„Земя на мъже“ – тъжна, разтърсваща, истинска
Отзив за новия роман на младия ямболски писател, който твори от детските си години и чиито многобройни разкази са разпространявани по цял свят
Изслушах много книги, откакто имам Storytel, но една конкретно искам да препоръчам на всички като мен, които са фенове на тъжните истории: „Земя на мъже“ от Боян Боев.
Тази книга ме хвана за гушата, а очите ми се бореха да не пускат напиращите в тях сълзи. Слушам в движение – докато вървя, шофирам, готвя… Слушам невероятния глас на Симеон Владов във всяко „прозорче“ за слушане, но не всяко е подходящо да излея в него мъката, която напира в мен от чутото.
Такава е. Тъжна. Разтърсваща. Истинска. Такова е било времето, такива са били хората. Така ги пресъздава авторът, че все едно в ония времена е живял – та и мен ме пренесе там, за което му благодаря!
Тук няма happy end (щастлив край – англ.), но аз не го търся. Животът и сега не е розов, а тогава далеч не е бил. Това е семейна балканска сага, пропита с кръв и сълзи, и въпреки това поднесена с толкова леко перо, че човек трудно оставя историята, за да продължи да я слуша на следващия ден.
* * *
Ето как описва своята книга самият Боян Боев.
Свирепост върлува по таз земя от векове. Силните режат главите на слабите и продължават по пътя си. Но щом тръгнеш да убиваш, бъди готов да бъдеш убит. Гладът на смъртта никога не може да бъде заситен!
Бистра е родена във време, в което българската земя се оре с кръв, а честта има по-голяма стойност от живота. Любовта ѝ към Йордан, син на смъртния враг на баща ѝ, е обречена. Съдбата решава да преплете в кървав възел живота на девойката с този на семейство Алтънови. Един чифлик се превръща в сцена на човешка алчност, насилие и разпад, а сенките на миналото – проклятие за настоящето. Дали пламъците на жестокостта ще пометат всички, или ще подминат онези с чисти души?
„Земя на мъже“ носи духа на магическия реализъм. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния Балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
