Пекин без граници: нов доклад разкрива глобалната машина за репресии на ККП

Нов доклад на Изпълнителната комисия на Конгреса на САЩ за Китай (CECC) от юни 2026 г. разкрива мащабите на една невидима, но изключително опасна заплаха: репресивният апарат на Пекин вече не се ограничава в пределите на страната, а активно атакува демократичните свободи по целия свят.

Чрез технологии с изкуствен интелект за цифров тормоз, оръжието на съдебния натиск и директната цензура на културни събития, китайската комунистическа партия (ККП) пренася страха и контрола на чужда територия. Документът от 27 страници със заглавие „Транснационални репресии и злонамерено влияние на КНР през 2025 г.“ е събуждащ сигнал за всички по света – битката за свободата на словото и сигурността вече не е далечен външнополитически въпрос, а се води в нашите дигитални пространства, университети и културни институции, застрашавайки основните човешки права и целостта на самите общества, в които живеем.

Ключовите констатации на доклада са следните:

• Транснационалните репресии и злонамерените операции на КНР представляват значителна заплахи за човешките права и суверенитета, сплашвайки и цензурирайки законните жители на американска земя и други по света.

• КНР таргетира жители на Хонконг, уйгури, тибетци, бивши китайски държавни служители и други чрез глобален набор от инструменти за принуда, който включва физически атаки, сексуален тормоз, подпомогнати от изкуствен интелект, заплахи към членове на семействата в Китай, натиск за завръщане в Китай, цензура и съдебна практика.

• Транснационалните репресии на КНР имат за цел да заглушат критиките, да изолират жертвите, да оформят общественото мнение и/или да попречат други да оспорват авторитета на ККП, дори извън Китай.

• Злонамерените операции на КНР използват тайни и принудителни тактики, за да манипулират обществения дебат и да повлияят на вземането на решения в САЩ и съюзническите демокрации, подкопавайки демократичното управление, институционалната цялост и ефективните реакции на САЩ против автократична намеса.

• Злонамереното влияние и транснационалните репресивни операции на КНР нарушават правата, защитени от Международния пакт за граждански и политически права и Всеобщата декларация за правата на човека, и могат да допринесат за нарушения от други правителства, когато тези правителства подпомагат, позволяват, толерират или не успяват да предотвратят свързана с КНР принуда на своята територия или да върнат жертвите на места, където те са изправени пред реален риск от преследване или малтретиране.

Инструментите на ККП

Анализът на Комисията разкрива намеренията на тоталитарен режим, решен да заглуши всеки глас, дръзнал да оспорва политическата линия на ККП. В него се дават примери за непрекъснати усилия за оформяне на глобални наративи, заглушаване на опоненти и влияние върху политическия живот далеч отвъд границите на Китай. Насилието, дигиталният тормоз, използването на местната юридическа система като оръжие и цензуриране на културни събития, чертаят стратегията на ККП за глобален контрол.

Документът описва как жители на Хонконг, уйгури, тибетци, дисиденти и бивши китайски служители са били подложени на поне един от гореизброените методи за транснационални репресии. Споменават се инциденти като нападения срещу протестиращи в САЩ, включително по време на срещата на върха на АТИС през 2023 г. в Сан Франциско.

Докладът разкрива как китайски дипломати се координират с местни подставени лица, за да се конфронтират с демонстранти, критикуващи Си Дзинпин, създавайки атмосфера на страх сред посмелите да говорят публично.

Цифровият тормоз е най-новата форма на оръжие за сплашване и преследване. Докладът подробно описва генерирани от изкуствен интелект сексуализирани дийпфейкове, насочени към жени активистки и политици в изгнание. Те са предназначени да унижат, дискредитират и изолират своите жертви и демонстрират как технологиите се използват с цел накърняване репутацията на критиците на ККП и блокиране политическата им ангажираност. Документът пояснява, че подобни атаки добавят елемент на психологическо насилие към политическото.

Принуда чрез натиск върху местни лица и организации е друг повтарящ се метод. През ноември 2025 г. китайските власти заплашват десетки китайски филмови режисьори и продуценти (както и техните семейства в Китай) да оттеглят филмите си от първия филмов фестивал IndieChina в Ню Йорк, в който участват близо 40 филма, отразяващи неподправената реалност в съвременен Китай.

Събитието има за цел да насочи общественото внимание към протестите в Хонконг и COVID-19 драконовите локдауни в Китай. Това, което трябва да бъде празник на независимото китайско кино от 8 до 15 ноември 2025 г. обаче се превръща в нагледен пример на транснационална репресия. Онлайн тормозът и координираният натиск водят до отмяна на филмовия фестивал, демонстрирайки как културни инициативи са обект на натиск и нападки, когато не са по вкуса на режима в Пекин.

Използването на правната система е друг ключов инструмент на ККП за преследване на дисиденти и критици зад граница. Докладът на Конгреса на САЩ цитира случая на уйгуреца Ма Джу, потърсил политическо убежище в САЩ, който се оказва изправен пред серия от съдебни дела, заведени от организации, свързани с китайското правителство. Подобни казуси целят умишлено да изтощят финансово жертвите и да внесат допълнителна несигурност в и без това уязвимото им ежедневие в изгнание.

Цензура в културата, изкуствата и академичните среди е повтарящ се модел, а не изолирано явление, посочва американският документ. В него е цитиран случаят с университета „Шефилд Халам“ във Великобритания, където под прекия натиск на китайските власти на водещ професор е наредено да прекрати разследванията си относно принудителния труд в уйгурския регион Синдзян.

Друг емблематичен пример е премахването на тибетска мултимедийна инсталация в Банкок вследствие на натиск от страна на китайски дипломати. Тези интервенции са окачествени като агресивни опити за налагане на глобален културен филтър, който да допуска единствено разкази, угодни на комунистическия режим в Пекин.

Упражняваното от ККП влияние в международни организации e също във фокуса на доклада. Документът описва как уж независими неправителствени организации действат като проводници на Пекин в органите на ООН, за да прокарват неговите позиции, да следят критиците на режима и да сплашват гражданското общество. Особен пример за назряващ международен проблем в това отношение е системната злоупотреба с „червените бюлетини“ на Интерпол.

По замисъл системата Interpol Red Notice служи за локализиране и екстрадиране на престъпници зад граница. Репресивният апарат в Пекин обаче умишлено я изкривява, превръщайки я в инструмент за лов на политически опоненти по света. Докладът отправя сериозно предупреждение, че използването ѝ от Пекин дисидентите остават изложени на висок риск всеки път, когато пътуват в чужбина или търсят убежище.

Атаки срещу малцинствени китайски общности са представени като неразделна част от транснационалната стратегия на ККП. Документът описва мрежи от асоциации, културни групи и икономически връзки, използвани за манипулиране на общественото мнение относно Хонконг, Тайван, Синдзян и други. Тези дейности често изглеждат безобидни, но създават канали, чрез които се прилага политически натиск. Непрозрачността на такива мрежи ги прави трудни за идентифициране и противодействие от страна на демократичните правителства.

Последиците са тежки. Докладът описва климат на страх, в който тормозът, заплахите и цифровите атаки обезкуражават активизма. Много хора намаляват публичната си ангажираност, защото се страхуват от отмъщение срещу роднини в Китай.

Заключения и препоръки

Докладът посочва, че макар САЩ и съюзниците им вече да реагират със санкции, ново законодателство и разузнавателно сътрудничество, правните системи все още трудно противодействат на тази трансгранична и технологично напреднала заплаха. Международните усилия остават уязвими за политически манипулации, а икономическите интереси често усложняват дипломатическия отговор. Поради това документът призовава за нови стратегии, които реално отчитат мащаба на проблема и съчетават правоприлагане с дипломация.

CECC заключава, че чрез персонални атаки, дезинформация срещу чужди правителства и подкопаване на международни механизми, КНР успешно протяга репресивната си „дълга ръка“ отвъд своите граници. Тези действия налагат спешно засилване на съвместните правоприлагащи усилия между Вашингтон и неговите партньори.

В тази връзка комисията препоръчва на Конгреса и Белия дом да разработят всеобхватна правителствена стратегия. Тя трябва да подготви федералните агенции за възникващите рискове, да укрепи международните съюзи и да защити диаспорите.

CECC призовава за единен, двупартиен подход – съчетание от правоприлагане, прозрачност и гражданска защита, който да неутрализира влиянието на тайните мрежи на ККП върху човешките права и да гарантира целостта на политическите, академичните и обществените институции в САЩ.

Комисията настоява американската администрация незабавно да прекрати дейността на тези тайни структури. Това включва спиране на всички операции на американска земя на Обединения фронт, Министерството на труда и „полицейските участъци“ (сервизни станции) на Министерството на обществената сигурност на КНР, както и санкциониране на съучастниците им чрез замразяване на активи и отнемане на визи.

В заключение докладът призовава всички демократични общества да осъзнаят мащаба на предизвикателството и да предприемат твърди действия в защита на универсалните човешки права.

Транснационалната стратегия на ККП срещу Фалун Гонг и „Шен Юн“

Изненадващо, докладът на CECC не споменава преследването на духовния метод Фалун Гонг (Фалун Дафа), чийто милиони последователи са обект на жестоки гонения в Китай от 1999 г. насам, включително извън пределите на страната.

През последните две години Информационият център на Фалун Дафа (ИЦФД) докладва за нова вълна на транснационални репресии от страна на ККП, целящи да дискредитират и елиминират Фалун Гонг на територията на САЩ. Към март 2025 г. ИЦФД алармира за над 70 инцидента на транснационални репресии срещу последователи на Фалун Гонг извън Китай.

Тези атаки са резултат на две нови заповеди на Си Дзинпин за „справяне“ с Фалун Гонг чрез масова дезинформация с помощта на инфлуенсъри в социалните платформи и западните масмедии, и чрез използване на американската правна система за преследване на компании, основани от последователи на Фалун Гонг.

Така „купените“ от Пекин инфлуенсъри и западни медии разпространяват клевети срещу „Шен Юн“, основана от последователи на Фалун Гонг в Ню Йорк компания за сценични изкуства. Мотото на нейните спектакли е „Китай преди комунизма“ и имат благородната цел да възродят унищожената от ККП традиционна китайска култура. Атаките срещу „Шен Юн“ включват смъртни и сексуални заплахи срещу артистите, заплахи за бомбени атентати и стрелба в театрите, рязане гумите на автобусите на компанията, тормоз на семействата на артистите в Китай и манипулиране на американски медии да публикуват невярна информация за трупата.

На 29 март 2026 г. в Торонто, Канада, представление на „Шен Юн“ бе спряно след изпратена по електронната поща бомбена заплаха срещу залата Four Seasons Centre, където трябваше да се проведе. Сградата беше евакуирана. След полицейска проверка заплахата се оказа неоснователна, но театърът отмени оставащите спектакли от гастрола, позовавайки се на „ескалираща серия от заплахи“.

Още доклади за транснациолналните репресии на ККП

Други доклади от 2026 г. също разкриват опасната картина на нарастващата намеса на ККП в политическия, социалния и културен живот на САЩ и други демократични общества.

Докладът на Jamestown Foundation „Мобилизиране на народа“ от 11 февруари 2026 г. разкрива, че над 2000 организации – 967 в САЩ, 575 в Канада, 405 в Обединеното кралство и 347 в Германия – подпомагат ККП в изпълнението на нейните цели в чужбина, разпределени в осем категории: основани на идентичност, културни и приятелски, бизнес асоциации, образователни, студентски, професионални, политически и медийни. Сред конкретните примери са Асоциацията на китайските студенти и учени във Великобритания (CSSAUK), Китайско-американската федерация в Калифорния с над 120 членуващи организации, и Германската китайска асоциация за публична дипломация, подала петиция срещу транзитното преминаване на тайванския вицепрезидент Лай Цин-дъ в САЩ. Дейностите им обхващат всичко – от трансфер на технологии и шпионаж до транснационални репресии, организиране на протести и влияние върху местни политици, какъвто е случаят в щата Юта, където КНР успешно е повлияла на законодатели чрез мрежата на Обединения фронт. Докладът заключва, че докато не бъдат предприети по-сериозни и координирани действия за прозрачност и регистрация на организациите като чуждестранни агенти, влиянието на ККП в западните демокрации ще продължи да се разширява.

Докладът „Китайската система за наблюдение излиза зад граница“ от май 2026 г. на университета „Вандербилт“ анализира изтекли вътрешни документи на китайската компания Geedge Networks – производител на търговската версия на Великата защитна стена – и разкрива, че тя разработва ИИ система за прогнозно наблюдение с цел идентифициране на потенциални политически противници още преди да са предприели каквото и да е действие. Системата вече се изнася в авторитарни държави – Мианмар, Пакистан, Етиопия и Казахстан.

Докладът „Стратегията на Китай за реформатиране на ООН отвътре“, публикуван от Специалната комисия за Китай към Конгреса на САЩ на 20 март 2026 г., разкрива четири основни механизма на китайско влияние: Китай използва финансовите си вноски към ООН като стратегически лост за пренасочване на мандатите и бюджетните дискусии на организацията към собствените си цели, противопоставяйки се на приоритетите на западните постоянни членове на Съвета за сигурност. КНР системно назначава свои граждани на ключови позиции в ООН, за да насочва вземането на решения в съответствие с националните си интереси – включително в области, пряко свързани с инициативата „Един пояс, един път“. Под прикритието на мироопазващи мисии на ООН Пекин стратегически разполага военни контингенти в региони от икономически интерес, превръщайки „меката сила“ в „твърда сила“ без излишно привличане на вниманието. ККП използва привидно независими неправителствени организации – т. нар. GONGO – с консултативен статут към ООН като канали за прокарване на партийни интереси, понякога чрез измамни и дори престъпни средства.