Скандал в „Белене“: Организатори и жертви скочиха срещу Общината заради историческа подмяна и бутафорни строежи

Тазгодишното поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера „Белене“ премина на 6 юни 2026 г. под мотото „Солидарни с жертвите на Белене и техните наследници“. Единствената по рода си традиция и кауза, започнала веднага след падането на режима на БКП в края на 1989 г., този път бе белязана от безпрецедентен сблъсък. Пред очите на присъстващите, на сцената се разигра сериозен конфликт между организаторите на събитието и Община Белене.

Напрежението, което назрява от години, се корени в три основни причини: първо, през 2025 г. в организирана изложба е заличен етническият и интернационалният характер на концлагера. Организаторите на поклонението категорично осъждат този опасен прецедент като подмяна на историческите факти. Добре известно е, че през репресивния апарат на „Белене“ са преминали хора от различни етноси (българи, турци, роми, евреи, арменци) и граждани на други държави (руснаци, гърци, югославяни, албанци).

Второ, в същата изложба като жертва е представен платен агент на Държавна сигурност. Лицето е вербувано в началото на 50-те години с цел внедряване в групата на младежите земеделци в лагера и е работило за службите до февруари 1990 г. Земеделските организации реагираха с остри протести срещу тази гавра с паметта на истинските жертви.

Трето, през март 2026 г. Община Белене издава право на строеж за „Втори обект“ (същинското име на съоръжението), подготвяйки изграждането на нов лагер с бутафорни бараки, огради и карцер. Това е в директно нарушение на постановление на Министерски съвет от 2017 г. Тогава правителството предоставя на Общината правото да управлява „Втори обект“ за срок от 5 години със задачата да построи паметник и да реновира съществуващите сгради. Общината не е изпълнила нищо от тези предписания – сградите продължават да се рушат, но вместо това се планира нов строеж по архитектурен проект, който не съответства на правителственото решение.

„Затова днес ние откриваме петиция до Министерски съвет за спасяване на автентичния вид на бившия концлагер ‘Белене’ и отнемане правото на управление на Втори обект от Община Белене заради неизпълнението на решението да построи паметник и да реновира съществуващите сгради. Моля всички вас да подкрепят с подпис тази петиция, ако не искат ‘Белене’ да се превърне скоро в строителна площадка“, призова водещият на събитието Адриан Филипов.

Модераторът уточни, че никъде в Европа няма практика за изграждане на несъществуващи сгради от периода на нацизма и комунизма, тъй като това създава фалшиви, бутафорни атракциони, обидни за историческата истина.

„‘Белене’ е единственото място на комунистически репресии в Европа, в което българската държава не е направила нищо за опазването му, за превръщането му в национален музей-мемориал, каквато е практиката в Европа. Призоваваме управляващите да се запознаят с европейската практика и да я приложат тук на ‘Белене’, като работят заедно с организациите на жертвите и техните наследници, които сега са игнорирани от този процес.“

Организаторите припомниха, че от 2023 г. настояват Министерството на културата да финализира започналата още през 2018 г. процедура по даване на „Белене“ на статут на недвижима групова културна ценност от национално значение.

„Смениха се толкова министри, назначиха се толкова комисии, дадоха се толкова обещания. А тази седмица стана ясно, че процедурата отново се е провалила и ‘Белене’ няма да получи специален статут и държавна защита. Кой ще носи отговорност, че вече близо девет години чакаме ‘Белене’ да получи достоен статут? Ще настояваме пред новия министър на културата Евтим Милошев за обявяване на сградите от ‘Втори обект’ от концлагера за културна ценност от национално значение. Нещо, което институциите можеха да направят отдавна“, заяви водещият.

Провокации и извънредна църковна намеса

След тези думи на сцената за молитва и слово бе поканен местният католически свещеник отец Трайчо. Вместо него обаче думата бе взета от Великотърновския митрополит Григорий – който не е бил поканен от организаторите, а е бил натрапен от Община Белене. Според координаторите на събитието, митрополитът умишлено е удължил молитвата си над 15 минути, забавяйки цялата програма, което наложи да бъде помолен да приключи.

Последваха молитви от районния мюфтия на Плевен Мурад Бошнак, отец Паоло Кортези и пастор Радослав Илиев.

Проф. Пламен Павлов: „Белене“ психически не е затворен и до днес

Специален гост на събитието бе прочутият историк проф. Пламен Павлов, който изнесе силно емоционална реч:

„Искам да се обърна първо към тези хора, които са истински герои, изтърпявайки тези психически, физически и всякакви мъчения, на които са подлагани тук години наред. Снощи имах честта да се запозная с наши сънародници, български турци – прекрасни хора, които не заслужаваха режимът да им стори това, което направи и за което и досега не е потърсил прошка.“

Ученият подчерта, че случилото се в лагера не се дължи на „нашия национален характер“ и припомни думите на Апостола, че всички ще бъдат равни без разлика от народност и вяра. Според проф. Павлов, комунистическият режим подло е спекулирал с идеите за свобода и чиста република, докато е бил на „космически разстояния“ от европейските ценности. Той предупреди, че в днешната геополитическа ситуация тези рискове не са отминали и членството ни в ЕС и НАТО не бива да ни успокоява.

„Това е безумие, което просто няма нормално, човешко обяснение. С окупацията от съветската армия ние фактически бяхме пратени в периферията на историята. Бяхме окупирана държава (1945-1947) не само през официалните три години. Докато нашите момчета гинеха, в двореца „Врана“ съветските войници са стреляли по фазани и без малко да убият цар Симеон II. До такива безумия се е стигало… Така съветска окупация в никакъв случай не бива да бъде забравена и прикривана, тъй като те тук държаха не просто войски, а си отгледаха орди от еничари!“

Историкът припомни, че лагерът е създаден по инициатива на „сатанинската личност на Георги Димитров – подобие на Сталин“ и разказа за масовите деформации на епохата, включително наказанията над жени, които „не плакали достатъчно“ при смъртта на Сталин.

Проф. Павлов изрази категорично мнение, че островът не трябва да има пропускателен режим, а трябва да се превърне в свободно достъпен историко-природен резерват без нови строежи, където разрухата да бъде консервирана чрез модерни форми на поклонически туризъм. Той припомни хронологията на отваряне на лагера: след смъртта на Сталин, по време на Унгарската революция (работи до 1962 г.) и накрая – заради т. нар. „Възродителен процес“.

„В някакъв смисъл ‘Белене’ не е затворен психически и до днес. Заплашвали са ме как ще ме пратят в ‘Белене’ – има такива групи в самия български парламент, национални предатели, които слугуват на чужди държави и които на всичкото отгоре казват, че били националисти, това е обида за нацията… Съжалявам за емоциите, но тук човек не може да говори по друг начин. Защото това, което виждаме, е потресаващо. Този остров трябва да бъде специална територия на паметта, и то възприемана в модерен, човешки вид, с поглед към бъдещето.“

Говори Община Белене

По традиция думата взе инж. Петър Ангелов, заместник-кмет на Община Белене, който приветства присъстващите.

„Днес за поредна година свеждаме глави пред паметта на хилядите невинни жертви на тоталитарния режим, чии съдби бяха белязани от трагедията на лагера ‘Белене’. Остров Персин не е просто географско понятие или парче земя сред водите на река Дунав. Той е жив паметник на една болезнена травма, но и огледало, в което днес се оглеждаме, оглеждаме съвестта си. Мястото на лагера заема важна роля в изграждането и укрепването на ценностите на съвременната демокрация, правовия ред и свобода. Длъжни сме да напомним защо забравата на миналото крие риск от неговото повтаряне. И страданите уроци от ‘Белене’ напомнят колко крехка е човешката свобода, която трябва да устояваме ежедневно в действията си и колко висока е цената на нашето достойнство.“

Инж. Ангелов изтъкна, че Общината осъзнава своята историческа отговорност и полага целогодишни грижи за поддръжка на инфраструктурата, почистване на пътищата и осигуряване на достъп до острова. Като стратегическа цел той посочи изграждането на мемориал, който да се утвърди като средище за научни конференции, изложби и образователни форуми за младите хора.

Заместник-кметът допълни, че Общината си сътрудничи с организации като фондация „Остров Белене“ и фондация „Софийска платформа“. Той посочи, че благодарение на тях броят посетители е скочил от стотина души на година до над 2000 през 2025 г. „Софийска платформа“ организира летни училища за ученици и учители от 2018 г., както и изложби в лагерните сгради. Инж. Ангелов припомни административния път: след решението на Министерски съвет от 2017 г. за безвъзмездно право на управление, Общината е извървяла процедурите по нов ПУП, съгласуване с РИОСВ Плевен, природен парк „Персина“, МРРБ и работа с екип от 35 специалисти (историци, архитекти, археолози). Проектът вече има разрешение за строеж за създаване на мемориал и аварийно спасяване на историческите сгради.

Неочакван обрат

След изказването на заместник-кмета събитието придоби драматичен обрат. Основният организатор на поклонението, разследващият журналист Христо Христов, взе думата за реплика:

„В решението на Министерски съвет ясно е казано, че при нереализиране на предвидените дейности по реновиране на предоставените сгради и изграждане на паметник в продължение на пет години (след 2017 г.) от предоставянето на имота правото на управление се отнема от Община Белене. Никъде няма думата ‘възстановяване’ на каквото и да било, г-н Ангелов. Извинявайте много, но вашето ‘разрешение за строеж’ е за възстановяване! Вие трябва да реновирате тези сгради и да изградите паметника. Това трябва да направите, а не да правите бутафория. И това трябва да го направите с организациите на жертвите, а не с частни фондации.“

Критичната щафета бе поета от Сафие Юрдакул, дъщеря на бивш лагерист и председател на Асоциацията за справедливост, права, култура и солидарност на Балканите (БАХАД). Тя се обърна директно към инж. Ангелов с тежки обвинения:

„Защо изобщо никога не сте се обърнали към нас? Ето тук са живите жертви от последния период. Ето – споменахте ‘Софийска платформа’ – но в тяхната изложба пише, че тук са били въдворени българи в периода 1949-1986 г. А къде останаха турците? Питах и ми отговориха: ‘Имахме предвид български граждани’. Ние толкова прости хора ли сме, че не разбираме разликата между българи и български граждани? Нашата организация на жертвите поиска публично извинение от ‘Софийска платформа’, защото тук водят студенти, ученици, чужденци и им казват, че всички са били само българи. А това не е вярно. Вярно е, че през последния период тук са въдворени хора само заради етническия им произход. Но от ‘Софийска платформа’ ни нарекоха българи, точно като Тодор Живков, имат същия манталитет. Досега не са се извинили…“

Юрдакул обвини Общината и фондациите в изкривяване на историята, заличаване на една година от хронологията (лагерът е работил до 1987 г., а не до 1986 г.) и в незаконно разрушаване на автентични лагерни стени през 2019 г. за създаването на самоволна „молитвена стая“, за която тя се закани, че ще изиска експертен доклад по съдебен път.

Към протеста се присъедини и Руфат Юмер, прекарал близо две години в лагера на остров Персин по време на т. нар. „Възродителен процес“:

„През всичките тези години комунистическият режим стреляше с куршуми срещу нас – заради името, заради вярата. От десет години вече идваме тук да отдадем почит. Вижте стените [посочва към сградата] – целите са в куршуми. Сега стрелят по стените. Община Белене какво прави за това? Тук стана ловен полигон, а ние искаме да стане национален музей. Ще свърша с думите на отец Кортези: Милостиви министри, послушайте ни. Милостиви Боже, послушайте ни.“

Инж. Петър Ангелов се опита да тушира напрежението, заявявайки, че Общината не може да строи нищо без законови разрешителни и че никога не е делял хората по етнически признак, а целта на присъствието му е единствено отдаване на почит.

Призив към премиера Румен Радев

Силно прочувствено, но и прагматично изказване направи Станка Георгиева, дъщеря на горянина Георги Русев от Втора сливенска горянска чета, пристигнала на поклонението заедно с организирана група наследници на горяните от Сливен.

„Трудно ми е да се обърна към заместник-кмета на град Белене, защото всичко, което каза, е много мило, много нежно. Но това, което казва, на мен ми е добре познато вече 75 години. И знаете ли какво констатирах? Че баща ми е убит на 27 декември, когато е убита и Тюркян. Може ли такова трагично съвпадение? Точно срещу Нова година да поднесеш кървава смъртна вест на едно семейство, на една майка с четиригодишното дете? И това нещо аз не успях да извадя от моето съзнание, от моята мисъл вече 75 години… Чух преди малко някой предложи да подадем молба до министъра на културата, той да заяви какво искаме. На вълка вратът му е дебел, защото сам си хваща жертвата. Няма да се молим на министъра. Отиваме директно при премиера – този организационен комитет – и заставаме пред вратата на Министерски съвет. Вече имам един поставен въпрос пред настоящия министър-председател – да бъдат открити масовите гробове в България, защото ние не знаем и гроба на баща ми. Тръгваме всички заедно и никакво назад, никакво чакане.“

Георгиева припомни и думите на Касим Дал за пълното отваряне на архивите, като изрази съжаление за масовото им унищожаване и изнасяне към Казанлък през 1990 г. под ръководството на Атанас Семерджиев.

По време на събитието речи изнесоха още Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, инж. Милчо Илиев, председател на Областното настоятелство на БЗНС в Плевен и член на Управителния съвет; и Георги Ташев, председател на ПП „Обединени земеделци“.

Христо Христов закри официално поклонението, благодарейки на всички дарители и работили безвъзмездно за неговото реализиране.

Пълните видеозаписи от събитието „Белене 2026“ са достъпни в YouTube канала на „Новетика“.