Елате, птици!

Пролет идва,
а съм тъй сама с тъгата си.
О, пролет,
къде са моите птици?
Защо тъй много се бавят?
Те знаят, без тях не можеш
истинска пролет да бъдеш.

Птици, мои чакани птици,
тъй далечни
и тъй желани сте вие.
Обичам вашата волност,
вашия полет,
жадувам жаждата ви
за пролет.

Птици мои,
дълго чакани птици,
ще дойдете ли тук
при топлината,
или ще обърнете криле
отново към студа,
за да погубите себе си,
и мене в самотата?

По пътя ви връхлитат урагани,
крилете се пречупват в боя.
Не спирайте
тъй често за почивка,
от пътя не се отклонявайте,
дори за миг,
че аз се уморих
от чакане и от тъга,
студът посипва вече с бяло
моята коса
и само жаждата
да зърна чакания полет,
крепи живота ми
за идващата пролет.

Елате,
понесени от топлия вятър!
Елате,
мои жадувани птици!
Ще чакам вашия полет,
за да стана и аз птица –
намерила своята пролет.