Марк Крамер: „СССР и Източна Европа (1941-1991)“ (кратка критика за книгата)

Това е впечатляващ труд, който заслужава искрено уважение – 670 страници, 1155 цитати.

Но за съжаление, при внимателен прочит наподобява, поне за нас, своего рода дворцова история за някакви кланове, наречени „комунистически партии“, предвождани от съветската, които водят борба за надмощие в Европа с други групировки, наречени „демокрации“. Защото за идеологическите основи на комунизма, които са определящи в тази борба, не става и дума.

Иначе книгата изобилства от подробности, някои много интересни, свързани с последни разсекретени материали, но почти липсва някакъв по-задълбочен анализ на причинните връзки в събитията, на уникалността на съветския комунизъм, за това, че в основата на описваните събития лежат икономически и идеологически причини.

Някои примери:

Установяване съветски режими в Източна Европа

За отбелязване е, че тук (с.с. 23-56) нищо съществено не е казано за зверствата на „освободителите“ и местните комунисти, освен че съветските изстъпления в Полша били по-малко от нацистките (с. 38), а пък според Ян Грос (с. 38), цитиран от автора, нацистките зверства никога изобщо нямало да бъдат надминати. Може би на автора не е известно, че за жертвите на комунизма се твърди, че са някъде между 100 000 000 и 140 000 000, за периода 1917-1991 г. (т.е. за 74 години!). За съпротивата срещу комунизма през този период в Западна Украйна, Западен Беларус, Литва, Латвия и Естония е отделена 1 страница (с. с. 44-45), а за българската съпротива (антикомунистическите партизани „горяни“ 1945-1965 г.) не се казва нищо!

Берлинската/Кубинската ракетна криза (1961-1962 г.)

Практически нищо не се споменава за кризата и превръщането ѝ от „берлинска“ в „кубинска“ (!?), освен 10-11 (!) реда инцидентно на с. 164, където авторът невярно твърди, че през 1962 г. СССР имал възможност да нанесе по територията на САЩ удар с МБР (междуконтинентални балистични ракети) и бомбардировъчна стратегическа авиация.

Всъщност през 1962 г. СССР е разполагал с 3-4 МБР „Р-7“ (идентична с РН „Восток“), с време за подготовка 48 часа (!), а пък стратегическите му бомбардировачи просто не са имали възможност да долетят до САЩ и да се върнат обратно. Това е и причината Хрушчов да приеме риска да изпрати ракети със среден радиус на действие в Куба, близо до САЩ (те обаче имат време за подготовка най-малко 12 часа).

В това време САЩ са разполагали с около 200 шахтово базирани МБР „Титан“, с време за подготовка около 10 минути. И същевременно около стотина шахтово базирани МБР „Минитмен 1“ с твърдогоривни двигатели и време за подготовка от порядъка на секунди. Стратегическата авиация на САЩ наброява няколкостотин самолети, разполагащи с резервни летища в Европа и Близкия изток. Освен това САЩ притежават пет стратегически атомни подводници тип „Джордж Вашингтон“, въоръжени с по 16 стратегически МБР „Поларис А1“ с твърдогоривни двигатели и време за подготовка от порядъка на секунди.

Кризата на социализма в Полша (гл. 5)

Много внимание е отделено на Полша (с.с. 248-362). Това е и частта, която е най-подробно развита и може да има висока справочна стойност. Тук обаче почти не се споменават икономическите причини (!) за кризата в Полша (където е разликата с Чехословакия), има само намек на с. 248, с точно 4 думи (!)… Изцяло е отминат периодът от нелегалната борба на „Солидарност“ след обявяване на военното положение, свързан и с огромната помощ от ЦРУ по канали на католическата църква (със знанието на папата) и евентуалната свързаност с атентата срещу папата.

Икономическата криза в „социалистическия лагер“*

Авторът почти нищо не споменава за икономическата криза в Полша, СССР и Лагера – главната вътрешна причина за катастрофата на комунизма, която беше следствие от едновременното въздействие на стагнацията в социалистическото стопанство и външния икономически и политически натиск, оказван от администрацията на Рейгън.

Но според автора причините за краха на СССР се коренят в появата (едва ли не от нищото) в Източна Европа на някакви неясни сили, които „дифузно“ се разпространили в СССР и успели да „трансформират“ комунизма в демокрация (?!). Почти никакви икономически причини не се изтъкват (с.с. 633-635). Вместо това читателят остава с впечатление, че събитията се движат в резултат от безкрайните прения в съветското Политбюро.

Изличаване от историята на президента Рейгън и неговите дела (с. с. 248-342)

Най-странният факт в книгата е, че авторът се пази изобщо да спомене името на 40-ия президент на САЩ Роналд Рейгън (1981-1989 г.)! Успява, като много рядко споменава изобщо факти, свързани със САЩ и никога с президента. Дори споменава (един ред на с. 323) за знаменития Договор за забрана на ядрените оръжия със среден обсег, подписан във Вашингтон от Рейгън и Горбачов, като обаче не споменава президента, нито кога и къде е подписан (!).

Така в книгата изобщо не са споменати името и делата на този велик американски президент, главният субект на световната история през 1981-1988 г., период, често наричан оттогава „Рейгъновите осемдесет“. Нищо не се споменава за него и за дейността му, имаща пряко отношение към темата на книгата – пряко обхващаща главите 5-та и 6-та (с. с. 248-342), а косвено – над 50 % от обема на книгата. Това обаче не пречи на автора да споменава поименно и често други герои от тази епоха: президента Буш старши, Хенри Кисинджър, Михаил Горбачов. Особено често се среща името на Горбачов. Читателят остава с впечатление, че главната причина за краха на СССР са действията (или бездействията) на Горбачов.

Също така името Сталин се среща десетки пъти в книгата, но пък терминът „марксизъм“ само няколко, и то в цитати. Комунизмът се представя без подробности, неутрално, като несъществена особеност в политиката на СССР – излиза, че това е една велика сила, която съществено не се различава от другите такива: САЩ, Веикобритания, Франция. Единствено изключение се прави за Германия, чиято идеология (пак без да се влиза в същината на НационалСоциализма) се описва в негативен план.

Нито дума за Инициативата „Звездни войни“ и за надпреварата във въоръжаването, за рухването на международните цени на нефта, за параноята ВРЯН (Внезапное Ракетно-Ядерное Наступление), която обзема Политбюро, все елементи от огромния икономически, политически и военен натиск, оказван от администрацията на Рейгън – главната причина за ускоряване края на СССР и за погребване на комунизма (марксизма-ленинизма) – исторически първата голяма Ревизия на марксизма.

Ние, съвременниците на тези събития, много добре помним как името на Рейгън кънтеше денонощно по медиите, заклеймяван във всички земни грехове, както от тоталитарната пропаганда в соцлагера, така и от американските комунисти, социалисти, „либерали“, левичари и т. н. (кампания, много подобна на сегашната срещу настоящия американски президент).

 *   *   *

* Според нас, жестоката истина базирана на фактите, е съвсем друга – „социалистическата система“ беше взривена от вътрешната икономическа криза, рязко ускорена вследствие всестранния натиск оказван от администрацията на президента Рейгън. Икономиката („Базата“ по Маркс) реши съдбата на комунистическия блок не само в Европа, но и по света.

А интелектуалният недоимък на повечето западни съветолози и кремлинолози, както и непознаването от тях на руската (съветска) народопсихология, стана причина, че те така и не успяха изобщо да предвидят краха на социалистическата система. Те не разбираха и същността на комунизма, а голяма част от тях – ляво ориентираните – бягаха надалеч от всеки намек за близост между съветския комунизъм и западното левичарство. Затова и не се обсъжда същността на марксистката концепция за политическа Революция с хегемон работническата класа и за утопичното комунистическо общество. Това мълчание е обяснимо, на нали неомарксизмът предлага същото. С тази разлика, че Революцията ще бъде Културна, а хегемон – „потиснатите малцинства“ от всякакъв род и вид. Крайната цел обаче ще бъде една и съща – разрушаване на буржоазното семейство, общество и държава и изграждане върху руините на Прекрасния Нов свят.

Така в някои среди на западната историография започна пренаписване историята за падането на Комунизма.

Нека не забравяме, че един от франкфуртските мислители, Херберт Маркузе беше казал, че историята представя развитието на потисничеството и затова е вредна със своята фактичност! (Херберт Маркузе. Репресивна толерантност. 1965).