Лек за душата

Виждам сълзите в очите,
чувствам тъгата в сърцата,
усещам страха във душата,
преглъщам буцата в гърлата.

Всеки е свит и тръпне уплашен –
нов вирус, нова инжекция…
Искаме пак онова старо,
но то няма да дойде отново.

Питаме защо сме наказани,
а забравяме откъде сме дошли.
Заменихме Бог със екрани
и мъжете с фалшиви жени.

Може ли още така да живуркаме –
заблудени, празни и зли?
Станали тирани на душите си,
които някога са били добри.

Няма нужда от хап и ваксина,
а от истинност и мило сърце.
Животът ще е райска градина
ако на доброто всеки път даде.