Иван Стамболов-Сула и Вилма Карталска: дезинформация, мека сила и културно наследство, което България не умее да покаже (видео)

Как работи дезинформацията? Защо ние, българите, се предоверяваме и не проверяваме предлаганата ни от медиите информация? Защо манипулаторите залагат на страха и омразата? Как в България бяха приложени като по учебник стъпките на цветната революция? Защо хибридната война е предпочитана пред конвенционалната? В Трета световна война ли сме вече? Какво е меката сила? Как я използват Гърция и Турция? А България — не? Какви нови факти излизат за произхода на българите и археологията на България? И как да осъзнаем силата на културно-историческото си наследство?

По тези и още въпроси разговаряха Иван Стамболов-Сула и Вилма Карталска, добри приятели и партньори на „Новетика“, в интервю публикувано в U-Digest от 6 май 2026 г.

Иван Стамболов-Сула е писател, публицист, член на Обществения съвет на БНТ и собственик на сайта U-Digest.

Вилма Карталска, българска актриса, режисьор, сценарист и преводач от английски език. Родена е в София, завършва моден дизайн и печели първо място на международните награди за мода Смирноф’96 в България. Година по-късно е номинирана за Златна игла от Българската академия за мода на проф. Любомир Стойков. През 2002 г. завършва актьорско майсторство в театралния колеж „Любен Гройс“ и участва в множество театрални постановки и независими спектакли. Озвучава филми като „Дързост и красота“, „Менталистът“, „Х-Мен: Еволюция“ и много други. Отскоро автор в сайта „Новетика“.

* * *

Иван Стамболов-Сула: Добре дошла!

Вилма Карталска: Добре заварили! Благодаря за тази приятна покана. Радвам се. Всъщност, благодарение на сайта „Новетика“ се познаваме.

Иван Стамболов-Сула: Колко е хубаво да си подават хората топката един на друг. Сега пък аз ще кажа, че г-жа Карталска е при нас заради една нейна публикация в „Новетика“. Вероятно част от вас все още не познават този сайт – това е бутиков сайт с много прецизно, почти маниашки, подбрано съдържание, с висококачествени автори. Аналитично балансиран и с лек уклон към здравия разум. Когато прочетох статията, минах през името на автора — Вилма Стоянова — прочетох нататък, готина статия, много интересна и по въпрос, който мен лично ме вълнува — и професионално съм се занимавал с такива неща. И ми се обажда собственичката на „Новетика“, Кремена Крумова, която е главен редактор и също един от много добрите автори в сайта, и ми казва: „Знаеш ли коя е Вилма Стоянова?“ Отвръщам: „Не.“ И тя: „Ами това е Вилма Карталска.“ И аз си казвам: чакай, това е актьор. А тук пише като културолог и политически анализатор. Именно тези две битности в един човек събудиха голям интерес у мен – от това дойде и поканата, и в момента се радвам, че успяхме да осъществим това интервю.

Вилма Карталска: И аз много се радвам, че съм тук и че ще можем да си поговорим за двете ми любими неща: култура и политика.

Иван Стамболов-Сула: Разкажете ни за хибридната война и за Европейския щит.

Вилма Карталска: Да отворим темата с нещо, което съм си подготвила – точно за връзката между култура и политика. Едно изказване на Йосиф Бродски: „За равнодушието си към културата обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи. Стесняването на културния кръгозор е майка на стесняването на политическия кръгозор. Нищо не проправя така пътя на тиранията, както културната самокастрация. Когато после започват да секат глави, то е дори логично.“

Иван Стамболов-Сула: Или, както казва българският народ: прост народ, слаба държава.

Вилма Карталска: Да. За съжаление тази тъжна констатация е доста вярна във времето на хибридните войни.

Иван Стамболов-Сула: Нормално е. Никоя власт – особено по-амбициозната и по-авторитарната – няма интерес от критично мислещо население. След малко ще стане дума и за един интересен филм, който описва мрежи от стотици и хиляди сайтове за въздействие с фалшиви новини. Това не може да се регулира по естествен начин – може да стане само като работим върху самия човек, върху следващото поколение.

Вилма Карталска: Образование и култура са двата стълба, през които може да влезеш в храма. Без тях народонаселението е обречено. Не става само с хранене.

Иван Стамболов-Сула: Без информиран избор не може да упражниш свободната си воля.

Вилма Карталска: Това беше засегнато миналата година на форум за медийната грамотност, организиран от Соломон Паси, на който присъстваха като съорганизатори посолствата на скандинавските страни – Дания, Финландия, Норвегия, Швеция. Идеята беше да се обмени опит и да се види къде се намираме в картинката. За съжаление това, което се видя, е плашещо като тенденция, защото Скандинавия е може би един от регионите, който най-добре се справя с дезинформацията и фалшивите новини – Финландия е сочена за топ пример. Идеята беше да се види кои добри практики могат да се приложат срещу хибридната война.

А какво значи хибридна война? Тя е част от т. нар. неконвенционални войни. Конвенционалните са Първата и Втората световна война, а така и войната в Украйна – грабват се пушките, хора се убиват, разрушава се инфраструктура и т.н. Неконвенционалните войни се водят с други средства, опосредствани от развиващите се технологии, с цел да обезсилиш врага, без да му разрушаваш инфраструктурата – просто да го деморализираш отвътре и да го накараш сам да си окачи примката на врата, казано най-просто. Хибридните атаки изключително много помагат в такива ситуации.

На въпросния форум скандинавците обясниха, че понеже са в непосредствена близост до Русия, имат изключително добре развита система за образоване на обществото – във Финландия тя е въведена още от първи клас. Изграждат критично мислене у децата: не само ги учат как да разпознават фалшивите новини, а какво трябва да им сигнализира, че има нещо нередно, и да предизвика любопитството им да проверят дали информацията е вярна. Във Финландия тези неща се прилагат от 70-те години. У нас — все още не.

Иван Стамболов-Сула: А днес е много лесно с изкуствения интелект (ИИ). В момента импровизирам и давам една много проста рецепта. Всеки има достъп до някакъв ИИ, дори безплатен. Казваш му: „Посочи ми една авторитетна лява медия, една авторитетна дясна медия, една популистка, една националистическа“ – и повтори това в световен мащаб. Получава се списък от шест-осем медии. След това питаш ИИ коя медия как е отразила събитието и веднага разбираш коя казва истината и коя лъже.

Вилма Карталска: Да. Но това предполага, нещо в главата ти да „светне“, че не е наред, и да поискаш да го провериш. Проблемът е, че при нас – с това слабо образование в държавата – имаме хора, които не мислят критично и са свикнали на лесно смилаема информация, сдъвкана наготово с готови изводи, без да се замислят, че тя може да не е вярна.

Иван Стамболов-Сула: И нещо повече – ето една разлика между нас и Скандинавия. Там са протестанти от векове. Те са хора на логиката, и за тях отвъд разума няма нищо друго. Ние тук сме мистици – и при нас всяко твърдение, колкото е по-мистериозно, бравурно и емоционално натоварено, толкова по-лесно се приема.

Вилма Карталска: Да. И затова много лесно ни „бъзват“ на тема емоции, което ни пречи да вземаме рационални решения – особено по време на избори.

Иван Стамболов-Сула: Защо от всички средства избраха лъжата и от всички емоции – омразата?

Вилма Карталска: Защото от чисто психологическа гледна точка гняв, страх и омраза действат най-ефективно – разбъркват те вътрешно до степен, в която не можеш да мислиш рационално. Това е нещото, на което хората реагират първосигнално, и то се ползва изключително успешно за фалшиви новини, конспирации и тролски коментари – и то не само у нас. Имам любима книга на Майкъл Крайтън – „Състояние на страх“ – доста стара, от 2004 г., която беше първото нещо, обърнало ми внимание, че най-лесно се ръководи едно общество чрез страх. Крайтън застъпва тезата, че след като пада Желязната завеса, изчезват класическите плашила – и за единия, и за другия лагер трябва много бързо да се намери нова тема, която да плаши хората, за да могат отново да ги вкарат в канала и да ги ръководят лесно. Той изказва тезата, че това е страхът от климатичните промени и екологичните кризи. Днес вече са добавени много други теми – все в областта на страха.

Иван Стамболов-Сула: За жалост не само екострахът и зелената истерия. Да не забравяме кулите в Ню Йорк от 2001 г., откъдето се роди истеричният страх от тероризъм, а по-късно – много по-перфидният страх от епидемии. Не мога да разбера защо има хора, които не виждат това. Това са очевидни, многомилиардни кампании.

Вилма Карталска: И въпреки това хората се давят в море от информация и не могат да отсеят истина от полуистина и откровена лъжа. За да имаш такава цедка, са ти нужни когнитивни умения и образованост. Когато не владееш чужди езици, е трудно да съпоставиш информацията.

Иван Стамболов-Сула: Как да няма цедка? Наскоро ми се случи – един човек, когото много дразня на църковно-религиозна тема, намерил някакъв текст и вика: „Гледайте Сульо какво е писал! Той е на Путин човек и ТАСС публикуват неговите писания.“ Взимам едно изречение от текста, пускам го в Google и се оказва, че не е никакъв ТАСС, а някакъв Telegram канал с руски блогъри. С един стринг от 10 знака в Google виждаш, че твърдението е лъжа.

Вилма Карталска: Но трябва най-напред да се усъмниш. А хората у нас ги примързява да си размърдат сивите клетки.

Иван Стамболов-Сула: Може пък да им е приятно да мразят някого.

Вилма Карталска: Да. Защото ние тук на Балканите сме пословични с това, че много лесно ни „бъзват“ емоционално. Целият регион е такъв.

Иван Стамболов-Сула: Във филма, споменат в статията ви в „Новетика“ – „Архитекти на хаоса“ – има един стройно организиран протест срещу настаняване на душевноболни хора в дадена сграда. Ако не им кажат, хората изобщо нямало да знаят, че са там.

Вилма Карталска: Абсолютно. И това е масовият случай. У нас много неща около изборите повдигат подобни съмнения. Спомняте си – преди известно време в село Галиче имаше подправяне на бюлетини. Жената, която ги подправяше, гледа право в камерата. Тук възниква много логичен въпрос: всички знаем колко хиляди камери има за проследяването на изборния процес – стотици хиляди часове материал. Как пък уцелиха точно този запис? Освен това тя беше представител на конкретна политическа формация – ПП-ДБ. И ефектът е непосредствен, когато хората не се замислят: дава им се готова дъвка, че хартиената бюлетина много лесно се подправя.

Иван Стамболов-Сула: Каква е целта на цялото това въздействие? Защо се прави? Очевидно не е евтино и е трудоемко.

Вилма Карталска: Оказва се, че не е толкова скъпо – то е много по-евтино от конвенционалната война, а върши чудесна работа сравнително бързо. За това говори проф. Милена Якимова в книгата си „Страх и пропаганда“ (2022). Тя е проследила процеса от 2013 г., когато стана Майданът, след това 2014 г. – когато имаше референдум за Крим – до 2022 г. Изводите и наблюденията, до които стига, са повече от плашещи. Говори за период на т. нар. „дълбока оран“ – първите години, в които с подобни публикации се тества водата: на какво реагират хората и доколко. Когато се види, че едно общество поддава, атаката се засилва. Днес това се прави с ферми от тролове, а ИИ изключително много спомага – една теза може да се тиражира хиляди пъти по различни канали. Имаше случаят с двойниците, когато бяха копирани сайтовете на френски официози и вътре се тиражираха руски тези, а отгоре стоеше логото на оригинала. И се стига до 2022 г. – до 12 000 фалшиви новини на месец, попаднали в публичното пространство в България. Трябва да сме много наивни, ако смятаме, че това не влияе – особено на фона на казаното, че хората не проверяват.

Иван Стамболов-Сула: Ще дам пример за още едно поразително явление, но с обратен вектор. Попадал съм на сериозен, напълно автентичен сайт, истинска медия, която публикува като сериозна новина някаква глупост. След 10 минути тя се разобличава от хората.

Вилма Карталска: Много ми е интересно, когато такива големи телевизии съобщават като новина нещо, което преди пет дена е излязло във Facebook. И започваш да се чудиш – наистина ли е сериозна медия с редакция, или хората малко са загубени.

Иван Стамболов-Сула: Централната емисия на националните телевизии ми казва нещо, което съм прочел сутринта в интернет. Затова отдавна не гледам телевизия. Хората не са виновни – виновна е националната телевизия.

Вилма Карталска: Те трябва да се конкурират, защото зрителите им намаляват – конкурират се с онлайн платформи, влогъри, блогъри и т.н. Така започват да изпускат редакторския момент. На въпросния форум за медии стана въпрос, че например в Швеция не може безконтролно да се пускат новини само защото се е разшумяло за тях или защото смятаме, че трябва да има плурализъм на гледните точки. Медията трябва да носи и морална отговорност към народа.

Иван Стамболов-Сула: Като казахте за конкуренция – тя има две много печални последици. Едната е за редакторите: има малко българоговорящи висшисти, способни да станат редактори, и вече има бой за тях. Другото: не знам кой им ги подава тези алгоритми на различните телевизии, ама по едно и също време тръгват дори рекламите. И трето: ако президентите на България и на САЩ са си разменили по един шамар, това ще бъде пета новина. Първата ще бъде „циганин обра бакалия в Бургас“, втората – „дете се надруса в двора на училище“, третата – „два автобуса се блъснаха, шофьорите загинаха“.

Вилма Карталска: Да, защото добрата новина не е новина. Пак стигаме до това, че лошата новина предизвиква емоция. Крайтън беше отбелязал в „Състояние на страх“, че в Ню Йорк медиите непрекъснато използват думи, водещи до афект: „криза“, „драма“, „трагедия“. А в същото време статистиката показва, че градът има значително по-малко престъпност и убийства и е по-спокоен за живеене. Медиите обаче непрекъснато наливат вода в мелницата – колко е страшно, как връхлитат бури и цунамита от лоши събития. Това влияе емоционално на хората, и пак стигаме до това, че в „бърканьока“ не знаеш накъде да хванеш – а това е много удобно за организирания хаос.

Иван Стамболов-Сула: Ако драконът не зее срещу нас да ни погълне всеки момент, няма да имаме нужда от рицар с доспехи и голям меч, който да идва да ни спасява.

Вилма Карталска: Да. Въпросът е кой се представя за този рицар с доспехи.

Иван Стамболов-Сула: Имаме не един в нашата история. Хората ги знаят. Преди време събеседник тук ми беше Любомир Дацов, много добър финансист – човек с първоначално либерални възгледи, както сам признава, но с възрастта се е централизирал. Той казва: „В момента сме в уникална ситуация, случваща се веднъж на 100 години – икономически да се съберат няколко фактора едновременно. Не сме били толкова добре от Хан Аспарух до днес. Никога не сме били толкова богати. Обаче пенсионерите ровят в кофите, копаем дъното.“

Вилма Карталска: Да. И това непрекъснато се тиражира. Точно това е част от хибридните атаки на Русия – непрекъснато се повтаря колко сме бедни, колко сме „най-зле“ в ЕС. И никой не спира да се замисли – особено ние. Хайде, младите нямат как да сравнят с комунизма, но по-възрастните поколения спокойно могат. Спомням си, когато продадохме къщата на баба ми в провинцията – всичките пари от цяла къща с немалък двор отидоха за една Шкода втора ръка и един цветен телевизор, първият в моето семейство. Цяла къща с двор. Беше 1983 г.

Хората не си дават сметка, че сега можеш да отидеш в чужбина, когато пожелаеш. Не е нужно да спиш в „Шератон“, но можеш да отидеш. Свободен си да пътуваш, учиш и работиш там. И ако си качествен човек, ще намериш как да останеш – а ако не искаш, ще се върнеш в България. Свободен си.

Защото помним историята с невъзвращенците. Какво се случваше със семействата им? Как се стреляха хора по границите – бягащи от „комунистическия рай“. Ама защо ги спираш да бягат? Нали ако е толкова хубаво, те сами няма да искат да бягат. Но и старите поколения забравиха, а пък младите изобщо нямат памет за тези времена и стават изключително лесна мишена за манипулации.

Иван Стамболов-Сула: Не само българинът. Идеализира се това, което нямаш, и се ругае и мрази това, което имаш и ти е гарантирано.

Вилма Карталска: Да. Навремето в комунизма хората не са го забелязвали толкова, защото живеехме в един зоопарк – в клетка, без да виждаш по-далеч от съседната. А сега в демокрацията, когато можеш да сравняваш с това, което имат западните демокрации, изведнъж виждаш: „Нямам това и онова.“ Но си забравил откъде сме тръгнали – купоните, беднотията на 90-те. Присъствах на Виденовата зима. Присъствах и на първия протест, когато се изпочупиха стъклата на парламента.

Иван Стамболов-Сула: Аз съм правил бизнес през Виденовата зима, когато всеки ден валутата беше с различен курс. Между другото – нека припомним на всички забравили: преди 1989 г. или дори преди средата на 90-те беше ли възможно това, което правим с вас в момента?

Вилма Карталска: Категорично не.

Иван Стамболов-Сула: За мен най-голямата ценност на т. нар. промени е свободата на словото. Гладен ходи, ако щеш – но кажи каквото мислиш, без да те застрелят на ъгъла за това.

Вилма Карталска: И за мен. И затова – въпреки че завърших семестриално политология – не бих искала да бъда политолог, защото това означава да се съобразявам с конюнктури, които за мен не са приемливи. Като творец имам нужда да бъда свободна в изказа си – и се надявам да продължаваме да можем да го правим.

Иван Стамболов-Сула: Дай Боже. Кои са каналите на въздействие?

Вилма Карталска: Най-вече медиите. За съжаление и официозите влизат в тях – точно поради конкуренцията. А и не само – особено когато са частни. За мен е много интересен феноменът, че в България една част от медиите се водят субсидирани от чужбина, но „независими“. Тук възниква въпросът: възможно ли е да си наистина независим, ако парите ти идват от конкретна външна сила – независимо коя?

Иван Стамболов-Сула: Позволете ми да отворя една самохвална скоба – U-Digest, в чийто офис сме в момента, се финансира единствено от мен.

Вилма Карталска: Разбирам Ви. Така финансирах голяма част от творческите си проекти. Знам добре как е. Но пък това ми позволяваше да защитавам гледна точка, която е моя и е важна за мен.

Иван Стамболов-Сула: Точно това за мен е най-голямата ценност, която постигнахме. А това, че сме с тънки телевизори, мощни коли и смартфони – може би щеше да дойде от само себе си. В Китай ги има тия работи, въпреки че е комунизъм. Навремето винаги ми е било смешно, когато в комунистическата пропаганда казваха: Преди 9-и септември нямаше ток по селата, нямаше асфалт“ – отвръщам: ние сме държава като Белгия. Вижте къде е Белгия сега и къде сме ние – сравнете ни с нея днес, а не с България отпреди 60 години.

Вилма Карталска: Има и другият момент с фалшивите новини. Едно от нещата, което много често се среща в България – и то в медии, субсидирани от чужбина – е леко да се изкриви истината. Не е задължително да бъде 100% лъжа. Преди изборите например бяха пуснали във Facebook призив да носим собствени химикалки, защото в София специално били доставени менте такива, чието мастило след известно време можело да изчезне и някой да работи върху бюлетините. Това се пусна в деня преди вота. Ние сме на ръба да го повярваме, защото 70% от населението вярва в конспиративни теории. Проверих отново класацията по IQ в света – намираме се на 73-то място.

Когато образованието се е издънило и когато не са те научили – мозъкът е като мускул, трябва да го тренираш, и е хубаво, ако в малките ти години си усвоил механизма да го правиш. Когато нямаш този механизъм изначално в себе си, или не си бил в семейство, в което да ти е обръщано внимание от малък, се оказва, че много лесно те водят за носа.

Иван Стамболов-Сула: Както казахте – преди да започнеш да съпоставяш източниците, добре е да се усъмниш. Пише го още в Евангелията. Христос казва: „Изпитвайте духовете“ – защото демонът може да се яви като ангел, и няма нищо лошо да питаш кой е и какво е, да го подложиш на тест.

Вилма Карталска: При нас много често се появяват полуистини. Принципът е прост: когато видиш изказване на даден политик и отдолу има развитие от автора – много сериозни тези, звучащи адски убедително – и нещо те „бъзва“, че е твърде скандално, за да бъде истина. Когато потърсиш изказването от телевизия, виждаш, че политикът е казал 10 изречения, а в статията от тях са взети три. Те са верни – само че са извън контекст. И много хора по това нещо се подхлъзват, защото не търсят цялото изказване, а се предоверяват на източника с трите изречения. Отдолу, когато си ги извадил от контекст, можеш да напишеш каквото поискаш – но това вече не са факти, а е мнение.

Иван Стамболов-Сула: Наскоро един човек се аргументираше с цитат от Библията – и му отговориха много просто: „Ти си го взел извън всякакъв контекст. В Библията има и изречението ‘Няма Бог’.“ Мога ли тогава да изляза и да кажа: „В Библията пише, че няма Бог?“

Вилма Карталска: Иска ми се държавата да вземе мерки. Вече е достъпно за нас как го правят скандинавците – нека се помисли за ограмотяване на населението в медийна и дигитална грамотност.

Иван Стамболов-Сула: Това ли са мерките на Европейския щит?

Вилма Карталска: Това е инициатива, появила се в края на миналата година. Реално погледнато мерките не са измислени – има само намерения. Тъжното е, че Брюксел отново се показва като бавен ръководител на подобни процеси. Опитват се с този щит да направят обща политика на ЕС: първо – общи пари, защото в момента държавите са оставени малко сами да се справят. В България нямаме нито финансиране за дигитална и медийна грамотност, нито план, нито специалисти, които да могат да го разработят или осъществят. На Запад ситуацията е по-добра: всякакви сигнали за нередности веднага да влизат в Брюксел, да се обработват от техния мозъчен тръст и готови решения да се спускат към членовете – което спестява необходимостта ние да ги измисляме, тъй като нямаме ресурс.

Критиците на инициативата обаче задават въпроса: значи ли, че централно спуснатите решения са непременно най-добрите? Не стигаме ли до форма на мека диктатура? Не преследват ли и те собствени пропагандни цели? Европейският съюз се опитва да ходи по тънък лед. Инициативата е похвална, но докъде ще доведе — ще видим. Има посока, липсва конкретност.

Иван Стамболов-Сула: Преди малко казахте, че хибридната война е много по-евтина от конвенционалната. Обаче – за да я наречем война – не трябва ли да се финансира от военния бюджет за отбрана? Ако се финансира от друг бюджет, по-коректно е да я наречем кампания. И ако агресорът финансира подобни действия от военния бюджет – не е ли редно и ние да намерим в своя бюджет за отбрана средства за противодействие?

Вилма Карталска: Хубаво би било, но нашият бюджет за отбрана тепърва се опитваме да го вдигнем. Армията ни е около 30–32 000 души в момента – при положение, че по времето на Балканските войни сме имали армия около 700 000 при по-малко население. На фона на 6 300 000 души население днес — 30 000 армия. И на този фон се „ръчка“ по руска линия да „излизаме от НАТО“. Хубаво – ще излезем. Кой ще ни пази с 32 000 войници и два самолета?

Не е случайно, че финландците – яли добре „попарата“ от Русия – наскоро излязоха от споразумението за забрана на противопехотните мини, за да могат да минират границата. Огромна червена лампа. Швеция върна наборната служба. Финландия никога не я е изоставяла. Германия също. Хърватия също. Строят се заводи за барут и оръжия. Това толкова недвусмислено показва накъде върви светът, че трябва да си ужасно наивен, за да не го виждаш.

Иван Стамболов-Сула: Тя вече се случва тази ситуация – просто въпрос е кога ще дойде твоят ред. Някой беше питал: „Като гледате какво става по света и кои са войните – кога ще признаем вече, че това е Трета световна война?“

Вилма Карталска: Абсолютно. И финландците казват в прав текст: „Нашите хора са готови веднага да хванат пушките и да излязат да се бият.“ Тук възниква въпросът: оставяйки настрана липсата на армия и оръжие – кой от нашите младежи е готов да хване пушката и да излезе да защити майка си, дъщеря си, сестра си? Смеем се с приятелки, че в някои отношения жените станахме по-мъжествени от мъжете – по-вероятно е ние да хванем калашник, отколкото те.

Иван Стамболов-Сула: Вие винаги сте били. ВМРО отдавна говорят за връщане на наборната армия.

Вилма Карталска: Да – особено в такава обстановка. Психолозите много говорят за това: създадоха се две-три поколения мъже, които не искат да носят отговорност за нищо – дори за деца, камо ли да хванат пушка.

Иван Стамболов-Сула: Ама те не са виновни – тях това ги учат. След като учителят няма право да ти се скара, защото идва яростният ти баща да вдига скандал пред учениците; след като ти казват, че първата ти задача е внимателно да обмислиш и избереш какъв пол да бъдеш – ако такъв получи призовка за армията, ще опищи света: „Посягат на правата ми, ограничават свободите ми.“

Вилма Карталска: Пък да не го пускат да излиза да се пече в Гърция или да му трябва разрешение от армията — каквото направиха в Германия — не знам какво ще стане. Ще свалят правителството.

Иван Стамболов-Сула: Ужас! „Демокрацията умря“. А в тоя ред на мисли – тази може би най-грозна част от съвременната пропаганда, станала възможна с тези нечувани технологични и комуникационни средства, все пак е част от нещо по-голямо. Тя е част от политическия пиар, който не винаги е грозен, невинаги е престъпен, невинаги е лъжлив. Имам следния въпрос към Вас като специалист-наблюдател. Политическият пиар работи грубо казано с три вида задачи: да надъха собствената маса и да и даде аргументи; да хване инертния човек, който не знае за кого да гласува, и да го привлече; и трето – висшият пилотаж – да откъсне някой от лагера на противника. Цялата тази мрежа от тролски фабрики, дезинформации и фалшиви новини – може ли да се каже, че приоритетно работи върху някоя от тези три цели и коя?

Вилма Карталска: Мисля, че работи и върху трите, в зависимост от вида пропаганда – която се дели на бяла и черна. Пиарът по съвременному е пропаганда. Тя не е мръсна дума – тя е станала такава след Втората световна война. Реално погледнато, пропагандата не е нито лоша, нито добра – може да се използва за нещо много хубаво: да популяризираш културата и изкуството си, например.

Що се отнася до таргетирането – най-хубаво се таргетират тези на кантар: волатилният вот. Към него, според мен, особено много внимание се отделя в предизборните кампании, защото – по изследване на БАН – той е 30% от общия електорат: хора, които не са решили до последните две седмици за кого ще гласуват. На тях ужасно много влияят социологиите, пускани денонощно предизборно. Честно казано, аз съм много против да се оповестяват предварителни резултати.

Оказва се, че от психологическа гледна точка хората са по-склонни да гласуват за сочения за победител – боят се да не бъдат изолирани, ако не са с него. Страхуват се за работа, за финанси, за приятелите си. И тези хора стискат зъби, навеждат глава и гласуват за победителя от страх да не останат на страничното поле.

Иван Стамболов-Сула: Точно този ефект е описан от науката – нарича се Bandwagon ефект. Каруцата на оркестъра: всеки гледа да се качи на нея, да е с победителите. Преди две-три седмици на вашия стол беше Димитър Ганев от „Тренд“ и проведохме точно този разговор. Той тогава ми каза, че Bandwagon ефектът има сравнително малко влияние върху вота – и другото, което казахте вие: в деня на изборите 30% от хората все още не знаят за кого ще гласуват.

Вилма Карталска: Затова обикновено тогава се правят големите машинации – като Костинброд. Подобно нещо имаше и при Макрон – хакнати имейли пуснати в последния момент, и при изборите в САЩ от 2016 г. Тези неща влияят върху вота и се правят умишлено. Това също е част от хибридната война.

Иван Стамболов-Сула: Както образно беше казано в цитирания от вас филм „Архитекти на хаоса“ – когато капеш и наливаш непрекъснато на едно място, в един момент се пробива. И като казахте за волатилния вот – чрез такъв вид пропаганда могат да се постигнат много конкретни резултати. Ако говориш непрекъснато, от едната страна, че Европейският съюз е провален и ние там само ще загубим, или от другата – че Русия са само алкохолици и агенти на КГБ, а патриархът им е масон-антихрист – когато дойде изборният ден и партиите се наредят на сергията, хората търсят кой е против ЕС и казват: „Значи аз съм негов.“

Вилма Карталска: Да. Това е всъщност технологията на цветните революции. Защото това, което беше организирано у нас в периода 2020–2021 г. – ако прочете човек тази технология, съответства точка по точка. Най-напред трябва да настроиш хората срещу управляващото легитимно мнозинство. Теорията идва откъм Америка и означава: да имаш НПО-та на местна почва, медии, субсидирани от теб, и изявени личности – хора, подготвени например в твои университети – които да започнат като китайска капка да повтарят едни и същи наративи. Тук са много правозащитни организации – като Хелзинкски комитет – или природозащитни – като „Зелени Балкани“ – които виждате, че вървят с еднакви наративи. Тези хора, понеже са уважавани в обществото, привличат внимание. Целта им е постепенно да увлекат младите. При всякакви акции – протести, флашмобове, статии в конкретни медии – лайтмотивът е: „Това е мирно“ и „Ние защитаваме правата на хората.“

Докато се набере такава енергия в обществото, че всеки опит на законното правителство да противостои може да бъде обърнат срещу него като нарушение на свободата на словото или на гражданските права. И това се работи целенасочено — не е работа за два дни. Постепенно поставяш правителството в позиция, в която каквото и да каже — ти си антитезата. И понеже вече си набрал инерция, хората ти вярват безрезервно.

Когато се стигне до протести, трябва да се набележат лидери с точна конфигурация: прозападно ориентирани хора, ненамесвани в коалиция с управляващата партия – или ако са били, да са напуснали с трясък. Тези хора трябва да се представят като чисти изразители на народната воля, без да се забравя, че много често изразяват волята на 300 000 души, подкрепени с медии, субсидирани от същата чужда държава.

Постепенно напрежението се нагнетява. Управляващата партия се обявява за диктаторска, лидерът – за диктатор. Това се подкрепя с нарочно поръчани статии – у нас неведнъж излизаха такива в Politico, поръчани тайно от самите „борители срещу диктатора“, предадени на журналисти, публикувани под тяхно собствено име, след което се връщат в България с коментара: „Виждате ли как чужбина ни е изтипосала?“

Същото нещо се прави включително с политици, представяни като наши съюзници. Имаше случаят със сенатор Боб Менендес – когото тук тиражираха, че осъжда нашата корупция и мафия. Колко хора знаят, че миналата година той беше осъден за корупция на 11 години? Първата част от наратива – имаме я, тиражирана. Втората – липсва. И така хората остават с изкривено усещане за ситуацията.

Същото видяхме с Унгария – ЕС размаха пръст дни преди вота им. Целенасочено и умишлено, в подкрепа на гласуващите срещу Орбан.

Когато се създаде критична маса от гневни хора, добре „разбъзикани“ емоционално, и вече целенасочено е внушено недоверие в институциите – прокуратура, служби, ДАНС, правителство – каквото и да кажат тези институции, дори ако е истина и е подкрепено с факти, истеризираната тълпа казва: „Лъжат.“ В това състояние на афект можеш да накараш хората да направят каквото поискаш. И лидерът, посят от държавата-агресор, в калабалъка – понеже нещата се случват много бързо – изглежда като някой, който знае какво прави и ще ги поведе към светлото бъдеще. Народът много често е тълпа в такъв момент. И той се повлича по съответния лидер, и по този начин сам разрушава собствената си държава – без да иска. Защото, когато излъчиш такива хора, добре подготвени от чужбина, ти подменяш политиката си, управленския си елит, всичко. Сам предаваш ключа от крепостта.

И затова хората не се замислят: каквото и да излезе срещу тези лидери – например случаят с Кирил Петков и декларацията с невярно съдържание – тълпата вика: „Няма никакво значение. Важното е да не е този, който е сега на власт.“

Иван Стамболов-Сула: Какви бяха медицинските сестри на Мая Манолова, какви бяха майките с количките – разтресоха цялата държава. Дали не ги е ползвал някой като елемент в цялата картина?

Вилма Карталска: Аз съм сигурна, че ги е ползвал. Защото те след това изчезнаха – без положението им да се е подобрило. Ако наистина бяха там за каузата, заради която излязоха, защо изчезнаха, след като нищо не се е променило?

Иван Стамболов-Сула: Нека направя един завой и ви попитам: на база опита си като актьор в дублажа – каква е ролята на филмите и сериалите за прокарването на пропагандата, за която говорихме?

Вилма Карталска: Те се използват най-вече за т. нар. мека сила. Разграничават се три вида сили – твърда, умна и мека. Твърдата е чрез подкупи и агресия: икономически санкции, сплашване, подкупване на правителства. Меката сила е тази, която чрез предразполагане на обществото в чуждата държава защитава твоите каузи – и обикновено се постига чрез култура, изкуство и спорт. Умната сила съчетава и двете: тояга и морков.

Меката сила изключително ефективно се упражнява у нас чрез турски сериали. Изведнъж всички заобичаха Турция. Тя го прави не само с нас – прави го на целите Балкани и в целия Близък изток. Съдържанието е обикновено с прост, патриархален наратив. Има и великолепни сериали – не ме разбирайте погрешно – качествено направени, и те много добре предразполагат народонаселението към Турция: печелят туристи, а Турция вкарва огромни пари в бюджета си от туризъм.

Не е случайно, че Министерство на културата е било Министерство на пропагандата. И не е случайно, че пропагандата е използвана изключително успешно от нацистите и комунистите – всички плакати, снимки, статуи, всички тези неща са форма на пропаганда.

Иван Стамболов-Сула: Ние имаме грубо казано три национални идеала – два постигнати, един не. Първият е национално освобождение и държавност. Вторият е обединение в етническите граници на Екзархията. Третият – евроатлантическата интеграция. Средният не е постигнат, но докато е бил идеал, погледнете културата: „Аз съм българче“, „Опълченците на Шипка“ – това е прропаганда – но не е нищо лошо.

Вилма Карталска: Да. Всяка нация има нужда от подобно нещо, около което да се консолидира – особено след пет века „присъствие“. Специално за меката сила – тя е моята голяма страст. Все повече се припознавам в нея като човек на културата и изкуството, защото моите интереси покриват точно тези две неща: култура и политика. Меката сила е точно тяхното пресичане – как се използва, за да спечелиш хората в чужбина: за дипломация, за подкрепа, или просто за популяризиране на културата и изкуството си. Но ми е много мъчно, че по отношение на културно-историческото наследство – което ми е слабост – не умеем да го пропагандираме така, както Гърция и Турция. Нашите земи са част от първата европейска цивилизация – Дунавската. Тук са едни от най-старите артефакти, обръщащи човешката история, и никой не ги знае. Трябва не само да ги прокламираме навън, но и да образоваме собствения си народ, че съществуват. За Дунавската цивилизация знаят много малко хора в България. Това е цивилизация от 9–8 000 години преди Христа. В Долнослав са първите изображения на очите на Бог, които днес виждаме навсякъде – в нашите храмове и храмовете на Тибет. Тук са намерени и най-ранните колела от каруца в света, най-старата кост от изправен човек – 7.2 млн. години, и най-ранните останки от обяздван кон. Освен прочутото Варненско злато — най-старото обработено злато в света – в Хотница са намерени още по-стари обработени златни предмети. Тук са и първата солна мина, първата златна мина, първата медна мина – а по времето на Александър Велики е направена и първата стомана на тези земи. Водa газим, жадни ходим.

Иван Стамболов-Сула: Вие го знаете, но нека го кажем за зрителите – България е на трето място в света по богатство на археологически паметници. На първо е Италия, на второ – мнозина ще кажат Гърция, но не – Турция, а ние сме след нея.

Вилма Карталска: И нещо много осезаемо, когато ходиш в Турция по археологическите обекти: ние у нас непрекъснато се извиняваме – „Това сигурно е от гърците, онова е докарано от персите.“ В Турция такава политика няма. „Там ли е? Значи е наше. Ние, турците, имаме Троя.“ И всичките екскурзоводи – с добър английски или руски – обхващат огромно количество туристи. Вижда се какво е да имаш самочувствие. Ние сме нация без самочувствие.

Иван Стамболов-Сула: То е тъпкано целенасочено с векове наред. Не сме виновни.

Вилма Карталска: Да. И затова се радвам, че започнаха да излизат нови неща. Освен най-ранната писменост в света по нашите земи – най-старата плочка, смятана за форма на писменост, е намерена в Стара Загора; отделно са плочките от Тартария, с форма на печати, а именно от такива печати по-късно тръгва писмеността на Шумер – хиляди години след нас. Ама защо това не се говори?

Иван Стамболов-Сула: Ето – говори се.

Вилма Карталска: Някой трябва да направи първата стъпка. Давам си сметка – точно защото съм човек на културата и изкуството – че единственото време, в което сме имали реализирана качествена мека сила, е по времето на Людмила Живкова. Тогава се създава тракологията, изгражда се Националноисторическият музей, отбелязва се 1300-годишнината от основаването на държавата.

Има едни интересни плочки – Винишките теракотени икони, датирани между 5-ти и 6-и век след Христа. България официално е от края на 7-и век, а тези са с век-два по-ранни. На едната от тях в прав текст пише „болгар“ – и те са намерени в съвременна Северна Македония. Тази плочка излезе наскоро. Може да се види на корицата на един от последните трудове на Тодор Чобанов. И това повдига интересни въпроси. Палеогенетиката се намеси много сериозно и започна да оборва тезите на досегашните казионни историци – показва, че ние сме чисто европейско население и автохтонци на тези земи.

Иван Стамболов-Сула: Пак на този стол беше наскоро Светослав Стамов, съавтор на Тодор Чобанов по генетическите изследвания – много интересни неща, ще ги чуем от него. Но всъщност ние минахме от света на грозното в света на прекрасното. Айде да се върнем там пак – ставаше дума за ролята на сериалите и филмите в грозната манипулация. Ето, например, сега се прекалява: Пепеляшка да е чернокожа е малко прекалено. Какво мислите?

Вилма Карталска: За съжаление покрай либералната политика на Запада бяха въведени квоти — свързани с малцинства, с етнос и т.н. – и ако ги покриваш, имаш по-голям шанс да получиш средства по европейски програми.

Иван Стамболов-Сула: Затова ли има гей персонаж във всеки филм?

Вилма Карталска: Донякъде. Казват ти: ако искаш по-голям шанс пред програма „Медиа“, трябва да отговаряш на определени критерии. Тези неща ти носят допълнителни точки, което изкривява тематиката на продукцията, излизаща на пазара.

Иван Стамболов-Сула: Има ли изисквания определени исторически епохи да бъдат представяни като добри или лоши? Защото при социализма имаше. По времето на Османската империя ние сме имали прослойката чорбаджии – това е нашата аристокрация. Ние сме уникален случай в световната история: монархия без аристокрация в Третото българско царство. А в социалистическите учебници по история чорбаджиите бяха представени като народни заедници.

Вилма Карталска: Не, такива изрични изисквания няма. Но например в дублажа – като споменахме турските сериали – там всяка втора дума е „Аллах“, а това не може да излезе в ефир в България: веднага се сменя. Има негласно правило.

Иван Стамболов-Сула: Макар че българинът, като казва „машалла“, казва „Аллах“ – но не знае.

Вилма Карталска: Да, не се замисля. Аз лично съм голям фен на турцизмите, защото носят пиперец. И си спомням – в 80-те години имаше спуснати разпоредби в БНТ да не се използват турцизми. А до ден-днешен част от хората, работили в онези времена, ги избягват. В превод, ако се стигне до дума като „зор“ или „кирлив“, тя се маха, въпреки че може да седи много добре в контекста. В турските сериали малко повече неща се допускат, но в друг сериал това веднага се отстранява – без да се замисляме, че „тенджера“ е турска дума, „късмет“ е турска дума, „чорап“ е турска дума. И нещо, което изчезна в последните години – „майтап“. Всички знаем „майтап“. Ама го знаят нашите поколения. То беше една от думите, изчезнали от ефир – без да се замисляме, че и „шега“ е турска дума.

Иван Стамболов-Сула: Знаете ли какъв спомен ми извикахте? В някакъв театър – не мога да си спомня дали в Сатирата или в Армията – актьорите направиха форма на протест срещу тази тенденция. Стоят трима-четирима с ръце зад гърба и обсъждат нещо. В един момент стигат до думата „аджеба“ – и щом я изрекат, всеки слага фес на главата, после го прибира и продължават. Защото ако искаме да говорим прабългарски – а прабългарският ми е специалност от университета – прабългарските думи не са 10, както ги учихме в училище, ами са около 300. С 300 думи ли ще говорим, ако искаме да сме патриоти?

Вилма Карталска: И не само това – наскоро излезе един българо-тракийски речник на Павел Серафимов-Спароток с 600 думи. Препоръчам и трудовете на д-р Ганчо Ценов – великолепно е обяснил някои работи, и затова е бил забранен между 1944 и 1990 г., но днес книгите му могат да се намерят.

Иван Стамболов-Сула: За мен винаги траките са изглеждали като някакъв вид автохтонно елинистично население, в процеса романизирано.

Вилма Карталска: Време е да поправим тази неправда спрямо траките. Днешните траколози говорят открито, че тракопеласгите са били тук автохтонно население около 4000 години преди Христа. Кога идват гърците? Сериозното „захапване“ на континенталната Балканска част стана около 1200 години преди Христа. Всички вече знаем, че минойците не са били гърци, но имат връзка с тракопеласгите. И се пита: ако тракопеласгите са тука 4000 г. пр. Хр., а гърците сериозно „захапват“ Балканите около 1200 г. пр. Хр. – кой е автохтонен?

Иван Стамболов-Сула: Остава да намерим и мястото на македонците в цялата тая работа.

Вилма Карталска: Много е интересно. Аз имам роднини в Македония – от двете страни, по майчина и по бащина линия. И там излизат интересни неща: първото име „мигдони“, а гръцкото „македонци“ е по-ново. Освен това Филип – бащата на Александър Велики – говорел гръцки с изключително силен акцент, което поставя въпроса: кой му е бил оригиналният език? Палеогенетиката дава интересни отговори. През декември 2023 г. излезе мащабно международно проучване на Балканите под ръководството на испански учен, което генетично изкара българи, сърби, македонци, хървати и румънци почти идентични.

Иван Стамболов-Сула: Което е чудесна предпоставка да направим една държава тука – и друг път съм го казвал. Точно тази политика на промиване на мозъка ни пречи. Европа, като изключим Скандинавия, има три големи полуострова: Пиренейски, Апенински и Балкански. Първите два успяха да са единни държави – Балканският не. Макар че един българин е много по-близо до един хърватин, отколкото един пиемонтец до един сицилиец.

Вилма Карталска: Обаче тук са двата протока – и хората по-лесно се преборват, когато държавите са малки. Мисля, че именно на база мека сила, култура и история може да се намери нещо общо. В земите на всички тези държави се намират сходни артефакти. Нека си подадем ръка и започнем да търсим какво ни обединява, а не какво ни разделя. Аз съм оптимист, че това е възможно, ако България започне да осъзнава силата на културно-историческото си наследство.

Иван Стамболов-Сула: Много се радвам, че започнахме с нещо грозно и свършихме с нещо много красиво. И другото, за което се радвам, е, че трите страници, които се бях приготвил, се оказаха абсолютно излишни – от което разговорът стана още по-добър. Надявам се, че и за нашите зрители това интервю беше един празник.

Вилма Карталска: И аз благодаря. Беше ми много приятно. Засегнахме много хубави теми – и някои може би заслужава да продължим.

Иван Стамболов-Сула: Ето – вие сте човек на културата и политиката, аз съм старо парче рекламист и пиар, познавам сумати политици. Дай да го направим – да не се излагаме.

Вилма Карталска: Абсолютно – с две ръце.

Иван Стамболов-Сула: Добре. Обещаваме в ефир.