Расизмът в идеологията на BLM

Образователни инициативи в САЩ призовават белите да се срамуват от цвета на кожата си

Смъртта на чернокожия Джордж Флойд в края на май предизвика тотално поляризиране в американското общество.

Избухналите първоначално спонтанни мирни протести срещу полицейското насилие бързо прераснаха в добре организирано вандализиране на обществени и частни сгради, саботиране на обществения ред и накрая в истинска война срещу бялата част от населението.

Организаторите на протестите — „Черните животи имат значение“ („Животът на чернокожите е от значение“, Black Lives Matter, BLM) — се самоопределят като „обучени марксисти“.

Класовата борба е в основата на комунистическата идеология, разработена от Карл Маркс. Но докато при комунизма борбата е между буржоазия и пролетариат, за BLM класовият конфликт е между бели и черни, и дори между понятията „черно“ и „бяло“, отвъд расовото разделение.

BLM разширява „черно“ до почти всички форми на съвременна маргинализация: жени, хора с хомосексуална ориентация, бисексуални и транссексуални, джендъри, хора с неопределен пол, мюсюлмани, бивши и настоящи затворници, социално слаби, работническа класа, инвалиди, хора без документи и имигранти.

И обратно: „бяло“ представлява всички форми на икономически, социални и правни привилегии.

Подобно на марксизма, където бедната работническа класа е винаги потисната от богатата капиталистическа класа, за BLM черните са винаги потиснати и репресирани от белите.

BLM обявява белите за вечен класов враг на черните и така идеологията на BLM се превръща в чиста проба расизъм.

Именно върху расизма срещу белите се основава идеологическата платформа на вероятно най-масовото радикално движение в американската история, и то вече води до реални промени в обществото.

Премахване на „белотата“

От няколко месеца насам, корпорации и организации провеждат за белите си служители „обучения за борба с расизма“.

Инициаторите на подобни обучения за превъзпитание са противници на капиталистическата система, които търсят нейната подмяна. Те имат и подкрепата на масовите медии. Подобни инициативи за насаждане чувство на вина у белите и срам от техния „привилегирован“ живот са вече заложени и в училищните програми.

Градската управа на Сиатъл проведе на 12 юни обучение по расово разделение, ориентирано към белите служители, и ги инструктира да „премахнат своята белота“, за да бъдат отговорни към цветнокожите.

Листовка, разпространена по време на обучението, гласи, че „расизмът не е наша вина, но сме отговорни“. В друга листовка се казва, че белите служители трябва да се откажат от „поземлените си имоти“ и „гарантираната си физическа безопасност“, за да не бъдат „съучастници“ в расовата несправедливост.

Университетът в Минесота неотдавна стана домакин на семинар под надслов „Деконструиране и децентрализиране на белотата в три части“. По време на събитието бе изнесена лекция на тема „Възстановяване от състоянието на белота“. Организирана в 12 части по подобие на тази за анонимни алкохолици, програмата предлага на белите да „възстановят и възвърнат цялостната си човечност“.

Расизъм в педагогиката

В началото на тази година, Съветът на държавните училища в Сиатъл премахна училищна програма за надарени деца, позовавайки се на расово неравенство. Причината е, че повечето ученици в паралелките за напреднали са бели и азиатци.

Съветът публикува през август 2019 г. документ, според който математиката е „потисническа наука“, която се ползва за „лишаване цветнокожите от права“ и „заличава историческия принос на цветнокожите“.

През октомври 2019 г. професор Асао Иноуе от Щатския университет на Аризона проведе в Щатския университет „Бол“ на Индиана, 75-минутна лекция на тема „Освобождаване на съзнанието от превъзходството на езика на белите и обновяване на педагогиката“. Според преподаденото, системата за оценяване на студентите и правилната английска граматика са примери за превъзходство на белите.

Съветът на държавните училища в окръг Лоудън, щата Вирджиния, обсъжда решение за приемане на нов кодекс на речта, който ще забранява на учителите да критикуват окръжен план за расова справедливост. Планът призовава за премахване на бялото превъзходство. Опасенията са, че кодексът е в противоречие с първата поправка на Конституцията на САЩ за свободата на словото, която дава право на учителите да критикуват училищните политики.

Американският модел на капитализъм предлага просперитет и възможности, а този на Маркс – класов антагонизъм. Държавата на белите заселници, която организацията BLM критикува, е всъщност американският конституционен ред.

Империализмът, който активистите на BLM искат да премахнат, е всъщност американската система за свободен пазар: най-успешното оръжие срещу бедността, създавано някога.

А „Американската мечта“ и „преследването на щастието“ са не просто лишени от съдържание фрази, а реалност, която милиони хора с всякакъв произход и цвят на кожата са осъществили в САЩ.

Деси Иванова живее в САЩ от 2000 г.

Деси Иванова

живее в САЩ от 2000 г.

Свързани статии

1 коментар

  1. Хората в САЩ вече се страхуват свободно да изкажат мнение за да не би да обидят някого. И едва ли не се чувстваш виновен, че си бял. Просто, цялата тази пропаганда за правата на една част от населението никак не помага. Не само живота на черните е важен, но и живота на всички хора, независимо от тяхната раса. Белите били привилегировани!? Не може така да се заклеймява една група от хора. Има много бели, които са емигранти в САЩ и те не са никак привилегировани. Те също се опитват да успеят в страната на неограничените възможности. Така че, не винаги другите са ни виновни за собствените неуспехи. В САЩ се дават милиони долари по всякакви програми за подпомагане на хора в неравностойно положение и всеки може да се възползва. Те дават прави и на образование, ако не можеш да си го позволиш. Така че, за всеки има шанс. Но много зависи, какво търсиш в живота. Да ли лесното или имаш желанието да се замъчиш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button