Хегсет срещу Институтите „Конфуций“: Пентагонът разби 80 китайски пропагандни клетки

Във видео изявление публикувано на 24 октомври 2026 г. в Х, министърът на войната на САЩ, Пийт Хегсет, отправи силно послание за заплахата от китайските Институти „Конфуций“ и действията за тяхното премахване от САЩ. То гласи:

Когато поех поста, знаех, че раковото образувание DEI (многообразие, равенство, приобщаване) ще бъде трудно за убиване тук в Министерството на войната. Вместо да се подчинят, окуражителите на тази идеология просто се опитаха да я ребрандират и мислеха, че са в безопасност. Но ние няма да позволим това. Ние в Министерството на войната сме неутрални по отношение на пола (джендъра), цвета на кожата и единствено гледаме приноса.

Днес имаме подобен пример – Институтите „Конфуций“. Тези подкрепяни от правителството на КНР пропагандни културни програми са проникнали в нашите университети в почти всеки щат. За щастие, Конгресът ги забрани преди няколко години. Но те се завърнаха, предрешени в нови форми – точно като DEI – под друго име.

В Министерството на войната вземаме мерки да ги спрем. Добавихме тези спящи организации към нашия списък с институции заплашващи националната сигурност. Оказа се, че са се появили 80 нови пропагандни клетки в 30 унверситети под различни имена и учредителни документи, но със същата цел – да крадат интелетуална собственост и да инфилтрират умовете на американските студенти. Затова в Министерство на войната през последните два месеца ние системно разградихме всяка от тези организации с разполагаемите от нас средства.

Нека това е за урок за всяка държава, която се опитва да открадне нашите постигнати с много труд изобретения и да настрои нашите младежи срещу своята родина. Това приключи. И повече никога няма да се повтори. На тези университети ще кажа: бъдете бдителни. Не позволявайте тези влияния да се върнат. Бог да ви благослови. Бог да благослови нашата република и нашите войски.

Одит на 30 университета

Думите на Хегсет идват след приключила на 19 октомври 2026 г. проверка на Пентагона, насочена към сигурността на научните изследвания. През август ведомството разпореди на 30 университета да извършат одит на отношенията си с чуждестранни организации, включени в списъка по раздел 1286, включващ китайски, руски и ирански организации, които Пентагонът смята за потенциална заплаха за финансираните от САЩ изследвания в университети, получаващи средства от ведомството за фундаментални научни изследвания.

Сред тях са китайските Фудански университет, Шанхайски университет „Дзяо Тун“, Пекинския технологичен институт и Университета „Бейхан“, както и звена на Китайската академия на науките и Китайската академия по инженерна физика. Също Московският държавен университет „М. В. Ломоносов“ (МГУ) и Технологичният университет „Шариф“ – един от най-известните ирански университети в областта на инженерните науки и технологиите.

В резултат на проверките са предприети действия по прекратяване на отношения. Сред проверените университети са Джорджтаун, Масачузетският технологичен институт (MIT), Харвард, „Джонс Хопкинс“, „Дюк“ и кампусите на Калифорнийския университет в Бъркли, Сан Диего и Лос Анджелис.

Правилата на Пентагона забраняват използването на средства на данъкоплатците за финансиране на научни изследвания, включващи сътрудничество с организации от списъка по раздел 1286. Забраната се отнася както за безвъзмездното финансиране, така и за договорите с университети. Пентагонът не уточнява дали някой от 30-те проверени университета ще загуби финансиране вследствие на одитите. Но предупреди, че проверките ще продължат.

Още мерки

На фона на засилващите се опасения за китайското влияние върху американската научна и образователна система, през последните месеци САЩ предприеха още стъпки за затягане на контрола върху международното научно сътрудничество и защитата на технологичните си разработки. Тези мерки очертават по-широк политически курс, в който изследователската сигурност се разглежда като неразделна част от националната сигурност.

На 8 юли 2026 г. Националната научна фондация на САЩ (NSF) обяви нова политика, която предвижда забрана за използване на нейни средства за научно сътрудничество с организации, включени в американските ограничителни списъци. Мярката влиза в сила от 1 октомври.

Според анализ на медията Inside Higher Ed, NSF преминава от оценяване и ограничаване на рисковете към забрана на определени форми на сътрудничество. Сред забранените за шефство организации са Нанкинскиятуниверситет, Пекинският технологичен институт, Университетът за наука и технологии на Китай и други. Институциите, които получават финансиране от NSF, ще трябва да удостоверяват, че не си сътрудничат със субекти от ограничителните списъци.

Материалът посочва, че някои университети вече са прекратили сътрудничество с китайски контрагенти — като например Корнелският университет, който през 2018 г. спира два студентски обмена с Народния университет „Жънмин“ заради опасения за нарушаване на академичната свобода.

Друго развитие е в Конгреса на САЩ. На 15 юли 2026 г. Камарата на представителите проведе изслушване на тема „Защита на американските иновации: системата за сигурност на федералните научни изследвания“.

Джон Муленар, председател на Специалната комисия за стратегическа конкуренция между САЩ и ККП, предупреди за рисковете американски научни разработки да бъдат използвани за военни и технологични цели на Китай, и настоя за по-строг контрол върху федералното финансиране. Представители на три федерални агенции — Националната научна фондация (NSF), Министерството на енергетиката и Националните здравни институти (NIH) — представиха мерки за проверка на чуждестранните връзки, деклариране на финансирането и защита на чувствителни изследвания. Като последваща стъпка Муленар подкрепи законопроекта за защита на американските иновации и научни изследвания от враждебни чуждестранни субекти.

На 24 август 2026 г. Институтът за аерокосмически изследвания на Военновъздушните сили на САЩ публикува доклад, документиращ как западни университети, технологични компании и научни организации са подпомагали развитието на китайски военни технологии чрез сътрудничество с отбранителни лаборатории в КНР. В периода 2015–2025 г. са установени 713 взаимодействия с 426 чуждестранни институции в области като хиперзвукови оръжия, подводници, радари, авиация и полупроводници. Авторите предупреждават, че академичният обмен и съвместните изследвания улесняват трансфера на знания и технологии с двойна употреба — както за граждански, така и за военни цели — към китайските военни структури.

На 29 юли 2026 г. китайското Министерство на търговията реагира срещу поставянето на китайски изследователски институции в санкционен/ограничителен списък. Пекин обвинява Вашингтон, че „политизира и използва като оръжие“ научното сътрудничество и че разширява прекомерно понятието „национална сигурност“.

Тези развития очертават тенденцията Вашингтон все по-открито да разглежда академичните партньорства не само като инструмент за международен обмен, но и като потенциален канал за придобиване на чувствителни знания и технологии. Именно тези опасения са и в основата на изявлението на Хегсет за Институтите „Конфуций“.

Институтите „Конфуций“

Официално Институтите „Конфуций“ са създадени с цел да преподават китайски език, да популяризират китайската култура и да насърчават образователния и културния обмен между Китай и останалия свят. Дейността им обаче е обект на критики и проверки заради тесните им връзки с китайската държава, непрозрачността на част от договорите и финансирането, както и документирани случаи и свидетелства за самоцензура и ограничения върху обсъждането на чувствителни за Пекин теми като Тайван, Тибет, събитията на площад „Тиенанмън“ и преследването на духовното движение Фалун Гонг. Критици предупреждават, че подобни практики могат да накърнят академичната свобода и да превърнат културния обмен в инструмент за политическо влияние.

През 2004 г. Пекин открива първия Институт „Конфуций“ в Южна Корея и САЩ (Университет на Мериленд), след пилотен проект в Узбекистан. В книгата си „Светът според Китай“ (2023) Елизабет Економи цитира думите на висшия партиец Ли Чанчун: „Институтите ‘Конфуций’ са привлекателен бранд за разпространение на нашата култура зад граница. Под претекста преподаване на китайски език всичко звучи приемливо.“ Доклад на Националната асоциация на учените в САЩ от 2017 г. цитира изказване на Ли от 2009 г., че Институтите „Конфуций“ са част от китайската система за задгранична пропаганда.

Схемата е наистина привлекателна, тъй като щаб-квартирата „Ханбан“ в Пекин покрива разходите по поддръжката. Така институти се появят дори в престижни университети като Stanford, Emory, Tufts и George Washington.

Китайското правителство представя Институтите „Конфуций“ като китайска версия на British Council, Goethe-Institut и Alliance Française, но разликата е съществена. Европейските институти са самостоятелни, докато Институтите „Конфуций“ са вградени в западни университети, но запазват китайски държавен модел на управление. Преподавателите и учебният план се подбират от китайското Министерство на образованието, а договорите с приемащите университети често се изисква да останат в тайна. 

Това се потвърждава от изследване на Станфордския университет от 2022 г., проведено сред 284 преподаватели от Институтите „Конфуций“ в над 70 държави. Над 70% от анкетираните заявяват, че при въпрос относно политическия статут на Тайван биха сменили темата, прекратили дискусията или биха повторили официалната позиция на Пекин.

По света има около 500 Института „Конфуций“ в университети, както и 600 класни стаи „Конфуций“ в училища. В България има два такива института – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, и около 10 класни стаи в София, Русе и Търговище. Всички са подчинени на китайското Министерство на образованието, през неговото подразделение „Ханбан“ – служба, която до 2020 г. координира международното популяризиране на китайския език. След вълната от закривания по цял свят и с цел справяне с репутационната щета Китай създава нова структура – Китайска международна образователна фондация – водена като НПО, но финансирана от държавни университети и агенции.

През 2013 г. Университетът „Макмастър“, Канада закрива своя Институт „Конфуций“, след като преподавателката Соня Джао заявява, че договорът ѝ с „Ханбан“ забранявал практикуването на Фалун Гонг. Доклад на Националната асоциация на учените в САЩ от 2017 г. потвърждава, че „Ханбан“ е изключвал последователи на Фалун Гонг от допустимите кандидати за преподавателски позиции.

Отново през 2013 г. проф. Маршал Салинс от Чикагския университет документира как Институтът „Конфуций“ изисква дейностите му да съответстват на китайските закони, споразуменията с „Ханбан“ да остават тайни, и мобилизира китайски студенти срещу събития за Тибет и Фалун Гонг. Университетът в Северна Каролина отказва гостуване на Далай Лама след предупреждение от директора на местния Институт „Конфуций“. Университетът в Сан Диего пренебрегва подобна заплаха и Китай спира стипендиите за китайски студенти.

През 2014 г. Чикагският университет затваря Института „Конфуций“ след призив на над 100 професори. Същата година Американската асоциация на университетските професори препоръчва предоговаряне на споразуменията поради опасения от „прокарване на държавен дневен ред“.

Закон от 2018 г. за националната отбрана принуждава американските университети да избират между затваряне на Институтите „Конфуций“ и риск от загуба на федерално финансиране. Към 2022 г. 104 от 118 американски университета затварят своите Институти „Конфуций“.

През 2020 г. Швеция става първата европейска държава, закрила всички институти и класни стаи „Конфуций“ на своя територия заради опасения от политическо влияние на Пекин, ограничаване на академичната свобода и намеса в независимостта на университетите. Допълнителна причина е задържането в Китай на шведския гражданин Гуй Минхай, и нарастващото недоверие към дейността на китайските държавни структури в чужбина.

През 2022 г. същото прави Финландия. Междувременно Дания закрива всички институти последователно с решения на отделните университети, през 2017 и 2019 г.

И докато западните държави затварят Институтите „Конфуций“ заради непрозрачни практики и пропаганда, в развиващите се страни те продължават да действат.

Към 2020 г. в Казахстан има пет Институти „Конфуций“ – бившият заместник-премиер Дарига Назарбаева поощрява децата да учат китайски: „Китай е наш приятел и най-големият инвеститор в нашата икономика. В близко бъдеще всички трябва да знаем китайски.“ Според анализ на Central Asia Program обаче едва 15% от анкетираните в Казахстан определят Китай като приятелска страна, на която могат да разчитат.

В Африка има 61 Институти „Конфуций“, но местното население определя английския като приоритетен за учене (71%), 14% посочват френския и едва 2% – китайския.