Буря в небето

Стих по картината "Залезът" на младата варненска художничка Белла Беевска

Облаци тежки висят на небето
В цветове тъжни и мрачни.
Задава се буря навярно,
шуми и морето…

Брегът е самотен и плаче.
Изгуби се детския смях.
Песъчинки се гонят на плажа,
а вълните разказват легенди.

Слънцето засяда уморено зад голите скали.
Обрулени от вятъра безизразно сиви.
Над водата се появява светла пътека,
измамна и лека…

Душата ми тъгува по слънцето горещо.
По веселата глъчка и суматохата на плажа.
По играта с топка в топлото море.
По гласa на капитана и неговата лодка за разходка.

Брегът очаква бурята в небето.
Вълните леко поклащат дипли.
Няма го момчето, което тихо нашепва на детето
приказки чудесни за пирати и битки в морето.

Застанах с лице към небето
и поисках отсрочка на бурята в сърцето.
Усмихнах се на слънцето
и топъл лъч нежно ме погали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site is protected by reCAPTCHA and the Google Privacy Policy and Terms of Service apply.

Свързани статии

Прочети още
Close
Back to top button