Адвокатът културист Богомил Йорданов: „Моята рецепта е любовта“

Разказ за силата на волята да продължаваш да вярваш, дори когато никой друг не вярва в теб

Това е разговор за живота, човешката воля, справедливостта и умението да си силен и да оцеляваш. За това как въпреки всичко да се опиташ да победиш в онези битки, които вече изглеждат изгубени.

Това е история за момчето, което казва на хората „всеки ден да дават най-доброто от себе си и да не се предават“. Това е историята на адвокат Богомил Йорданов.

Когато се запознах с Богомил, той ме посрещна ведро и с усмивка. Носеше елегантни и подбрани с вкус риза и панталон. Излъчваше впечатляващи спокойствие и доброта.

Интересите на Богомил са интригуващи. През 2007 г. става републикански шампион по културизъм, но това не му пречи да пише и стихове. А вярата му, че доброто побеждава, е заразителна.

Добрият герой от приказките

Появява се на бял свят в студен декемврийски ден на 1984 г. в семейство на разделени родители.

Ранното му детство преминава под грижите на родителите на неговата майка. Когато е едва седемгодишен, съдбата го разделя завинаги от дядо му. С него връзката му е не само силна, но има решаващо значение за оформянето на житейския му път.

Богомил разказва с леко притеснение: „Дядо ми разказваше героични моменти от историята, а баба ми четеше книги. Бях чувствителен и историите от приказките ме впечатляваха силно. Искаше ми се да съм там и да помагам на добрите, за да не страдат, да побеждавам лошите, да има справедливост… Вярвах, че добрите герои винаги трябва да са по-силни от лошите, за да ги побеждават.“

Идеята един ден да бъде като „добрите и силни герои от книгите и приказките“ го навежда на мисълта да следва право. В реалния живот нещата са по-различни от детските приказки, но правото му дава най-добра възможност да осъществи детската си мечта.

Карате, фитнес, културизъм, право

От дете, Богомил се увлича по спорта. На 12 години започва да тренира карате, а година по-късно се записва на фитнес.

На 15 години се явява на първото си състезание по културизъм за юноши, където се класира осми от общо девет участници.

Това не го обезкуражава и както самият по-късно споделя: „волята е силата да повярваш в себе си, да последваш своя вътрешен глас, да правиш без граници това, което чувстваш и да не слушаш околните“.

Но спортът изисква средства. Като самотен родител, майка му няма много възможности и това поставя допълнителни ограничения пред желанието на младия Богомил един ден да стане победител в голямо състезание.

Нещата стават още по-трудни, когато майка му е диагностицирана с тежко заболяване и се налага да бъде оперирана. Тя спира работа за дълго време и доходите на семейството се стопяват.

Това принуждава Богомил, тогава 15-годишен, да започне работа като фитнес инструктор. Няма много време за учене. А и никой не го насочва. „Когато бях малко момче, никой не вярваше, че от мен ще стане нещо“, споделя той.

След като завършва гимназия, кандидатства право, но не го приемат. „Не бях ходил на уроци, нямах възможност да чета, но не се примирих. Бях решил какво ще уча и нищо не можеше да ме спре.“

През 2004 г., след година подготовка и събиране на средства с помощта на майка си, Богомил започва висшето си образование в Нов български университет.

У него отново се събужда детската мечта да побеждава лошото в света. Но с времето разбира, че светът не е като в приказките от детството.

„Не можеш да раздаваш справедливост като Рубин Худ: да вземаш от богатите и да даваш на бедните. Осъзнах, че трябва да се боря по други начини за това, в което вярвам.“

Собствена фитнес зала, бодибилдинг

Докато учи, Богомил трябва да работи. През 2005 г. се сбъдва едно негово желание: отваря своя малка фитнес зала. Тогава е едва 20-годишен. Заради оскъдни средства, сам ремонтира помещението.

„Благодарение на тази зала се научих на много неща. Беше трудно, но успях да го направя; рискът си заслужаваше“, си спомня Богомил.

С приходите от залата, младият мъж успява да плаща таксата за обучение и покрива разходите по спортната си кариера, която все повече го доближава до възможността да участва в национално състезание по бодибилдинг същата година.

От бодибилдинга Богомил развива атлетично тяло, на което много от неговите връстници вероятно завиждат. При среща с него, отначало човек остава впечатлен от релефа на тялото му, но топлият и мек глас, и спокойствието, което излъчва, кара човек да разбере, че зад тази физика се крие съвсем друга личност.

Катастрофата

На 5 април 2005 г., само единадесет дни преди националното състезание по бодибилдинг, се случва нещо неочаквано. Докато шофира към вкъщи, автомобилът на Богомил минава през неравност на пътя, пука гума, чупи джанта и колата се обръща на 180 градуса. След това се удря в стълб от страната на шофьора.

Богомил няма спомен какво се е случило. Събужда се в болнична стая ден по-късно. Има множество тежки наранявания. От КАТ не вярват, че е възможно човек да оцелее след такъв инцидент, но … Богомил оцелява.

Когато идва в съзнание, първо се интересува дали има други пострадали. „Дори да бях останал инвалид, щях да го приема много по-лесно, отколкото ако беше пострадал друг човек“, споделя с вълнение Богомил.

След катастрофата, хората около него вече не вярват, че той ще може напълно да се възстанови и възобнови спортната си кариера. Медицинска сестра в болницата дори му казва, че е инвалид и никога повече няма да тренира.

Макар в инвалидна количка, а после с патерици и с метален имплант в таза, Богомил решава да предизвика съдбата.

„Оглеждам се и виждам колко много хора не са щастливи, колко много хора са се примирили с какво ли не в живота си и никога не са се борили за мечтите си. Винаги казват: това е положението, не може да се направи повече. Обвиняват родителите, държавата, системата, родното място, неравенството в обществото, богатите, политиците, другите – че няма истинска любов; сравняват се – всеки прави така, всеки е такъв… И просто се примиряват.“

„Иска ми се някак да вдъхна вяра на хората в собствените им сили, да ги убедя да не слушат никого освен себе си и да следват целите и мечтите си, колкото и трудно да е и каквото и да им казват! Така и аз продължих да следвам своя път и да доказвам, че няма граници.“

Само седмица, след като го изписват от болницата, в края на май 2005 г., приятелите му го виждат в залата за тренировки. Отначало е с патерици, после без тях. Четири месеца по-късно започва подготовка за Балканското първенство по културизъм, което се провежда през 2007 г. в Скопие. Там Богомил печели първо място в категория до 85 кг.

Ново начало

Победата поставя ново начало за Богомил. Той с усмивка на лице разказва: „Волята е да продължаваш да вярваш и да рискуваш, дори никой друг да не вярва в теб. Същото стана и със състезанията: никой не вярваше в мен, присмиваха ми се, но аз вярвах. Когато постигнеш успех, започваш с още по-голяма сила да вярваш в себе си.“

През 2008 г. Богомил се отказва от професионалния културизъм. След дипломиране в правния факултет, започва да търси работа. Опитът в спорта го е направил по-силен и безстрашен пред неизвестните, които го очакват.

Завършил е университета с отличие и дипломата му е идеална, но изпращането на автобиографии и ходенето по интервюта за работа не дават резултат. Навсякъде търсят хора със стаж, а той все още няма.

Но младият и образован българин отново успява да победи съдбата.

„Мисля, че това е част от щастието: да имаш волята и смелостта да бъдеш себе си и да правиш това, което чувстваш, че е правилно, без да слушаш какво казват другите. Можеш да бъдеш щастлив, само ако винаги следваш сърцето си и не си поставяш ограничения, независимо от трудностите.“

През 2012 г. Богомил започва работа в Министерство на труда и социалната политика, въпреки че се класира втори на входящия конкурс.

Министърът е изключително впечатлен от него. Назначават го на длъжност „експерт“ в отдел „Международни организации и международно сътрудничество“. Година по-късно правителството се сменя и Богомил е освободен вследствие на кадрови промени.

Последващите годините отново са изпълнени с несполуки и премеждия, и водят Богомил почти до ръба на силите.

През 2014 г. той губи най-близкия си човек: своята баба, която го е отгледала. „Вътре в мен остана огромна болка, която не показах на никого.“

В края на на 2015 г. се състезава в два турнира по културизъм в България и Англия. Там печели второ място. Също успешно преминава изпит за помощник-съдебен изпълнител.

Разочарованието от поредна несбъдната любов го довежда до хазарта и алкохола през 2018 г.

Собствена адвокатска кантора

Повратна за Богомил е 2019 г., когато рискува всичко, за да отвори собствена адвокатска кантора.

„Поех по нов път, макар да не знаех дали ще намеря клиенти; но ако исках да следвам мечтите си, това беше пътят.“

Когато пандемията от коронавирус застига България, Богомил е уплашен не от самия вирус, а от това, че почти всичко в държавата спира да работи.

„Изпитвах страх и несигурност за бъдещето, за оцеляването си, но не физически, а финансово; дали ще има какво да ям. В този период много хора загубиха работа и бизнес.“

Но непримиримата вяра на Богомил отново го връща на прав път.

„Моята рецепта е любовта, вярата, че лошото винаги отминава и мигът на най-голямата тъмнина винаги е малко преди да изгрее светлината. Моята рецепта е да се изправяме, колкото и да е трудно. Моята рецепта е да не мислим за това, което ни се случва, а да мислим как реагираме и дали даваме всичко от себе си всеки ден!“

Той вярва, че ако всеки ден не се предаваме и се борим, като даваме най-доброто от себе си, нещата ще се променят и увенчаят с успех.

„Бог винаги отваря вратата на този, който е упорит, не на мързеливите, не на страхливите! Страхливецът умира стотици пъти, а смелият само веднъж.“

По-висша справедливост

Но дали постигнатото от Богомил е достатъчно да задоволи детската му мечта да носи справедливост и добродетелност на хората?

Да разбираш хората, да вярваш, че всеки има нужда от обич, да съумееш да не съдиш преди да си изслушал събеседника, да разбереш, че всеки има право да вярва в която иска религия и да осъзнаеш, че въпреки различния си произход, хората имат същите човешки радости, тревоги и нужди — това е едно по-висше разбиране за справедливостта, смята Богомил.

Според младия адвокат, за да бъдем справедливи, трябва да уважаваме различията и избора на другите, защото именно различията правят света красив и цветен. По негови думи, различията не са нещо лошо, а напротив.

„Когато осъзнаем, че всички на тази земя имат чувства, нужди, че всеки заслужава да бъде тук, заслужава внимание и обич, само тогава можем да бъдем справедливи.“

„Когато осъзнаем, че парите не са всичко и сме готови да споделим своето с онези, които нямат, да дарим любов и разбиране — това е да си справедлив и да умееш да разбираш и обичаш.“

Но справедливостта е трудна за постигане, ако човек не притежава чувство за морал, отговорност, себераздаване и жертвоготовност, смята адвокатът.

Добротата и силата да бъдеш себе си

За Богомил не е важно как го възприет другите, а какво той може да им даде.

„Предпочитам да ме възприемат със силата да бъда себе си и да се боря за това, в което вярвам, а не със силната физика.“

Докато разговаряхме, не можех да не усетя чувството на доброта, излъчващо се от този човек. За нея той разказва, че не е важно дали я показваш, а дали я имаш.

Убеден е също, че добротата трябва да се споделя и че да се държиш добре с другите не е никак трудно. Именно това откроява Богомил от повечето хора, които смятат, че да си добър човек не е най-добрата стратегия за успех.

„Дори да успея да накарам само един човек да се замисли, да следва сърцето си, да бъде по-добър с околните и по-щастлив, тогава целият ми живот и всички трудности досега ще са имали смисъл — само заради този един човек.“

Ивайло Ангелов

е редовен коментатор по въпросите на САЩ по "Нощен хоризонт“ на БНР между 2010 и 2016 г. Травъл блогър. Експерт по гражданска авиация.

Свързани статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прочети още
Close
Back to top button