Илюзията за „най-сигурните избори“: осветлените разузнавателни данни и сблъсъкът за SAVE America Act

На 16 юли 2026 г. американският президент Доналд Тръмп направи официално телевизионно обръщение от Белия дом, посветено на сигурността на американските избори. Той представи новоразсекретени материали за чуждестранния интерес към американската изборна инфраструктура, придобиването на избирателни данни от Китай, уязвимости в електронните системи и проблеми в избирателните списъци.

Най-мащабното разкритие засяга Китай. Според публикуваните от Белия дом документи Китайската народна република (КНР) е придобила приблизително 220 милиона американски избирателни досиета – имена, адреси, телефонни номера, партийни предпочитания и друга информация, която може да бъде използвана за политическо профилиране, кражба на самоличност, насочени операции за влияние и злоупотреби с регистрационни данни. Разузнавателните материали посочват и създаването на специализирано китайско звено за експлоатация на придобитата информация. Белият дом определя случая като най-голямото известно компрометиране на американски избирателни данни.

Администрацията на Тръмп съобщава, че още при изборите през 2020 г. разузнавателните служби са разполагали с информация за китайско придобиване на избирателни данни от най-малко 18 щата, чрез купуване, кражба или кибероперации. Според Белия дом тази информация не е била предоставена в пълния ѝ мащаб на президента Тръмп, Конгреса и американските граждани.

Това е ключовият момент. Тръмп не създава проблема, като разсекретява документите, както много от либералните медии в САЩ и Европа коментират. Той разкрива вече съществуващ проблем, останал извън публичния кръгозор в продължение на години.

Две седмици по-късно темата вече има две развития: разузнавателно – Белият дом добави нови подробности за китайската операция, и законодателно – законопроектът SAVE America Act беше прикачен към законопроект за отбрана и заседна в Сената броени дни преди августовската ваканция.

Разузнавателнао развитие

На 30 юли 2026 г. администрацията се върна към темата и публикува фактологична справка, одобрена от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Агенцията за национална сигурност, Министерството на вътрешната сигурност и Службата на директора на националното разузнаване. Справката съдържа три уточнения, които променят мащаба на първоначалното съобщение.

Първо, придобитите от Китай избирателни файлове са включвали и данни, които не са публично достъпни. Документът не посочва какви точно са тези данни, нито кои щати са засегнати.

Второ, времевата рамка е по-дълга от изборния цикъл през 2020 г. Според служител на администрацията операцията е продължила няколко години: десетки милиони файлове от 18 щата през 2020 г. и 220 милиона файлове до 2023 г. През 2022 г. китайски кибероператори са придобили и избирателни регистрационни данни, съхранявани на търговски сайтове.

Трето, разузнавателната общност смята, че Китай е купувал, крал или хакнал тези файлове, но не може да потвърди каква част са придобити по всеки от трите начина.

Белият дом съобщава също, че Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (CISA) е обсъждала дали държавата да уведоми американците, чиито данни са били достъпени. Такова уведомяване не е било извършено.

Китай отрича. Китайското посолство във Вашингтон заяви пред CBS News, че страната се придържа към принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави.

След обръщението критиците съсредоточиха възраженията си върху два аргумента. Първият е, че документите не доказват пряка намеса в преброяването и промяна на подадените гласове. Вторият, който след 16 юли се превърна в основен, е, че избирателните списъци в много щати са публично достъпни, включително за покупка, и че притежаването им не означава намеса в гласуването. Например според Дейвид Бекър от Центъра за избирателна иновация и изследвания, в разкритията няма нищо ново, поставящо под въпрос предишни избори.

Правилата за публичността на избирателните данни са различни в отделните щати. Едни щати предоставят свободно телефонните номера и датите на раждане на регистрираните избиратели. Други ги пазят като поверителни. Точно на този аргумент отговаря справката от 30 юли. В нея се твърди, че сред придобитите данни е имало и непублични. Посочва се също, че част от информацията е взета чрез кражба и кибероперации, а не само чрез покупка.

Не опит за пренаписване на историята

Администрацията заявява ясно какво представя Тръмп: доказателства за продължаващи пробиви в сигурността, за чуждестранна намеса и за укривана разузнавателна информация. Не твърдение, че самите файлове доказват промяна на изборния резултат. В обръщението си Тръмп не казва, че машините за гласуване са променяли гласове, и не поставя под въпрос легитимността на конкретни избрани лица.

Това, че никой не е доказал промяна на подадени или преброени гласове, не означава, че заплаха не е имало. Освен имена, избирателните бази данни съдържат адреси, телефони, партийна принадлежност и история на регистрацията. Съпоставени с финансови, потребителски, социални и професионални масиви, те се превръщат в мощен разузнавателен инструмент: чужда държава може да прецени кои групи най-лесно приемат определени послания, кои обществени противоречия да задълбочи и кои граждани да атакува чрез измама, фишинг, натиск и компрометиране.

Затова въпросът е по-широк от това дали през 2020 г. е бил променен конкретен машинен резултат. Документите показват друго: че Пекин е гледал на американските избирателни данни като на стратегически актив и че американските институции са знаели за този интерес много повече, отколкото са казали на обществото.

Като разсекрети материалите, Тръмп извади наяве информация, останала години наред извън обществения контрол, и принуди институциите да отговарят на въпроси, които дотогава подминаваха. Без тази стъпка представата за изборите през 2020 г. щеше да остане такава, каквато я оформиха официалните заключения – изградени върху непълно представена разузнавателна картина.

Какво каза разузнавателната общност през 2021 г.

На 16 март 2021 г. Службата на директора на националното разузнаване публикува оценка на чуждестранните заплахи срещу федералните избори през 2020 г. Изводът е, че Китай е обмислял, но не е разгърнал операция за влияние, която да промени резултата от президентските избори. Докладът посочва и че не е установена китайска намеса в изборната инфраструктура, включително в преброяването и предаването на резултатите.

Същият документ обаче признава и друго. Пекин от години събира информация за американските избиратели, за обществените нагласи, за политическите партии, за кандидатите, за техните екипи и за висши държавни служители. Според оценката Китай използва тези сведения, за да прогнозира изборни резултати и да насочва политиката си спрямо САЩ. Пекин смята това за допустим инструмент на държавната политика.

Според цитиран държавен служител по киберсигурността, Китай е предприел стъпки, за да отслаби шансовете на Тръмп за преизбиране. Основно чрез социални мрежи, официални изявления и медии. Част от тези действия са били насочени, поне косвено, към кандидатите, политическите процеси и предпочитанията на избирателите. Няма твърдения, че Китай е променял бюлетини или машинни резултати.

Същият служител е автор и на разсекретена оценка от 2020 г., според която китайското разузнаване е анализирало избирателни данни на няколко американски щата, за да проучи общественото мнение около изборите. В друг негов документ от януари 2020 г. има предупреждение: противник с достъп до системите за избирателна регистрация би могъл да промени данни и така да попречи на отделни граждани или на цели групи да гласуват. Самият документ обаче отбелязва, че не е било ясно дали някоя държава има конкретни планове за такава манипулация.

Т.е. още през 2021 г. картината не е била еднозначна – основната институционална оценка и професионалното мнение са се разминавали. Тази разлика рядко стигаше до центъра на обществения дебат.

Тази представа беше подкрепена и от самите американски власти. На 12 ноември 2020 г. те обявиха, че изборите от 3 ноември са били „най-сигурните в американската история“. Там се посочваше, че няма доказателства за изтриване, загуба, промяна и компрометиране на вот. Постепенно това изявление се превърна във внушение, че американската изборна система е практически недосегаема, че сериозни уязвимости няма и че всяко искане за допълнително разследване е безпочвено.

Макар да не представят информация за компрометирани гласове, новите материали на Тръмп разрушават тази идилична представа.

Съдебните дела за изборни измами

След изборите през 2020 г. бяха отправени редица конкретни обвинения. Срещу отделни изборни служители и срещу производители на изборни технологии.

Руди Джулиани беше личен адвокат на Тръмп и едно от водещите лица в оспорването на резултатите. Бивш кмет на Ню Йорк, бивш федерален прокурор и дългогодишен политически съюзник на американския президент. Джулиани насочи общественото внимание към видеозаписи от преброителния център State Farm Arena в Атланта и твърдеше, че кадрите показват как изборните служителки Руби Фрийман и дъщеря ѝ Шей Мос обработват бюлетини незаконно. Двете заведоха дело за клевета. Заявиха, че обвиненията са неверни и че са предизвикали заплахи и продължителен тормоз срещу тях. През декември 2023 г. жури определи обезщетение от 148 млн. щ.д. В началото на 2025 г. страните постигнаха споразумение при неразкрити финансови условия, а през февруари съдът беше уведомен, че присъденото вземане е напълно удовлетворено.

В съдебните спорове бяха въвлечени и две влиятелни консервативни медии – Fox News и Newsmax. След изборите през 2020 г. техни предавания дадоха трибуна на твърдения, че машините на Dominion Voting Systems и Smartmatic са били използвани за манипулиране на резултата в полза на Джо Байдън.

Двете компании заведоха дела за клевета. Заявиха, че обвиненията са неверни и са нанесли сериозни щети на репутацията и бизнеса им. През април 2023 г. Fox News постигна споразумение с Dominion за 787.5 млн. щ.д. и призна съдебните решения, според които част от излъчените твърдения са били неверни. Newsmax по-късно се съгласи да плати 67 млн. щ.д. на Dominion. Медията обаче продължи да защитава отразяването си и заяви, че не е очаквала справедлив процес. Преди това уреди с 40 млн. щ.д. друго дело, заведено от Smartmatic.

С тези дела беше обезсмислен почти всеки разговор за изборни машини, избирателни списъци, пощенски бюлетини, регистрационни организации и чужди киберспособности. Между недоказано обвинение и основателен въпрос за сигурността така и не беше прокарана ясна граница. Целият дебат влезе под общия етикет „дезинформация“.

SAVE America Act

Придобитите от Китай данни показват, че уязвимостите не са отстранени и могат да бъдат използвани при следващи избори. Тук на помощ идва SAVE America Act (Закон за защита на избирателното право на Америка). Законопроектът предвижда гражданството да се доказва с документ, самоличността на гласуващия да се проверява, а избирателните списъци да се поддържат и актуализират редовно.

Основният аргумент на Тръмп се събира в едно изречение: след като само американските граждани могат да избират федералното управление, държавата трябва да може да докаже кои са тези граждани и кой действително подава всяка бюлетина. Самата забрана не-граждани да гласуват не е достатъчна – закон, който забранява нещо, но не създава механизъм за предварително предотвратяване, разчита на случайност и открива нарушенията едва след като са извършени. Затова доказаните случаи може да са малко именно защото системата не прави всеобхватна предварителна проверка: това не доказва масово незаконно гласуване, но показва защо аргументът „няма много открити случаи, значи проверка не трябва“ е логически недостатъчен.

Законът стъпва на два принципа:

1. Само американски граждани могат да участват във федералните избори;
2. Самоличността на всеки гласуващ трябва да може да бъде установена надеждно.

Документално доказване на гражданство

При регистрация за федерални избори кандидатът трябва да представи документ, че е гражданин на САЩ. Допустими са американски паспорт, документ по стандарта REAL ID, натурализационен документ, военна идентификация с данни за раждане и фотоидентификация заедно с акт за раждане или друг признат документ.

Досега правото стъпваше основно на отбелязване или подпис във формуляра, а несъответствията се търсеха по-късно. Сега гражданството трябва да бъде доказано преди регистрацията. Противниците често твърдят, че омъжени жени ще останат без регистрация, защото фамилията им не съвпада с името в акта за раждане. Текстът обаче предвижда процедура точно за такива случаи. Щатите трябва да приемат документи за промяната на името или декларация под наказателна отговорност, че името в документа е предишно име на кандидата.

Алтернативна процедура

Има ред и за граждани без обичайния набор документи. Те могат да подпишат декларация под наказателна отговорност и да представят други доказателства. След това щатски или местен служител преценява случая индивидуално. Ако документите не са достатъчни, кандидатът получава възможност да докаже гражданството си.

При лично гласуване избирателят трябва да представи валиден физически документ със снимка. Ако няма такъв в секцията, може да подаде временна бюлетина и по-късно да потвърди самоличността си. При дистанционно гласуване се изисква копие от фотоидентификация. Или последните четири цифри от номера за социално осигуряване и подписана декларация. Предвидени са изключения и специални защити за военнослужещи, възрастни граждани и хора с увреждания.

За българския читател е важно едно уточнение. В редица американски щати избирателят не е длъжен да отиде лично до секция, както е обичайно в България. Той може да получи бюлетина на домашния си адрес, да я попълни у дома и да я върне по пощата, в специална изборна кутия или чрез друго лице, ако законите на щата го позволяват. В някои щати бюлетини се изпращат автоматично на всички активни регистрирани избиратели, без те да са ги искали. Така е например в Калифорния.

Текстът, приет на 11 февруари, не премахва тази възможност. Той изисква и при дистанционното гласуване да има надеждна проверка на самоличността – например копие от документ със снимка. Така законопроектът не забранява пощенското гласуване. Опитва се да доближи контрола като при лично явяване.

Проверка на избирателните списъци

Законът задължава щатите да откриват и премахват от списъците за федерални избори потвърдените не-граждани. Предвидено е засегнатият гражданин да бъде уведомен и да може да докаже правото си. Предвидена е и отговорност за длъжностни лица, които съзнателно регистрират кандидати без нужното доказателство.

Изборният модел на Калифорния

Калифорния съчетава в една система няколко от най-оспорваните практики: автоматично изпращане на бюлетини до всички активни избиратели, липса на общо изискване за документ за самоличност в секцията, регистрация до самия изборен ден, приемане на пощенски бюлетини до седем дни след него и удостоверяване на резултатите на 38-ия ден. Всяко правило има свое обяснение, но според Тръмп и поддръжниците на реформата проблемът е точно натрупването им – изборният процес започва да зависи изцяло от точността на административните списъци, от сравняването на подписи и от последващата работа на окръжните служители, които обикновеният избирател не може да наблюдава. Спорът вече не е само политически: щатът оспори по съдебен ред федералните изисквания на администрацията към списъците, самоличността и пощенските бюлетини.

Регистрационният запис в Калифорния не просто дава право на глас – той задейства изпращането на официална бюлетина до посочения адрес. Виктор Дейвис Хансън, старши сътрудник в Hoover Institution, дава личен пример: години наред на неговия адрес пристигали бюлетини за децата му, които отдавна са се преместили.

Щатът прави административни проверки, но не изисква предварително документ, доказващ американско гражданство, и обикновено не проверява документ за самоличност в секцията.

Калифорния позволява и друг човек, без да е роднина, да върне попълнената чужда бюлетина – практика, която критиците наричат „жътва“ на бюлетини (ballot harvesting) и която създава посредник между избирателя и администрацията. Два случая от Лос Анджелис показват какъв е рискът: на 18 май 2026 г. Министерството на правосъдието обвини платения събирач на подписи Бренда Лий Браун Армстронг, че е плащала на бездомни и нерегистрирани хора да попълват регистрационни формуляри, като на някои давала свой стар адрес; през 2018 г. окръжната прокуратура повдигна обвинения срещу девет души по сходна схема с пари и цигари срещу подправени подписи.

Хансън нарича Калифорния „машина за събиране на бюлетини“ и говори за „узаконена измама“ – не тайно манипулиране на машините, а законни правила, които дават предимство на организациите с най-много средства и активисти да издирват избиратели, да ги регистрират. Осем щата и окръг Колумбия провеждат изборите си почти изцяло с автоматично изпращани пощенски бюлетини – Калифорния, Колорадо, Хавай, Невада, Орегон, Юта, Върмонт и Вашингтон – но само Калифорния съчетава всички описани практики наведнъж, което я прави централния пример за реформата на Тръмп.

Случаите в най-„либералния“ американски щат не доказват масово незаконно гласуване, но показват повтарящ се модел, при който уязвими хора, платени посредници и регистрационни формуляри създават съмнителни избирателни записи. А при дистанционното гласуване единствената проверка на самоличността остава подписът върху плика – по-несигурен от документ, защото почеркът се променя с възрастта, при заболяване и според условията на подписване.

Сравнението с Индия е показателно: там на изборите през 2024 г. са гласували около 642 млн. души и разпределението на местата в парламента става ясно още в деня на преброяването, докато в Калифорния при несравнимо по-малко избиратели окръзите имат до 30 дни за преброяване, а резултатите се удостоверяват на 38-ия ден.

Аргументите на противниците

Основната oпозиция срещу SAVE America Act идва от Демократическата партия. Сенаторът от Калифорния Алекс Падия твърди, че гласуването на не-граждани вече е престъпление и се случва изключително рядко, а документалните изисквания ще затруднят омъжени жени, военнослужещи и техните семейства, жители на селски райони, хора с ниски доходи и малцинствени общности. Двупартийният политически център оценява, че около 12% от регистрираните избиратели – приблизително 28.4 милиона пълнолетни граждани – може да нямат подръка необходимите документи.

Има и възражение от административен характер: Националната асоциация на окръзите предупреждава, че изискванията ще влязат в сила веднага, без преходен период и без финансиране, а окръжните служби няма да успеят да обновят системите си, да обучат служители и да информират избирателите преди ноември.

Критика идва и от съпартийците на Тръмп. Сенатор Том Тилис подкрепя доказването на гражданство и фотоидентификацията, но възразява срещу преобръщането на установени пощенски системи в щати като Юта, Флорида, Аляска и Монтана. Също напомня, че реформа непосредствено преди междинните избори ще предизвика хаос.

Конституцията оставя на щатите първоначалното организиране на изборите за Конгрес, но изрично позволява на Конгреса да приема или изменя правилата за времето, мястото и начина на провеждането им. Това правомощие обхваща регистрацията, надзора върху гласуването, предотвратяването на измами, преброяването, задълженията на изборните служители и публикуването на резултатите. Т.е. Конгресът има признато право да създава единни правила, когато разликите между щатските системи застрашават надеждността на изборите и работата на федералната власт.

Придвижване на законопроекта

Камарата на представителите (долната камара на Конгреса на САЩ) прие SAVE America Act на 11 февруари 2026 г. с 218 срещу 213 гласа.

В Сената текстът се движи под номер S. 1383. През пролетта беше поставяна на гласуване няколко пъти и всеки път падаше. На 26 март Сенатът не мина поправка на сенатор Джон Хъстед, която изискваше избирателите да представят фотоидентификация. Резултатът беше 53 срещу 47 при необходими 60 гласа. През юни пропадна и поправка на сенатор Линдзи Греъм. Тя трябваше да добави закона към бюджетен пакет. Срещу нея гласуваха и четирима републиканци: Лиза Мъркоуски, Том Тилис, Мич Маконъл и Сюзън Колинс.

След тези неуспехи републиканците избраха друг път. С процедурното решение H. Res. 1438, приета на 21 юли с 214 срещу 211 гласа, Камарата възложи добавяне текста на SAVE America Act към отбранителен законопроект.

На 22 юли Камарата прие Закона за националната отбрана за финансовата 2027 г. – H.R. 8800, на стойност около 1.15 трлн. щ.д. „За“ гласуваха 209 републиканци, 6 демократи и независимият конгресмен Кевин Кайли. „Против“ бяха 7 републиканци и всички демократи. Така изборната реформа влезе в един от най-важните закони, които Конгресът приема всяка година.

Към 1 август Сенатът не е гласувал H.R. 8800 и не е придвижил дори собствената си версия на отбранителния законопроект. Тръмп поиска на 27 юли ваканцията на Сената да бъде отменена и филибъстърът премахнат, но лидерът на кнозинството Джон Тюн отхвърли и двете – няма 50 гласа за филибъстъра, а законопроектът вече е падал многократно. Календарът е пренатоварен: Сенатът излиза на 6 август и се връща на 14 септември, Камарата се връща на 31 август за четири дни, а до междинните избори на 3 ноември остават малко работни седмици. Съществува и втори път през бюджетното съгласуване, който вместо федерално задължение би финансирал щатски програми, но без ефект през ноември.

Заключение

Този анализ започна с разкритията за придобитите от Китай данни за американските избиратели. И с въпроса защо тази заплаха не беше представена пред обществото в пълния ѝ мащаб след изборите през 2020 г. Две седмици по-късно картината е по-подробна, но и по-неудобна: операцията е продължила години, част от данните не са били публично достъпни, а държавата е обсъждала дали да уведоми засегнатите американци и не го е направила.

Остава по-важният въпрос. Какво ще направят САЩ, за да не позволят личните данни на милиони граждани да бъдат използвани за политическо профилиране, измами със самоличност, целенасочено влияние и експлоатиране на слабостите в изборната система?

Ако чужда държава разполага с имена, адреси и подробности за почти цялото избирателно население, тогава всички слабости престават да бъдат просто административни, а потенциален инструмент за чуждо въздействие. Затова SAVE America Act трябва да се разглежда не само като вътрешнополитическа реформа, а и като мярка за защита на националната сигурност.

Политическата реалност към 1 август обаче е друга. Законопроектът е прикачен към отбранителния бюджет, но Сенатът не го е гласувал. Лидерът на мнозинството няма нито 60 гласа за преодоляване на филибъстъра, нито 50 за неговото премахване. А горната камара се готви да излезе във ваканция до 14 септември. До междинните избори на 3 ноември 2026 г. остават малко работни седмици. И дори законът да мине, окръжните администрации ще трябва да въведат новите изисквания без преходен период.

Това не променя същността на въпроса, поставен от разсекретените документи. Тръмп не подкопава общественото доверие. Той настоява то да не се иска на сляпо, а да бъде заслужено чрез система, чиято сигурност, точност и устойчивост срещу чужда намеса може да бъде доказана пред всеки американски избирател.