Законът Магнитски за лична употреба

Кой как изтълкува и употреби санкциите срещу шестимата българи по закона Магнитски?

Когато на 2 юни 2021 г. до България долетя вестта за санкциите по закона Магнитски срещу трима, а след това срещу още трима българи, никой не онемя, не се изненада, не се учуди.

Българското общество от десетилетия мълви имената на свръхбогати хора, превърнали се в нарицателно на българския преход, на неговата нечистоплътност, порочност и несправедливост. Въпреки дълголетието на явления като Васил Божков, Делян Пеевски, Цветан Василев и още други, които все още са в сенките, политиците говорят днес така, сякаш те са се появили вчера. Сякаш са се пръкнали подобно на Атина от главата на Зевс или Афродита от морската пяна.

Соломон Паси, бивш външен министър по времето на Симеон Сакскобургготски, разгроми смело и възторжено олигархията и се зарадва на „шамара“ от САЩ, който ни е събудил. Президентът на Атлантическия клуб, обаче, някак си забравя, че Пеевски е рожба на неговата партия и правителство. Говори сякаш има лична заслуга за осветляването на тези имена и благодарение на него не е ударена България, защото е член на НАТО, пак благодарение на него. Колко удобно?!

Столетницата БСП също интерпретира събитието в своя полза, сякаш няма нищо общо с порочния преход и неговите проекции в лицето на хора като Пеевски, Божков, Цветан Василев, Баневи, Арабаджиеви и т.н., и т.н. Председателката Корнелия Нинова веднага идентифицира действащия политически лидер, за когото от САЩ намекват, но не назовават. Нинова не изрече име на глас, но приложи личната си логика, че това „би трябвало“ да е политик, който най-дълго е управлявал, ерго лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов.

Христо Иванов, председателят на „Да, България“, пък направо назова името на Борисов без никакви колебания, като прибави към описанието „действащ политик“ и още едно: „облечен във власт“. Така се получава внушението, че „действащ“ и „облечен във власт“ се отнасят за едно и също лице. Няма значение, че може да си действащ политик, без да си облечен във власт и обратното. Но така внушението става още по-удобно за употреба в атаката срещу врага.

Татяна Дончева, съпредседателката на „Изправи се! Мутри, вън“ пък възлага най-големи надежди на санкцията и вече вижда как „бурята Магнитски отнася ГЕРБ“. Сякаш те автоматично ще заемат освободеното място.

„Има такъв народ“ (ИТН) видяха пряка връзка между тях и закона Магнитски. По думите на Тошко Йорданов, „действията на САЩ са следствие от това, което направи обществото ни“. Само дето обществото трудно може да се сети къде точно са били ИТН през последните 30 години, а и през лятото на 2020-а.

Мая Манолова пък, за която единствено има снимков материал, че е имала пряк контакт с Божков, също видя „зелена светлина и подкрепа за по-решителна борба с корупцията в България“. Внушението е, че тя няма нищо общо с корупцията и че двете явления (тя, и корупцията) стоят на двата бряга на една и съща река и никога не са се срещали и няма да се срещнат.

ГЕРБ, макар да са в окопна защита и атакувани от всички страни, също откриха своите активи в санкцията. Как би се получил този резултат, от страна на американските власти, без активното и партньорско съдействие на службите по тяхно време. Няма как.

Предизборната ситуация, в която бяха осветлени от САЩ шестимата българи, не доведе до осмисляне на появата и израстването на гигантската корупция у нас и нейните отровни цветя. Не доведе до катарзис, което няма как да се случи, освен чрез поемане на отговорност и вина.

Напротив, законът Магнитски се превърна в удобен предизборен инструмент за всички. Всички до един изтълкуваха санкцията в своя полза. Всички видяха подкрепа за себе си и собствената си партия. Всички видяха не укор, а шанс за партийна победа, а не победа на обществото над Злото.

Макар че всички знаят, че днешният срам има своята 30-годишна история, всички сочат с пръст последните 10 години. И, както казва проф. Георги Лозанов в едно интервю, получи се нещо като играта „Черен Петър“: който е последен, той е омацан. Иначе казано, виновен е последният в играта. Честно ли е? Не! Справедливо ли е? Не! Вярно ли е? Не!

И до тогава, докато всички партии, участвали в политическия живот на страната и очертавали икономическите и социални реалности през целия преход, не изрекат на глас „Виновен!“, ще продължават да се държат като инатливи деца, които след шамарите на големия брат продължават да правят това, което искат и както си знаят. Време е да пораснем.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com

Снежана Георгиевa

е философ по образование и журналист по професия. Репортер, редактор и водещ в БНТ и БНР. Дългогодишен водещ на програма "Нощен харизонт" по БНР.

Свързани статии

1 коментар

  1. Е нямаше начин това да бъде казано по по-добър начин. Браво на автора!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button