Научихме ли си уроците от 2020-а година?

Или ще позволим да ни сполетят още по-големи катастрофи през Новата година?

Изминаващата 2020 г. беше съдбовна за човечеството и много хора с нетърпение очакват нейния край. Но колкото и трудна да е, тя все пак е и добра, защото ни предоставя възможности за поука и подобрение.

Преди близо година, без предупреждение ни връхлетя пандемия, която промени живота ни завинаги.

Коронавирусът, който американският президент Доналд Тръмп нарича „китайски вирус“, а други „ККП вирус“, плъзна по света – случайно или не – точно навръх Китайската Нова година.

Хората се втурнаха да разследват и спорят относно произхода на заразата: дали е естествено възникнала или пък е умишлено „изпусната“ от най-секретната китайска лаборатория в Ухан? Дали е разработена от Сорос в желание сега да продава ваксина или пък от ККП (китайската комунистическа партия) в отговор на търговската война, която Вашингтон обяви на Пекин?

Разрив и поляризация

Полемиката се засили още, след като първо Азия, после цяла Европа и след това Америка, пламнаха с хиляди дневни нови случаи и починали от непознатия вирус. Как да се предпазим? Как да ограничим заразата? Страхът и паниката обзеха правителствата и хората, изправени пред неизвестната заплаха.

Някои подкрепиха носенето на маски и редовното дезинфекциране, тъй като вирусът се предава подобно на грип: чрез физически контакт и по въздушно-капков път. Други пък вярваха, че от маските няма смисъл и че са дори вредни.

Разрив се получи и относно затварянето на държавите. Някои казваха, че без локдаун няма как да се овладее заразата и болниците ще издъхнат, други пък тръбяха, че мерките са прекалени и че бизнесът ще умре.

В самия разгар на пандемията избухнаха протестите на „Черните животи имат значение“ (BLM) след убийството на чернокожия Джордж Флойд. Това допънително раздели хората и подкопа обществения ред, най-вече в САЩ.

У нас се получи нещо подобно с над 100 поредни дена антиправителствени протести срещу корупцията и „мафията“ в управлението на страната. Обществото се раздели между ГЕРБ и президента Румен Радев, които открито спореха през медиите.

Явно е разделението и в президентските избори в САЩ между симпатизантите на републиканеца Доналд Тръмп и демократа Джо Байдън.

Сега тепърва набира сила и конфликтът „за“ и „против“ ваксините. Те ще са поредната „барикада“, която ще разединява човечеството.

Характерно през 2020 г. е, че за първи път българите се интересуваха повече от международните новини, отколкото от случващото се на локално ниво.

Но макар да се обединиха около глобално важните явления и тенденции, хората все пак останаха полярно разделени.

Социалните мрежи се превърнаха в основно бойно поле за спорещите по всички горещи теми; всъщност там се разрази истинска война. И за разлика от преди, когато се изказваха по-неутрални и умерени мнения, като че ли тази година разцеплението е явно и без средни положения. Приятели застават едни срещу други, блокират се, всеки открито „бълва“ аргументи в полза на своите убеждения и спори ожесточено.

Неслучайно се появиха твърдения, че целта на вируса е именно да раздели и отчужди хората, и че за да се противопоставят на този натиск, те трябва да се опълчат на мерките и да продължават да се събират на живо.

Тези призиви се подсилиха още повече от вярващите в т.нар. конспиративни теории. Според тях, вирусът е пуснат умишлено от глобалните елити или „дълбоката държава“, които искат да изолират хората, за да могат по-лесно да въведат „големия рестарт“ в началото на 2021 г., като премахнат книжните парични средства и въведат електронна валута, чрез която повсеместно ще следят и контролират хората.

В този дух бяха и твърденията, че изолацията винаги предхожда тоталитаризма и че е равносилна на комунизъм.

Изолацията

Изолацията, обаче, е факт. И колкото и лоша и вредна да е сама по себе си, тя все пак има и добри страни. Защо да не я използваме в своя полза?

Например изолацията е добър момент за равносметка на мислите и делата ни; какво може и какво не бива да правим, кое е добро и кое е зло? Как да ги различаваме?

Изолацията също ни помага да внесем „лична хигиена“ в отношенията си с хората: да се научим да уважаваме тяхното лично пространство, да ги зачитаме като личности с мнение, понякога различно от нашето, да мислим повече за тяхната сигурност и да оценим как им влияят нашите действия. Да спрем да манипулираме другите, лъжейки ги с фалшива учтивост, а вътрешно кроейки планове как да им навредим или отмъстим.

Вярвам, че в миналото хората са имали много по-прости и открити отношения. Сега е добър шанс за нас да се изчистим от натрупаната „шлака“ и да станем хора по същество, вместо фалшиви, политически коректни и вечно угаждащи някому с цел извличане на лична изгода индивиди.

Така изолацията е шанс да се завърнем към истинността, добротата и толерантността. Да станем истинни и добри хора.

Урокът

Питаме ли се обаче защо въобще беше позволено този вирус да се появи и да обхване целия свят? Все пак нищо не идва без причина и всичко се случва с някаква цел, нали?

Вярвам, че вирусът ни се „даде“, за да се „приземим“ и поне малко да си спомним, че сме хора. А да бъдеш човек изисква поддържане на известен стандарт на поведение, морал и ценности.

Само с едно движение Земята, божествената сила, висшият разум или както всеки предпочита да го нарича, ни напомни, че сме се увлекли и че е необходимо да се „спрем“, за да не се саморазрушим. Вирусът е предупреждение към човечеството.

Сега всичко в света е станало прекалено достъпно и губи своята стойност: получаваме веднага каквото пожелаем с едно натискане на бутона на компютърната мишка, пътуваме до всяка точка на света за почти без пари благодарение на бюджетните авиолинии, консумираме нонстоп ненужни стоки, злоупотребяваме с другите без угризения, отдаваме се безкрайно на нарцистични, неприлични и все по-ненормални удоволствия, ламтим за всичко на всяка цена и живеем единствено за задоволяване на желанията си.

С идването на вируса обаче почти всичко изброено по-горе ни беше отнето. Може би това е знак, че не бива да продължаваме повече по този начин. Постепенно сами се убедихме, че нямаме необходимост от всичко това и е хубаво да живеем по-простичко. Не всичко, което хвърчи, се яде, е казал народът.

Как стигнахме дотук?

В историята, болести, климатични промени и войни са били „давани“ на човечеството, когато е ставало морално покварено до краен предел.

Такъв е бил случаят с Римската империя, за чийто крах допринася антониновата чума. Моралният упадък е сочен и като причина за унищожаването на древногръцката цивилизация.

Целта е да се изплати и премахне натрупаната от хората карма, т.е. извършените от тях грехове. Според будизма, хората страдат, защото са извършили лоши неща в миналото. Подобно е разбирането на християнството, което нарича тези минали злодеяния, грехове.

Все пак защо моралът ни е западнал толкова, че трябва да преживеем този вирус? Вярвам, че най-важната причина за нашия морален упадък е загубата на вярата в божественото, т.е. атеизмът.

В древността хората са вярвали в Създателя, имали са морални задръжки, бояли са се от Божието наказание и са спазвали Десетте Божи заповеди.

Но след като възприемат теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията и повярват на идеите за материализма и комунизма на Карл Маркс, хората постепенно се отдалечават от вярата в боговете.

Така те смеят все повече да вършат лоши неща, стават по-арогантни и мислят, че могат да контролират собствената си съдба и дори да управляват света.

Неслучайно вирусът тръгна от Китай, където управлява най-голямата комунистическа партия, а първите и най-силно ударени държави бяха именно тези, поддържащи приятелски отношения с комунистически Пекин.

Не е случайна и текущата надпревара за президент на САЩ. В нея сега се решава най-важната битка: между свободния свят и комунизма, между доброто и злото.

Изходът?

Според книгата „Как комунизмът управлява нашия свят“, именно комунизмът възприема ролята на дявол за човечеството и цели неговото унищожение, като го отдалечава от вярата в божественото.

Нещо повече, комунизмът е труден за разпознаване, обяснява книгата, тъй като възприема много и най-различни форми и лозунги като: социализъм, демокрация, равенство, социална справедливост, прогресивизъм, либерализъм, неомарксизъм и други леви термини; също пацифизъм, опазване на околната среда, глобализъм, политическа коректност, авангардно изкуство, сексуална свобода, легализация на наркотиците и други задоволявания на човешките желания.

Затова изходът от катастрофите, връхлетяли ни през 2020 г., е повишаване на морала и избавяне от всякаква подкрепа на комунизма във всичките му форми.

Само ако подобрим своя морал и отхвърлим комунизма, имаме шанс да спрем пандемията от коронавируса. В противен случай може да очакваме все повече и по-сериозни катаклизми.

Пример за това вече е новият щам във Великобритания, който е със 70% по-заразен от сегашния коронавирус. Също американският щат Калифорния, където Демократическата партия има най-силна подкрепа, прехвърли 2 милиона заразени с коронавирус въпреки най-строги мерки.

Нека си пожелаем през Новата 2021-а година да бъдем по-добри, отговорни и разумни. И нека през Новата година светът окончателно осъди комунизма. Това ще ни помогне да оцелеем, да се спасим и пребъдем като човешка раса.

Кремена Крумова

е главен редактор на Novetika.com.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Back to top button