Защо не се бунтуват младежите в България?

Тия дни прочетох съчинението на един известен български интелектуалец-левичар, после седнах и взех да мисля… ама за разлика от Шопа, измислих следното:

Разбираемо е съжалението, изказано от интелектуалеца, относно непрогресивното поведение на младежта у нас, на фона на събитията във Франция. Не била бунтовно настроена, не протестирала (вероятно намек за насилие и палежи?).

Същият дори извърши твърде трудно за възможностите си ментално упражнение, за да докаже, че българите по принцип не сме бунтовници, а нещо като жалки конформисти. Например не сме се били съпротивлявали срещу комунизма. Извод, който не доказва нищо друго, освен дълбокото му историческо (т.е. интелектуално) невежество*.

Левите интелектуалци и презреният метал

Обаче, за да си обясним логиката на горепосочения ляв мъдрец, трябва да имаме предвид, че всички, почти без изключение, интелектуалци-левичари у нас, си изкарват хляба от финансовите инжекции на външни неомарксистки донори, насочени към левичарски НПО, фондации и всякакви пролеви организации, медии и дори овладени държавни институции…

Процедурата е следната: съответните леви интелектуалци са назначавани в тези НПО, фондации, организации, медии и институции на трудови / граждански договори или са им осигурени редовни хонорари за дописки, статии, книги и сътрудничестно по „проекти“. Естествено, за тези пари „интелектуалците“ трябва да покажат резултати… А резултатите са предимно: „граждански протести“, теоретична книжна борба срещу „ретроградните сили“, срещу Капитализма, срещу Християнския морал, срещу Европейската цивилизация, защитавана от Америка (на белите), срещу мъжкия пол (белия човек) и т.н., а същевременно сътрудничество в индоктринацията на децата и младежите, както и в пренаписване на историята в полза на „клетите малцинства“, потискани векове наред от бялата раса и белите мъже – главните виновници за страданията на човечеството. Тук трябва да отбележим, че съставът на „клетите малцинства“ по Маркузе е разширен от съвременните неомарксисти с „жените и децата“

Затова борбата трябва да се води и за „разрушаване на буржоазното семейство“ чрез „освобождаване на жените от вековния гнет на мъжете“ и паралелно – чрез „освобождаване на децата от гнета на родителите“ (процедура, която ще изследваме в следващ материал – „Франция в пламъци 2“).

Защо все пак в България още няма бунтове

Така, че призивите за бунтове (палежи и ексцесии) са разбираеми. Трябва да се демонстрира / симулира дейност, още повече, че кандидат-докторфаустовците станаха твърде много сред „интелектуалците“ и дори взеха да си пречат…

А що се отнася до липсата на бунтове, обяснението е съвсем просто: организаторите и контрольорите** на стандартните протестъри от подведомствините им НПО-та в момента не желаят да организират бунтове, защото сега са в предизборна надпревара и безредиците са контрапродуктивни за тях.

Мрежата, която души България

Връзката тук е случаят Петрохан-Околчица, който сам по себе си няма някакви съдбоносни измерения, колкото и да е ужасен. Но той изигра ролята на спусък, предизвикал смъкване на завесата, прикриваща схема, която омотаваше години наред България в задушаваща Мрежа. Това е Мрежата от пролевичарски НПО и фондации (по-точно ЮЛНЦ, юридически лица с нестопанска цел). Левичарските НПО по принцип са ударната Армия на Културната неомарксистка революция. Те представляват гръбнакът на неомарксистките движения (ЛГБТ-изъм, ляв феминизъм, мултикултурализъм, фрийчайлдизъм, зеленизъм/затоплизъм, абортизъм, веганизъм и т.н.).

По-долу са представени някои ориентировъчни числа за броя и разпределението на пролевичарските НПО / фондации в сектора ЮЛНЦ. Данните за сектора и отделни организации лесно се откриват в сайта на Търговски регистър. Там в секция „Справки“, в раздел „По субект“ се въвежда името на организацията (например „Световен фонд за дивата природа“). После в раздел „Обявени актове“ се откриват сканирани копия от Годишни финансови отчети (ГФО) и Баланси на търсената организация.

В долната Таблица 1 са показани общи данни за НПО и фондации по области. Сред тях, на ред 1 има не повече от 40-50% пролевичарски организации, докато в редове 2 и 3 те са съответно над 80% и близо 100%.

Таблица 1 Бюджет на някои от смятаните за пролеви НПО / фондации. Въз основа на последните публични отчети (основно за 2023 г.), това са приблизителни данни за финансовия ресурс на по-големите организации в отделните направления. Дадени са общи приходи за годината (от проекти, дарения и стопанска дейност).

1. Зелени политики и климат: ≈ 9 – 14.5 млн. лв.
2. Деца и образование (това са едни от най-мощните НПО в България по отношение на финансов ресурс): ≈ 21 – 27 млн лв.
2. Джендър и ЛГБТ+ права (ресурсите тук са по-скромни): ≈ 3 – 5 млн. лв.
4. Сектор „Защита и грижа за животните“ (в България функционират между 150 и 250 активни НПО, чиято основна дейност е пряко свързана с животните): ≈ 15 – 25 млн. лв.
5. Сектор „Борба срещу животновъдство и веганство“ (този сегмент е значително по-малък): ≈ 1 – 1.5 млн. лв.

Общо финансов ресурс около 50 – 70 млн. лв. Ако се присъединят всички пролеви НПО и фондации, е напълно възможно финансовият им ресурс да достигне 100 млн лв.(към 2023 г.), въпреки, че някои изследователи го пресмятат на 200 млн. лв. Затова е необходимо детайлно изследване, на база данните от отчетите в Търговския регистър, заедно с подробна и обоснована категоризация на пролевите НПО / фондации.

Важно е също, че бюджетите на НПО варират рязко всяка година. Тъй като всички тези организации са в обществена полза, те са длъжни да описват в докладите си не само сумите, но и резултатите (например колко деца са подкрепени, колко дръвчета са засадени). Пълните одитирани отчети за тези суми може да се изтеглят директно от Търговския регистър, както беше указано по-горе.

Външни донори: главен източник на ресурс е Европейският съюз. През последните години (2021–2023) ЕС е насочил милиарди евро към НПО в Европа. Фондация „Америка за България“, Норвежки финансов механизъм (Фонд Активни граждани), фондацията на Сорос и други остават ключови за проектите на НПО.

Наети лица: по данни на НСИ и доклади на Института „Отворено общество“ (Сорос), в сектора на сдруженията и фондациите са заети между 25 000 и 32 000 души на постоянен трудов договор.

Доброволци: това е „скритият“ персонал на сектора. Към 2024 г. се отчитат над 43 000 активни доброволци, които са отработили близо 900 000 часа.

Членска маса: в регистрираните сдружения и фондации членуват над 0.7 – 1 млн. физически лица (в данните за лицата не влизат членовете на Червен кръст, читалища, ловно-рибарски съюзи, спортни клубове и професионални организации).

Така може да се направи една приблизителна екстраполация на база финансовия ресурс на пролевите НПО и фондации (≈ 100 млн. лв. към 2023 г.).

Наети лица ≈ 3 – 5000 души.
Доброволци ≈ 6 – 7000 души.
Членска маса ≈ 10 000 – 20 000 души.

Видно е, че левите НПО / фондации осигуряват прехраната и добър бизнес за няколко хиляди души „борци за Планетата“, за които пък работят десетки хиляди безкористни и наивни „борци“.

Горните числа прекрасно корелират с максималния брой протестъри, изваждани от ЧервеноЛевата коалиция по площадите: средно ≈ 5 – 7000 души (в последния случай, в края на 2025 г. – около 25 000 – 35 000). Дори да приемем, че в този брой са само леви протестъри, числата добре съответстват на членска маса, доброволци и хора, назначени на трудови договори към НПО и фондации с ляв уклон. Що се отнася до фантастичните числа от порядъка на 200 000, половин милион и т.н., те само показват съмнителното интелектуално ниво на част от публиката, включително и на част от младото поколение, прочуто с невежеството си в областта дори на елементарната математика. ***

Освен другото, посочените числа отговарят и на един друг, често задаван въпрос: защо ЧервеноЛевата коалиция не само не притежават национални структури, но и нямат никакво желание да ги изграждат? Отговорът е: защото просто нямат нужда. Структурите им съществуват – това са контролираните от тях пролеви НПО / фондации, които са разпръснати из страната (в големите и малки градове), с осигурено финансиране под крилото на ментори от посочената коалиция. Конкретен пример за такива взаимоотношения е печалният случай с НПО-то „Национална агенция за контрол на защитените територии“ на Ивайло Калушев.

Как левите НПО саботират националната сигурност и набират финансов ресурс

Пътен експерт: Някои „зелени“ организации взимат финансови пакети от чужди държави, за да саботират важните за страната ни проекти

Зелените са получили 43 милиона, за да броят лешояди, соколи, орли, пеликани и червеногуши гъски

Карлос Контрера: Случаят „Петрохан“ – под зеленото знаме за екологична кауза лъсна ОПГ

А кога ще започнат бунтовете в България

Почакайте след изборите!

* Съпротивата срещу комунизма в България е най-силна в Източна Европа, след тези в Полша и Украйна, и продължава от 1944 до 1956 г.

** Известни още като ЧервеноЛеви, надянали съмнителни Десни антиРуски маски, под които леко прозира родовият Сърпичук от Дедовци и Роднини; твърди се още (от Злите езици), че Дедовците им след 9 септември 1944 г. заграбили имотите в Центъра на София (Жълтите павета), а собствениците прогонили или утрепали. Отбелязва се също, че същата тази коалиция, когато бяха на власт, отпуснали 400 000 държавни левчета за ремонт на бузлуджанската Чиния („Дом паметник на БКП“). Същите зли езици обясняват причината с това, че ликовете на някои от Дедовците на „градските десни“ (?) се мъдрели на мозайките в търбуха на скверната Чиния… Дали е верно, ние не знаем, но пък фактът за дарението е истина.

*** Авторът на настоящите правдиви редове навремето участваше в охраната на Най-големия митинг на СДС от 7 юни 1990 г., прострял се от Орлов мост почти до хотел Плиска и затова неколкократно обиколи периметъра. Впоследствие измерихме разстоянието с кола и така се изчисли броя на участниците на около 45 – 55 000 души (2 – 2.5 човека на м2). Разбира се, това се запази в тайна, а на глас се поддържаше фантастичното число 500 000, дори милион (фактическото население на София тогава не беше повече от 700 – 750 000 души.