„Новетика“ в Euronews: Тръмп, Си и Путин на една маса – нов световен ред или дипломатически театър? (видео)
Поддържането на диалога между трите ядрени сили успокоява света за риска от ядрена война, но не носи конкретни решения за Украйна и Иран. Докато Си Дзинпин се стреми да оглави новия световен ред, Тръмп отстоява американското лидерство, а Путин търси изход от изолацията, Европа се очертава като ключов фактор за края на войната в Украйна
Главният редактор на „Новетика“ Кремена Крумова коментира в предаването PrimeTime по телевизия Euronews историческата среща между президентите на САЩ, Китай и Русия – Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин, проведена в китайския град Шънджън в рамките на форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС / APEC).
Това беше първата тристранна среща между тримата лидери и третата среща между Тръмп и Си Дзинпин през 2026 г. Следващият им диалог се очаква през декември, в рамките на форума на Г-20 в Маями, САЩ.
„Не видяхме началото на нов световен ред след срещата между САЩ, Русия и Китай, поне това, което видяхме беше една среща – проформа, като лидерите седяха заедно на една кръгла маса“, заяви Крумова.
Според нея една от целите на срещата е била да се демонстрира, че Тръмп, Путин и Си могат да разговарят и да преодоляват разногласията си.
„Доброто за света от тази среща може би е, че остава едно успокоение, че няма да се стигне до ядрена война – една от точките, по които те се споразумяха“, добави тя.
Си посрещна лично Тръмп, Путин – петият по ранг в китайското ръководство
Си Дзинпин лично посрещна Доналд Тръмп на летището в Шънджън. Двамата се ръкуваха и прегърнаха – необичаен жест за китайски лидер от такъв ранг.
Тръмп пристигна с новия си президентски самолет Boeing Air Force One, а след това беше отведен със специалния брониран автомобил, известен с прякора „Звярът“ и произвеждан от General Motors. Си използва лимузина от китайската марка за луксозни автомобили Hongqi, чието име означава „Червено знаме“.
Китайският лидер върна жеста на Тръмп от септември, когато американският президент го посрещна лично във военновъздушната база „Андрюс“ при посещението му във Вашингтон. Подобно посрещане от китайски лидер се е случвало рядко в историята. През 1959 г. Мао Дзъдун посреща съветския лидер Никита Хрушчов два пъти. Друг исторически паралел е от 1972 г., когато китайският премиер Джоу Енлай посреща американския президент Ричард Никсън от името на Мао, който по това време вече е много стар и болен.
Контрастът при посрещането на Владимир Путин беше отчетлив. Руският президент беше приветстван от Цай Ци – петия по ранг член на Постоянния комитет на Политбюро на Китайската комунистическа партия (ККП) и началник на кабинета на Си Дзинпин. Цай е един от най-близките съратници на китайския лидер.
Санае Такаичи – проблеми още при слизането от самолета
Японската министър-председателка Санае Такаичи получи още по-хладно посрещане. Тя беше приветствана от пенсиониран китайски дипломат, бивш говорител на външното министерство.
Японски медии публикуваха снимка на стълбата на самолета ѝ, а политици изразиха възмущение, че първото стъпало било високо около 40 сантиметра. Такаичи носеше тясна бизнес пола и високи токчета и беше принудена да се придържа към вратата на самолета, за да слезе.
За сравнение, стъпалата при пристигането на Тръмп били приблизително два пъти по-ниски. Разпространените кадри и коментари породиха подозрения, че японската премиерка е била умишлено поставена в неудобна ситуация.
Причината може да са силно обтегнатите напоследък отношения между Китай и Япония. През септември и октомври 2026 г. японските власти съобщиха за китайски научноизследователски кораб, извършвал проучвания без разрешение в изключителната икономическа зона на Япония край остров Ишигаки. Междувременно Токио задълбочава отбранителното си сътрудничество с Филипините на фона на нарастващото напрежение в Източнокитайско и Южнокитайско море. Допълнителен източник на конфликт е позицията на японския премиер Санае Такаичи за Тайван: през ноември 2025 г. тя заяви, че евентуално китайско нападение срещу острова може да доведе до военна намеса на Япония, което предизвика остра реакция от Пекин.
За разлика от Такаичи, лидерите на Австралия, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Сингапур, Южна Корея, Виетнам и Бруней били посрещнати от двама китайски представители с министерски ранг.
Още дипломатически жестове
По време на общата церемония за снимка Путин преживя още няколко момента, които бяха интерпретирани като знаци за различното отношение на Си към него и Тръмп.
Когато Путин подаде ръка на Си, китайският лидер не отвърна на жеста според очакванията на наблюдателите. Вместо това ръка на руския президент подаде Тръмп. След това американският президент направи жест, с който насочи Путин да застане между него и Си. С едва забележимо движение на тялото китайският лидер му препречи пътя и в крайна сметка Путин застана след съпругата на Си – Пън Лиюан. Камерите уловиха изражението на руския президент, което беше разчетено от някои наблюдатели като недоволно.
По време на тържествения банкет Тръмп и Си седяха един до друг на централна маса, докато Путин беше на друга маса, далеч от тях.
Внимание привлече и моментът, в който Тръмп подаде ръка на Си, докато двамата се качваха по ескалатор. Си хвана американския президент за предната част на ръката. Обичайно тази роля при публични появи играе съпругата на китайския лидер.
Вътрешнопартийни борби в Китай: Ху Дзинтао и Ху Чунхуа
Тези символични жестове предизвикаха дискусии сред китайски анализатори дали не показват известно отдръпване на Пекин от Москва. Другият въпрос е дали подобно охлаждане би било резултат от личната политика на Си Дзинпин, или от влиянието на сили в ръководството на ККП, които не са изцяло под негов контрол.
Още от миналата година неофициално се говори за възможно засилване на технократската фракция в ККП, свързвана с бившия китайски лидер Ху Дзинтао. Според някои догадки през следващата година за наследник на Си би могъл да бъде посочен Ху Чунхуа, смятан за протеже на Ху Дзинтао. Това засега са само предположения.
В китайските социални мрежи се обсъжда и регистрационният номер на автомобила на Си Дзинпин, за който се твърди, че съдържа кода 022. Според разпространените спекулации този код се използвал при автомобилите на пенсионирани служители. Като примери се посочват автомобилите на Ху Дзинтао и бившия премиер Уън Дзябао.
Тристранната среща: какво искаха Тръмп, Си и Путин?
Китай потвърди последен участието си в тристранната среща – едва на 16 ноември. Китайските медии акцентираха върху визията на Си Дзинпин за „общност със споделена съдба за човечеството“ – концепция, свързана с изграждането на нов световен ред и многополюсен свят, в който Китай играе водеща роля. Си Дзинпин иска да бъде запомнен като един от архитектите на новия международен ред. Срещата с Доналд Тръмп и Владимир Путин му даде възможност да покаже, че Китай може да събере на една маса лидерите на трите големи ядрени сили и да претендира за водеща роля в определянето на глобалния дневен ред.
Доналд Тръмп иска САЩ да запазят позицията си на водеща световна сила. За американския президент участието в срещата е възможност да демонстрира, че Вашингтон остава ключов фактор в международните отношения и че Тръмп може да разговаря пряко с лидерите на Китай и Русия.
Владимир Путин искаше да покаже, че Русия продължава да бъде велика сила, въпреки международната изолация. В деня на китайското потвърждение на тристранната среща Кремъл заяви, че Русия не желае други държави да определят бъдещето ѝ, както и че самата тя не иска да определя бъдещето на другите. В изявлението Китай беше споменат изрично.
Това послание може да се разглежда в три направления: първо, Путин не иска Русия да бъде младши партньор на Си. Москва не желае да бъде възприемана като васал на Китай и се стреми да запази статута си на самостоятелна велика сила. Второ, Путин иска да излезе от международната изолация. Санкциите заради войната в Украйна ограничават международните възможности на Русия. Срещата с Тръмп и Си позволява на руския президент да демонстрира, че продължава да участва в разговорите на най-високо равнище. И трето, Русия има най-много за губене от отслабването на статута си. От трите държави руската икономика е най-малката. Москва се стреми да запази позицията си на велика сила въпреки икономическата асиметрия спрямо САЩ и Китай.
Така тримата лидери пристигнаха на срещата с различни амбиции: Си иска Китай да оглави новия световен ред, Тръмп – САЩ да останат номер едно, а Путин отказва да приеме, че Русия вече не е равностойна на Вашингтон и Пекин велика сила.
Какво постигнаха тримата лидери?
Освен общата снимка, която ще остане в аналите на международната политика, конкретните резултати от срещата бяха ограничени. Тримата лидери разговаряха в продължение на 90 минути вместо първоначално планирания един час. Според съобщенията те четяха от предварително подготвени текстове.
Пекин публикува декларация за мир с четири точки.
1. Реформа на ООН
Тримата лидери се съгласиха, че Организацията на обединените нации трябва да бъде реформирана, така че да отговаря по-добре на глобалните предизвикателства. Декларацията обаче не уточнява какви промени трябва да бъдат направени.
Крумова обясни, че още в първия ден от втория си мандат Тръмп нарежда временно спиране на американската помощ за развитие и преглед на финансирането на международни организации. Впоследствие администрацията му предприема и конкретни мерки за прекратяване на финансирането на определени структури на ООН. Журналистката обясни, че според Тръмп ООН е излязла от традиционната си роля на форум за мир и за диалог между държавите и е била до голяма степен овладяна от Китай. Това се посочва в доклада „Стратегията на Китай за реформатиране на ООН отвътре“ на Специалната комисия за Китай към Конгреса на САЩ. Китай е установил влияние върху значителна част от управленските комисии на ООН и ги използва и за миротворчески мисии в райони, където има собствени интереси.
2. Енергийни доставки
Трите държави заявиха подкрепа за увеличаване на производството и доставките на рафинирани петролни продукти, които да достигат безпрепятствено до различни части на света. Не бяха посочени конкретни количества или срокове за изпълнение.
3. Международният наказателен съд
Тримата лидери заявиха, че Международният наказателен съд не бива да превишава своята юрисдикция и че имунитетът на държавните служители трябва да бъде зачитан. САЩ, Китай и Русия не са страни по Римския статут, с който е създаден съдът.
Това има особено значение за Владимир Путин, срещу когото Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест през март 2023 г. във връзка с предполагаеми военни престъпления в Украйна.
Темата е важна и за САЩ заради отношенията им с Израел. През ноември 2024 г. Международният наказателен съд издаде заповед за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант.
4. Ядрено разоръжаване
Тримата лидери се съгласиха, че ядрена война не може да бъде спечелена и никога не бива да бъде водена. Не бяха съобщени обаче конкретни подробности за план за ядрено разоръжаване.
Предишното споразумение между САЩ и Русия за контрол над ядрените оръжия – New START – изтече през февруари 2026 г.
Китай отказва да участва в ново споразумение при условия, които смята за неравностойни, тъй като разполага с много по-малко ядрени бойни глави от САЩ и Русия. Пекин също не желае да поема ангажимент за намаляване на арсенала си, докато двете други държави запазват значително количествено превъзходство.
Китай е единствената от деветте ядрени сили, която заявява безусловен ангажимент да не използва ядрено оръжие първа. В същото време страната бързо увеличава ядрения си арсенал. Според оценките, посочени в анализа, Русия разполага с почти 5500 ядрени бойни глави, а САЩ – с около 5200. Очаква се до 2030 г. китайският арсенал да надхвърли 1000 бойни глави.
Украйна, Европа и Иран
Украйна, Иран и Северна Корея са били обсъдени по време на тристранната среща в Китай, но не са включени в заключителната декларация. Според Крумова това има съществено значение за оценката на резултатите от срещата и за интересите на трите държави. По думите ѝ, Путин, който поиска срещата в Шънджън, освен да се легитимира, има и друга причина да търси изход от войната: продължителният конфликт увеличава зависимостта на Москва от Пекин. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-зависима става Русия от Китай – включително заради изгодните доставки на газ и петрол и възможността Китай да продава стоки и машини на руския пазар.
Китай от своя страна има противоречив интерес към войната. Според Крумова Пекин заявява, че иска да посредничи и да допринася за прекратяването на войните, но продължаването на конфликта в Украйна също обслужва китайските интереси. За Китай от една страна, Русия е полезна като противовес на САЩ. От друга обаче Пекин няма интерес Москва да стане прекалено силна и независима. Продължаващата война отслабва Русия и задълбочава икономическата ѝ зависимост от Китай.
Анализаторката посочи и още един стратегически аспект: продължителната война в Украйна отвлича американското внимание от съперничеството с Китай в Индо-Тихоокеанския регион. По думите ѝ Тръмп разбира, че „ако се занимава постоянно с тази война в Украйна, не може да се съсредоточи върху истинския проблем между Китай и САЩ – Тайван„.
В интервюто Крумова насочва вниманието и към анализа на американския изследовател Руш Доши, според когото сегашната деескалация между САЩ и Китай е временна и се дължи на взаимни отстъпки. Вашингтон намалява митата, а Пекин възстановява част от доставките на редкоземни метали и магнити. Това обаче не означава, че стратегическото съперничество е преодоляно. Според анализа на Доши, влиятелни китайски фигури разглеждат настоящото успокояване като пауза преди ново изостряне на конфликта и смятат, че относителното отслабване на САЩ отваря възможности за по-настъпателна политика на Пекин.
В разговора беше засегнато и изявлението на Путин, че е готов да преговаря с европейците, но поставя политически условия. Според Крумова отсъствието на Украйна от декларацията има и друго значение: то насочва вниманието към ролята на Европа в следващия етап от дипломатическите усилия.
„Самият факт, че Украйна не присъства в мирната декларация, показва, че краят на войната ще зависи от Европа“, заяви тя.
Крумова посочи три предложения, обсъждани в рамките на срещата на европейските лидери – Коалицията на желаещите – в Берлин: организиране на съвместна среща между Русия, САЩ, Европа и Украйна; постигане на примирие с гаранции за сигурност; и налагане на нови санкции, ако дипломатическите усилия не дадат резултат. Тя отбеляза също, че Тръмп иска войната да приключи и че намаляването на американската помощ за Украйна, наред с натиска за увеличаване на европейските военни разходи, променя ролята на Европа в осигуряването на собствената ѝ сигурност.
Иран е другата тема, която е била обсъдена на тристранната среща. Крумова обърна внимание на противоречието между претенциите на Китай да бъде посредник в международните конфликти и действията му в подкрепа на други държави. В разговора тя посочи, че Китай се представя като посредник, но същевременно продава оръжия на Иран. Като цяло Китай е против формирането на зони на влияние, защото това би му попречило на реализирането на стратегията му за световна хегемония.



