Греховната и свята песен на Багряна – вечер за словото и паметта на великата поетеса

„Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и на виното…“ Близо сто години след като Багряна изрича своето предизвикателство към всичко, което спира и ограничава, нейният глас отново събра пълна зала – този път в сърцето на София, под покрива на Чешкия център. Защото има поети, които времето не измества: тях ги препрочитаме, забравяме и отново откриваме, а те всеки път се оказват по-съвременни от нас.

Вечерта „Греховната и свята песен на Багряна“, посветена на творчеството на голямата българска поетеса, се състоя на 10 юни 2026 г. по инициатива на Чешкия център в София и Българския културен център „Елисавета Багряна“ – Лимасол, Кипър. Събитието имаше и втора, не по-малко важна кауза – подкрепата за запазването на Чешкия център, знакова културна институция в сърцето на българската столица.

Вечерта откри домакинята – Радка Рубилина, директор на Чешкия център в София: „Бих искала да ви запозная с една малка чешка следа, която вашата изключителна поетеса Елисавета Багряна е оставила в чешката култура. Не познавах Елисавета Багряна, нито нейната поезия, затова направих малко проучване, прочетох някои нейни неща и установих, че нейната поезия е била за първи път преведена на чешки през 1931 г., в годините на младата Чехословашка република. Елисавета Багряна явно е направила впечатление със своята авангардна поезия. Тя е избрана като пример за авангардна славянска поезия. Литературата е известна с това, че тя се прочита, после се забравя, после отново се връщаме към нея. Затова ще ми бъде много интересно тази вечер да чуя за поезията на Елисавета Багряна и как тя се откроява в нашето съвремие.“

Думата взе съорганизаторът на събитието – Добрин Добрев Финиотис, директор на Българския културен център „Елисавета Багряна“ – Лимасол, Кипър: „Благодаря на всички, че тази вечер ще извикаме спомена и паметта и словото за Багряна. Уважаеми приятели, домакини от Чешкия културен център София, уважаеми гости, почитатели на вечното слово на знаменитата българска поетеса Елисавета Багряна. С голямо вълнение и уважение заставам тази вечер пред вас. Вечер, посветена на Багряна, патрон на Българския културен център Лимасол, Република Кипър. Посветили сме събитието освен на словото и паметта на нашата Елисавета Багряна, чрез тях и да дадем нашата безусловна подкрепа за запазването на Чешкия културен център в София, знакова институция в сърцето на столицата, която отваря врати в една много тежка и размирна за Чехия и България година – 1949 г., най-трудното време на Студената война.

Чешкият културен център идва тогава, за да надгради една традиция, чието начало се поставя след освобождението на България от турско робство. Всеки, който е прочел „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев, знае колко важен е приносът на чехите за изграждане на новата българска държава. Тогава огромен брой от първите служители в българските учреждения са чешки интелектуалци, които дори без българска граматика в ръка научават нашия език и работят за Нова България. Професор Константин Иречек, Ян Мърквичка, Йозеф Питер, Ярослав Вешин, братя Шкорпил и Прошек, както и много други личности, чиито имена отдавна са изписани със златни букви в българската история.

Престъпно е. Не бива и няма как да се сложи кръст на една вековна плодотворна културна традиция между Чехия и България. Чешкият културен център в София е неразделна част от българската култура и част от общия ни европейски път. Няма нужда може би да кажа това, че ако Багряна беше сега с нас, би подкрепила с цялото си бунтовно и справедливо сърце моите думи.

И накрая – защо греховната и свята песен на Багряна? Защото поезията на поетесата разкрива истинския образ на жената у нас, на съвременната интелигентна българка, която живее със свои идеали, бори се за своята личност. Образ дълбоко национален и общочовешки, защото Багряна бе певец на освободилата се целокупна личност на жената, господар на себе си. С лириката на Багряна за пръв път в нашата поезия се прояви стихийнотворческият дух на българката, закърмена с индивидуалистичния борчески дух на Пенчо Славейков и Яворов. И така, поетесата и героиня Багряна стана тяхна родна сестра.“

Към поздравленията се присъедини и Димитър Ангелов, председател на сдружение „България – Кипър: култура без граници“: „Бих искал с това културно събитие, посветено на Елисавета Багряна, да отдам отношение, уважение към вашата институция като председател на сдружение „България – Кипър: култура без граници“. Силно се надявам, че институцията Чешки културен център ще продължава да е част от духа и културата на София и България, защото ползата от това духовно средище е огромна, доказана и ще се умножава в пъти като духовен, културен и символен капитал. Благодаря.“

Словенска следа

Последва прожекция на кадри от филма „Пътят на Багряна“ (БНТ, 2023), в който звучи гласът на самата поетеса. Багряна разказва: „… Хора, които се върнаха от войната и които преживяха като мен с всичката простотия, мизерия и борба, те не могат вече да пишат така, като че живеят вън от света. Те слязоха на земята и видяха истинския живот със своята предметност, със своята грубост и със своите сблъсквания. И затова и моята поезия, и на Далчев, и на Пантелеев, които едновременно се явихме, вече беше друга поезия – земна. Аз мисля, че ако ти носиш в себе си дарбата на творец и ако ти си истински син на своята нация, каквото и да прочетеш, каквото и да научиш и да видиш от другия свят, може да го прибавиш към своите неща.“

Във филма проф. Людмил Димитров разказва и за едно от най-неочакваните открития в биографията на поетесата – словенската следа: „Историята на Багряна и Словения е много повече от история. Тя е цял епос, лирика и драма. Цялата идея тръгна от една находка или от нещо, на което със съпругата ми не бяхме обръщали внимание. Защото в тази книга – словенското издание и последвалото българско – аз съм много повече помощен персонал, отколкото тя. Всъщност това са нейни книги. Но това, което искам да ви кажа, откъде тръгнахме. Попаднахме на един сонетен триптих на Багряна, който е публикуван в стихосбирката „Сърце човешко“ и той се казва „Словенски вечери“. Първото ни хрумване беше – не е ли печатна грешка, не е ли „Славянски вечери“, защото никой никога не е знаел за това, че Багряна е ходила в Словения. Когато зачетохме обаче тези три великолепни сонета, ние видяхме, че там си присъстват абсолютно словенски реалии. Там в Юлийските Алпи най-високият връх е Триглав. Там присъства така наречената айда, което е словенската дума за елда и която е много популярна култура там. Там е и село Викърче, в непосредствена близост до Любляна. Тръгнахме оттам, решихме да видим тези места, които тя споменава, и да напишем една статия. И оттук се отвори една бездна, която ни въвлече. И ние като отнесени от вихъра започнахме да се въртим в най-различни кръгове, в които смея да твърдя, че Багряна ни поведе и някак тя настоя тази книга да бъде завършена, да бъде направена, защото нито веднъж нишката не се прекъсна.“

Стихии

В залата прозвуча и „Стихии“ – едно от най-известните стихотворения на Елисавета Багряна, от стихосбирката „Вечната и святата“ (1927):

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите –
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото, и завлича, мътна, пакостна –
къщиците, и градинките, и добитъка на хората –
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ –
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни –
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижимото, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?

Сбогом и кърпичка

За преводаческото изкуство на Багряна и за чешките ѝ литературни приятелства говори проф. Дора Колева: „Този сборник с преводи на Багряна ни е подарен през юли 1980 г. в къщата в Бояна. И това са избрани преводи. От чешката поезия аз ще избера стихотворение, което смятам – понеже познавам и чешкия оригинал – че то е интонационно, не само смислово, много добре уловено, предадено. А за Багряна интонацията при превода, въобще стихотворението как звучи, беше един от най-важните критерии.

И така, аз избирам стихотворението „Сбогом и кърпичка“. Това стихотворение е посветено на Дора Габе и негов автор е поетът Витезслав Незвал. С него Багряна и Дора Габе се запознават през 1938 г., когато в Прага се провежда конгрес на ПЕН клуба. Там са заедно четиримата: Багряна, Габе, Незвал и френският поет-сюрреалист Тристан Цара. Незвал прави цикъл стихотворения, които Багряна превежда – от тях избирам „Сбогом и кърпичка“. Незвал е увлечен от френските сюрреалисти и мечтае да се запознае с тях. Цикълът е резултат от пътуванията му през 1933 г. в Париж, където се запознава с Бретон, Цара. А после и с Италия. След това се сформира групата на чешките сюрреалисти, където той е водещ. В резултат от тези преживявания Незвал пише тази книга – „Сбогом и кърпичка“, като първото стихотворение е „Кърпичка“, а последното е „Сбогом и кърпичка“. Така че няма как да бъде за Дора Габе. То е изобщо символ на раздялата, на тъгата от раздялата. Но предполагам – защото Блага Димитрова няма да си го измисли – в това познанство той е намерил личен адресат в лицето на Дора Габе.“

И стихотворението прозвуча – в превода на Багряна, съхранил мелодията на чешкия оригинал:

Сбогом и даже ако не се видим повторно
беше прекрасно и мисля бе доста за нас
Сбогом дори нова среща ако уговорим
може би друг ще е гостът а не вече аз

Беше прекрасно но всичко край има и жалко
Спри погребалния звън тази скръб вече я знам
Кораб сирена целувка и кърпичка малка
две-три усмивки и после оставаш пак сам

Сбогом и повече нищо ако си не кажем
нека остане след нас малък спомен крилат
лек като кърпичка по-прост и от картичка даже
странно примамлив като от цветец аромат

Може би аз видях туй що за други е скрито
Птичко прелетна що роден кът дириш в света
ти ми показа къде е гнездото ти свито
Твоя съдба е летежът а моя съдба песента

Сбогом От всичко накрая това ли остава?
Толкова по-зле несбъдни мечти и слова
Искаме среща защо се делиме тогава?
Сбогом и кърпичка! Наша съдба е това.

Чешкият живот на Багряна

Елисавета Шапкарева – внучка на Елисавета Багряна, но и пазител и продължител на нейното творчество и памет – представи слабоизвестни факти за съприкосновението и признанието на великата поетеса на чешка земя:

„Елисавета Багряна завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя покорява сърцата на милиони читатели не само в България, но в Словения, Полша, Чехия, Русия, Сърбия, Франция, Румъния, Италия, Швеция и много други. Връзката между нея и Чехия е дълбока и е свързана с популяризирането на нейното творчество. Нейни стихове са преведени на чешки език още през 1931 г., когато в страната излиза стихосбирката ѝ „Вечната и святата“. Творчеството ѝ заема специално място в балканската и славянската литература.

Публикациите на Багряна в Чехия и по-късно Чехословакия имат дълга история и оставят трайна следа в чешкия литературен живот. Творчеството ѝ се издава както в самостоятелни книги, така и в престижни антологии и периодични издания. Самостоятелни нейни книги са „Вечната и святата“ (1931 г.). Това е първата самостоятелна книга на Багряна в Чехия, издадена в Прага от престижното издателство „Хейда и Тучек“. Книгата представлява пълен превод на легендарната ѝ дебютна стихосбирка, излязла през 1927 г. Преводът е дело на чешкия дипломат, преводач и българист Владислав Шак. Изданието поставя началото на поредицата „Българска библиотека“ в Прага.

„Метеорити“ (1963 г.) е по-късен мащабен представителен сборник с избрана лирика, който представя зрялото ѝ творчество пред чешката публика през втората половина на 20-и век в превод на Лумир Чиврни.

Също така има много участия в антологии и колективни сборници. Например антологията „Южен вятър“ в Прага, представителна антология на българската поезия, съставена и преведена от известната чешка българистка Дана Хронкова, в която Багряна заема централно място сред авторите от 20-и век. А стиховете ѝ са публикувани в общи сборници за европейска лирика, превеждани от големи чешки поети и преводачи като Лумир Чиврни и Ян Забрана, един от най-влиятелните чешки преводачи на поезия.

В периодичния печат също има много публикации. Например в литературните списания през 30-те и 40-те години на миналия век – в авторитетното чешко списание „Славянски преглед“, което следи отблизо културния живот на Балканите, както и в различни ежедневници като „Лидове новини“.

Взаимодействието е било двупосочно. Освен че е превеждана, самата тя превежда на български език творби на големия чешки поет Витезслав Незвал. Посещенията на Багряна в Прага и приятелствата ѝ с чешките поети са сред най-вълнуващите страници в историята на българо-чешките културни отношения през 20-и век. Като космополитна личност и активен член на българския ПЕН център, както вече беше споменато, тя пътува често и превръща чешката столица в една от своите любими европейски спирки.

Ето как се развиват нейните гостувания и лични връзки в златния град. Първите визити са през 30-те години, когато Прага преживява най-големия си европейски възход. След излизането на стихосбирката „Вечната и святата“ Багряна е посрещана там не просто като гост, а като голяма славянска поетеса. А като представител на българската интелигенция тя посещава Чехословакия и през втората половина на века, през 50-те, 60-те и 70-те години, като тези пътувания често са свързани с писателски конгреси, срещи на слависти и подготовка на нови преводни антологии на българската поезия.

Нейните приятелства с чешките творци са големи: с Витезслав Незвал, Лумир Чиврни и Ян Забрана, чешките българисти. Тя има силна опора в лицето на местната българистична общност. Важна фигура в нейния кръг е поетът, дипломат и преводач Владислав Шак, който пръв отваря вратите на чешките издателства за нейния публичен дебют. С тези свои пътувания и контакти Багряна успява да изведе българската поезия от регионалните ѝ рамки и да я интегрира в сърцето на средноевропейския литературен модернизъм.“

Към разказа проф. Дора Колева добави и личен спомен: „Когато през 1983 г. излезе моята книга за Багряна, тук в България все още нямаше никакъв отзив. Аз получих поздравления и оценка от проф. Зденек Урбан от Карловия университет, който ми подари и своята книга „Чехи и българи“.“

Две прочувствени стихотворения

Последва емоционален рецитал на „Унес“ (1926 г.) и „Не те измести никой“ (1959 г.) в изпълнение на Добрин Добрев Финиотис.

Унес

Говорù, говорù, говорù! –
аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша…

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

– Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!

Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа – недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал –
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон…

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг –
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоят лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Самодивското в Багряна

Кулминация на вечерта беше вдъхновената реч на проф. Людмила Маринова от Института за литература при БАН, която направи портрет на Багряна като национална поетеса и модерен творец, посланик на България по света и талантлив преводач на лирика:

„Тя е едно изключително явление в българския духовен живот. Наричат я „царицата на българската поезия“, „жрица на поетическото слово“, „Багрянородната“. Смята се, че е еманация на националния творчески гений на българката. Някои говорят, че сякаш е била родена с риза, защото достига библейска възраст. Дълъг, творчески, впечатляващ живот. Остави огромна следа в българското културно пространство.

Всъщност нейният живот е от много бели и черни дни, но тя действително успява духовно да се разгърне така, че да стане етапен творец в българската култура. Може би за нейната поетическа стихия са повлияли много фактори. Семейството: културно семейство, в което децата се възпитават и по традициите, и по един по-модерен за времето начин. Гимназията: тя завършва Първа девическа гимназия и по онова време се запознава с някои ключови класици, чете много литература. Нека припомня, че Първа девическа гимназия е своеобразен университет. Навремето там са преподавали ключови фигури. Това е пространство, което развива млади дами, много от тях оставили своя принос в българския обществен и духовен живот. Университетът: има възможност да слуша лекции на Иван Шишманов, Любомир Милетич, д-р Кръстев, Александър Балабанов. Такива ярки фигури, които няма как да не заредят младия отворен към духовността човек. Средата: тя се познава с Йовков, Георги Райчев, със Стаматов, Димчо Дебелянов. Това е цветът. Това са етапните творци през този период.

Така нейната поетическа стихия неслучайно и постепенно избухва. Тя не бърза да публикува. През 1915 г. две нейни стихотворения Йовков взима и занася в списание „Съвременна мисъл“. Тя обаче още мълчи. Чак през 1921 г. на страниците на „Вестник на жената“ започва своя творчески път. Но и съвсем скоро се появява на страниците на най-елитното антологично списание „Златорог“, което обединява най-ярките фигури в българския духовен живот. Багряна е ключова фигура в списанието, но и въобще за българската литература още преди да издаде „Вечната и святата“.

И тук слагам една нишка към надслова на нашата литературна вечер – „Греховната и свята песен на Багряна“. Това е заглавието на една от най-точните, ключови, изключително впечатляващи статии на литературния критик Иван Мешеков. Тази статия той пише даже малко преди тя да издаде „Вечната и святата“. Там той с един гениален усет хваща много важните нейни същностни черти като творец. В центъра на тази статия той извежда самодивското у Багряна. Твърди, че тя поема – от народния гений, от народните песни – онзи самодивски дух, който ѝ импонира и който ще изведе словото ѝ към едни сфери, в които тя ще защити достойнството на българската жена. Като казвам жена, веднага искам да уточня: лириката на Багряна е етапна въобще за българската литература. Тя не се дели на мъжка и женска. Поетесата пише така дълбоко, стойностно, емоционално, впечатляващо за всичко, което вълнува човек, че нея я ценят всички. И все пак това, което оставя с „Вечната и святата“, е взривно. Жените, както и останалите, са впечатлени от необикновеното ѝ слово и смелостта, сякаш да разкаже всичко онова, което носят в душите си. И най-вече да разкаже за онзи стаен бунт и онзи силен копнеж за свобода, за волност. Защото самодивите в българския фолклор са едни митични образи, които съдържат това, което обикновената жена е трудно да реализира в трудния си житейски път. Самодивата е поетическа светкавица в нашата духовност.

Всички усещат тази красота на Багрянината лирика. Тя продължава и в този копнеж по волност, красота, свобода, налагане на личността си, желанието една жена да защити правото си да се разгърне като човек, като творческа натура, като духовно присъствие. Продължава и в следващите лирически книги – „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, неиздадената стихосбирка „Мост“ – в периода между войните, както и след това. Защото тя имаше творческа зрелост до края на своя духовен път.

През тези години, в междувоенния период, Багряна разгърна и по своему продължи темата за самодивското в своята поезия, като по своеобразен начин я трансформира в любов към пътувания, отворения свят, чуждите култури, непознатото, невидимото, неизживяното. Темата за пътуването е свързана и с нейните болки, разочарована от много неща. Пътищата я спасяват. Новите светове я зареждат с нови емоции, приключения, идеи, защото творческият ѝ свят е изключително идейно и емоционално богат. Малко творци могат да се похвалят с такъв богат на теми, образи, проблематика, свят – любовта, майчинството, човешкият бунт, обществата, войната, домът и пътят, и още много и много. Човешките взаимоотношения – цяла една поетическа вселена. Както и цялата ѝ поезия – е една необятна вселена, разказваща не само за жизнено утвърдителните красиви моменти в човешкия живот, но и за трагичните мигове. Защото поезията на Багряна е много дълбока и заредена с много трагизъм.

Ние сме свикнали да виждаме повече виталното, песенното, необикновеното, но тя е всъщност един дълбоко всестранен творец. Първо изключителна национална поетеса, съчетаваща корените на българското с общочовешките проблеми, и второ един голям модерен поет. Модерна, защото носи нова психика, нова образност, нови пътища, нова ритмика за българското поетическо слово. В такъв смисъл е етапна и си остава етапна. Остава един от големите класици. Ален Боске я нарича „Великата Багряна“.

Пътувайки, тя търси компанията, средата на творците. Това е нейното място. Това е нейният свят. Запознава се с много ярки фигури – общественици, политически ярки деятели, ключови за периода между двете световни войни, но най-вече търси духовния контакт с творци, художници, музиканти, поети и писатели. Така се ражда при тези контакти желанието за взаимни преводи. Веднага ще кажа, че тя превежда още през 20-те години Анна Ахматова, Марина Цветаева, Александър Блок и много други творци.

От 30-те години, отворена към света, пътуваща, запознаваща се с ярки личности, тя започва своите безценни преводи. Защо се запознава с такива добри творци? Тя пътува по линията на ПЕН клуба, пътува сама, пътува по линията на Съюза на писателите. Това са творчески срещи. В тези срещи тя неизменно се запознава с ярки, етапни фигури на други култури. И така започва своите десетки и стотици преводи. Пътувайки през и оставайки в Австрия, Германия, Франция, Италия, Англия, Швеция, Гърция, Турция, Румъния, до Бразилия, Ливан и още много и много други страни – тя същевременно от тези страни носи и нови поетически идеи и впоследствие прави своите поетически преводи – както и от чешки.

Тя е убедена, че преводите съдействат за кръвообращението между културите, между народите и че това е безкрайно ценно и винаги необходимо. И в такъв смисъл тя се налага като истински посланик на България по света със своето царствено поведение, със своето достойнство като личност, със своя авторитет като изключително голяма поетеса. Където и да е застанала, където и да е била при тези срещи, около нея се стичат хора да се докоснат до личността ѝ, да я чуят, да усетят магията на нейното присъствие. Това много е помагало на България, не само на самата Багряна.

И така тя превежда Ахматова, Цветаева, превежда Сергей Есенин, превежда Рита Буми-Папа, Янис Рицос, Андре Френо, Раде Драйнац. Интересно, често избира трудни за превод поети, модерни, нови, неприети дори понякога. Това ѝ е допадало, защото модерността е носила в себе си. Как ги превежда? Първо, тя е превеждала от първоизвора руски, словенски, донякъде немски, френски, но също така и с много подстрочници. Обичала е, когато трябва да се докосне до творбата, да чуе автора, да чуе как звучи стихът, каква е неговата мелодия, каква е римата, да усети ключовия образ, специфичното за автора. Това я е теглило, за да направи точните си преводи. И тя действително ги прави. Една част са в тома от серията „Български преводачи“, но тя превежда още много творци, не забравя и жените – Мария Бануш, Амрита Притам, Рита Буми-Папа и други, защото съдбата на жени и мъже, на цялото човечество, я е вълнувала.

Тя си остава един голям творец, хуманист, демократ, с изключителното си присъствие като човек и като поет – една изключителна фигура за българското национално богатство.“

Вечерта завърши с прожекция на изпълнение на песен по стихотворението „Синеоката“ – музика на композитора Георги Златев-Черкин, в аранжимент на неговия внук, пианиста Георги Черкин.