Старият рибар
Морето кани стария рибар
със ласкавия шепот на вълните си.
А той потегля мигом – то му е другар,
с когото цял живот споделял е мечтите си…
И нищо, че пак няма нова лодка,
че мрежите са май от сто години!
Рибарят пак е със младежката походка
на кея, готвейки се да замине…
С морето гледат се. Една надежда
събужда у рибаря синевата необятна…
За кой ли път той – като я поглежда,
си промърморва: „Идвам, рибке златна!“…
