Стрелбата в Минеаполис: от истина и закон до разделение и корупция

На 7 януари 2026 г. в Минеаполис, американския щат Минесота, 37-годишната Рене Никол Гуд беше фатално простреляна от агент на Службата за имиграционен и митнически контрол (ICE) по време на федерална акция. Когато е открита стрелбата, жената е в автомобила си и по-късно е починала от получените рани.

Случаят предизвика сериозна полемика, протести и политически реакции. Превзе и новинарските емисии, включително в България. Много медии представиха инцидента като пример за полицейско насилие, а действията на ICE бяха заклеймени като „хладнокръвно убийство“. В същото време ключови факти убягват на медийния фокус и разкриват различна картина за случилото се.

Какво е ICE

Преди да навлезем в същността на този трагична случка, трябва да придобием представа за задълженията и правомощията на ICE.

ICE е федерална агенция, част от Министерството на вътрешната сигурност (DHS). Създадена е през март 2003 г. с приемането на Закона за вътрешната сигурност (Homeland Security Act) от 2002 г. Отговаря за прилагането на имиграционните и митническите закони в страната. Сред основните ѝ функции са разследване, задържане и депортиране на лица без правен статус, борба с трафик на хора, контрабанда и финансови престъпления. ICE действа както на територията на САЩ, така и в международен контекст чрез сътрудничество с други държави и служби.

Федералните агенции оперират във всички щати, независимо от местните щатски политики, тъй като техните действия се основават на закони гласувани от Конгреса на САЩ.

Минесота и политиките на „закрила“

Щатът Минесота, и по-специално градовете Минеаполис и Сейнт Пол, имат политики за закрила (sanctuary), които ограничават сътрудничеството с ICE. Съгласно тях местната полиция не уведомява автоматично федералните власти за задържани лица без документи и не ги задържа по искане на ICE, освен ако законът не го изисква. Идеята на тези политики е защита на имигрантските общности. В същото време действат като скривалище и параван за лица с престъпно минало, нелегално пребиваващи в САЩ.

В редица демократически („сини“) щати като Минесота, Калифорния, Илинойс, Ню Йорк, Масачузетс и други има остро критично отношение към ICE, тъй като местните лидери и активисти смятат, че федералните операции нарушават правата на имигрантите и подкопават доверието в полицията, особено при рутинни задържания и проверки без сериозни доказателства за престъпления. Целта е да се защитят общностите от прекомерно и агресивно прилагане на федералния закон от ICE и гарантиране правата на имигрантите.

И така, тези политики водят до напрежение между федералните агенции и местните власти, тъй като ICE твърди, че ограничаването им затруднява задържането и депортирането на нелегални имигранти и установяването на криминален контингент.

Действията на ICE в деня на инцидента

В деня на инцидента агенти на ICE провеждат акция за проверка и арест на нелегални имигранти в южен квартал на Минеаполис. Федералните власти твърдят, че агентът е открил огън, тъй като е бил пряко застрашен от жената в автомобила. Очевидци и местни лидери оспорват тази версия, определяйки стрелбата като несъразмерна със ситуацията, и ненужна. Какво се случва всъщност?

Анализ на инцидента въз основа на няколко видеозаписа, заснети от различни ъгли, потвърждава версията на федералните власти. На кадрите се вижда, че Гуд е спряла автомобила си напречно на пътя, като по този начин е блокирала превозните средства на ICE. Прозорецът от нейната страна е свален. Служителите ясно ѝ нареждат първо да освободи пътя, а след това да излезе от автомобила си. Тя не се подчинява и на двете разпореждания, които със сигурност чува добре.

Видео от телефона на служителя на ICE ясно показва как въпросният автомобил дава заден ход, а секунда по-късно рязко натиска педала на газта и потегля напред. Не след дълго агентът на ICE, намиращ се пред автомобила, открива стрелба. Анализ показва, че той е ударен от автомобила; залита, след което се изправя и с цел да защити себе си и своите колеги, произвежда смъртоносния изстрел.

Основният въпрос е дали служителят е имал право да действа по този начин и дали инцидентът е можело да бъде избегнат. Отговорът е, че е можело и дори са направени опити за това. От видеата ясно се вижда ескалацията, при която федерални служители — действащи в качеството на правоприлагащи органи — многократно дават законни разпореждания на Гуд да се оттегли от пътя им. Те дори се опитват да отворят вратата на автомобила и да изведат заподозряната, но тя съзнателно отказва да се подчини. От този момент нататък ситуацията се развива непредсказуемо и органите на реда могат да действат както сметнат за необходимо.

Адвокат Уилям Кърк, експерт по притежание и използване на огнестрелно оръжие, коментира случая. Във видео от 9 януари 2026 г. той ясно заявява, че агентът на ICE не е имал реална възможност да избегне автомобила насочил се с висока скорост към него, и че законът му позволява да използва огнестрелно оръжие при тези обстоятелства.

Критики

Заключението на Кърк е еднозначно и се основава на действащото законодателство. Въпреки това губернаторът на Минесота Тим Уолц и кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей не се въздържаха от прибързани политически оценки, в които публично и остро заклеймиха действията на ICE. Такава беше позицията и на председателя на Демократическата партия в Камарата на представителите Хаким Джефрис, който нарече случилото се „позор“.

Инцидентът доведе до масови протести в Минеаполис и други части на САЩ, включително край регионалната централа на ICE. Местни лидери настояват за прозрачно разследване от щатските органи, като изразяват притеснение, че федералните власти ограничават достъпа до доказателства и свидетели.

Случаят подчертава разделението между привържениците на строгия имиграционен контрол и защитниците на мигрантските права. Също показва как политическата риторика може да изкриви реалността и да създаде условия за ескалация. Действията на ICE в този конкретен инцидент са оправдани в рамките на закона и правото на самозащита. Въпреки това демократически политици продължават да повтарят наратива, че федералните агенти са „врагове“ и „убийци“. Това не само подкопава доверието в правоприлагащите органи, но и насажда напрежение сред гражданите.

Но един факт остава непроменен. ICE е легитимна федерална институция, която действа в рамките на правомощията дадени ѝ от закона и Kонгреса на САЩ. Всички протести срещу действията на агента в изпълнение на служебните му задължения не бива да са срещу ICE, а срещу конгресмените с искане за промяна на закона.

Позицията на администрацията на Тръмп

Администрацията на президента Доналд Тръмп води твърда и праволинейна политика спрямо незаконната имиграция, поставяйки строгото прилагане на закона и масовите депортации в центъра на своята програма. Федералните служби, включително ICE, получават пълна подкрепа за операции срещу нелегални имигранти и трансгранични престъпления.

Вицепрезидентът Джей Д. Ванс публично защити действията на агента, заявявайки, че той е действал при самоотбрана и че критиките срещу ICE са атака срещу закона и реда. Според администрацията подобни операции са необходими за безопасността и националния интерес, въпреки че предизвикват обществено недоволство и протести.

Разделение и корупция

Много американци вярват, че имиграционната политика на президента Тръмп е погрешна и че незаконните имигранти трябва свободно да се възползват от социалните блага на САЩ. Но реалността е по-сложна.

Именно в щата Минесота неотдавна бяха изобличени злоупотреби с държавни средства в колосални размери — за милиарди долари — извършени от мрежи, свързани със сомалийската диаспора. Разкритията хвърлят сянка върху местното управление, като самият губернатор Тим Уолц се оказа във фокуса на криминални разследвания.

В този контекст риториката срещу ICE е не просто идеологическа — тя служи и за отклоняване на вниманието от корупция, провали и безконтролно управление. Тъй като този наратив не се вписва в либералната идеология за масова имиграция и „страна без граници“, той бива системно заглушаван. Вместо това се насажда омраза към президента Тръмп и неговата администрация. Това има реални последици: хората започват да вярват, че могат да обиждат, заплашват и дори нападат органите на реда без последствия, защото политиците им внушават, че законът е враг.

Но законите не са се променили. Федералният имиграционен закон е в сила, ICE има правомощията да го прилага, а неподчинението и насилието срещу органите на реда е наказуемо — независимо дали това се харесва на политиците или не.

И докато безотговорни и често корумпирани политици продължават да нажежават страстите, истината остава проста: държава без закон не защитава никого — нито гражданите си, нито имигрантите, нито демокрацията.