Поредният терористичен акт в Берлин – един инцидент, пет трагедии

Вечерта на 25 юли 2026 г. Германия преживя наново трагедия, която потвърждава известната фраза „историята се повтаря“.

21-годишният германски гражданин с ливански произход Абдул Балут се вряза с вана си в хора в берлинския парк „Тиергартен“. Паркът е на няколкостотин метра от мястото, където се провежда ежегодното честване на Деня на ЛГБТ+ общността в Берлин, което е едно от най-големите ЛГБТ+ събития в Европа. Въпреки че, нападението не е извършено по маршрута на парада или на заключителното събитие на фестивала, сред жертвите е имало както участници в прайда, така и други хора, които са били в парка.

Балут удря вана в дърво, след което атакува няколко души с мачете и бяга от местопрестъплението. След 24-часово издирване и конфронтация с властите, престъпникът е застрелян от полицаите.

Вследствие на атаката една жена от полски произход загуби живота си, а 29 бяха ранени.

Въпреки че поводът за събитието е различен – историята протича по познатия начин – МПС се използва като оръжие за отнемане живота на колкото се може повече хора, с чиито убеждения убиецът не е съгласен.

Само пред две години 50-годишният саудитски психотерапевт Талеб ал Абдулмохсен, постоянно пребиваващ в Германия, премина с джипа си през тълпите хора на декемврийския коледен базар в германския град Магдебург. Той погуби живота на четирима души, в това число на дете, и рани около 200 души.

През 2016 г. тунизиец се вряза с камиона си в коледния базар на Берлин, оставяйки след себе си 12 жертви и десетки ранени.

Трагедията на 25 юли всъщност е „Трагедия №3“. Тя е част от многоизмерна верига събития, започвайки оттам, че убиецът е бил добре познат на немските власти.

Трагедия №1

Още преди заподозреният да бъде заловен, германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт заяви: „Всичко, което виждаме тук, сочи, че си имаме работа с ислямска терористична атака“. По думите му, Абдул Балут вече е бил в полезрението на германските власти заради множество предишни престъпления, както и за „радикализация и принадлежност към ислямисткия контингент“ в германската столица.

Балут е роден в Германия и е син на натурализирана германска гражданка от ливански произход. През 2019 г. е признат за виновен в нападение над жертва в дворa на берлинска гимназия. През 2022 г. е осъден в съд за непълнолетни за нападение и изнудване с намерение зa грабеж.

Първите признаци на екстремизъм са през 2024 г., когато Балут споделя на страницата си в Instagram две публикации с пропаганда на ИДИЛ. По информация на берлинските прокурори през 2025 г. той пътува до Ливан, като целта му е да отиде в Сирия и да се присъедини към ИДИЛ. През 2025 г. е арестуван в Ливан и осъден от военен съд на три месеца затвор за престъпления, включително подбуждане към религиозни и сектантски конфликти. Балут се завръща в Германия след изтичане на присъдата и е арестуван на летището в Берлин.

През май 2026 г. съд за непълнолетни в Берлин го осъжда за подготовка на сериозен акт на насилие, застрашаващ държавата, както и за публикуване на пропаганда на ИДИЛ в Instagram, наред с други обвинения. Той е осъден на година и 10 месеца затвор, въпреки обжалванията на прокурорите. Присъдата е условна, защото съдът взема предвид времето, което Балут е прекарал в затвора в Ливан и в предварителния арест. Също, че е признал престъпленията и се е дистанцирал от ИДИЛ. И още: защото заплахата била материализирана.

Но на практика на свобода е пуснат ислямист и престъпник, който вече е преминал през системата и е излежавал затворническа присъда.

Трагедия №2

Тук идва ред на втората трагедия – след като е освободен, по разпореждане на съда Балут е включен в програма за дерадикализация за високорискови правонарушители. Там водещите програмата забелязват „червени флагове“, но не правят нищо по връпроса.

Според програмата Балут преминава два пъти през проверка на базираната в Берлин „Мрежа за превенция на насилието“, която работи с хора, изложени на риск от десен екстремизъм и ислямизъм. Третият и последен скрининг е бил насрочен за 27 юли.

Според Корнелиса Лотхамер, директор „Комуникации“ на организацията, екипът бил „твърдо убеден“, че Балут не е подходящ за тяхната програма, защото бил „силно радикализиран от дълго време“, демонстрирал „фалшиво сътрудничество“ и „не бил особено заинтересован от дерадикализация“. Служителката отказва да коментира кой е отговорен за пускането на Балут на свобода и твърди, че това е въпрос към властите. Според нея младежът не показвал признаци, че планира предстоящо нападение и че ако екипът ѝ имал и най-малка индикация за опасност, щели да съобщят на полицията.

Истината е, че въпреки очевидните признаци, че програмата за дерадикализация е имала нулев ефект върху Балут, органите на реда и съда не са били уведомени.

Трагедия №4

Следващата трагедия е, че първата реакция на активистите на местопрестъплението беше да защитят ислямската вяра на човека, който ги е нападнал. След смъртоносната атака организаторите на парада проведоха пресконференция и заявиха публично, че не искат да „политизират“ нападението и не искат никой да „разделя обществото“.

Тук обаче става дума за акт на тероризъм, а тероризмът по дефиниция е политическо насилие. Така че няма как нападението да не бъде политизирано.

Същите тези организатори също не споменаха политизирания лозунг „Гейове за Газа“, който присъстваше на собственото им събитие часове преди атаката. Или за протестиращия, облечен в куфия, който използва ЛГБТК+ парада като политическа платформа, за да осъди Израел.

Редно е да уточним, че Израел е единствената страна в Близкия изток, където ЛГБТК хората са действително в безопасност и не са обект на смъртно наказание.

Силно политизирани бяха и изказванията на говорителка по време на бдението за жертвите, което се състоя ден след инцидента. Речта ѝ имаше за цел отклоняване на вниманието от очевидното. Тя се опитваше да убеди аудиторията, че куиър общността е „застрашена предимно от десни сили“. Активистката призна, че първата ѝ реакция, когато чула за врязалата се в тълпата кола, била да се надява, че нападателят е „бял християнин“, а не „цветнокож“.

След като разбрала какъв е произходът на заподозрения, ситуацията по думите ѝ проявила „интерсекционалност“. За непросветени като мен и според Google „интерсекционалност“ е разбиране как социалните и политическите идентичности водят до уникални комбинации от дискриминация и привилегии. Говорителката осъзнала как различните общности се сблъскват с различни трудности, докато се подкрепят взаимно.

Всъщност, това, което организаторката направи, беше да демонстрира политическия фанатизъм на левицата, който отива дотам, че се опитва да припише ислямистка терористична атака на консервативната десница, защото реалността не отговаря на нейния наратив. От мястото на местопрестъплението – докато кръвта на жертвите все още съхне по паважа – левицата се тревожи на глас, че извършителят не е бял християнин. Още повече, че това не е първото, а поредно кръвопролитие по същия сценарий.

Трагедия №5

За съжаление, това вероятно няма да е последната проява на омраза към западното общество, към християнската религия, към белите хора, към тяхната култура, демокрация, правосъдие и конституционни свободи.

Всичко това се дирижира и подстрекава от радикалната левица, чиято цел е унищожаването на същото това западно общество, неговите национални идентичности, на неговите духовни ценности и традиции, и на бялата раса като цяло.

Безконтролната масова имиграция, на която са подложени Западна Европа и САЩ, е нейното най-силно средство за постигане на тази цел. Само преди броени дни безпрецедентна инвазия от 60 000 нелегални мигранти от Африка – почти само мъже – заля испанския анклав Сеута, която ужасените местни жители оприличиха на „апокалипсис“.

Поредната терористична атака в Берлин има много измерения. Най-страшното е, че едва ли има начин следващата да бъде предотвратена. А съдейки по думите на потенциалните жертви, вероятно няма и желание.