Бангаранга на всички!

!!! Ако се намирате извън България, можете да дадете своя вот за DARA чрез официалната платформа ESC.VOTE. Нужно е само да влезете в сайта по време на гласуването, да изберете България и да подкрепите DARA, която тази вечер ще бъде под номер 1.

Никога не съм се вълнувала от Евровизия. Моята музика не намира място на тази лъскава сцена – там ги няма IMP, ROOF RIMES, IMERA и останалите титани на българския рап, които казват истината в очите. Затова и не следя този кич, не ме докосва.

​Но това, което ме вцепенява от потрес, е нещо много по-дълбоко и страшно – чистата, дестилирана злоба.

​Как е възможно изобщо да се излее толкова жлъч в социалните мрежи върху едно двадесет и няколко годишно момиче? Как съвестта ви позволява да разкъсвате един млад талант, който е успял да пробие в тази наша „хейтърска“ реалност, при това без да се опира на евтината чалга? И като казах чалга – гневът ми кипи най-вече заради лицемерието. Най-гръмогласно осъдителни оценки раздават онези, които години наред са въртели задни части по масите на „Хищна хиена“ и „Синя прашка“. А днес, с нечувана наглост, съдят за морал и изкуство. Осъзнайте се, превърнали сте се в пародия на самите себе си! Колкото до „металите“ и „рокаджиите“ – просто си приберете негативизма в някой прашен шкаф и не зацапвайте чуждите мечти.

​Болно ми е, когато чета абсурдите за „сатанизма“ в песента. Викайте екзорсист, моля ви! По вашата нелепа логика трябва да изпепелим световни кинокласики, само защото не проумявате един по-различен визуален език. Това не е критика, това е интелектуална нищета. Няма нужда да обръщате всичко в религия и политика. Представете си – има живот и извън тях!

​Въпреки че не ме е грижа за конкурса, прегледах конкуренцията от любопитство – не всичко, разбира се, но достатъчно. Истината е, че Bangaranga притежава най-отчетливия, най-запомнящия се ритъм. Дара пее и танцува едновременно – в движенията ѝ има нещо кукерско, нещо дълбоко наше и традиционно, което сякаш се опитва да изгони злото от душите ви. Но и да нямаше нищо типично българско, това не е конкурс за народна песен! Но вие не го виждате. Половината от „критиците“ ще се задъхат на 50 метра бягане, а тя изнася професионално шоу пред милионна публика.

​Сърцето ми се свива от жал не за Евровизия, а за бъдещето на младите в милата ни родина. Потресена съм от това как думите могат да убиват и как, вместо да подадем ръка, ние изливаме отрова точно върху най-работните и талантливи деца.

​Не подкрепяйте българското, щом не ви харесва. Не подкрепяйте младите, щом нямате сърце за това. Но, за Бога, преглътнете си отровата. Тя е ваша, тя ви разяжда отвътре – не я подарявайте на онези, които все още имат смелостта да мечтаят!

​Успех, Дара, на Евровизия! Но най-вече успех в борбата ти с тези прогнили същества, наречени хора!