортни самолети C-17 на ВВС на САЩ, които кацат в Пекин един след друг. Докато конвои на американските тайни служби и президентски превозни средства открито се движеха по улиците на Пекин, хората не помнят да са виждали такъв тип американска сигурност при предишни посещения на американски държавни глави. Според докладите, броят на американските транспортни самолети C-17, отиващи в Китай, вече е достигнал 12, което е рекорд за посещение на американски президент в чужбина. А общият капацитет на товара им според съобщенията надхвърля 1000 тона. За сравнение, по време на посещението на Тръмп в Китай през 2017 г. само два C-17 придружаваха делегацията. Тази година са 12. С други думи, това не е нормална логистика за среща на върха. Изглежда по-скоро сякаш Вашингтон временно премества мобилен Бял дом директно в политическия център на Китай. И психологически това носи символика. Тъй като американското присъствие се засили, собственият отговор на Пекин по отношение на сигурността също стана видимо по-тежък.

И така, хората са заснели в Пекин кадри от пристигането на транспортния самолет C-17. Също са забелязали американски автомобили близо до хотел „Четири сезона“ (Four Seasons), разположен близо до посолството на САЩ. Хората са видели патрулни автомобили. Също са преброили между 50 и 70 американски превозни средства по улиците на Пекин. Това са конвои на Тайните служби на САЩ. Това бързо разпали дискусия в китайските социални медии, тъй като на обикновените китайски граждани не е позволено свободно да влизат в Пекин без разрешителни. Да, обикновените китайци не могат да влизат свободно в Пекин. Те трябва да получат разрешително. Така някои китайци на шега попитаха: „Имат ли тези американски коли разрешително за влизане в Пекин?“. А други саркастично коментираха: „Толкова за ККП, която нарича себе си най-сигурната страна в света“.

Независимо какво ще обсъдят зад затворени врати Тръмп и Си, едно нещо вече е ясно. Нито една от двете страни не се отнася към срещата като към обикновено дипломатическо посещение. Напрежението вече е станало достатъчно видимо, че дори обикновените хора в Пекин могат да го усетят. Дори само мащабът на операцията по сигурността подсказва, че и двете правителства виждат тази среща на върха като необичайно чувствителна, с необичайно високи залози и потенциално много по-крехка, отколкото хората признават. Добре.

Четвъртата аномалия е времето на едно друго държавно посещение точно преди пристигането на Тръмп в Пекин – на президента на Таджикистан. Визитата беше обявена в петък, 8 май. Китайското външно министерство внезапно обяви, че президентът на Таджикистан Емомали Рахмон ще посети Китай от 11 до 14 май. Това е от понеделник до четвъртък. Тръмп пристига в сряда вечерта. С други думи, докато президентът на Таджикистан си тръгва, Тръмп пристига. Това време едва ли е случайно, тъй като имате две последователни държавни посещения. Посещението на таджикския президент също беше обявено в последния момент – в петъка преди това. Това не изглежда нормално. И може да отразява нещо много по-голямо – ускоряващите се усилия на Пекин да изгради алтернативни стратегически спасителни линии в Централна Азия, особено към Иран.

През последните месеци Китай бързо придвижва множество железопътни коридори, свързващи Синдзян с Централна Азия и в крайна сметка с Близкия изток. Единият маршрут пресича Казахстан. Друг преминава през Киргизстан и Узбекистан. И сега Пекин изглежда заинтересован от допълнителен коридор през Таджикистан. Т.е. Китай търси коридори през четири от петте централноазиатски страни, прокарваща железопътна инфраструктура към Иран. Тъй като с нарастването на напрежението в Близкия изток и Ормузкия пролив, Пекин изглежда все по-загрижен за дългосрочната си енергийна уязвимост по море. Под засилващия се натиск от страна на американския флот Китай може би вярва, че има нужда от сухопътни алтернативи, в случай че традиционните корабоплавателни маршрути бъдат прекъснати. И това създава странната визия около тази среща на върха. Докато Тръмп се подготвя да пристигне в Пекин за преговори на високо равнище относно търговията, Иран, Тайван и глобалната сигурност, Си Дзинпин едновременно с това се среща с централноазиатски лидери, за да разшири инфраструктурните коридори, които в крайна сметка водят към Иран. С други думи, Пекин изглежда се подготвя за преговори и за конфронтация по едно и също време. Това противоречие може да се окаже един изключително показателен сигнал около тази среща на върха.

Програмата

Тръмп пристига в Пекин в сряда вечерта. След това четвъртък е големият ден. Четвъртък сутринта ще има церемония по посрещането, последвана от официална двустранна среща на върха. Следобед Си Дзинпин лично ще придружи Тръмп при посещението му в Храма на небето – древен имперски обект, където императорите от династиите Мин и Цин са се молели на Небето.След това вечерта ще има държавен банкет. В петък Си Дзинпин ще бъде домакин на неофициална среща на чай, последвана от работен обяд с американската делегация. След обяда Тръмп си заминава у дома.

На пръв поглед това може да звучи като стандартен дипломатически протокол, но ако се вгледате внимателно, нещо в тази подредба изглежда необичайно. Си Дзинпин на практика ще прекара почти цялото посещение, придружавайки Тръмп лично. Програмата за четвъртък е сравнително нормална, защото включва всички официални ангажименти. Официална среща, церемония, държавен банкет, разглеждане на исторически забележителности. Но програмата за петък изглежда малко по-различно. Имате чаена среща, прием на чай. На китайски го наричат chashu (чашу). Звучи наистина неформално. Нещо като неформален разговор на по чаша чай. И след това имате обяд. Хората се чудят защо първо чай, а после обяд. Времето за чай може да варира. В Южен Китай, и особено в кантонската култура, времето за чай често е сутрин. Това е почти като сутрешен социален ритуал. Точно оттам първоначално произлиза културата на Дим Сум (dim sum). Ако тази интерпретация е правилна, Си Дзинпин и Тръмп на практика ще прекарат всяко основно хранене заедно по време на посещението. Някои дори се пошегуваха, че Си Дзинпин е станал бодигард на Доналд Тръмп. С други думи, Си лично остава близо до Тръмп през цялото време.

И напълно естествено хората започват да питат: „Тези двама лидери наистина ли имат толкова много за обсъждане?“. Когато Тръмп посети Китай през 2017 г. – по време на първия си мандат – Си Дзинпин вече му оказа необичайно пищно посрещане. Отвори Забранения град, за да забавлява Тръмп, което не се беше случвало преди това. Така Тръмп стана първият чуждестранен лидер в историята, поканен да вечеря вътре в самия Забранен град.

Преди това пътуване от Пекин искали Тръмп да се качи на китайския високоскоростен влак и да посети Шанхай, за да демонстрират инфраструктурните и икономическите постижения на Китай, но американците казали „не“. Тръмп ще остане в Пекин. И вместо в Шанхай и по икономически витрини, Си Дзинпин води Тръмп на място, което е много по-символично – Храма на небето. Тук историята става наистина интересна.

Храмът на Небето

На пръв поглед това може да звучи като обикновено дипломатическо разглеждане на забележителности, но не е. В продължение на векове Храмът на небето е бил мястото, където китайските императори – „синовете на Небето“ – са изпълнявали свещени ритуали, за да се молят за добри реколти и да потвърдят своята божествена легитимност за управление на Китай. На обикновените хора дори не им е било позволено да влизат в много части от комплекса. В имперски Китай това не е било просто религиозно или духовно място. То е било политически символ, свързан пряко с имперската власт и със самия „мандат на Небето“. Така само по себе си това вече прави избора необичаен. Когато лидерите на ККП посрещат други държавни глави, те обикновено прибягват до места като Голямата зала на народното събрание, Джунанхай или дори държавния комплекс за гости „Дяоютай“.

Затова някои анализатори смятат, че Си Дзинпин умишлено използва това място, за да проектира образа на Китай не просто като комунистическа държава, а като 5000-годишна цивилизация с историческа приемственост, простираща се през династиите. С други думи, той може би се опитва визуално да се постави в дългата редица от китайски владетели.

И тук се разкрива още един пласт символика. Си разбира, че Тръмп реагира много добре на грандиозни церемонии и исторически спектакли. Така това може да е причината зад избора на това място. Но има едно „но“. Това, което прави символиката още по-странна, е историческата памет, свързана с Храма на Небето. По време на Боксерското въстание през 1900 г., след като чуждестранните войски влизат в Пекин, Алиансът на осемте нации (на китайски „съюзническите сили“) окупира Храма на Небето и го използва като военно командване по време на чуждестранната окупация на столицата. Тази историческа памет все още е от огромно значение в Китай. ККП е прекарала десетилетия в промиване на мозъци на китайската общественост относно т. нар. „век на унижението“, който се отнася именно до тази чужда инвазия и окупацията на Пекин от чужди сили.

Сега помислете внимателно за начина, по който изглежда това отстрани. Американски президент пристига в Пекин на фона на интензивно геополитическо напрежение. Масивни американски военни транспортни самолети кацат в китайската столица. Конвои на Тайните служби открито се движат по улиците на Пекин. И след това Си Дзинпин лично завежда Тръмп на едно от най-символично чувствителните имперски места в китайската история – място, някога окупирано от чужди сили по време на едно от най-големите национални унижения за Китай. Това създава изключително странен исторически контраст. Не непременно за самия Тръмп, а за китайската аудитория на Си Дзинпин. Някои китайски учени попитаха: „Знае ли изобщо Си Дзинпин какво прави?“. И може би точно това прави посещението в Храма на Небето да изглежда толкова необичайно.

Тайна среща

А сега следва сензацията. Запазвам най-доброто за накрая. Нека да поговорим за тайна лична среща, планирана за 14 май. Бивш бизнес мениджър от Шанхай, който сега живее в САЩ, на име Джулиан Ху, разкри може би най-невероятната подробност за посещението на Тръмп. Според Ху, след разходката в Храма на Небето се очаква Си Дзинпин и Доналд Тръмп да проведат строго секретна частна среща в уединена зона вътре в комплекса. По съобщения, срещата се очаква да продължи между час и 90 минути. Без съветници, без членове на кабинета, без висши служители – вероятно само с преводачи. Но след това Ху разкри още един критичен детайл. Очаква се дъщерята на Си Дзинпин също да бъде там.

Няма официална снимка на дъщерята на Си Дзинпин, тя е пълна мистерия. Никой в Китай, извън нейното семейство, не я е виждал. Има снимка, спрягана като неин портрет, но хората казват, че това изобщо не е тя.

Ху подчертава, че информацията му е изключително надеждна. Според него, срещата ще се проведе или на територията на комплекса Храма на Небето, или по-късно същата вечер преди държавния банкет, в стая в същата сграда. Когато чух това, всичко изведнъж си дойде на мястото. Веднага разбрах защо дъщерята на Си Дзинпин може да присъства.Целта не е церемониална поява, по начина, по който Иванка Тръмп понякога се появяваше на събития в Белия дом. Не, ако тази информация е вярна, ролята на Си Миндзъ (дъщерята на Си) вероятно е много по-чувствителна. Дъщерята на Си Дзинпин е учила английски език в чуждоезикова гимназия, а след това е завършила Харвард. Очевидно говори перфектно английски. С други думи, тя е напълно способна да служи като преводач. И ако присъства на тази частна среща, това може да разкрие нещо изключително важно. Си Дзинпин може да няма доверие на никой друг да превежда личния му разговор с Тръмп.

Помислете какво означава това. Си може би няма пълно доверие на собствената си дипломатическа система, когато разговаря насаме с президента на САЩ. Според мен срещата в крайна сметка може да включва само четирима души – Тръмп, Си Дзинпин, дъщерята на Си и преводач на Тръмп. Какво точно ще обсъждат? Силно подозирам, че каквото и да се каже по време на личния разговор, ще е истинската цел на срещата на върха. Както за Си Дзинпин, така и за Доналд Тръмп. А останалите въпроси – Иран, Тайван, търговията, редкоземните елементи, технологиите – са официалните теми от дневния ред. Т.е., това са официални точки за американците и администрацията на Тръмп иска да използва възможността да ги обсъди с китайските си колеги, но Тръмп няма нужда да лети чак до Пекин само, за да преговаря за детайли от политиката с китайски служители. Може да изпрати заместници, които да се заемат с тях. Тези преговори можеха да се проведат и отдалечено. Вярвам, че Тръмп отива в Пекин за нещо много по-важно. А именно: да оцени лично самия Си Дзинпин – неговото политическо състояние, нивото му на контрол, начина му на мислене, какво се случва вътре в Джунанхай и какво планира да прави Си Дзинпин оттук нататък.

Между другото, не мисля, че двете страни ще постигнат някаква смислени търговски договорки. Защото ККП може просто да се оттегли от тях. Погледнете последното пътуване на Тръмп. Тогава той подписа сделка за 250 млрд. щ.д. с Пекин и след това ККП изобщо не я спази. Така че няма никакво значение какви сделки подписват.

Разбира се, Тръмп не може да се доверява на превода на Си Миндзъ, а винаги трябва да води свой преводач. Професионалните преводачи просто превеждат, без да добавят нищо от своите емоции и интерпретации. Добрият професионален преводач просто превежда точно. Дъщерята на Си може да има собствено мнение. Може да не е съгласна или да е съгласна с това, което баща ѝ казва. Така тя би могла да вмъкне свои собствени виждания в превода и да подведе Тръмп. Затова Тръмп винаги трябва да води свой собствен преводач. Винаги е добре да има втори преводач – втори чифт уши на място, за да слуша, наблюдава и следи за детайлите. При едно пътуване на Еманюел Макрон в Китай, Си Дзинпин го посрещна на подобна среща на чай. След чая двамата се разходиха из градината, при това само с един преводач – китайски. Тогава казах, че това е загуба за французите. Не можете да имате доверие на китайския преводач. Преводачите на ККП са като направени по шаблон – те просто превеждат думите механично, без емоция. Докато един добър преводач превежда човека – неговите чувства и настроение. Така събеседникът почти може да усети оригиналната емоция и чувството зад тези думи. Но обучените от ККП преводачи просто превеждат думите механично, без никаква емоция, без никакви чувства, а това е недостатък за чуждестранните посетители, защото чуват думите, но не усещате истинското чувство зад тях. Ето защо трябва да имате свой собствен устен преводач.

Ако дори независими коментатори и ютубъри като мен открито обсъждат политическите трудности на Си Дзинпин, то правителството на САЩ със своя разузнавателен апарат със сигурност разбира войната на фракции и растящия вакуум във властта вътре в правителствения комплекс на Си Дзинпин – или вътре в неговия политически лагер. Тръмп вероятно иска да оцени ситуацията директно, лице в лице.

Ако погледнете нещата в по-широк план, логиката става още по-интересна предвид всичко, което се случва в света в момента – кризата в Близкия изток, Иран, глобалните енергийни рискове, Тайван и все по-нестабилната геополитическа среда. Защо Тръмп би прекарал три цели дни в пътуване до Пекин, за да пие чай и да посети Храма на Небето? Може би отговорът се крие в тази единствена частна среща. Защото тази среща може да даде на Тръмп нещо, което нито един разузнавателен брифинг не може – директно разчитане на самия Си Дзинпин, включително на неговото здраве. Защото има слухове, според които Си Дзинпин е… как да кажа, психическото му състояние не е много стабилно. Но когато чете сценария си пред преводачи, не можете наистина да разберете. Така на тези официални срещи няма как да разберете. Единственият момент, в който можете да го направите, е когато имате личен разговор, без никой друг наоколо. Това може също така да обясни защо Тръмп многократно хвалеше Си Дзинпин преди заминаването си за Пекин, наричайки го приятел и уважаван лидер. Защо ще казва тези неща публично преди пътуването си? Възможно е, защото Тръмп разбира нещо много просто. Не е лесно да накараш хора като Си Дзинпин да споделят какво наистина мислят. Хората разкриват повече, когато се чувстват уважавани и в комфортна среда, отколкото когато се чувстват притиснати в ъгъла.

Сега възниква по-големият въпрос: дали Си Дзинпин действително ще говори честно? В този момент той може да има все по-малко и по-малко опции. Икономиката на Китай продължава да се влошава. Военното ръководство е „разчистено“. Вътрешната опозиция расте и то расте много бързо, а Си Дзинпин е под натиск да посочи наследник – още не го е направил – и става все по-изолиран политически. Така че при тези условия той се нуждае от външна помощ. Сега в положение да цени външната стабилност повече отвсякога. Това е нещо, което лидерите на ККП традиционно правят. Когато са във вътрешна криза, те прибягват до подкрепа отвън и това се е случвало с Дзян Дзъмин, а държава номер едно, към която се обръщат, са САЩ. Така че не знам какво точно Си ще каже на Тръмп, но няма да се изненадам, ако част от тази среща включва Си, който тихо моли за време, пространство и стратегическа глътка въздух, докато навигира засилващия се натиск у дома.

Т.е. Си Дзинпин иска Тръмп да му помогне политически, защото ситуацията му вътре в партията е тревожна, а не може да каже това на официалната двустранна среща. Той се нуждае от личен момент с Тръмп, за да потърси реално някаква помощ – тъй като наистина има нужда от помощ. А Тръмп се нуждае от такъв момент, за да оцени реалната ситуация на Си Дзинпин. Ето за това е тайната среща, защото на официалните срещи дори не можете да разберете колко буден е Си психически, тъй като той чете от сценарий – всичко е предварително написано. Той прави встъпително изказване, след това неговите служители поемат нещата и те говорят… Не знам, нали разбирате – и всичко е подготвено. Дори Тръмп да зададе въпрос директно на Си Дзинпин на официалната двустранна среща, ако Си Дзинпин няма отговор, може да избере да не отговори. Така наистина не можете да оцените психическото състояние и мисленето на човека от тези официални срещи На частна среща положението е съвсем различно.

Много репортажи в американските медии твърдят, че Си се справя по-добре отвсякога. Но тези новини се захранват от официалния канал на ККП. Ето защо не са достоверни. Те показват нещата, в които ККП иска да вярваме. Така че защо изобщо да им вярваме Нека обърна въпроса. Ако сте дисидент или държавен служител – служител на ККП вътре в системата, който е разстроен от всичко, което се случва в Китай, и който е готов да рискува всичко, което има, за да каже на света какво наистина се случва вътре в Джунанхай, с кого ще се свържете? С големи американски медии като New York Times, CBS, ABC, Wall Street Journal? Абсолютно не. Защото в минутата, в която се свържете с тях, ККП ще разбере. Защото в тези медийни организации има хора, свързани с властите на ККП. Не казвам, че тези хора са шпиони, а че са свързани със служители на ККП. Така че нито един истински смел китаец няма да се свърже с голяма западна медия, за да ѝ каже истината. С кого ще се свържат? С дисиденти. С медии, организирани и създадени от дисиденти, или с медии, които са мразени от ККП – медиите, които ККП се опитва толкова неистово да смаже. И разбира се, когато тези хора говорят, големите медии коментират: „Това са измишльотини“.

Според информацията на Ху, тази частна среща ще се проведе в четвъртък. След това, на следващата сутрин, двамата лидери ще имат още един шанс да проведат неформална среща. Това е срещата на чай само между тях двамата. Мисля, че ще има и други, може би ще присъстват съпругите им, но като цяло ще е в тесен кръг. Това ще им даде възможност да продължат разговора от предишната частна среща. Само обстановката няма да бъде толкова уединена. След това ще има работен обяд с участието на цялата делегация, преди американците да отпътуват.

Ако погледнете от този ъгъл, структурата на цялото посещение изведнъж придобива много повече смисъл. Пътуването може да е било проектирано именно около този частен разговор. И двамата лидери са имали нужда от него, но по различни причини.

Исторически съвет

Си Дзинпин не е напускал Китай, откакто за последно се срещна с Доналд Тръмп на срещата на върха на АТИС (APEC) в Южна Корея миналия октомври. Беше на 30 октомври 2025 г. След завръщането си в Пекин стана необичайно отсъстващ от международната сцена. Дори пропусна срещата на върха на БРИКС – нещо почти немислимо преди. Това ни казва нещо важно. Нещо се променя вътре в Джунанхай. Защото за лидер, който някога проектираше увереност и глобални амбиции, Си Дзинпин сега изглежда все по-предпазлив, все по-вглъбен в себе си и все по-фокусиран върху вътрешната стабилност. Някои дори вярват, че възможността му да пътува в чужбина вече е ограничена.

Може би точно затова срещата с Тръмп е от такова значение. Тя не е заради „Трите Б-та и трите Т-та“, а защото и двете страни разбират, че истинският въпрос вече не е просто отношенията между САЩ и Китай. Истинският въпрос може да е самият Си Дзинпин – неговото политическо положение, нивото му на контрол и дали човекът, седящ срещу Тръмп, все още напълно командва системата.

Затова и тази среща на върха изглежда толкова необичайна. И затова с всички официални церемонии, държавни банкети и дипломатически език, това пътуване все по-малко прилича на нормално държавно посещение и повече на политическа оценка с високи залози.

Сигурно се питате: как президентът Тръмп да използва тази възможност и какъв исторически съвет да даде на Си Дзинпин? Бих казала: да го посъветва да сложи край на системата на ККП.

Вярвам, че на Си Дзинпин е възложена отговорността да сложи край на този режим на ККП – независимо дали доброволно или принудително. Ако го направи доброволно, ще остане в историята като герой или поне като личност от ранга на Горбачов. Но ако не го направи, пак ще сложи край на режима, но принудително. Разликата е, че тогава ще потъне заедно с режима. Ще поеме цялата вина за престъпленията, които режимът е извършил. Изборът е негов. Затова се надявам, надявам се той да избере да го направи доброволно, защото това ще спести страданието на много хора. Ще бъде добре за всички участници. И САЩ няма да имат нужда да отделят толкова много ресурси, за да се справят с толкова много геополитически горещи точки по света.

Преди повече от 30 години президентът Роналд Рейгън застана пред Съветския съюз и произнесе една от най-известните реплики от Студената война: „Г-н Горбачов, съборете тази стена!“. И той го направи. Днес може би историята ни предоставя друг такъв момент, защото ако Си Дзинпин използва властта си, за да започне мирно разпускане на системата на ККП, всичко, което трябва да направи, е просто да обяви, да каже: „Знаете ли какво, това е. Системата не е устойчива. Това е краят. Краят!“ Всичко, което трябва да каже, е: „Това е краят. Аз съм лидерът. Когато кажа, че е краят, значи е краят“. Това е реплика от анимационния филм на Дисни „Аристокотките“. Мисля, че с тази реплика филмът свършва. Си трябва да каже тази реплика, защото това би било най-мирното и конструктивно решение на много от кризите, пред които е изправен светът днес. Това фундаментално би променило отношенията на Китай със света. Би намалило геополитическата конфронтация и, което е по-важно, би сложило край на страданието и страха, изпитвани от обикновените китайци.

Срещата на върха в Пекин е именно такъв момент.