Проф. Огнян Минчев: Украйна – авангард на европейската сигурност

Как отговори Украйна на руската агресия? Какво щеше да стане, ако Украйна не се беше съпротивлявала на Русия? Кой може да спре Русия? И каква роля ще изиграят Украйна и държавите по североизточната граница на Европа в настоящия контекст?

Реч на политолога проф. Огнян Минчев на тема „Украйна в геополитическото преобразуване на света“, по време на националната научна конференция „Свободата на Украйна“, която се проведе на 14 април 2025 г. в Централния военен клуб по инициатива на Нов български университет (НБУ) и Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА).

Речта публикуваме с любезното съгласие на проф. Минчев.

* * *

За да си отговорим на въпроса каква е ролята и каква ще бъде ролята на Украйна в преобразуването на съвременния геополитически порядък, особено на територията на Европа, може би трябва да започнем с едно връщане на стрелката на часовника назад и да се опитаме да си представим какво би се случило, ако на 24 февруари 2022 г. и следващите дни и седмици, Украйна, президентът Зеленски и Украйна като цяло, не бяха решили да се съпротивляват на руската агресия, а бяха послушали призива на тогавашния американски президент Джо Байдън да осигури излаз на украинското правителство от Киев и на практика по този начин да отвори вратата за цялостната окупация на страната от нахлуващата руска армия.

Това беше реална възможност. Като държава, Украйна бе понесла сериозно поражение през 2014 г. с окупацията на Крим и с разразяването на гражданската война в Донбас, въпреки че не съм сигурен, че това може да бъде наречено гражданска война. Това беше официално създаване на сепаратистски провинции. Украйна бе много уязвима в резултат на всички тези процеси през първите две десетилетия на 20-и век. И вариантът за това Украйна да понесе едно бързо положение, на каквото се надяваше и господарят на Кремъл, беше напълно реален.

Случи се обаче нещо друго. Президентът Зеленски отговори на Байдън: „Няма нужда от транспорт, а от амуниции“.

През следващите няколко дни и седмици стана ясно, че бързата победа, за която Путин и неговите генерали се бяха приготвили (бяха си приготвили куфарите, парадните униформи), няма да се състои. Това, което се състоя всъщност, е една дълга, мъчителна, изключително кръвопролитна война, която продължава и която дори във вчерашния ден прояви огромната жестокост на агресора с невинните жертви, които паднаха в град Суми, вследствие на ракетната бомбардировка на Цветница. Съпротивата на Украйна създаде една качествено нова геополитическа ситуация в изтока на Европа и в Европа в цяло.

През 1994 г. в своя статия Збигнев Бжежински формулира един принцип, който много често цитирам, а именно, че Русия без Украйна има потенциала да се превърне в национална държава с перспектива за демократично развитие. Докато Русия с Украйна на практика ще бъде една възстановена империя. Това е разликата между двата държавно-политически формата.

Именно съпротивата на Украйна срещу руската агресия създаде предпоставките за поражението на руския неоимперски реваншизъм в Източна Европа. Защото ако руската агресия бе успяла, следващите събития щяха да бъдат абсолютно ясно очертани. Руската армия щеше да излезе на границите на Полша и на Прибалтика. Лесната победа в Украйна щеше да доведе до нарастваща увереност в Кремъл, че могат с лекота да бъдат направени следващите стъпки във възстановяването на поразената от Перестройката и редица други фактори Съветска империя. НАТО щеше да се сблъска с поредица от хибридни атаки, поредни провокации и вероятно сериозна атака срещу територия на страна-членка, което щеше да бъде изпитание за Алианса като цяло. Ако това се бе случило в периода, в който вече имаме тази категорична като политическа стратегия смяна във Вашингтон, това щеше да има допълнителни тежки последствия за дългосрочната сигурност на Европа.

Време за трансформация

Но това не се случи. Украйна избра да се съпротивлява. Украйна създаде преграда пред руската агресия. Украйна спря руската агресия и с това даде историческо време на Европа да преосмисли себе си, да преструктурира собствената си визия за самата себе си и да започне една трудна, мъчителна метаморфоза, която се намира в самото си начало. Тази метаморфоза е тласкана и от драматичните промени в стратегическата позиция на новата администрация във Вашингтон, но с или без тези промени, Европа рано или късно трябваше да се сблъска с необходимостта да осъзнае, че тя самата е отговорна за собствената си сигурност.

Тази метаморфоза не е просто за променени политики, свързани с натрупване на повече финансиране във въоръжаването на европейските страни; не се изчерпва дори със създаването на нова оръжейна индустрия и с възраждането на въоръжените сили. Тази метаморфоза е свързана с преобразуването на дълбокия менталитет на европейската интеграция, която стана възможна, привлекателна и успешна благодарение на факта, че Европа преосмисли своята история на катастрофичен национализъм, който доведе до двете трагедии на 20-и век и избра да бъде мека сила, която действа чрез своя престиж, чрез своята привлекателност, и по този начин упражнява определена властова проекция върху света като цяло. И тази мека сила е много успешна.

Така когато казваме, че Европа трябва да е преосмислeна, нямаме предвид, че тази мека сила е погрешна стратегия. Напротив, тя беше много успешна стратегия. Именно поради това е много трудно тази успешна стратегия да бъде преобразувана. Пацифистките ценности, пацифистката културна традиция, развила се с последните 80 години – да бъде променена в посока на ясна отговорност за поемане на ангажименти за военната сигурност – е много трудно. Тези хора, които смятаха, че войната е невъзможна и че Европа трябва да даде пример за това на останалия свят, могат да запазя своите убеждения, но те трябва също да са наясно, че техните деца трябва да служат в армията, че техните усилия трябва да бъдат насочени към това Европа да придобие определена твърда сила, сериозна военно-политическа сила, която да спира агресията от страна на Изтока спрямо нейната територия. Това е първото голямо последствие от факта, че Украйна трябва да се съпротивлява.

Украйна отвори времеви прозорец, в който Европа да направи тази трансформация, защото пари може да събереш за месеци, индустрия можеш да стартираш за няколко години, но манталитет трябва да трансформираш за доста по-дълъг период от време и този процес трябва да започне. Той трябваше да започне вчера, а не днес и утре.

Военен авангард

На второ място бих искал да подчертая, че ролята на Украйна в геополитическото преструктуриране на Европа и на света, е роля на страна, която макар и окървавена и в разруха вследствие на агресията, понастоящем представлява най-голямата военна сила в Европа.

В момента Украйна разполага с около 800 000-900 000 активно служащи войници на своята армия. Украйна разполага с авангардни военни технологии, с които спира настъплението на доста по-многолюдните и обезпечени с ресурси руски войски на украинска територия. Украйна разполага с огромен и безценен военен опит, разполага и с решителност, с която за съжаление не разполага нито една друга европейска страна.

От тази гледна точка Украйна и по време на войната, и след войната, ще бъде ключов ресурс на европейската сигурност, преден пост на европейската сигурност. Без Украйна като интегрална част от Европа, европейската сигурност няма да бъде възможна. В много отношения и европейското развитие няма да бъде възможно.

Така от гледна точка на преструктурирането на стратегическите и геополитическите реалности Украйна заема ключово място.

Европейската идентичност

И като трети основен елемент на тази картина бих искал да подчертая и нещо друго. Каквото и да направи за своето събуждане за необходимостта да притежава съвършенно нов капацитет за отбрана, Европа много трудно в обозрима историческа перспектива може да придобие този тип интегрална идентичност, която да я накара да действа като една интегрирана общност.

Европейската идентичност е национална и регионализирана с множество сенки-полусенки и различия; тя се простира в целия спектър на европейската култура като цяло. И примерите за това са на повърхността. Когато се събраха в Париж и Лондон, бъдещите европейски страни от коалицията на желаещите, стана ясно, че европейското самосъзнание се повишава, но бяха проектирани и различията.

Испания и до голяма степен Италия и Португалия не считат, че трябва да правят изключителни усилия по посока на своето превъоръжаване и изграждането на военна система. Те се намират прекалено далеч от Русия. Техните проблеми със сигурността са свързани с други реалности. Също така, основните европейски страни Германия, Франция, Великобритания имат своите стратегически проекции върху настоящата и бъдещата ситуация в Европа, но тези проекции също се различават помежду си.

Кой може да спре Русия?

Кой е най-надежният съюз от държави, които биха могли да посрещнат най-непосредствените заплахи за европейската сигурност от кремълската агресивност? В момента Русия представлява един перпетуум мобиле на военна агресия. Цялата икономика, манталитет, пропаганда, държавна стратегия са насочени към войната. Ако войната спре, Русия има много голям риск за икономическо рухване, за вътрешно разкъсване. И тъй като пропагандата и поражданите от нея форми на съзнанието имат своя инерция, те не могат да бъдат спрени с политическо решение.

Русия остава изключително мощен субект на системна и перспективна агресия. Кой би могъл да спре Русия? Освен Украйна с помощта на Европа и надявам се с помощта на Запада, това може да направи блокът от страни, обитаващи източната периферия и граница на Европа. Тези страни тръгват на север от Норвегия, която има граница с Русия, Швеция, Финландия, Полша, Украйна, Румъния и слизат надолу до България и Средиземно море. Това е една териториална протяжност от около 3500 км, от Норвегия до Молдова.

Тези страни ще носят основната отговорност за спиране на евентуална руска агресия към Европа, към Атлантическия съюз. И тези страни (най-вече североизточната част от тях) трябва да създадат своя концепция за единство, защото ако действат като съюз, евентуалната агресия от страна на Русия към коя да е от тях би била изключително рискована. Ролята на Украйна в този гъвкав ситуационен съюз на фронтовите държави в Източна Европа ще е важна в процеса на преобразуване на европейската отбранителна идентичност, с цел осигуряване на европейската сигурност в настоящия контекст.